Мотиви към решение № 2148, постановено на 26.11.2019 г. по
НАХД № 5083 по описа на Районен съд - Варна за 2019 г.
Производството по НАХД №
5083 по описа на Районен съд - Варна за 2019 г. е образувано във връзка с
внесено в Районен съд - Варна постановление на Районна прокуратура - Варна, с
което на основание чл. 375 НПК е направено предложение обв.
А.М.А. да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено
административно наказание глоба по реда на чл. 78а НК за това, че на 29.06.2018 г. в гр. Варна потвърдил неистина в писмена
декларация № 816/29.06.2018 г. за изгубен, повреден или откраднат документ за
самоличност, която по силата на чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на
българските лични документи, приет с Постановление на Министерски съвет №
13/08.02.2010 г., се дава пред орган на власт – началника на сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР – Варна, за удостоверяване истинността на някои
обстоятелства, а именно декларирал писмено, че свидетелство за управление на моторно
превозно средство № *********/07.06.2017 г., издадено на негово име от ОДМВР –
Варна, е изгубено, като в действителност същото му е било отнето от властите на
Република Полша за управление на МПС след употреба на алкохол – престъпление по
чл. 313, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание
Районна прокуратура – Варна, редовно призована, не изпраща представител.
В
хода на съдебните прения защитникът адв. С.И.
заявява, че са налице предпоставките за прилагане на чл. 78а НК, като моли за
налагане на глоба в минимален размер на обвиняемия.
Обв. А.М.А. в хода на съдебните прения изразява съжаление
за стореното и готовност за поправяне. В последната си дума моли за налагане на
наказание в минимален размер.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Обвиняемият
А.М.А. е роден на *** ***. Същият е български гражданин, със средно образование,
женен, работи, неосъждан, с ЕГН **********.
На 07.06.2017 г. от ОДМВР – Варна на обв. А. е издадено СУМПС № ********* със срок на валидност
до 23.09.2020 г.
Посоченото СУМПС било отнето с присъда
от Районен съд в гр. Пьотърков Трибуналски, Република Полша за управление на МПС след употреба на алкохол, като на обв. А. била наложена забрана да управлява МПС за периода
от 10.08.2017 г. – 10.08.2020 г.
На 29.06.2018 г. обв.
А. се явил в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна, където попълнил,
подписал и подал декларация за изгубен, повреден или откраднат документ за
самоличност, в която посочил, че посочено по-горе СУМПС, издадено на негово име
от ОДМВР – Варна, е изгубено.
В тази връзка на 03.07.2018 г. от
ОДМВР – Варна на обв. А. е издадено СУМПС №
*********, със срок на валидност до 23.09.2020 г. (дубликат).
Впоследствие посоченото свидетелство за управление на моторно превозно
средство било върнато от полските на българските власти.
По отношение на доказателствата:
Гореописаната фактическа
обстановка се установи и потвърди от събраните в хода на досъдебното
производство гласно доказателствено средство:
показанията на св. Н. В.П.; от
изготвената в хода на досъдебното производство почеркова
експертиза; от писмените доказателства и доказателствено
средство: писмо от ГДНП от 04.12.2018 г., писмо от Консулска служба на
посолството на Република България в Република Полша, писмо от ДМОС при МВР,
характеристична справка, справка за съдимост,
протокол за вземане на образци за сравнително изследване и документи, иззети
като веществени доказателства по делото – заявление за издаване на документ
самоличност на български гражданин с вх. № 10493/29.06.2018 г. от А.М.А.;
декларация № 816/29.06.2018 г. по описа на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР –
Варна за изгубен, повреден или откраднат документ за самоличност; разписка от
04.07.2018 г. за получено свидетелство за управление на МПС № *********,
издадено на 03.07.2018 г. от ОДМВР – Варна; свидетелство за управление на
моторно превозно средство № *********/07.06.2017 г., издадено от ОДМВР – Варна.
Авторството на деянието и
субективната му страна се установява на първо място от показанията на св.
Николай Василев Панайотов, които посочва, че притежателят на изгубено,
откраднато или унищожено СУМПС подписва декларацията за удостоверяване на някое
от тези обстоятелства пред приемащия служител. Потвърждава, че декларацията е
подадена лично от обв. А. и приета от бивш служител
на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна – Д.П.Х., която пребивава постоянно
в Швейцария. Съдът кредитира изцяло показанията на св. П., тъй като същите не
съдържат вътрешни противоречия, логични са и се подкрепят от всички събрани по
делото доказателства и най-вече от изготвената по делото почеркова
експертиза, от заключението на която се установява, че подписът и ръкописният
текст в процесната декларация са изпълнени от обв. А..
Съдът преценява
заключението на назначената в хода на съдебното производство почеркова експертиза, като изготвена компетентно и
безпристрастно, с нужните професионални знания и опит и съответстваща на
останалите доказателства по делото.
От представените по
делото писмо от Консулска служба на
посолството на Република България в Република Полша, писмо от ДМОС при МВР се
установява, че свидетелството за управление на МПС, за което обв. А. е декларирал, че е изгубено, е отнето с присъда от
Районен съд в гр. Пьотърков Трибуналски, Република Полша за управление на МПС след употреба на алкохол.
Съдът кредитира всички изброени по-горе писмени
доказателства като достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина
по делото, доколкото същите са еднопосочни.
Съдът кредитира и всички
веществени доказателства, послужили за установяване на съставомерните
обстоятелства, а именно подаването на процесната деклрация лично от обв. А..
Същите са предоставени по досъдебното производство от сектор „Пътна полиция“
при ОДМВР – Варна, а освен това при почерковото
изследване се установи автентичността им, поради което съдът ги кредитира
изцяло.
По всички тези съображения съдът прие за несъмнено
доказано, че именно обв. А. и по описания във
фактическата част на настоящите мотиви начин е потвърдил неистина в писмена
декларация за изгубен, откраднат, повреден или унищожен документ за
самоличност, която по силата на закон се дава пред орган на властта, поради което прие, че следва на тази фактическа
основа да прави своите изводи относно прилагането на правото.
От правна страна:
При така изложената фактическа обстановка, съдът намира, че
обвиняемият А.М.А. е осъществил
от обективна страна състава на престъплението по чл. 313, ал. 1 НК, тъй като на 29.06.2018 г. в гр. Варна потвърдил
неистина в писмена декларация № 816/29.06.2018 г. за изгубен, повреден или
откраднат документ за самоличност, която по силата на чл. 17, ал. 1 от
Правилника за издаване на българските лични документи, приет с Постановление на
Министерски съвет № 13/08.02.2010 г., се дава пред орган на власт – началника
на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна, за удостоверяване истинността на
някои обстоятелства, а именно декларирал писмено, че свидетелство за управление
на моторно превозно средство № *********/07.06.2017 г., издадено на негово име
от ОДМВР – Варна, е изгубено, като в действителност същото му е било отнето от
властите на Република Полша за управление на МПС след употреба на алкохол.
Съгласно чл. 160, ал.1 ЗДВП дубликат
на свидетелство за управление или на контролен талон към него се издава, когато
свидетелството или контролният талон е изгубен, откраднат, повреден или
унищожен, за което притежателят подписва декларация.
Същото законово изискване се съдържа и в чл. 8, ал. 2 ЗБЛД,
съгласно който при изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на български
личен документ лицето е длъжно в срок до три дни да декларира това в
най-близкото структурно звено на Министерството на вътрешните работи или в
дипломатическите или консулските представителства на Република България в чужбина,
а в случаите по чл. 39а - в Министерството на отбраната или в
дипломатическите и консулските представителства на Република България в
чужбина.
Съобразно разпоредбата на чл. 1, ал. 5, т. 2 ЗБЛД
свидетелствата за управление на МПС представляват български лични документи по
смисъла на ЗБЛД.
В разпоредбата на чл. 17, ал.1 от Правилника за издаване на
българските лични документи е посочено, че в случаите на изгубване, кражба,
повреждане или унищожаване на български личен документ лицето е длъжно да
подаде в срок до 3 дни писмена декларация по образец съгласно приложение № 6
относно тези обстоятелства в най-близкото РУ на МВР, СДВР/ОДМВР, ДБДС - МВР, ДМ
- МВР, или в звената „Миграция" при СДВР/ОДМВР.
За съставомерността на деянието по
чл.313, ал.1 НК от обективна страна е необходимо деецът да е потвърдил неистина в писмена декларация, в
която по силата на закон, указ или
постановление на МС е специално задължен да удостовери истината, както е в
конкретния случай. Такова изискване е предвидено в посочените по-горе
разпоредби, като в чл. 17, ал.1 от Правилника за издаване на българските лични
документи изрично е предвидено декларацията да е по образец съгласно приложение
№ 6. Подаването на декларация по образец
е регламентирано за доказване на обстоятелства, които трудно биха могли да
бъдат установени. Поради това е въведено задължение за установяването на същите
чрез попълване на декларация от титулярите на съответните документи, които под
страх от наказателна отговорност следва да удостоверят истинската причина за
липсата на документа.
Процесната декларация е дадена
пред надлежен орган на власт - началника на сектор “Пътна полиция” при ОДМВР -
Варна и удостоверява неистина, че СУМПС е изгубено, въпреки че е отнето от Районен
съд в гр. Пьотърков Трибуналски,
Република Полша, което обосновава съставомерността на
деянието от обективна страна.
От субективна страна обв. А. е
действал при вид и форма на вината - пряк умисъл, видно от неговите действия:
знаел е, че е бил задължен да удостовери
истината, но не се е съобразил с нормативните изисквания, като е декларирал, че
е СУМПС е изгубено, въпреки че същото е било отнето от съд в Република Полша.
Поради гореизложените съображения и въз основа на посочените
доказателства, съдът намира, че обв. А.М.А. е извършил престъплението по 313, ал. 1 НК, предмет на повдигнатото
му обвинение.
По отношение на
вида и размера на наказанието:
Съдът намери, че обв. А.
следва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на чл. 78а НК, тъй като са налице всички
кумулативно изискуеми предпоставки, необходими за приложението на тази норма, а
именно – за извършеното престъпление се предвижда наказание до три години лишаване
от свобода или глоба от сто до триста лева; деецът не е осъждан за престъпление
от общ характер към момента на извършване на деянието, към момента на
извършване на деянието спрямо него не е бил прилаган институтът на
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административна
санкция, както и с деянието не са
причинени никакви имуществени вреди.
При индивидуализацията на наказанието съдът не констатира
наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства.
За смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прие
чистото съдебно минало на обвиняемия, трудовата и семейната му ангажираност,
добрите характеристични данни, изразеното съжаление за стореното и проявената
критичност.
Поради наличието само на смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът намери, че на обв. А. следва да
бъде наложено наказание в минималния предвиден в закона размер, а именно глоба
в размер на 1000,00 лв.
По отношение на веществените доказателства и
разноските:
На основание чл. 112, ал. 4 от НПК съдът постанови да се предадат на
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна документите, иззети като веществени
доказателства по делото – заявление за издаване на документ самоличност на
български гражданин с вх. № 10493/29.06.2018 г.
от А.М.А.; декларация № 816/29.06.2018 г. по описа на сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР – Варна за изгубен, повреден или откраднат документ за
самоличност; разписка от 04.07.2018 г. за получено свидетелство за управление
на МПС № *********, издадено на 03.07.2018 г. от ОДМВР – Варна; свидетелство за
управление на моторно превозно средство № *********/07.06.2017 г., издадено от
ОДМВР – Варна.
Предвид изхода от делото на основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът осъди А.М.А.
да заплати в полза на държавата по сметка на ОДМВР – Варна направените в
досъдебното производство разноски в общ размер на 123,46 лв.
По изложените съображения, съдът постанови решението си.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: