Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 29.03.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, 13 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
осми януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН ДИМИТРОВ
при секретаря Вяра
Баева като разгледа докладваното от
съдия Димитров гр.д. № 5474 по описа за 2019 г., за да постанови
решение, взе предвид следното:
предявен е
иск с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
/ЗОДОВ/ .
ИЩЕЦЪТ, О.А.М.,
ЕГН ********** поддържа, че на 01.11.2011
г. бил
привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 321, ал. 3 пр. 2 т. 2 вр. ал. 2
вр. ал. 1 вр. чл. 93 т. 20 от НК - участие в организирана престъпна група,
създадена с користна цел.
Задържан е за 72 часа, а след това на 04.11.2011 год. по искане
на П.му е взета мярка за неотклонение
„задържане под стража”, която изтърпявал до 06.12.2011 г., от която
дата му е взета по-лека такава.
След многократно съдебно производство в различни
инстанции бил оправдан окончателно с решение по н.д. № 339/2016 г.
на ВКС от
24.06.2016 г. на ВКС, I н.о.
Твърди,че повдигнатото незаконно обвинение продължило
около 5 години, задържането под стража и процесуално-следствените действия са
му причинили неимуществени вреди изразяващи се в отрицателно отношение на
близките и познатите към него,
накърнени са честта,
достойнството и самооценката му
за продължителен период от време,появили са се проблеми в семейството му вкл. и от
финансово естество, което се отразило крайно неблагоприятно
върху психиката му. Чувствал се съсипан,
изпитвал постоянен страх
от постановяване на осъдителна присъда, защото не е извършил деянието,
за което бил
обвинен и подсъдим.
Задържането му попречило да замине на работа в чужбина и да реализира гарантиран трудов
доход,тъй като работел като таксиметров шофьор във Великобритания. Твърди,че негативните последици
от наказателното обвинение не са отшумели и до днес.
Претендира осъждане на П.на Р.Б. да му заплати неимуществени вреди от незаконното обвинение
и задържането под стража в общ размер на 30 000 лв. ведно със законна лихва върху тази сума считано от
24.06.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, както сумата от 6000 лева –
обезщетение за имуществени вреди в резултат от обвинението на ищеца в периода
от 01.11.2011 г. до 24.06.2016 г. – направени разходи за адвокатска защита в
рамките на наказателното производство, както и за заплащане на сумата от
1100.50 лева – обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на законната
лихва върху сумата от 2000 лева, внесена като парична гаранция по делото за
периода от 06.02.2011 г. /когато е внесена гаранцията/ до 24.06.2016 г. /когато
е отменена/, ведно с направените по делото разноски.
ОТВЕТНИКЪТ- П.НА Р.Б., взема становище,
че искът е неоснователен и следва да се отхвърли , тъй като не са доказани твърдените
от ищеца неимуществени и имуществени вреди, предвид и факта, че той вече е бил
осъждан за престъпление от общ характер,макар и реабилитиран понастоящем.Вярно
,че производството е продължило повече от пет години,но в досъдебната фаза е
само около година,а в останалото време се разглежда в различни съдебни
инстанции,ни по вина на прокуратурата.
Вредите изразяващи се в плащания за адвокат не са
доказани,доколкото не се обосновава връзката им с конкретното наказателно
производство.
Моли съдът да отхвърли иска
Доказателствата са гласни и
писмени.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени
доказателствата по делото намира от фактическа страна следното.
По делото са представени писмени доказателства ,от които
се установява,че О.А.М.,
с предишни имена
О.А.Х.е бил задържан под стража за 72 часа по досъдебно
производство
№ 92-РП/2011 г. на ВОП - Сливен, като по това
производство на 01.11.2011
г. бях привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 321, ал. 3 пр. 2 т. 2 вр.
ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 93 т. 20 от НК. На 05.12.2011 год. му е наложена
забрана за напускане на страната,която била отменена на 11.06.2015 г.
С определение от 04.11.2011 г. по н.ч.д. № 282/2011 г. Сливенски военен съд по отношение на него е била взета мярка за неотклонение „Задържане под
стража” , а с постановление от 06.12.2011 год. на ВОП Сливен, мярката за
неотклонение е била изменена в по-лека такава-парична гаранция в размер на 2000
лв.
По внесен обвинителен акт с обвинение по чл.
321, ал. 3 пр. 2 т. 2 вр. ал. 2 от НК - участие в организирана престъпна група,
създадена е користна цел за извършване на престъпления по чл. 242 от НК е
образувано н.о.х.д.
№ 268/2012 г. на Военен съд - Сливен. На тази ,а
и на следващата съдебна инстанция ищецът е бил признат за виновен,но с решение
по н.д.
№ 184/2014 г. на ВКС, III н.о. присъдата е била отменена и делото върнато на
Военноапелативен нъд,след това на Сливенски военен съд.Там при
новото разглеждане по н.о.х.д.
№ 103/2014 г. отново бил признат за виновен,въззивната инстанция
потвърдила присъдата,но с окончателно решение по н.д. № 339/2016 г. на ВКС от
24.06.2016 г. на ВКС, I н.о. бил оправдан изцяло.
От показанията на св. Х.М./брат на ищеца/ се установява,
че по брутален и показен начин О. бил арестуван в магазина си пред очите на
хората.Бил държан под стража 36 дни и много трудно съпругата му събрала
сумата,за да плати гаранцията.Постоянно бил проверяван от държавни
органи,провели се много съдебни заседания и накрая бил оправдан.Имало близки и
приятели,които се отдръпнали от него заради съдебното преследване,имал много
финансови проблеми,трудно издържал семейството си в тези години.Имал много
разходи по адвокати,пътувания.Не можел да реализира приходи,тъй като имал
забрана да напуска България. И досега като си говорят често си спомня за тези
времена и това му тежи.
От правна страна съдът намира следното:
претенциите
за вреди са основани на разпоредбата на чл. 2, ал.1
т. 3, предл. първо ЗОДОВ, според която държавата отговаря за вредите, причинени
на граждани от органите на дознанието, следствието, П.и съда от незаконно
обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено, поради това, че деянието не е извършено от лицето,
като обезщетението в тези случаи кумулира вредите постановената мярка за
неотклонение "задържане под стража".
В случая фактическият състав на
чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ е осъществен чрез
действия от страна на П.- повдигане и поддържане на обвинение в престъпление,
след което е постановена оправдателна присъда. Налице са основания за
ангажиране на отговорността на ответника за обезщетяване на неимуществените
вреди от незаконното обвинение, с кумулирано в него обезщетение и за задържането
под стража за 36 дни.
Ето защо искът се явява
основателен.
Относно размера: Според съда основните вреди , които
ищецът е претърпял от незаконното обвинение се изразяват в задържането му под
стража за един месец, повдигнатото обвинение за периода до оправдаването му, както и трудностите при издръжката на семейството. През
това време е изпитвал основателен страх и притеснения да не бъде осъден /четири съдебни състава-два първоинстанционни
и два въззивни го признават за виновен и осъждат/ и е бил принуден да търпи
негативно отношение на близки хора,които мислели,че наистина е виновен за някакво престъпление.
Съдът приема твърдението на ищеца, че задържането му е
попречило да замине да работи в чужбина, но го възприема само от страна на
това,че това е увеличило притесненията му за икономическото състояние на
семейството,а не за самото такова , тъй като ищецът няма претенция за
обезщетяване на имуществени вреди-пропуснати ползи от доход в чужбина.
Факта на предишно осъждане на ищеца и то за такива тежки
престъпления срещу личността и половата неприкосновеност, дава основание на
съда да приеме, че до голяма степен страхът и притесненията са били провокирани
от обстоятелството на предишното осъждане,за което е бил виновен. Ето защо , макар
и при наличието на реабилитация,няма законова пречка,като факт от миналото,
горното да се отчете при определяне размера на неимуществените вреди.
С оглед изложеното съдът приема, че справедливо по размер
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди би било 8 000 лв. - за
незаконно обвинение и задържане под стража за период от 36 дни, в
който размер искът за неимуществени вреди следва да се уважи, а за разликата до
претендираните 30 000 лв. да се отхвърли като неоснователен. Върху
уважения размер на претенцията следва да се начисли законна лихва считано от 25.02.2016 год. до окончателното й изплащане.
По делото
са представени доказателства за платени по 1200 лв. с ДДС адвокатски хонорари
по следните дела: н.д.
№ 184/2014 г. на ВКС, III н.о.,
в.н.о.х.д. № 31/2014 г. на Военноапелативния съд , н.о.х.д. № 103/2014 г. на
Военен съд - Сливен ,
в.н.о.х.д. № 28/2015 г. на Военноапелативния съд и н.д. № 339/2016 г. на ВКС, I
н.о. или общо за сума от 4800 лв. По един от представените договори за правна
помощ няма доказателства по кое дело е извършено плащането,поради което не го
приема като относимо доказателство за разходите на ищеца с процесното
обвинение.Искът следва да се уважи до сумата от 4800 лв.,а над нея до 6000 лв. да
се отхвърли.
Претенцията
за лихва върху внесената парична гаранция за периода от 01.11.2011 г. до
24.06.2016 г. е основателлна в размер на 948.90 лв. /
изчислена с калкулатор
за лихва при неизпълнение на парично задължение / и следва да се уважи в този
размер,като до претендирания от 1100.50 лв. следва да се отхвърли.
При този изход на делото и съобразно уважената част от
иска ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски за
държавна такса в размер на 4 лв.
По изложените съображения
съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА П. на Р. Б., гр.София, бул.”*****, Съдебна палата, да заплати
на О.А.М.,
ЕГН **********, чрез пълномощника му адв. И.В.,*** по иск с правно основание чл. 2, ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ
сумата 8 000 лв.-обезщетение за незаконно обвинение,за което е оправдан по н.д. № 339/2016 г.
на ВКС, I н.о., сумата от 4800 лв.-имуществени вреди изразяващи се в
разходи по наказателното производство , заедно със
законната лихва върху тази сума от 24.06.2016 год. до
окончателното й изплащане , както и за сумата от 948.90 лв. -законна лихва върху гаранцията от 2000 лв.
за периода от 01.11.2011
г. до 24.06.2016 г. и разноски от 4 лв. като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществените вреди
над уважения размер от 8 000 лв. до претендирания от 30 000 лв. , над уважения размер от 4800 лв. относно имуществени
вреди изразяващи се в разходи по наказателното производство до претендирания такъв от
6000 лв.и за имуществените вреди изразяващи се в дължима законна
лихва върху гаранцията от 2000 лв. над уважения
размер до претендирания от 1100.50 лв. като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: