МОТИВИ към НОХД 1870/13г..  

 

Производството е образувано въз основа на внесен от РП – П. обвинителен акт.

Обвинението е против:

           І.Й.А.А. за това ,че:

 

1.В периода от 06.07.2013 г. до 30.07.2013 г. вкл. в гр.П. в съучастие като съизвършител с непълнолетния Р.Н.Б., при условията на продължавано престъпление, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот и използване на техническо средство - отвертка, е отнел чужди движими вещи - пари на обща стойност 198,32 лв. от владението на М.С.В. и „Табак Маркет" АД с MOJI С.В.Д., без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив - престъпление по чл.196, ал.1,т.2 във връзка с чл.195, ал.1, т.З и т.4 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 във връзка с чл.26, ал.1 във връзка с чл.29, ал.1, б."а" и б."б" от НК

 

2. В периода от 29.07.2013 г. до 30.07.2013 г. вкл. в гр.П. в съучастие като съизвършител с непълнолетния Р.Н.Б., при условията на продължавано престъпление противозаконно е повредил чужди недвижими вещи - търговски обекти /павилиони/, като е унищожил два броя триплексови стъкла с размери 2064/1266 мм. и 1 бр. алуминиев обков, като с деянието си е причинил щета на Табак маркет" АД със седалище и адрес на управление гр.С., ул.'Т. И." №**, представлявано от С.В.Д., на обща стойност 960,00 лв.-престъпление по чл.216, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 във връзка с чл.26, ал.1 от НК.

 

 

 

 

ІІ. Р.Н.Б. за това, че:

 

           1.В периода от 06.07.2013 г. до 30.07.2013 г. вкл. в гр.П. в съучастие като съизвършител с Й.А.А., при условията на продължавано престъпление, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот и използване на техническо средство - отвертка, е отнел чужди движими вещи - пари на обща стойност 198,32 лв. от владението на М.С.В. и „Табак Маркет" АД с МОЛ С.В.Д., без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи постъпките си -

Престъпление по чл.195, ал.1, т.З и т.4 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 във връзка с чл.26, ал.1 във връзка с чл.63, ал.1, т.З от НК

 

2.В периода от 29.07.2013 г. до 30.07.2013 г. вкл. в гр.П. в съучастие като съизвършител с Й.А.А., при условията на продължавано престъпление противозаконно е повредил чужди недвижими вещи - търговски обекти /павилиони/, като е унищожил два броя триплексови стъкла с размери 2064/1266 мм. и 1 бр. алуминиев обков, като с деянието си е причинил щета на Табак маркет" АД със седалище и адрес на управление гр.С., ул.'Т.И." №**, представлявано от С.В.Д., на обща стойност 960,00 лв., като макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи постъпките си - Престъпление по чл.216, ал. 1 във връзка с чл.20, ал.2 във връзка с чл.26, ал.1 във връзка с чл.63, ал.1, т.4 от НК.

 

          Производството по делото се проведе по реда на гл. 27 от НПК.

Представителят на РП П. твърди, че обвинението е доказано като настоява за престъплението подсъдимите да получат наказание:  лишаване от свобода за Й.А.А. и за двете престъпления , което изтърпи ефективно и при първоначален строг режим в затвор; а за подс. Б. - пробация за престъплението по чл. 195 поради ниската стойност на предмета му и лишаване от свобода за престъплението по чл. 216, ал.1 от НК, което остане и като общо наказание с приложение на чл. 66, ал.1 от НК досежно начина за изтърпяването му.   .

Служебният защитник на подс. А. оспорва съставомерността на престъплението по чл. 215 от НК с твърдения , че е погълнато от престъплението по чл. 196 от НК , което не оспорва и за което пледира наказание под предвидения минимум поради стойността на предмета му.

Сл. защитник на подс. Б. не оспорва съставомерността на вменените на същия престъпления, но настоява освен за престъплението по чл. 195 от НК и за това по чл. 215 от НК да се приложи нормата на чл. 58а, ал.4 от НК.

 Подсъдимите правят изявление за признание на фактите в обстоятелствената част на ОА, съчетано със съгласие за зачитане на събраните на ДСП доказателства и молят за снизходителност при определяне на полагащите им се наказания.

Районният съд, като обсъди и прецени поотделно и в съвкупност събраните по съответния процесуален ред доказателства , потвърждаващи самопризнанието на подсъдимия , при спазване на разпоредбите на чл.301 НПК, ръководейки се от закона и по вътрешно убеждение, прие за установено следното:

Св. М.В. притежавал търговски обект - павилион за бърза закуска, находящ се на ул. „Б.", кв. 415а в гр.П..

На 06.07.2013 г. двамата обвиняеми Й.А. и непълнолетният обвиняем Р.Б. минали покрай  павилион за бърза закуска на ул. „Б.“, гр. П.  , стопанисван от св. В..  Б. се опитал да отвори прозорчето на входната врата, но не успял. Тогава, чрез напън с ръце, А. счупил заключващия механизъм на малко прозорче на входната врата на павилиона. През отворения прозорец протегнал ръка и взел от намиращия се в непосредствена близост шкаф плик с паричната сума от 116 лв., представляваща оборотни пари на търговския обект. През това време Б. стоял отстрани и пазел да не дойде някой. Двамата си тръгнали, а отнетата парична сума поделили помежду си.

След като установил кражбата на парите, св. В. сигнализирал полицейските органи.

Три седмици по-късно двамата подсъдими извърши посегателство на друг подобен търговски обект в гр. П. - павилион, стопанисван от  „Табак маркет" АД, представлявано от  св. Д.. Павилионът, който бил на ул. „Д-р Л.“,  представлявал метална конструкция с витринни стъкла. След приключване на работното време св. М.П. оставила в касата на магазина паричната сума от 76.00 лв.

На 29.07.2013 г. Й.А. и непълнолетният Р.Б. минали покрай павилиона и решили да го взломят и вземат пари, каквито предполагали че се държат там. С помощта на отвертка Б. започнал да напъва витринното стъкло в западната част на павилиона в областта на алуминиевия обков, при което го унищожил до степен, че същият станал негоден да се използва по предназначението си. Когато установил, че няма да преодолее тази преграда с помощта на техническото средство, което носил със себе, Б. започнал да дърпа витринното стъкло, докато се счупило. След което с крака си направил отвор с неправилна форма и диаметър около 40 см. в областта на долния десен ъгъл. През направения отвор А. протегнал ръка, отключил касата и взел оттам монетника, ведно с намиращата се в него сума от 76.00 лв. Двамата с Б. си тръгнали, като отнетата парична сума поделили помежду си, а монетника изхвърлили в непосредствена близост до павилиона.

След като разбрал за извършената кражба, св. С.Д. сигнализирал полицейските органи.

Стойността на стъклото триплекс 2064x1266 мм възлиза на 390 лв., като тази сума включва и консумативите и монтажа на същото. Стойността на алуминиевия обков е само 20, но е същият следвало  да се подмени поради интервенцията и по експертна оценка тази подмяна е на обща стойност  492.00 лв. с ДДС.

С Протокол за доброволно предаване А. предал на полицейски служител при РУП-П. паричната сума от 76 лв. , която е върната срещу разписка на представителя на Табак маркет" АД - св. С.Д..

Още на следващия ден 30.07.2013 г. двамата подсъдими А. и Б. отново решили да извършат кражба на пари, като се насочили към търговски обект от същия вид. Избраният също се стопанисвал от Табак маркет" АД със седалище и адрес на управление гр.С., ул."Г.И." №** и се намирал на  кръстовището на ул. „П." и ул."С.К." в гр. П.. Павилионът представлявал метална постройка с витринни стъкла. Б. де опитал да изкърти железния обков на витринното стъкло на северната страна на павилиона с помощта на отвертка, която и този път носил със себе си. След като не успял, започнал да рита с крак стъклото, докато се счупило. През образувалия се отвор протегнал ръка и взел от касата на магазина монетник с паричната сума от 6.32 лв. През това време А. стоял в непосредствена близост до търговския обект и пазел. След което двамата си тръгнали. Отнетата парична сума поделили помежду си, а монетника изхвърлили в непосредствена близост до горепосочения търговски обект.

След като разбрал за извършената кражба, св. С.Д. сигнализирал полицейските органи.

Стойността на стъклото триплекс 2064x1266 мм възлиза на 390 лв. по експертна оценка, а общата стойност необходима за подмяната на стъклото е 468 лева

С Протокол за доброволно предаване майката на обв. Б. - св. Н.Б. е предала на полицейски служител при РУП- П. паричната сума от 6 лв., която с разписка е върната на представителя на Табак маркет" АД - св. С.Д.

При тези фактически данни по делото прокурорът е предал на съд двамата подсъдими : А. -  по чл.196, ал.1,т.2 във връзка с чл.195, ал.1, т.З и т.4 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 във връзка с чл.26, ал.1 във връзка с чл.29, ал.1, б."а" и б."б" от НК и  по чл. 216, ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл. 20, ал.1 от НК и Б. - по чл.195, ал.1, т.З и т.4 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 във връзка с чл.26, ал.1 във връзка с чл.63, ал.1, т.З от НК и по чл. 216, ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл. 20, ал.1 от НК.

Възприетата фактология в ОА е изцяло в съответствие с установените от анализа на събраните на ДСП доказателства обстоятелства. Последният бе особено задълбочен и наложителен досежно частичните признания на подсъдимите за участието на А. в последната, включена в състава на продължаваното престъпление. Отричаното с обясненията на Б. и А.  участие на последния в третата инкриминирана кражба, е  установено от заключението на СДЕ ( л. 122) , според което една от иззетите при огледа на местопроизшествието следа е оставена от десен показалец на подс. А.. Наред с това се има предвид също, че и и трите престъпления са извършени по почти  идентичен начин и в търговски обекти от един и същи вид, като извършителите са действали все през тъмната част на денонощието.

Така, че спорното, от гледна точка на събраните за него доказателствени източници, обстоятелство, свързано с участието на А. в деянието по пункт ІІІ , е несъмнено изяснено при съпоставката на относимите доказателства. Именно поради това Съдът е приел, че направените пълни самопризннаия на всеки от подсъдимите по фактите в обстоятелствената част на ОА с процесуално основание по чл. 371 т.2 от НПК, са подкрепени от събраните по надлежен ред доказателства в ДСП, за които е изразено и съгласие за възприемане без непосредственото им събиране в съдебната фаза на процеса. Така, че визираните в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, по отношение на които подсъдимите депозираха самопризнание  се установяват и от събраните в ДСП доказателства. Последните са напълно непротиворечиви ( извън обсъденото горе противречие) , взаимнодопълващи се, хронологични и достатъчно детайлни относно релевентните по делото факти, респ. по отношение на всяко едно от инкриминираните престъпни деяния.

Основният доказателствен източник се явяват показанията на:  пострадалите , респ. представител св. Д. и В.,  подали и жалбата за отпочване на разследването; работещите в търговските обекти , които са били обект на посегателство - св. П. ***), А. ***“), св. Х. ( обакт на кръстовището на ул. „С.К. и „П.“ )св. М. , който е бил в състава на дежурен автопатрул от охранителната фирма, охраняваща обекта на ул. „Д-р Л.“.от показанията на тези лица се изясняват фактите, които са свързани с начина на извършване на всяка от инкриминираните кражби , който е и еднотипен. Пи всеки от случаите е бил взломяван обект, който е имал метална конструкция - павилион с витринни стъкла, които са били чупени по начини в степен, достатъчна за да се осигури достъп до парична наличност в касата. Снимковият материал към съставените протоколи за оглед на местопроизшествие( л. 5-6; 31-32; 107)  позволява извода, че обектите са от един и същи тип и подходът на дейците е бил също еднотипен. Само в първия случай и при деянието от 06.07.13г. е счупен само заключващия механизъм на вратата, което е позволило отварянето й и достъп до откритите в наличност 116 лева. В останалите случаи са счупвани витринни стъкла, което съвсем законосъобразно е дало основание и за обвиненията по чл. 216 от НК , чиято несъставомерност голословно и с неясни и за автора му аргументи се отрича от единия от сл. защитници.

Конкретните по вид и размер парични суми, за които обясненията на подсъдимите са съвсем недостатъчни за изясняване, се сочат в показанията на лицата, които стопанисват обектите и работещите ( А., П. , В., Д., Х.) и са такива, каквито са инкриминирани.

Участието на самите подсъдими се признава от всеки от тях с принципното признание на фактите по чл. 371, т.2 от НПК. Установено е категорично участието им при възприетата форма на съвместна съучастническа дейност по чл. 20, ал.2 от НК , вкл. и за третото престъпно деяние , извършено на 30.07.13г. тук следва да се има предвид обсъденото горе противоречие между доказателствата на ДСП, установено от отричаното с обясненията на обвиняемите участие на А. в това деяние, което отричане е налице още при разпитите им в предпоцесното качество от св. Г., водещ полицейсктата проверка.  Обект на противоправнотите действия в този случай - 30.07.13г.  е павилион на кръстовището на ул. „П. „ и „С.К.“. Местопроизшествието, след подадения сигнал от Д., е  посетено и при извършения оглед - протокол на л. 31-32, са били иззети 7 бр. дактилоскопни следи . Експертното изследване на същите е приключило със заключението на л. 120, което установява че една от тези следи е от пръст - десен показалец на А.. Иззетите при огледите на другите два обекта следи ( с протоколи на л. 5,6; 107) е установено , че са от А. *** и Б. ***.   

 В хода на разследването са били предавани суми открити у А. - 76 лева , която е върната на Д. ( л. 27 и 28) и от майката на Б. - 6 лева - , върнати също на Д. - л. 44 и 45).

При тези данни, съвсем основателно е решението на прокурора да предаде двамата подсъдими на съд за извършени от тях три престъпления в периода 06-30.07.13г. в гр. П. кражби. Двамата са действали в съучастие като съизвършители . Този извод е верен дори в случаите, когато в самото отнемане като първият елемент на кражбата е участвал само единия, тъй като и двамата са установявали трайна фактическа власт върху предмета на престъплението.

За А. всяко от деянията е извършено при условията н опасен рецидив, предвид данните за осъжданията му. сведенията за неговият съдебен статус визират 21 пункта. Осъждан е многократно за тежки умишлени престъпления против собствеността, като е търпял и ефективни наказания над една година лишаване от свобода.

Конкретните данни за осъжданията визират :

С Присъда №1**/13.05.2010 г. по НОХД №**7/10 г. на РС- П., влязла в сила на 29.05.2010 г. му е наложено наказание „Лишаване от свобода" в размер на 10 месеца за извършено престъпление по чл. 195, ал.1, т.З и т.7 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 във връзка с чл.28, ал. 1 от НК.

С Присъда №64/17.02.2010 г. по НОХД №170/2010 г. на РС- П., влязла в законна сила на 05.03.2010 г. му е наложено наказание „Лишаване от свобода" в размер на 11 месеца за извършено престъпление по чл. 195, ал.1, т.З, т.5 и т.7 във връзка с чл.194, ал. във връзка с чл.28, ал.1 от НК

С Присъда №123/18.05.2011 г. по НОХД №730/11 г. на РС- П., влязла в сила на 30.06.32011 г. му е наложено наказание „Лишаване от свобода" в размер на 2г и 6м. за престъпление по чл.196, ал.1, т.2 във вр. с чл.195, ал.1, т.4 и т.5 вр. чл.194, ал.1 вр. с чл.29, ал.1, б."б" вр. с чл.26, ал.1 от НК. Това последно наказание е изтърпял към 03.04.13г.

При всяка от кражбите подсъдимите са съзнавали противоправността на деянията си.  Предвиждали са и са целели настъпването на обществено-опасните последици. Съзнателно са разбивали обектите, в които са се намирали вещите, станали предмет на престъпленията им и така са си осигурявали достъп до тях . Ползвали са съзнателно и техническо средство - отвертка, с помощта на което на 29 и 30.07.13г. въздействали на металната конструкция с цел да формират отвор и проникнат вътре. Налице е общност на умисъла. Подсъдимият Б., макар и непълнолетен, е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.  

Деянията, извършени от подсъдимите осъществяват поотделно състави на едно престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. Касае се за продължавана престъпна дейност по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.

Предвид изложеното горе Съдът призна за виновни подсъдимите в извършване на престъпления по : чл.196, ал.1,т.2 във връзка с чл.195, ал.1, т.З и т.4 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 във връзка с чл.26, ал.1 във връзка с чл.29, ал.1, б."а" и б."б" от НК- за А. и по по чл.195, ал.1, т.З и т.4 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 във връзка с чл.26, ал.1 във връзка с чл.63, ал.1, т.З от НК- за Б., като предмет на продължаваното престъпление са вещи на обща стойност 198.32 лева.

Именно тази стойност на предмета на престъпно посегателство се прецени като обстоятелство, което занижава обществената опасност на деянието дори и при данните за предходни противообществени прояви на Б. ( дела по ЗБППМН  и налагани мерки)  и множество престъпления от А.. Стойността от 198 лева е по-ниска от размера на установената за страната минимална работна заплата и променя съществено сама по себе си характеристиката на престъплението, правейки го различно, съпоставено с останалите престъпления от същия вид. Наред с това и именно поради ниската степен на засягане на регулираните обществени отношения, предвиденото най-ниско наказание за всеки от подсъдимите ( три години ЛС  за А. и такова наказание, но без предвиден минимум  за Б. с оглед редукцията по т. 3 на чл. 63, ал.1 от НК, т.е. минималното е три месеца ЛС за него ) се оказаха несъразмерно тежки за извършените от тях престъпения. Така, че налагането им би нарушило принципа за справедливост на наказанията , който се постига основно със съответствието на наказанието ( чл. 35, ал.2 от НК) . Като прие, че е налице изключително смекчаващо обстоятелство, Съдът, на основание чл. 58а, ал.4 НК определи наказанията на подсъдимите: по чл. 55, ал.1 т.1 от НК - за А. и по чл. 55, ал.1,     т.2 б.Б - за Б..  

 Конкретният размер от една година лишаване от свобода, наложен като наказание на А. бе съобразен с факта, че се касае до продължавано престъпление, в състава на което са включени три отделни престъпни посегателства; с установения от дееца престъпен стереотип, който не се променя дори и след ефективните наказания лишаване от свобода. +

От алтернативно предвидените за замяна наказания по чл. 55, ал.1т.2 б.Б от НК  за непълнолетния Б., Съдът прие, че съответно на участието му в продължаваното престъпление по чл. 195 от НК, като се има предвид и на участието му в повреждането на обектите, в които са извършени посегателства, както с оглед липсата на каквито и да е промени за превъзпитанието и въздържанието му от реализираните по отношение на него мерки по ЗБППМН,  е наказанието - пробация, тъй като общественото порицание не би било справедливо възмездие за престъпната му деятелност и категорично не би постигнало личната превенция. Затова се наложи наказание пробация, изразено в двете задължителни мерки за въздействие и контрол за минимално предвидения срок - по чл. 42а, ал.2, т. 1 и 2 от НК - задължителна регистрация по настоящ адрес с честотата на явяване за подпис два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител , всяка за срок от по шест месеца. Това наказание формира и очаквания за постигане на личната и генералната превенции.

Другите, наложени на подсъдимите наказания бяха за престъплението им по чл. 215, ал.1 вр. чл. 20, ал.2 вр. чл. 26, ал.1 от НК ( и вр. чл. 63, ал.1 т. 4 от НК - за Б.). То е също продължавано и съставено от двете посегателства на 29 и 30.07.13г. върху обкова и витринните стъкла на обектите, от които са извършили кражбите на тези дати. За да си осигурят достъп до вътрешността на всеки от тези обекти, подсъдимите, действащи отново като съизвършители, са въздействали върху обкова и са счупили витринно стъкло ( ясна визуализация на фотосите към протоколите за оглед). В теоретичен аспект съучастието е налице и в случаите, когато само единият от извършителите извършва фактическите действия по повреждане/ унищожаване на предмета,  а другият само наблюдава, тъй като и в тези случаи е налице съгласие на последния за въздействието върху вещта.

 

 

Конкретните въздействията върху конструкцията и стъклата са били такива, че засегнатите елементи на конструкцията са станали негодни да се ползват по своето предназначение и се наложила подмяната им чрез нови и монтаж. Стойността за обекта на ул. „Д-р Л.“ е 492 лева , а за този на кръстовището между улиците на „С.К.“ и „П.“  е 468 лева, предвид и експертната оценка и приложените по ДСП фактури от стопанисващото обектите дружество.

При всяко от деянията подсъдимите са съзнавали противоправния характер. Предвиждали са и конкретно са целели настъпването на обществено-опасните последици. Налице е общност на умисъла. Подсъдимият Б., макар и непълнолетен, е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. 

Съвсем директно се отхвърли възражението на защитника на подс. А. за „поглъщане“ на повреждането /унищожаването от кражбата . Самото възражение е резултат от погрешно разбиране на решението на ВКС, на което се позовава - Р413/ 95г. по н.д. 119/ 95г. Фактите в, неоснователно спрягания като идентичен, случай са съвсем различни,  тъй като дейците там първо са отнели вещта и са установили върху нея своя фактическа власт, с което са довършили кражбата си, след което са пристъпили към действия, засягащи целостта и предназначението й в случая.

 Фактологията по настоящото дело визира обратната хронология в действията - тези по повреждане и/или унищожаване предхождат отнемането, на което при това предмет са и съвсем различни вещи. 

 

Деянията осъществяват поотделно един и същ състав на престъплението унищожаване и повреждане, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. Касае се за продължавана престъпна дейност по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, чиято конкретна квалификация е чл. 215, ал.1 вр. чл. 20, ал.2 вр. НК.

Висока е степента на обществена опасност на това деяние, отчитана на база данните за съставящите го две посегателства върху обекти, които се намират на главни улици и предвид факта, чу посегателствата са извърни нощем.

Нито сред данните за личността на подсъдимите, нито сред обстоятелствата по конкретното престъпление Съдът откри основание за претендираното приложение на чл. 55 в една от двете му хипотези. Стойността на предмета на това престъпление е в размер трикратен на минималната работна заплата, личността на подсъдимите е обременена от предходни прояви. Последното е особено важимо за А. с данните за редица предходни осъждания ,но  също и за Б. - по отношение на който вследствие възрастта са ангажирани ( виж характеристиките) възпитателни мерки,  явно останали без целеното въздействие. Наред с това и конкретната престъпна деятелност,измерима в две продължавани престъпления против собствеността категорично изключва възможността, при тази стойност на предмета на престъплението по чл. 215, ал.1 да се обоснове извода, че най-лекото предвидено наказание - минималния размер на наказанието ЛС, би било несъразмерно тежко. Всъщност това наказание би било несправедливо не защото е тежко, а защото е недостатъчно, за всеки от подсъдимите, за да бъде съответно на престъплението и за да мотивира очаквания за постигане на персоналната и генерална превенция.

Като справедливо Съдът прие наказание за Б. от една година  лишаване от свобода, което на основание чл. 58а, ал.1 от НК редуцира с една трета и осъди подсъдимия на осем месеца лишаване от свобода , за което не открие причина да се налага ефективното изтърпяване за постигане на поправително-възпиращото въздействие. Поради това и при наличие на предпоставките  по чл. 69, ал.1 вр. чл. 66, ал.1 от НК изтърпяването на наказанието се отложи изпитателен срок от три години.Липсата на реално постигнати резултати от репресивния подход по отношение на непълнолетния до момента чрез налагане на възпитателни мерки по ЗБППМН и дързостта в процесната му престъпна деятелност обоснова решението, че условното осъждане не и постигнало превенцията в личен и обществен аспект, ако не се съчетае с ефективно въздействие върху дееца на конкретна пробационна мярка - по чл. 42а, ал.2 т.2 от НК - периодични срещи с пробационен служител, която се постанови на основание чл. 67, ал.3 от НК за определения тригодишен изпитателен срок.

На подс. А. и предвид обсъдените горе данни за личността му за престъплението по чл. 215, ал.1 вр. чл. 20, ал.2 и чл. 26, ал.1 от НК и предвид обстоятелствата, касаещи начина на извършване на посегателството, стойността на неговия предмет Съдът прие, че следва да бъде определено наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода, което предвид задължението си по чл. 58а, ал.1 от НК редуцира с една трета и осъди подсъдимия А. на една година лишаване от свобода.   

Доколкото извършените от всеки от подсъдимите деяния се намират в отношение на реална съвкупност и предвид предпоставките по чл. 23, ал.1 от НК се определи общо най-тежко наказание на подс. А. - в размер на една година лишаване от свобода, а за подс. Б. - по-тежкото от двете - а именно  осем месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване, по изложените горе мотиви,  съгласно чл. 69, ал.1 вр. чл. 66, ал.1 от НК се отложи за изпитателен срок от три години , през който се постанови на основание чл. 67, ал.3 от НК пробационната мярка по чл. 42а, ал.2 т.2 от НК - периодични срещи с пробационен служител. Това общо наказание за Б. се прие като достатъчно съответно на обособената от двете посегателства съвкупност и достатъчно за постигане на целените промени в съзнанието на непълнолетния подсъдим и общопревантивен ефект, поради което не се увеличи

По отношение на подс. А. и основно предвид данните за липсата на очакваното въздействие от предходните осъждания, Съдът прецени, че за да е налице съответност и да се се мотивират очаквания за постигане на целите от реализиране на наказателната отговорност следва да се увеличи определеното общо най-тежко наказание от една година лишаване от свобода с още шест месеца лишаване от свобода .

Предопределен , предвид предходните осъждания и разп. на чл. 61т.2 и чл. 60, ал.1 от ЗСНЗС се оказа начина на изтърпяване на определоното общо и увеличено наказание на А.  - ефективно и при първоначален строг режим в затвор. 

В тежест на подсъдимите се възложиха и сторените съдебно-деловодни разноски, които са в размер на по 149.48 лева - за всеки и по сметка на ОД МВР П. и в размер на по 15 лева - в полза на РС П..

По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

                                                         

 

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: