Решение по дело №60609/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 8925
Дата: 4 август 2022 г.
Съдия: Ели Димитрова Анастасова
Дело: 20211110160609
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 октомври 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 8925
гр. София, 04.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:.........
при участието на секретаря .........
като разгледа докладваното от ......... Гражданско дело № 20211110160609 по
описа за 2021 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по предявен от ......... срещу ......... „......... - .........“ иск с правно
основание чл. 411 КЗ за сума в размер на 2185.17 лева /размерът на иска е изменен по
реда на чл. 214, ал. 1 КЗ в хода на производството – л. 151, стр. 2/, представляващ
изплатено от ищеца застрахователно обезщетение от регресно вземане по щета №
........., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 22.10.2021г. до
изплащане на вземането.
Релевират се доводи, че на 18.01.2020 г. в гр. ......... на кръстовището на бул.
„Стефан Караджа“ и бул . „Георги Икономов“, управлявайки лек автомобил с марка
„.........“, модел „.........“ с рег. № ........., водачът му Х.Х. реализира ПТП, при което
уврежда лек автомобил с марка „.........“, модел „.........“, с рег. № ........., в резултат, на
което по негова вина реализира ПТП. За произшествието е съставен Протокол за ПТП
№ ......... от 18.01.2020г. Към момента на настъпване на ПТП лек автомобил с марка
„.........“, модел „......... с рег. № ......... имал сключена застраховка „Каско +“ при ищеца.
Била образувана щета № .......... Изплатена била сума на автосервиза, извършил
ремонта, представляваща застрахователно обезщетение, в размер на 4370.34 лева.
В резултат на произшествието настъпили материални щети по лекия
автомобил, като вина за настъпването им имал водачът на лек автомобил с марка
„.........“, модел „.........“ с рег. № ......... Х.Х., чиято гражданска отговорност (ГО) била
застрахована при ответника. След изплащането на застрахователното обезщетение и
суброгирането в правата на застрахованото лице от ......... срещу ответното дружество
1
била изпратена регресна покана за възстановяване на сумата от 4385.34 лева /с
включена сумата от 15.00 лева – ликвидационни разноски/. Ответникът признал и
заплатил само част от претендираната сума в размер на 2 200.17 лева. Останал дължим
остатък от 2185.17 лева. Ищецът претендира и разноски.
В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл.131 от ГПК е
постъпил отговор от ответната страна, с който се оспорва описания в исковата молба
механизъм на процесното ПТП. Твърди, че е налице съпричиняване от водача на лек
автомобил с марка „.........“, модел „......... с рег. № ......... Т......... К., която се била
движела без включени светлини в тъмната част на денонощието и управлявала
процесното МПС с несъобразена скорост и без да съобрази поведението си с
останалите участници в движението. Оспорва предявения иск по размер. Претендира и
разноски.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен e иск с правна квалификация чл. 411 КЗ.
В тежест на ищеца „......... е да установи кумулативното наличие на следните
предпоставки: 1/. да докаже предпоставките на деликтната отговорност на лицето
причинило увреждане, 2/. характерът и размерът на вредите; 3/. наличие на
застрахователно правоотношение по застраховка „Каско” за релевантния период; 4/.
плащането на застрахователно обезщетение и 5/. наличие на застрахователно
правоотношение на деликвента с ответника, по договор за застраховка Гражданска
отговорност.
Относно първата предпоставка за уважаване на иска – наличие на
предпоставките на деликтната отговорност на лицето причинило увреждане, следва да
се изложи следното: фактическият състав на деликтната отговорност, регламентирана в
нормата на чл. 45 ЗЗД включва елементите: поведение, противоправност на
поведението, вина, настъпили вреди при или по повод извършването на процесното
деяние, причинна връзка между вредите и противоправното, виновно поведение на
непосредствения извършител.
От представения по делото протокол за ПТП от 18.01.2020г. /л. 7/ се
установява, че на 18.01.2020г. в гр. ......... на кръстовището на бул. „Стефан Караджа“ и
бул. „Георги Икономов“ се е осъществило пътно-транспортно произшествие с
участници – Х.Х., управляващ лек автомобил с марка „.........“, модел „.........“ с рег. №
......... и Т.К., управляваща лек автомобил с марка „.........“, модел „.........“, с рег. №
.......... Причината за ПТП е противоправното поведение и на двамата водачи. На лек
автомобил с марка „.........“, модел „.........“, с рег. № ......... са нанесени щети.
В тази връзка ответникът изрично е оспорил механизма на процесното ПТП. С
оглед това обстоятелство по делото е допуснато събирането на гласни доказателства
чрез разпита и на двамата водачи Т.К. и Х.Х. /л. 65, стр. 2 и сл./. От показанията на
свидетеля К. се установява следното: свидетелят не си спомня дали автомобилът е бил
с включени светлини като свидетели на процесното ПТП са заявили, че същите не са
били включени; автомобилът не е бил снабден с автоматични светлини; били са й
съставени акт за превишена скорост и акт за невключени светлини като актът за
превишена скорост е бил отменен, поради депозирана жалба срещу него, а актът за
2
невключени светлини е влязъл в сила; заявява, че е било тъмно към момента на
реализиране на процесното ПТП. Показанията на свидетеля К. в частта досежно
съставените й актове за установяване на административно нарушение се подкрепят и
от представените по делото преписи на ОД на МВР – ......... /л. 108 и сл./.
От показанията на свидетеля Х. се установява следното: свидетелят К. е
управлявала автомобила си без включени светлини; свидетелят Х. не е възприел
другият водач, доколкото е бил без включени светлини; свидетелят К. се е намирала на
път с предимство. Показанията на свидетелите напълно съответстват на механизма на
настъпване на ПТП, посочен в протокола за ПТП.
От представената по делото схема за поставените пътни знаци и маркировка на
процесното кръстовище и схема на разположението на осветителните тела към
18.01.2020г. /л. 104 и сл./ се установява, че осветителните тела са производство на
SIteco, модел SR 100, мощността е 100W с натриеви лампи с високо налягане.
Относно следващите предпоставки за уважаване на иска, а именно –наличие на
застрахователно правоотношение по застраховка „Каско” за релевантния период;
плащането на застрахователно обезщетение и наличие на застрахователно
правоотношение на деликвента с ответника, по договор за застраховка Гражданска
отговорност, същите са отделени като безспорни обстоятелства с изготвения по делото
доклад по реда на чл. 146 ГПК /л. 48, стр. 2/.
Относно последната предпоставка за уважаване на иска, а именно – доказване
на размера на вредите, следва да се посочи, че спорът между страните касае именно
обема на регресната отговорност на ответника, в качеството му на застраховател по
.........ължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Във връзка с този елемент от
фактическия състав на предявения иск следва да се вземат предвид следните
съображения:
При настъпване на застрахователното събитие, застрахователят е длъжен да
плати застрахователно обезщетение, съгласно чл.343, ал.1 КЗ, като по правилата на
чл.499, ал. 2 КЗ обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на събитието. Нормата на 411 КЗ установява, че с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования
срещу причинителя на вредата – до размера на платеното обезщетение (което, на
основание чл.499, ал. 2 КЗ, трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на застрахователното събитие), както и обичайните разноски направени за
неговото определяне. По правилата на чл.411 КЗ застрахователят по имуществена
застраховка (в случая - ищецът) може да предяви вземанията си направо към
застрахователя на причинителя на вредата по застраховка “Гражданска отговорност” (в
случая - ответникът).
От заключението на изготвената по делото САТЕ /л. 128 и сл./, кредитирана от
съда като компетентно и обективно изготвена, се установява, че описаните в протокола
за ПТП повреди на лек автомобил с марка „.........“, модел „.........“, с рег. № ......... са в
причинно-следствена връзка с описания в протокола за ПТП механизъм, като пазарната
стойност на щетите възлиза на сумата от 4465.12 лева /л. 138/. Вещото лице заявява, че
причините за настъпването на процесното ПТП са от субективен характер, а именно
действията на водача на лек автомобил с марка „.........“, модел „.........“ с рег. № ......... с
органите на управление на автомобила – кормилна, горивна и спирачна уредба, който
при преминаване на кръстовището при действащ пътен знак Б2 от ЗДВП не е
пропуснал движещия се по пътя с предимство лек автомобил с марка „.........“, модел
„.........“, с рег. № ......... /л. 141/. Същевременно обаче експертът посочва, че ако се
приеме, че водачът на лек автомобил с марка „.........“, модел „.........“, с рег. № ......... се
е движил в тъмната част на денонощието без включени светлини, то тези действия от
3
техническа гледна точка биха били неправилни. /л. 139, стр. 2/. В тази връзка в САТЕ
е изтъкнато, че при условията на налично улично осветление, ако се приеме, че същото
е функционирало в кръстовището, то от техническа гледна точка спрямо данните по
делото може да се обоснове извода, че водачът на лек автомобил с марка „.........“,
модел „.........“ с рег. № ........., след като е преминал от кръстовището и е изчаквал
насрещно идващия автомобил, е имал обективната възможност да възприеме
приближаващия го от дясната му страна водач на лек автомобил с марка „.........“,
модел „.........“, с рег. № ........., движещ се по пътя с предимство.
Във връзка с релевираното от ответника възражение за съпричиняване, следва
да се посочи, че съгласно константната съдебна практика /в този смисъл са Решение
№206/12.03.2010г. по т.д.№35/2009г. на II т.о. на ВКС, Решение №59/10.06.2011г. по
т.д.№286/2011г. на I т.о. на ВКС, решение №98/24.06.2013г. по т.д.№596/12г. на II т.о.
на ВКС и Решение №99/08.10.2013г. по т.д.№44/2012г. на II т.о. на ВКС/ изводът за
наличие на съпричиняване по смисъла на чл.51 ал.2 от ЗЗД предполага доказани по
безспорен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той
обективно е способствал за появата на вредоносния резултат, като е създал условия за
настъпването му или го е улеснил. В случая съдът счита, че по делото действително се
установи, че процесният автомобил лек автомобил с марка „.........“, модел „.........“, с
рег. № ......... не е бил с включени светлини като процесното ПТП се е осъществило в
тъмната част на денонощието. При преценка на процента на съпричиняване следва да
се вземе предвид обстоятелството, че вещото лице е посочило, че причините за
настъпването на процесното ПТП са от субективен характер, а именно действията на
водача на лек автомобил с марка „.........“, модел „.........“ с рег. № ......... с органите на
управление на автомобила – кормилна, горивна и спирачна уредба, който при
преминаване на кръстовището при действащ пътен знак Б2 от ЗДВП не е пропуснал
движещия се по пътя с предимство лек автомобил с марка „.........“, модел „.........“, с
рег. № .......... Следва да се вземе предвид и обстоятелството, че от представената по
делото схема на разположението на осветителните тела към 18.01.2020г. /л. 104 и сл./
се установява, че осветителните тела са производство на SIteco, модел SR 100,
мощността е 100W с натриеви лампи с високо налягане. Житейски логично е да се
приеме обаче, че при включени светлини делинквентът е имал по-голяма възможност
да възприеме пострадалия автомобил. При определянето на конкретния размер, за
който е основателно възражението за съпричиняване, съдът извърши съпоставка на
поведението на участниците в ПТП с оглед установяване на реалния им конкретен
принос за вредоносния резултат и стигна до извода, че възражението за съпричиняване
е основателно в минимален процент от 20%. Ето защо определената сума от вещото
лице сума в размер от 4465.12 лева следва да се намали с 20% като по този начин
сумата възлиза на 3572.10 лева /20% х 4465.12 лева/, а с включена сумата от 15.00 лева
– ликвидационни разноски възлиза на 3587.10 лева. От тази сума следва да се
приспадне сумата от 2200.17 лева – заплатената от ответното дружество сума по
регресния иск, тъй като заплатената от ответника, след отправената му покана сума в
размер на 2200.17 лева е произвела частичен погасителен ефект, който следва да бъде
зачетен и съответно обемът на регресното вземане да бъде намален. Следователно
искът е основателен и доказан за сумата от 1386.93 лева /3587.10 лева – 2200.17 лева/.
Ето защо искът следва да се уважи за сумата от 1386.93 лева като за разликата над
сумата от 1386.93 лева до пълния предявен размер от 2185.17 лева следва да се
отхвърли като неоснователен.
Върху присъдената главница, ответникът дължи и законната лихва, считано от
4
предявяване на иска – 22.10.2021г. до окончателното изплащане на сумата.

По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски възниква за двете страни по делото.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съразмерно с уважената част от иска ответникът
следва да заплати на ищеца разноски в размер на 419.80 лева, от които сумата от 50.00
лева – ДТ; сумата от 360.00 лева – адвокатско възнаграждение; сумата от 40.00 лева –
депозит за свидетел, сумата от 200 лева – депозит за САТЕ; сумата от 10.00 лева –
депозит за СУ; сумата от 37.41 лева – доплатена ДТ, съобразно представения списък по
чл. 80 ГПК /л. 144/.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника, съобразно отхвърлената
част от иска следва да се присъди сумата от 113.24 лева /сумата от 100.00 лева –
юрисконсултско възнаграждение; сумата 60.00 лева – депозит за свидетел и сумата от
150.00 лева – депозит за САТЕ/.

Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ......... „......... .........“ АД, с ЕИК ........., с адрес: ......... да заплати на
„......... .........” ЕАД, с ЕИК ........., със съдебен адрес: ........., на основание чл.411 КЗ
сумата от 1386.93 лева – неизплатено регресно вземане на ищеца за платено по
имуществена застраховка застрахователно обезщетение за вредите, причинени на лек
автомобил с марка „.........“, модел „......... с рег. № ......... от настъпило на 18.01.2020г. в
гр. ......... на кръстовището на бул. „Стефан Караджа“ и бул. „Георги Икономов“ ПТП,
ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на исковата молба –
22.10.2021г. до окончателното й погасяване, както и на основание чл. 78, ал.1 ГПК
сумата от 419.80 лева – разноски по съразмерност за производството пред СРС като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над сумата от 1386.93 лева до пълния
предявен размер от 2185.17 лева.
ОСЪЖДА „......... .........” ЕАД, с ЕИК ........., със съдебен адрес: ......... да заплати
на ......... „......... .........“ АД, с ЕИК ........., с адрес: ........., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 113.24 лева – разноски по съразмерност за производството пред СРС

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5