РЕШЕНИЕ
№
гр. Велико Търново, 08.11.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският районен съд, десети състав, в публично съдебно заседание на девети октомври през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
Районен съдия: Д. Чалъкова
при секретар В. Минчева като разгледа докладваното от съдията АНД № 1090/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от П.Д.Ш. ***-1275-000054/21.01.2019 г., издадено от началник сектор „Пътна полиция” към ОД МВР гр. В. Търново, с което за нарушение на чл.103 от ЗДв.П, на основание чл.175, ал.1, т.3 от ЗДв.П му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца; за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДв.П, на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДв.П му е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца и за нарушение по чл. 100, ал.1, т. 2 от ЗДвП на основание чл. 183, ал.1, т. 1, пр.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лева и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са му отнети 12 контролни точки. Лично и чрез процесуалния си представител претендира отмяна на НП, като незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон.
В съдебно заседание редовно призован, се явява. Процесуалният му представител адв. Ф. поддържа жалбата и моли обжалваното наказателно постановление да бъде отменено, основавайки се на принципа ne bis in idem. Въззиваемата страна – редовно призована, не изпраща представител и не заемат становище по жалбата.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
На
15.01.2019 г. в 20:00 часа в с. Самоводене, на
кръстовището на ул. "Опълченска" и ул. "Отец Паисий
Хилендарски", като водач на лек автомобил - "Ауди А 4" с per №
ВТ
За констатираните нарушения е съставен АУАН № 584418/15.01.2019 г., който е връчен лично на жалбоподателя и същият е отказал, като е вписал собственоръчно, че отказва да подпише акта, съответно да му бъде връчен.
Въз основа на акта е издадено обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл.103 от ЗДв.П, на основание чл.175, ал.1, т.3 от ЗДв.П му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца; за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДв.П, на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДв.П му е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца и за нарушение по чл. 100, ал.1, т. 2 от ЗДвП на основание чл. 183, ал.1, т. 1, пр.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лева. В НП е отразено, че е образувано ДП № ЗМ 60/2019 г. по описа на РУ В. Търново.
По
делото са приложени заверено копие от влязло в сила определение за одобряване
на споразумение по НОХД 455/2019 г., с което Ш. се е признал за виновен на
същата дата и място, при същата фактическа обстановка, а именно, че на
15.01.2019 г. в с. Самоводене като водач на пътно превозно средство - лек
автомобил Ауди А 4 с per. № ВТ
Съдът намира, че така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
В хода на съдебното следствие са разпитани актосъставителят Л.М. и свидетелят по акта Й.Е., чиито показания напълно кореспондират с отразената в АУАН и НП фактическа обстановка, която съдът приема за безспорно установена.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок за обжалване, а разгледана по същество се явява частично основателна.
По отношение на нарушението по т.1 НП.
Констатираното
поведение на жалбоподателя на 15.01.2019 г. в с.
Самоводене е като водач на пътно превозно средство - лек автомобил Ауди А 4 с
per. № ВТ
Съгласно ТР № 3/22.12.2015 год., постановено по т.д. № 3/2015 год. на ОСНК на ВКС деецът не следва да носи едновременно наказателна и административнонаказателна отговорност в случаите, когато с извършеното от него деяние са нарушени едновременно наказателна и административнонаказателна норма, с различни обекти на защита.
Тезата за едновременно ангажиране на административнонаказателна отговорност с наказателен характер по смисъла на Конвенцията и наказателна отговорност на дееца, когато с едно деяние е допуснато нарушение на наказателна и административнонаказателна норма, охраняващи различни обекти на защита, лансира незаконосъобразна идея за своеобразна „идеална съвкупност" от различни по вид правонарушения (престъпление и административно нарушение). Такъв институт не е установен нито от нормите на НК, нито от разпоредбите на ЗАНН, поради което е недопустимо да бъде регламентиран от ОСНК на ВКС по тълкувателен път. Касае се за непредвидена в закона хипотеза, която при действащото законодателство не може да се разреши по аналогия с установеното от чл.23 от НК положение относно идеалната съвкупност от престъпления, нито аналогично с разпоредбата на чл.18 от ЗАНН относно съвкупността от административни нарушения.
В аспекта на правилото ne bis in idem, отговорът на въпроса дали е допустимо деецът да носи отделно наказателна и административнонаказателна отговорност за деяние, с което се нарушават едновременно наказателна и административнонаказателна норма, логически се предпоставя от застъпеното в практиката на ЕСПЧ становище за понятието „idem" - че сама по себе си разликата в защитения обект не предотвратява действието на принципа. Отправна точка при определянето на тъждеството на деянието е акцентът върху фактите на инкриминираното поведение. Преценката дали се касае до същото деяние се основава само на фактическото му съдържание, без оглед на неговата квалификация и на класификацията му като „престъпление" или „административно нарушение". Щом деянието е едно и също, провеждането на две отделни самостоятелни производства - наказателно и административнонаказателно с наказателен характер по смисъла на Конвенцията - съставлява нарушение на чл.4, § 1 от Протокол № 7, независимо от обстоятелството, че са засегнати различни обекти на защита.
След като в разглежданата хипотеза отговорността на дееца не може да бъде ангажирана в две отделни процедури, нито пък той може да бъде наказан с две отделни наказания - административно и по НК, а актуалната законодателна уредба не допуска възможност за съвместно разглеждане на престъплението и административното нарушение в едно единно производство, при конкуренция на двата вида отговорности, деецът следва да понесе само едната - за правонарушението (административно нарушение или престъпление), за което съответното производство е приключило първо по време с влязъл в сила акт, каквото се явява наказателното производство, приключило с влязло в сила на 21.03.2019 г. Определение за одобряване на споразумение по НОХД № 455/2019 г. на ВТРС, като с последното е признат за виновен да е извършил престъпление по чл. 270 от НК и му е наложено наказание 8 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66 от НК е отложено за срок от 3 години. В този смисъл НП в тази му част - т. 1, с което му е вменено извършване на нарушение по чл. 103 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал.1, т. от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, следва бъде отменено, тъй като съставлява нарушение на чл. 4, параграф 1 от Протокол № 7 към ЕКПЧ.
По пункт 2 от НП.
С оглед приетата за установена фактическа обстановка, следва правният извод, че с деянието си по пункт 2 от НП жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Ш. като водач на МПС е отказал извършването на проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта, за което правилно и законосъобразно е ангажирана отговорността му. Нарушението с нищо не се отличава от останалите нарушения от същия вид, за да бъде преценявано като маловажно по смисъл на чл. 28 от ЗАНН. Наложените за него наказания са индивидуализирани в предвидените от закона твърди размери. Правилно на основание Наредба № Із-2539 на МВР на жалбоподателя са отнети общо 12 контролни точки за нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. За яснота на изложението следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП установява няколко състава на административни нарушения. Субект на същите нарушения е лице, което има качеството "водач" по дефиницията на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП. Различни са изпълнителните деяния на съставите, както и, че съставите са в условията на алтернативност. Предложение 1 от чл. 174, ал. 3 от ЗДвП санкционира отказа на водача да бъде проверен с техническо средство за употреба на алкохол или упойващи вещества, а предложение 2 от същата норма обвързва административнонаказателната отговорност с неизпълнение на предписание за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта или наркотични вещества. По делото безспорно се установи, че жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Управлявал е МПС, имайки качеството "водач" и е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство. Отказът му е категоричен и не оставя място за съмнение. Жалбоподателят по никакъв начин не е съдействал на контролните органи и не е предприел никакви действия с цел извършването на проверката. Налице е отказ от негова страна и няма как противно на волята му да се извърши съответната проверка. Санкционната разпоредба на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП регламентира алтернативно две групи основания за реализиране на административно наказателна отговорност на водачите на МПС, а именно - отказ от извършване на проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, каквато е настоящата хипотеза, или неизпълнение на предписание за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или наркотични вещества или техни аналози. Достатъчно основание за ангажиране отговорността на жалбоподателя се явява фактът, че Ш. безпричинно и неоснователно е отказал да бъде тестван с техническо средство при липса на обективни пречки за това. Без значение е, че е осъществил и второто изпълнително деяния, неизпълнявайки и предписанието за медицинско изследване. Отказът на жалбоподателя да бъде изпробван с техническо средство представлява самостоятелно нарушение, което нарушава реда на държавно управление и възпрепятства органите на полицията да осъществяват своята контролна дейност. В този смисъл НП в тази му част следва да бъде потвърдено, като законосъобразно.
По пункт 3 от НП.
Приетата фактическа обстановка, формирана и извлечена от събраните, по предвидения за това ред, доказателства и доказателствени средства, сочи на осъществен от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП. Жалбоподателят не изпълнил задължението си по време на управление да носи и при проверка да представи свидетелство за регистрация на МПС, съобразно изискуемостта на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, за което правилно му е наложена и следващата се санкция – глоба в размер на 10 лева. В този смисъл НП, и м тази му част, следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 19-1275-000054/21.01.2019 г., издадено от началник сектор „Пътна полиция” към ОД МВР гр. В. Търново, с което на П.Д.Ш. *** за нарушение по чл.103 от ЗДв.П, на основание чл.175, ал.1, т.3 от ЗДв.П му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, като незаконосъобразно, като в останалата му част ПОТВЪРЖДАВА, а именно за осъществено нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДв.П, на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДв.П е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца и за нарушение по чл. 100, ал.1, т. 2 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал.1, т. 1, пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лева и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са му отнети 12 контролни точки, като законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок пред Административен съд гр. Велико Търново, считано от получаване на съобщението.
Районен съдия: