№ 594
гр. Варна, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20253100500702 по описа за 2025 година
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на М. А. Н. чрез адвокат
А. Т. срещу решение № 4539 от 16.12.2024 г., постановено по гр.д.№ 10198 по описа за 2024
г. на Районен съд – Варна, четиридесет и осми състав, в частта, с която е определен следният
режим на лични отношения на въззивника с детето Е. М. Н.: всяка втора и четвърта седмица
на съответния месец от 17 часа в петък до 18 часа в неделя с преспиване при бащата, като
бащата взема и връща детето от и до дома на майката, както и един месец през лятото,
когато майката не ползва редовен платен годишен отпуск; през четни години - първата
половина от почивните дни, определени за великденските и коледните празници, а през
нечетни години - втората половина от почивните дни, определени за великденските и
коледните празници; на рождения ден на детето /17 октомври/ всяка четна година от 10 часа
до 18 часа и всяка нечетна година - от 10 часа до 18 часа на деня, следващ рожденият му ден,
и на рожденият ден на бащата /03 юни/ от 10 часа до 18 часа.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
решението. Сочи се, че не е имало случай, когато майката да не разрешава на въззивника да
взема детето при него, включително и през седмицата, но не желае това да бъде режим, по
който да се споразумеят, защото това ще се трансформира в задължение за нея. Твърди се, че
в настоящия случай съдът не се е съобразил с най-висшия интерес на детето, което не следва
да бъде лишавано от редовен контакт с родителя, който не го отглежда.
Иска се да бъде отменено решението в обжалваната част, като се определи режим на
лични отношения на бащата с детето, както следва: всяка втора и четвърта седмица на
съответния месец от 17 часа в петък до 18 часа в неделя с преспиване при бащата, като
бащата взема и връща детето от и до дома на майката, както и един месец през лятото,
когато майката не ползва редовен платен годишен отпуск; всяка първа и трета сряда от
месеца от 18 часа в сряда до 18 часа в петък с преспиване в дома на бащата; през четни
години - първата половина от почивните дни, определени за великденските и коледните
празници, а през нечетни години - втората половина от почивните дни, определени за
1
великденските и коледните празници; на рождения ден на детето /17 октомври/ всяка четна
година от 10 часа до 18 часа и всяка нечетна година - от 10 часа до 18 часа на деня, следващ
рожденият му ден, и на рожденият ден на бащата /03 юни/ от 10 часа до 18 часа.
Въззиваемата страна Р. Д. Н. чрез адвокат К. Д. в писмен отговор е оспорила жалбата
като неоснователна, като подробно е изложила аргументите си за правилността и
законосъобразността на обжалваното решение и иска неговото потвърждаване. Акцентира
се, че е пребиваването на детето през седмицата при бащата ще наруши неговия дневен
режим, още повече, че то посещава детско заведение, което ще доведе до излишен за него
стрес и емоционално натоварване.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи
състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и
становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от
Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
В исковата молба се излага, че ищцата и ответникът са родители на детето Е. М. Н..
След раждането на детето ответникът станал агресивен спрямо майката й първото и дете от
друг баща, неколкократно упражнявал физическо насилие върху тях, като заявявал , че
„чуждо дете няма да гледа", като в единия от случаите се стигнало до намесата на
полицията. Поради тези обстоятелства се разделили окончателно през месец февруари 2024
г., като детето Е. живее при майката, която е тази, осигуряваща средствата и грижите за
отглеждането на детето, а бащата отказвал да подпомага финансово своето дете. Ищцата
сочи, че детето е на две години, има големи потребности от осигуряване на храна, памперси,
други стоки от първа необходимост и постоянни грижи. Предвид изложеното предявява
искове за предоставяне родителските права на нея, определяне местоживеенето на детето
при нея, определяне режим на лични отношения с бащата и осъждането му да заплаща
месечна издръжка в полза на малолетното дете.
Ответникът М. Н. в законовоопределения срок е депозирал отговор на исковата молба,
в който счита всички факти, изложени в исковата молба, за противоречащи на обективната
действителност, поради което ги оспорва. Сочи, че от момента на фактическата раздяла,
настъпила между двамата родители, детето живее почти по равно време при майката и
бащата. От известно време обаче отношението на ищцата се променило и тя често отказвала
да даде детето на баща му или го правела при определени от нея изисквания и условия. Не
оспорва родителските права да бъдат предоставени на майката, както и детето Е. да живее
при майка си. Счита предложения от ищцата режим на лични отношения с детето за
неподходящ.
Дирекция „Социално подпомагане“ - Варна е представила социален доклад, в който се
изразява становище, че на бащата следва да се определи разширен режим на личен контакт,
съобразен с правото на всеки от родителите да прекарва достатъчно време с детето.
Не се спори, а и се установява от събраните по делото доказателства, следните
обстоятелства:
1/ Че Р. Д. Н. и М. А. Н. са родители на детето Е., родено на *** г.;
2/ Че с решение № 4539 от 16.12.2024 г., постановено по гр.д.№ 10198 по описа за 2024
г. на Районен съд - Варна, упражняването на родителските права по отношение на детето е
2
предоставено на майката, като е постановено то да живее при нея.
Предмет на разглеждане пред въззивната инстанция е само иска за определяне режим
на лични отношения на бащата с детето.
Въззивният съд намира, че не следва да преповтаря установената пред първата
инстанция фактическа обстановка, доколкото страните нямат наведени доводи, че тя е
неправилно установена, поради което и на основание член 272 от ГПК препраща към частта
от мотивите досежно фактическата обстановка.
Семейният кодекс не разписва правила по отношение на това какъв да бъде
интензитета на личния контакт с детето на родителя, комуто не са предоставени
родителските права, като дава свобода на съда да преценява конкретните правнозначими
обстоятелства с оглед интереса на детето. Чрез определения от съда режим на лични
отношения трябва да се постигне възможност детето да расте и се развива под грижите и с
подкрепата на двамата си родители. Поддържането на лични отношения между родител и
дете е жизнено необходимо за него с оглед създаване на възможност чрез общуване то да
развива чувство на обич, привързаност и доверие, което ще съдейства за правилното му
развитие, спокойствие и самочувствие. Безспорна е нуждата на всяко дете от системен
контакт с двамата му родители и в частност с този, на когото не е предоставено
упражняването на родителските права. В съгласие с член 8 от Европейската конвенция за
защита правата на човека и основните свободи и на неговото тълкуване в практиката,
уважението към семейния живот изисква, когато семейният живот, дори и във формата на
съжителство без брак е приключил, контактът между детето и отсъстващия родител да
продължи. Известно е становището на Съда по правата на човека в Страсбург, че взаимната
полза, която родителят и детето черпят от отношенията помежду си, е основен елемент от
семейния живот. Следователно Европейската конвенция по правата на човека и органите,
призвани да я прилагат и следят за нейното правилно приложение, признават “право на
контакт” като фундаментално човешко право по смисъла на член 8. То принадлежи еднакво,
както на всеки от родителите, така и на детето. Стремежът е да се постигне подходящ баланс
между правата, като основен критерий за това са интересите на детето от контакта. Също
така следва да се наблегне и върху обстоятелството, че родителят, комуто не са
предоставени родителските права по отношение на детето не изгубва нито своето
родителско качество, нито титулярството на родителските права и задължения.
Раздялата на родителите, липсата на разговори помежду им и изолирането на
отсъстващия родител изключително зле влияят на детската психика, още повече, че
родителят, комуто са присъдени родителските права, се насочва към детето по силата на
съдебното решение и най-вече поради възможността да споделя ежедневието си с него. Това
неминуемо води до липса на баланс в отношението на детето и родителя, който не е носител
на родителските права.
Е. все още не е навършила три години /родена е на *** г./ и вече е поставена в
конфликт от своите родители. Детето е на ниска възраст и усеща случващото се около него
на емоционално ниво, поради което е изключително важно точно в този момент да се вземат
мерки, които да предотвратят задълбочаване на конфликта и да не допуснат възможност за
поява на синдром на родителско отчуждение. Основното, което в случая следва да бъде
предприето, е максимално разширен режим на лични отношения на бащата с детето. Няма
спор между страните, че детето прекарва повече време с баща си от определеното от
първоинстанционния съд по привременните мерки, като родителите са постигнали
договореност помежду си в резултат на разговори. Също така е установено, а и се твърди от
3
родителите, че същите поддържат добри отношения в името на детето, като това тяхно
поведение следва да бъде адмирирано. Основното искане на въззивника е да взема детето и
за две пренощувания при него в седмиците, когато не е предвиден режим на лични
отношения с детето през уикенда. Както бе отбелязано по-горе, един максимално разширен
режим на контакти ще способства за нормалното развитие на детето и за предотвратяване на
синдром на родителско отчуждение, поради което и настоящия състав на съда намира, че
искането е основателно. Нито едно доказателство по делото не навежда на извод, че
интересът на детето Е. налага да прекарва с баща си време само два уикенда, а и
постановяването на такъв режим е равнозначно на необосновано отстраняване на
неотглеждащият родител почти изцяло от ежедневието на детето. Няма и наведени доводи,
че бащата е в невъзможност да се справи с нуждите на детето през седмицата, което е и
нелогично, щом може да го прави събота и неделя, а и вече детето остава при него с две
преспивания.
Настоящият състав на въззивния съд счита обаче, че този режим на лични отношения
през седмицата с преспиване при бащата би затруднил достатъчно дневния режим и учебния
процес, когато Е. започне училище, поради което и следва да го постанови до започване на
първи клас.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият
състав на въззивния съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 4539 от 16.12.2024 г., постановено по гр.д.№ 10198 по описа за
2024 г. на Районен съд – Варна, четиридесет и осми състав, в частта, с която е определен
следният режим на лични отношения на М. А. Н. с детето Е. М. Н.: всяка втора и четвърта
седмица на съответния месец от 17 часа в петък до 18 часа в неделя с преспиване при
бащата, като бащата взема и връща детето от и до дома на майката, както и един месец през
лятото, когато майката не ползва редовен платен годишен отпуск; през четни години -
първата половина от почивните дни, определени за великденските и коледните празници, а
през нечетни години - втората половина от почивните дни, определени за великденските и
коледните празници; на рождения ден на детето /17 октомври/ всяка четна година от 10 часа
до 18 часа и всяка нечетна година - от 10 часа до 18 часа на деня, следващ рожденият му ден,
и на рожденият ден на бащата /03 юни/ от 10 часа до 18 часа, и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата М. А. Н. ЕГН ********** от град
Варна – ж.к. „В.В.“ *** с детето Е. М. Н. ЕГН ********** от село Т., област Варна – ул.
„Н.Х.“ ***, както следва:
1/ Всяка втора и четвърта седмица на съответния месец от 17 часа в петък до 18 часа в
неделя с преспиване при бащата, като бащата взема и връща детето от и до дома на майката;
2/ Всяка първа и трета сряда от месеца от 18 часа в сряда до 18 часа в петък с
преспиване при бащата, като бащата взема и връща детето от и до дома на майката, до
започване на първи клас на детето;
3/ Един месец през лятото, когато майката не ползва редовен платен годишен отпуск;
4/ В четни години - първата половина от почивните дни, определени за великденските
и коледните празници, а в нечетни години - втората половина от почивните дни, определени
за великденските и коледните празници;
4
5/ На рождения ден на детето /17.10./ - всяка четна година от 10 часа до 18 часа и всяка
нечетна година - от 10 часа до 18 часа на деня, следващ рожденият му ден;
6/ На рожденият ден на бащата /03.06./ от 10 часа до 18 часа.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на
страните с касационна жалба чрез Окръжен съд – Варна пред Върховен касационен съд
по реда на член 280 и следващи от Гражданския процесуален кодекс.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5