РЕШЕНИЕ
№ 272
гр. Враца, 27.06.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
шести състав, в публично заседание на 31.05.2019 г. /тридесет и първи май две хиляди и
деветнадесета година/ в състав:
АДМ.
СЪДИЯ: ТАТЯНА КОЦЕВА
при секретаря Даниела
Ванчикова, като разгледа докладваното от съдия Коцева
адм. дело № 213 по описа на съда за 2019 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с
чл.124, ал.1 от Закона за държавния служител /ЗДСл /.
Образувано е по жалба на В.С.Д.
***, против Заповед № 49 от 12.02.2019
г., издадена от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” – София, с
която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 и чл.108 ЗДСл
е прекратено служебното ѝ правоотношение, считано от **.**.2019 г.
В жалбата са наведени доводи,
че оспорената заповед е издадена в противоречие с материалноправните разпоредби
и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Изложени
са твърдения, че не е налице реално съкращаване на длъжността, която
жалбоподателката е заемала, тъй като тя съществува и към момента на подаване на
жалбата, като нормативно определена позиция и като система от функции,
задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. Сочи, че
заповедта не е мотивирана, тъй като не става ясно на какво основание органът по
назначаването е прекратил служебното правоотношение на жалбоподателката, а не
на друг служител, както и, че не е извършен подбор между назначените на същата
длъжност лица.
В съдебно заседание
жалбоподателят, чрез пълномощника си * С.Г. поддържа жалбата на посочените в
нея основания. Моли оспорената заповед за прекратяване на служебното
правоотношение да бъде отменена, за което се излагат съображения. Претендира се
присъждане на направените по делото разноски, съгласно приложен списък по чл.
80 ГПК.
Ответникът – И.д.н.Д. ф. „З.”***,
в съдебно заседание се представлява от ** Т.Л., който оспорва жалбата, като
неоснователна. Сочи, че е налице реално съкращаване не защото длъжността е
престанала да съществува, а защото органът по назначаването след преценка е
стигнал до извода, че същата, като система от функции, задължения и изисквания
утвърдени с длъжностната характеристика може да се изпълнява от по-малко на
брой служители. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
По делото са събрани писмени
доказателства, представени с приложената по опис административна преписка по
оспорения акт, с писмо вх. №
762/12.03.2019 г. на Административен съд – Враца и е допусната
съдебно-счетоводна експертиза.
Съдът
като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните,
събраните по делото относими към спора доказателства,
и извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт,
приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед №
790/31.07.2012г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, оспорващата,
която е с висше образование – * по специалността ** е била назначена за
държавен служител в ** на длъжността ** в ** с ранг **, считано от **.**.****
г., от която дата е възникнало служебното ѝ правоотношение.
Със Заповед № 03-РД/1 от
02.01.2019 г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, издадена на
основание чл. 11, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за прилагане на Класификатора на
длъжностите в администрацията и чл. 10, т. 8 от Устройствения
правилник на ДФЗ, е утвърдено длъжностно разписание на администрацията на ДФЗ,
съгласно Приложение № 1, неразделна част от заповедта, считано от 02.01.2019г.
Видно от посоченото длъжностно разписание, общата численост на администрацията
на ДФЗ е 1545 щатни бройки, а числеността на Областна дирекция - *** /едно от
териториалните структурни звена на фонда/ е 11 щатни бройки, като в Отдел ** са
включени: Главен експерт – 1 щ.бр., а за длъжността ** – 5 щатни бройки, една
от които е изпълнявана от оспорващата.
Със Заповед № 03-РД/537 от 12.02.2019
г. на Изпълнителния директор на ДФЗ, издадена на основание чл. 11, ал. 1 и ал.
2 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията и
чл.10, т.8 от Устройствения правилник на ДФЗ, в
утвърденото длъжностно разписание на администрацията на ДФЗ в Областна дирекция
– *** и Областна дирекция – *** са направени изменения, съгласно Приложение № 1,
неразделна част от заповедта, считано от същата дата. Видно от внесените
корекции, считано от 12.02.2019 г., в Отдел ** в Областна дирекция – ***, за
длъжността **, щатните бройки са намалени с една и от 5 стават 4. Това е видно и от представеното по
делото поименно разписание за Областна дирекция Враца в сила от 12.02.2019г.
С Предизвестие № 19 от 12.02.2019
г. на Изпълнителния директор на ДФЗ, връчено на същата дата, оспорващата е
уведомена, че след изтичане на едномесечен срок от получаване на предизвестието
служебното ѝ правоотношение ще бъде прекратено на основание чл.106, ал.
1, т. 2 ЗДСл – съкращаване на длъжността, като при
неспазване на срока на предизвестието ще бъде изплатено обезщетение на основание
чл.106, ал. 4 ЗДСл.
С оспорената в настоящото
производство Заповед № 49 от 12.02.2019 г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“
е прекратено служебното правоотношение с жалбоподателката В.Д. на длъжност ** с
ранг ** в Отдел **”, Областна дирекция – ***, считано от **.**.2019 г.
Заповедта е издадена на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 и чл. 108 ЗДСл., като съдържа
придобития ранг на държавна служба и обезщетенията, които следва да се изплатят
на оспорващата – за неизползван платен годишен отпуск и за неспазен
срок на предизвестие. В мотивите на акта административният орган се е позовал
на утвърдено със заповед на Изпълнителния директор на ДФЗ длъжностно разписание
и е посочил, че причина за прекратяване на служебното правоотношение е
съкращаване на длъжността. Заповедта е връчена на В.Д. на **.**.2019 г.
От заключението на приетата
по делото съдебно- счетоводна експертиза с ВЛ Д.Н. се установява, че считано от
12.02.2019г. със заповед на Изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“ се извършват
промени в щата, като в отдел ** от две
щатни бройки остава една бройка и в отдел ** от пет щатни бройки на позиция **
стават четири бройки/т.2/. В т.3 се посочва че функциите, задълженията и
отговорностите на лицата в двата отдела са едни и същи. В т.4 се посочва, че в
отдел „Прилагане на схеми и мерки за подпомагане-Директни плащания към ОД на
ДФЗ-Враца няма незаета щатна бройка. В с.з. ВЛ уточнява, че след 12.02.2019г. в ОД-Враца няма
издадени след тази дата заповеди за назначаване и преназначаване към момента.
Няма издаден друг документ за съкращение на жалбоподателката, освен щатното
разписание, което е било предоставено в оригинал.
Въз основа на установените по
делото факти, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от
надлежна страна при наличие на правен интерес в предвидения в чл.149, ал.1 от АПК 14-дневен преклузивен срок, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения:
Оспорената
заповед е издадена от компетентен орган, действал в кръга на предоставените му
правомощия, на основание чл.108, ал.1 ЗДСл. във
връзка с чл.10, т.9 от Устройствения правилник на
ДФЗ. Спазена е установената писмена форма и съдържа съществените реквизити,
изискуеми от специалната разпоредба на чл.108, ал.1, изр.1
ЗДСл., като са посочени правното основание за
прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. В
мотивите на акта административният орган се е позовал на утвърдено със заповед
на Изпълнителния директор на ДФЗ длъжностно разписание и е посочил, че причина
за прекратяване на служебното правоотношение е съкращаване на длъжността, считано от
определена дата.
В
производството по издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Оспорената заповед е издадена при
неспазване на срока на отправеното предизвестие, но това не представлява
съществено нарушение, тъй като от една страна предизвестието не е съществен
елемент от фактическия състав на прекратяването на служебното правоотношение и
от друга е посочено, че следва да се изплати обезщетение в размер на една
основна заплата, т.е. спазени са изискванията на чл.106, ал. 4 ЗДСл.
Оспореният
административен акт е издаден и в съответствие с материалния закон. С
оспорената заповед административният орган е приложил правилно относимите материалноправни
разпоредби и е действал в съответствие с целта на закона, издавайки
законосъобразен административен акт.
Оспорената
заповед е издадена на основание чл.106, ал.1, т.2 ЗДСл.,
съгласно който органът по назначаването може да прекрати едностранно служебното
правоотношение при съкращаване на длъжността.
В
компетентността на административния орган е правото му да извършва промени и
реорганизации в управляваната от него администрация с оглед оптимизиране на
дейността й, при съобразяване с приетата структура и нормативно определената
численост на служителите. Съобразно предоставените му правомощия с разпоредбата
на чл.2, ал.3 ЗДСл.
във връзка с чл. 10, т. 8 от Устройствения правилник
на ДФЗ, органът по назначаването разполага с възможността да внесе промяна в
структурата на отделните звена и съответно във вида и броя на длъжностите,
заемани от държавни служители, при която да бъдат съкратени едни и открити
други длъжности. При осъществяване на промени в структурата и в организацията
на работа в администрацията, административният орган действа в условията на оперативна
самостоятелност, която не подлежи на съдебен контрол. Обективирането
на това волеизявление в случая е изразено в утвърденото длъжностно разписание,
в сила от 12.02.2019 г., въз основа на което е прекратено служебното
правоотношение на В.Д..
Понятието
„длъжност в администрацията” е дефинитивно определено в разпоредбата на чл.2,
ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в
администрацията. Съгласно тази разпоредба,
длъжност в администрацията е нормативно определена позиция, която се заема по
служебно или по трудово правоотношение, въз основа на определени изисквания и
критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се
изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна
характеристика. За да е налице съкращаване
на длъжността по смисъла на чл.106, ал.1, т.2
ЗДСл., е необходимо тази длъжност да не
фигурира и като наименование /нормативно определена позиция/ в длъжностното
разписание на съответната администрация, и като система от функции, задължения
и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика, или да е намален броят
на служителите, които са ангажирани с нейното изпълнение.
Видно
от представената по делото Заповед № 03-РД/537 от 12.02.2019 г. на
Изпълнителния директор на ДФЗ, длъжността ** в Отдел ** на Областна дирекция – ***,
продължава да съществува като нормативно определена позиция и система от
функции, но е намален броят на служителите, ангажирани с нейното изпълнение –
от 5 щ.бр. на 4 щ.бр. Това е видно и от представеното по делото поименно разписание
за Областна дирекция *** в сила от 12.02.2019г. От заключението на вещото лице,
което не е оспорено от страните и съдът кредитира, като обективно,
безпристрастно и в съответствие с писмените доказателства, също еднозначно установява, че е налице реално намаление на
щата като цяло в Областна дирекция – *** и в Отдел **от 5 щ. бр. на позиция **
стават 4 щ. бр.
Съкращаването на длъжности се извършва не
само когато се преустановява съответния вид дейност, но и при намаление на
числеността на заетите служители, когато се запазват функциите, присъщи на
съкратените длъжности, като те се възлагат за изпълнение на по-малък брой лица,
както е в случая. Намаляването на броя на длъжностите ** в длъжностното
разписание на посочената структура е една от формите на реално съкращаване на
длъжността. Фактът, че длъжността продължава да съществува като система от
функции, задължения и изисквания, не води до извод, че конкретната длъжност не
е съкратена. Намаляването на броя на служителите, изпълняващи една и съща
длъжност, дава право на органа по назначаването да прекрати служебното
правоотношение с избран от него служител, като в случая е налице именно
посочената в оспорената заповед хипотеза на чл.106, ал.1, т.2 ЗДСл. Това е въпрос по целесъобразност, възложен за
решаване на ръководителя на администрацията и при условията на неговата
оперативна самостоятелност, свързан с преценката за възможно най-правилното
разпределяне на задълженията. Ако в даден момент изпълнението на една задача
изисква възлагането й на определен брой служители, ще има "съкращаване на
длъжността" и тогава, когато същата задача започне да се изпълнява от
намален брой служители.
Неоснователно е твърдението на оспорващия за
незаконосъобразност на заповедта поради неизвършен подбор между служителите, тъй като Законът за
държавния служител не въвежда такова изискване към органа по назначаването. В
случая липсва законово задължение за подбор между служителите, които изпълняват
длъжността, чиито бройки са намалени. Липсват въведени в закона или утвърдени
от органа правила и критерии в тази насока. При липсата на нормативно
установени критерии за подбор между служителите, заемащи длъжността, която се
съкращава, преценката за това кои ще останат на работа и кои ще бъдат съкратени
е изцяло по преценка на административния орган и не подлежи на съдебен контрол.
Налице е реално намаляване на щата за посочената длъжност в рамките на
структурата на дирекцията, като правното основание на чл. 106, ал.1, т.2 ЗДСл. е такова, при което органът не е длъжен да посочи
защо се съкращава длъжността, заемана от конкретния държавен служител. Не
подлежи на съдебен контрол въпросът дали действително е целесъобразно
съкращението. То е налице и е извършено по законоустановения ред, от
компетентния орган, при наличие на законово основание.
В тази връзка и за пълнота следва да се
посочи, че ЗДСл не съдържа разпоредба, аналогична на
чл. 329 КТ, според която при съкращаване в щата работодателят има право на
подбор и може в интерес на службата да уволни работници и служители,
длъжностите на които не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат
по-висока квалификация и работят по-добре. В този смисъл е и трайната съдебна
практика на Върховния административен съд, че при прекратяване на служебното
правоотношение при условията на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл за органа по
назначаването не съществува задължение за подбор, а преценката му за
прекратяване на конкретното служебно правоотношение е въпрос на оперативна
самостоятелност и не подлежи на съдебен контрол. Единствено и само при условие,
че в съответната администрация са приети критерии за извършване на подбор на
служителите, чиито длъжности се съкращават, за органа по назначаването ще е
налице задължение да се съобрази с тези критерии при преценката за това кои
служители да останат на работа и с кои служебното правоотношение да бъде
прекратено. В разглеждания случай не са представени доказателства за приети такива
критерии в администрацията на ДФЗ, липсват и твърдения от страна на оспорващата
в тази насока.
В рамките на предоставената му
оперативна самостоятелност органът по назначаването разполага с възможността да
извършва структурни промени, водещи до закриване на едни длъжности и разкриване
на други длъжности, като тези действия не подлежат на съдебен контрол. Ето защо
за законосъобразността на уволнението по този текст е ирелевантно
възражението дали действително двете съкратени бройки са прехвърлени към
Областна дирекция Благоевград. За законосъобразността на уволнението с
основание чл. 106, ал.1, т.2 от ЗДСл. е без значение
и общата численост на служителите в администрацията към датата на прекратяване
на служебното правоотношение. Липсата на промяна в числеността или дори
увеличението, не е пречка за реално съкращаване на длъжността на конкретен
държавен служител, след като са изпълнени законовите предпоставки за това. В
тази насока възраженията на жалбоподателя са също неоснователни.
С оглед на
гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че заеманата от В.Д. длъжност
е действително и реално съкратена. Макар да е запазена като система от функции,
задължения и изисквания, е намален броят на служителите, които я изпълняват, от
което следва, че по отношение на оспорващата е осъществен фактическият състав
на чл.106, ал.1, т.2 ЗДСл.
и прекратяването на служебното ѝ правоотношение е законосъобразно.
По
изложените съображения, оспорената заповед е законосъобразна, а подадената
срещу нея жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
С
оглед изхода на спора своевременно заявената претенция за заплащане на
юрисконсултско възнаграждение от страна на ответника се явява основателна и
следва да бъде уважена. Оспорващата следва да бъде осъдена да заплати на
ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100
лева, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 144 АПК, вр. чл. 37 ЗПП и чл. 24 от Наредба за заплащането на
правната помощ.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.С.Д. ***, против Заповед № 49 от 12.02.2019 г., издадена
от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” – София, с която на
основание чл. 106, ал. 1, т. 2 и чл. 108
ЗДСл. е
прекратено служебното ѝ правоотношение.
ОСЪЖДА В.С.Д. ***, да заплати в полза на Държавен
фонд „Земеделие” – София сумата от 100/сто/ лв. разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване
чрез АдмС-Враца пред ВАС-София в 14-дневен срок от съобщаването му на страни
.
АДМ. СЪДИЯ: