Р Е Ш Е Н И Е
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
№………….
Гр.София, 21.02.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, IV” в” състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и
първи февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
мл. съдия
Андрей Георгиев
при
участието на секретаря Милена Кюркчиева, като разгледа докладваното от съдия
Зл.Чолева гр.дело № 4520 по описа за 2018
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Обжалва се решение на СРС, 72 състав под № 165755 от 07.07.2017г., постановено по гр.д.№ 49508/2014г.
в частта, с която са отхвърлени
предявените от „Т.С.” ЕАД срещу Р.Л.К. обективно съединени искове, предявени по реда
на чл.422,ал.1 от ГПК, както следва: 1/ иск с правно основание чл.79,ал.1
от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЗД- за
разликата над уважения размер от 2 994,60лв.- до пълния предявен размер от
3 745,46лв., претендирана като неиздължена цена на доставена топлинна енергия
за периода м.05.2011г.- м.04.2013г. за имот- ат.№ 2, находящо се в гр.София,
кв.**********/ иск с правно основание чл.86,ал.1 от ЗЗД – за сумата от
668,22лв., претендирана като мораторна лихва върху главницата за периода
30.04.20111г.- 12.05.2014г. Решението се обжалва и в частта за разноските.
Въззивникът
„Т.С.”
ЕАД твърди, че съдът не е съобразил
Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.” ЕАД на потребителите
за битови нужди, одобрени с Решение № ОУ – 021/ 22.04.2002г. и Решение № ОУ
-026/11.05.2002г. – чл.31,ал.2 , съгласно които месечната дължима сума от
купувача се начислява по прогнозна месечна консумация, а след края на
отоплителния сезон се изготвя изравнителна сметка , отразяваща действителното
потребено количество топлинна енергия и
касае именно отоплителния сезон. Твърди, че в случаите, когато
потребителят има начислени суми за връщане по изравнителна сметка, с тях се
погасяват неговите най-старите наплатени
сметки. Поддържа, че от заключението на ССЕ се установява как са отнесени
сумите, подлежащи на връщане на ответника към задълженията му и съответно –
размерът на останалата неиздължена сума. Поддържа, че неправилно с обжалваното решение
е прието, че ответната страна не дължи мораторни лихви, тъй като не е изпаднала
в забава за плащане на главницата. Твърди, че с клаузата на чл.33 от ОУ от
2008г. е установен падеж за плащане на цената на доставената ТЕ, поради което и
ответната страна дължи обезщетението по чл.86,ал.1 от ЗЗД за периода на
забавата. С оглед изложените доводи
ищецът заявява искане за отмяна на решението в обжалваната от него част и
вместо него-постановяването на друго, с което исковете да бъдат уважени в
пълните им предявени размери. Претендира
присъждане на направените по делото разноски , включително и юрисконсулско възнаграждение. Заявява
възражение по чл.78,ал.5 от ГПК по отношение на адвокатското възнаграждение,
заплатено от въззиваемата страна.
Въззиваемата
страна, Р.Л.К. оспорва жалбата като неоснователна и
заявява искане за потвърждаване на обжалваното решение по съображения, подробно
развити в депозиран в срока по чл.263,ал.1 от ГПК писмен отговор. Поддържа, че правилно с обжалваното решение
са зачетени платените от нея суми за ТЕ , дължими за исковия период от
време. Счита, че законосъобразно с
обжалваното решение е прието, че тя не е изпаднала в забава за плащане,
доколкото главницата не е определена по размер, като този размер е установен
едва с издаване на изравнителните сметки, а по делото липсват доказателства тя
да е уведомена за тях, поради което не е настъпила изискуемост на вземането за
главницата. Поддържа, че позоваването на
ищеца на клаузата на чл.33 от ОУ е неоснователно, тъй като тази клауза касае
прогнозни суми. Заявява искане за присъждане на направените по делото разноски.
Третото лице - помагач на ищеца,
„Б.“ ООД - не заявява становище по жалбата.
Софийският
градски съд, като взе предвид становищата и
доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства в
рамките на въззивната жалба и по реда на чл.235,ал.3 от ГПК, приема за
установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок и от легитимирана страна,
поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
При извършената проверка по реда на
чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. Ето защо съдът дължи произнасяне по съществото
на спора в рамките на доводите по въззивната жалба, от които е ограничен , съгласно
нормата на чл.269,предл.2 от ГПК.
Настоящият съдебен състав намира за
неоснователно твърдението на ищеца за дължима му по-голяма по размер главница,
основана на клаузата на чл.32, ал.3 от приложимите към исковия период от време Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Топлофикация София” АД на потребителите в гр.София, одобрени с
Решение на ДКЕВР № ОУ-001/07.01.2008г. Договорната клауза, на която ищецът се
позовава предвижда, че в случаите, когато при изравнителната сметка
се установи, че купувачът има сума за получаване, от една страна и просрочени
стари задължения, от друга страна, страните по договора са се съгласили със
сумата в повече да се погасяват най-старите задължения на купувача, ведно с
дължимите лихви, /т.е., включително и тези, които попадат извън рамките на
процесния период/. Договорът,
има силата на закон за страните, съгласно нормата на чл.20”а”,ал.1 от ЗЗД. За
да настъпи, обаче, действието на
прихващането, регламентирано от цитираната по-горе клауза от Общите условия,
следва да са налице и останалите законоустановени предпоставки, установени от
нормата на чл.103,ал.1 и чл.104,ал.1 от ЗЗД.
Ищецът не твърди и не доказва по настоящото дело наличие на конкретно негово ликвидно насрещно
вземане срещу ответницата, съгласно изискването на чл.103,ал.1 от ЗЗД, за да се
приеме, че е настъпило прихващане / каквото на практика се твърди от ищеца/
между сумите, подлежащи на
възстановяване и тези, дължими от ответника за минал /преди процесния /
период. На второ място- по делото не
доказано от ищеца да е извършено надлежно изявление за извършване на
извъсъдебното прихващане, което да е достигнало да ответника, /чл.104,ал.1 от ЗЗД/. Ето защо, неприложима е клаузата на чл.31,ал.2 от ОУ, на която ищецът се
позовава и като последица от това, правилно подлежащите на връщане суми по
изравнителните сметки за процесния
период от време , са отнесени от първата инстанция именно към исковия период, а
не към недоказани задължения на
ответника за минал период от време, преди процесния. Правилно, при тази
хипотеза, е определен и дължимият размер на цената на доставената на ответника
топлинна енергия за процесния период по
заключението на СТЕ , при което е
отчетена стойността на топлинната енергия по прогнозен дял, коригирана с издадените
за процесния период от време изравнителни сметки в размер на 3 341,12лв.
Настоящият съдебен състав приема, че от тази сума следва да бъдат приспадната
заплатената от ответницата сума от 63,08лв., като част от
дължимата цена на ТЕ за първия месец от исковия период – м.03.2013г. с
фискален бон от 31.03.2011г., съгласно изричното отбелязване, че касае плащане
по фактура, с която е фактурирана само
цена на ТЕ за м.03.2011г. /без
лихви /. Неправилен е изводът на първата инстанция, че тази сума не се претендира от ищеца по делото. В
съдебно заседание на 09.02.2015г. от представителя на ищеца е заявено
твърдение, че плащането от 63,08лв. е съобразено при подаване на исковата
молба, но в последната-както обстоятелствената част, така и в петитума липсват твърдения и съответно-
искане, за първия месец от процесия
период -м.03.2011г. да се претендира само част /неиздължена/ от цената на ТЕ.
Напротив, заключението на ССЕ опровергава горепосоченото твърдение на ищеца,
тъй като от заключението се установява, че посоченото плащане е отнесено от
ищеца счетоводно не към главницата за м.03.2011г./която е платена, съгласно
отразеното във фискалния бон/, а към лихва-за неуточнен период и върху
неуточнено вземане. На следващо място, настоящият състав приема, че следва да
бъде приспадната и заплатената сума от 51,44лв., като част от цената, дължима
за м.05.2013г. /последния месец от исковия период/, с фискален бон от 31.05.2013г. Т.е.- от общо
дължимата от ответницата сума от 3 341,12лв. следва да бъде приспадната
общо сумата от 114,52лв., за което се установява, че е заплатена преди датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК , съгласно представените по делото фискални бонове на л.93 и л.99
от делото на СРС и като последица от това от нея остава дължима сумата от
3 226,60лв. От тази сума следва да бъде извадена и сумата
от 283,52лв., включваща част от цената ТЕ за месец март, /
в остатъка от цената за този месец, извън тази, заплатена валидно от ответницата на датата на
падежа част от цената от 63,08лв./ и
цялата цена на ТЕ за месец април
2011г., поради погасяването на вземането на ищеца за тях с изтичането на
тригодишната погасителна давност по
чл.111,б.“в“ от ЗЗД , съгласно ТР №
3/2012г. по т.дело № 3/2011г. С оглед
изложените мотиви настоящата съдебна инстанция приема, че дължимата на ищеца сума, представляваща
неизплатената цена на ТЕ за частта от исковия период, извън давността -
м.05.2011г.- м.05.2013г., е 2 880,08лв,
която е в по-малък размер от установения за дължим с обжалваното решение от
2 994,60лв. Настоящият съдебен състав приема, обаче, че при липса на жалба
от ответната страна и при спазване забраната за влошаване на положението на
жалбоподателя, установена с нормата на чл.271,ал.1, изр.2 от ГПК, че
обжалваното решение в частта на отхвърлената претенция за главницата за
разликата над сумата от 2 994,60лв.- до пълния предявен размер от
3 745,46лв. следва да бъде потвърдено.
Настоящият съдебен
състав намира за частично основателна жалбата на ищеца срещу
първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлена исковата претенция
за лихва за забава върху непогасената по давност главница от 2 880,08лв. -
цена на ТЕ за периода м.05.2011г. -
м.05.2013г. .,/ като за м.05.2013г.- в останалата неиздължена част след
плащането на сумата от 51,44лв./,
натрупана за периода на забавата
за плащане 01.07.2011г.- 12.05.2014г.
, която е в размер, изчислен по реда на
чл.162 от ГПК, от 529,84лв. Настоящият
съдебен състав намира за незаконосъобразен и неправилен извода на първата
инстанция, с който е прието, че е изключено приложението на срока за плащане
/падежа/ , установен с клаузата на чл.33,ал.1 от ОУ от 2008г..,тъй като
извършените корекции с изравнителните сметки правят вземанията по фактурите
неликвидни и неизискуеми. В чл. 33
ал.1 от Общите условия от 2008г., които имат силата на закон за страните, на
основание чл.20“а“, ал.1 от ЗЗД, е
предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за
доставена топлинна енергия в 30–дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че задължението на ответницата за заплащане на
сумата, представляваща цена на ТЕ за
месец 05. 2011г.– първият от претенцията за главницата, попадаща извън обхвата
на погасителната давност, е с падеж – 30.06.2011г. и от деня, следващ тази
дата /01.07.2011г./ ответницата е изпаднала в забава за плащане.
Това се отнася и за останалите вземания за главница за следващите месеци – до
края на исковия период. Издаването на
изравнителната сметка за стойността на
реално доставеното количество ТЕ след приключване на отоплителния сезон, на
база на данните по индивидуалните отчети , не установява ликвидност и
изискуемост на периодичните задължения
за плащане на стойността на доставената ТЕ - определени
по прогнозен дял или на равни месечни вноски – чл.155,ал.1 от ЗЕ, тъй като задълженията са
станали ликвидни и изискуеми в предходен момент, съгласно приложимите в
правоотношението между страните ОУ. Предвид изложените съображения, настоящият
съдебен състав намира , че обжалваното решение следва да бъде отменено в
частта, с която исковата претенция по чл.86,ал.1 от ЗЗД е отхвърлена за сумата
от 529,84лв., представляваща дължима от
ответницата лихва за забава за периода 01.07.2011г.-12.05.2014г. и вместо него- постановено друго, с което
претенцията за посочената сума и период на забавата да бъде уважен. За
разликата над сумата от 529,84лв. - до пълния предявен размер от 668,22лв. и за
периода 30.04.2011г.- 30.06.2011г. искът следва да бъде отхвърлен, като
съответно- обжалваното решение в частта, с която претенцията по чл.86,ал.1 от ЗЗД е отхвърлена за тази разлика и период следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и на основание
чл.78,ал.1 от ГПК, въззивникът – ищец има правото на разноски за първата
инстанция, съразмерно с уважената част от исковете от 488,32лв., поради което
ответната страна следва да бъде осъдена да му заплати допълнително сумата от
76,40лв. над присъдените с обжалваното решение разноски от 411,92лв. За
заповедното производство на ищеца се дължат разноски, съразмерно на уважената
част от исковете от 377,75лв., поради което ответницата дължи допълнително
сумата от 56,75лв., над присъдените за това производство разноски от 320,75лв.
с обжалваното решение. За въззивното производство ищецът има правото на
разноски, съразмерно на уважената част от жалбата му от 59,69лв., включващи
държ.такса и юрисконсултско възнаграждение.
Съответно, на основание чл.78,ал.3 от ГПК на ответницата се дължат разноски
за първата инстанция съразмерно на отхвърлената част от исковете от 110, 82лв.,
поради което за разликата над тази сума- до пълния присъден размер от 176,84лв.
обжалваното решение следва да бъде отменено. За въззивното производство на
ответницата се следват разноски съразмерно на отхвърлената част от жалбата на
ищеца от 400,00лв.-адвокатско възнаграждение. Настоящият съдебен състав намира
за основателно заявеното от въззивника-ищец възражение по чл.78,ал.5 от ГПК и
приема, че адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до минималния
размер от 300,00лв. по чл.7,ал.2 от Наредба № 1/2004г., след като съобрази, че
делото не се отличава с фактическа и правна сложност и във въззивното
производство не са събирани доказателства. Ето защо, дължимите за настоящото производство разноски
на ответницата, съразмерно с отхвърлената част от жалбата на ищеца възлизат на
сумата от 187,98лв.
Воден
от горните мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение на СРС, 72
състав под № 165755 от 07.07.2017г., постановено по гр.д.№ 49508/2014г.
в частта, с която е отхвърлен
предявеният от „Т.С.” ЕАД срещу Р.Л.К. иск по реда на чл.422,ал.1 от ГПК, с правно основание чл.86,ал.1 от ЗЗД – за сумата
от 528,84лв., представляваща мораторна лихва за периода 01.07.2011г.-
12.05.2014г., както и в частта, с която „Т.С.“ ЕАД е осъдена да заплати
на Р.Л.К., на основание чл.78,ал.3 от ГПК- разликата над дължимата сума от
110,82лв. – до пълния присъден размер от 176,84лв.- разноски по делото, ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявеният от „Т.С.” ЕАД
срещу Р.Л.К. иск по реда на
чл.422,ал.1 от ГПК, с правно основание
чл.86,ал.1 от ЗЗД, че Р.Л.К. дължи на „Т.С.“ ЕАД - сумата от 528,84лв., представляваща
мораторна лихва за периода 01.07.2011г.- 12.05.2014г., за която е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 29325/2014г. по описа на
СРС, 72 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решението
на СРС, 72
състав под № 165755 от 07.07.2017г., постановено по гр.д.№ 49508/2014г.
в останалата обжалвана отхвърлителна част.
ОСЪЖДА Р.Л.К.
да
заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата от 76,40лв. – допълнително дължими разноски за
първата инстанция и сумата от 56,75лв.- допълнително дължими разноски за
заповедното производство, както и сумата от 59,69лв.- разноски за въззивното
производство, на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА
„Т.С.“ ЕАД да заплати на Р.Л.К. - сумата от 187,98лв.- разноски за въззивното
производство, на основание чл.78,ал.3 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/