№ 961
гр. *, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *, XLVII СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря Д.Б.
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20212120204517 по описа за 2021 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба от „*” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр.*, ул.„*” №15, ет.9, ап.902, представлявано от *, против Наказателно
постановление № */04.06.2021г., издадено от * - началник отдел „Оперативни дейности” *
при ЦУ на НАП, с което на дружеството -жалбоподател за нарушение на чл.59а, ал.1 от
Наредба № Н-18/13.12.06г. на МФ във вр. с чл.118, ал.10 от ЗДДС, на основание чл.185, ал.2,
изр.2 ЗДДС във вр. чл.185, ал.1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 1000
лева.
С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради
материална незаконосъобразност, като се посочва, че не е допуснато нарушение.
В открито съдебно заседание дружеството, редовно призовано, се представлява от адв.
* от АК-Благоевград, който поддържа жалбата по изложените доводи и моли за присъждане
на разноски.
За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт *, която счита, че
нарушението е безспорно доказано, поради което и пледира за оставяне на жалбата без
уважение и присъждане на разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от разписката на НП, същото е връчено на представител на
жалбоподателя на 29.09.2021 г., а жалбата е депозирана директно до съда по пощата на
06.10.2021 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени
доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния
контрол намира за установено следното.
На 16.12.2020г. в 16:40 часа била извършена проверка на търговски обект по смисъла
1
на §1, т.41 от ДР на ЗДДС - метанстанция „*”, находящ се в : гр.*, ПЗ Север, УПИ V- 177,
стопанисван от “*” АД, ЕИК *.
В обекта била въведена в експлоатация и се използвала Електронна система с фискална
памет (ЕСФП) - „Дианел плюс” вер.3.5 KL, одобрен със свидетелство от БИМ
N171FS/28.05.2019г. и свързано към нея фискално устройство с индивидуален номер
DL002102 и номер на фискалната памет 59002102, регистрирано в НАП с № *. В хода на
проверката след преглед на документи за доставени горива в обекта и направена съпоставка
със справка в масивите на НАП за получени горива в търговския обект се установило, че
„*“ АД с ЕИК: * в качеството си на данъчно задължено лице-получател по доставки на
течни горива не е подал документално данни към НАП на датата на данъчното събитие за
доставка на получено количество гориво по Акцизен данъчен документ с: УКН
0000000005634897/30.10.20г. Бил съставен протокол за извършена проверка сер.АА
№0051351/16.12.2020г.
На база горните факти св. Т.Б.- инспектор по приходите в ЦУ на НАП, преценил, че
дружеството е нарушило разпоредба на чл.59а, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.06г. на МФ
във вр. с чл.118, ал.10 от ЗДДС, поради което на 17.12.2020 г. съставил срещу него АУАН с
№ F583519. АУАН бил предявен на представител на дружеството на същата дата, който го
подписал и получил препис от него, записвайки, че данните са подадени от нивомерната
система.
Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното наказателно постановление
от директор на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП-*, с което за нарушение на чл.59а, ал.1
от Наредба №Н-18/13.12.06г. на МФ във вр. с чл.118, ал.10 от ЗДДС и на основание чл.185,
ал.2, изр.2 ЗДДС във вр. чл.185, ал.1 ЗДДС била наложена „Имуществена санкция” в размер
на 1000,00 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства,
които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и
доводите на жалбоподателя, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло
законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени
от страните, намира от правна страна следното:
Съдът счита, че наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН
е съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото
копие на Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. Административнонаказателното производство е
образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при
издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото
във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Съставът обаче намира, че от страна на дружеството жалбоподател не е допуснато
твърдяното нарушение.
Съобразно чл.59а, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.06г. на МФ лицата по чл.118, ал. 9 и 10
ЗДДС подават в НАП данни чрез електронен документ за доставка (ЕДД) - приложение №
22, или електронен документ за получаване (ЕДП) - приложение № 23, за доставката и
движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в
тях, отнасяща се до цялото количество гориво или до част от него, в случаите, когато
данните не са декларирани с електронен акцизен данъчен документ (еАДД)/единен
административен документ (ЕАД) и са задължителни за подаване съгласно наредбата. Всеки
2
ЕДД, ЕДП, както и подадените данни за доставени количества горива по документ,
въведени чрез ЕСФП, съдържат задължително уникален контролен номер (УКН) на еАДД
или митнически референтен номер (МРН) на ЕАД. Въвеждането на УКН на еАДД за
доставени количества горива по документ, постъпили в обект с ЕСФП, се извършва чрез
баркод четец при постъпването им, а в случаите на освободени доставки от лицензиран
складодържател, регистриран по Закона за акцизите и данъчните складове, на втечнен
нефтен газ (LPG) в бутилки за отопление, продадени на физически лица, които не са
еднолични търговци, въвеждането на УКН се извършва в деня на издаване на обобщения
акцизен данъчен документ.
Съгласно чл. 118, ал. 11, т. 5 от ЗДДС пък данни по ал. 10 не се подават от получателя
за доставки, които е отчел като получени чрез електронната си система с фискална памет.
Следователно, за да е налице твърдяното от АНО нарушение, следва да се установи, че
за дружеството жалбоподател не важи изключението, посочено в ал. 11, т. 5 от закона.
В хода на извършената проверка е установено, че в процесния търговски обект има
въведена в експлоатация и одобрена електронна система с фискална памет, т. е. продажбите
в обекта по принцип се регистрират чрез ЕСФП, което е изрично посочено в протокола за
извършена проверка сер.АА №0051351/16.12.2020г.
По делото са налични служебни бонове за доставки по нивомер подадени към НАП от
дата 30.10.2020 г. (боновете са на л. 8- представени от жалбоподателя, и на л. 65-гръб и л.
66- представени с преписката). Видно от служебните бонове, доставката по нивомери
164813, 164814, 164815 и 164816 на дизелово гориво в резервоари 2 и 3 на
бензиностанцията е регистрирана чрез ЕСФП, като служебните бонове е със статус на
"отговор НАП" - съобщение "ОК" и "успешно подадена доставка към НАП", т.е.
информацията е постъпила в НАП. С оглед на така установеното отчитане на доставката от
жалбоподателя, посредством използваната от него ЕСФП, неправилно административният
орган е приел, че е налице нарушение по чл.118, ал.10 от ЗДДС, тъй като е налице
изключението по чл. 118, ал. 11, т. 5 от ЗДДС.
В тази насока е и практиката на съдилищата, обективирана в Решение № 1066 от
16.07.2021 г. на АдмС - * по адм. д. № 1167/2021 г.
В обобщение на гореизложеното, настоящият състав приема, че не се доказа наличие на
нарушение от страна на дружеството жалбоподател, поради което и наказателното
постановление следва да бъде отменено.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр.94 от 2019г., в съдебните
производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на дружеството жалбоподател действително
следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.144 АПК
субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен договор за правна защита
(л.15-гръб), в който е отразено, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер
на 350 лв. Тъй като не бе направено възражение за прекомерност, а съгласно чл.63, ал.4 от
ЗАНН, ДВ, бр.94 от 2019г., предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в
тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона
за адвокатурата, то следва да бъде заплатено цялото поискано възнаграждение в размер на
350 лв. Доколкото преди изменението на чл.63 от ЗАНН, исканията за разноски са се
разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл.205 от АПК, по аргумент от който за
3
разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на наказателни постановления,
издадени от органите на НАП, е отговаряла агенцията, а не териториалното й поделение
(доколкото само агенцията е юридическо лице съгласно ЗНАП), съдът намира, че следва да
осъди именно НАП да заплати сторените в настоящото производство разноски.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1, предл. 3 ЗАНН, *кият районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № */04.06.2021г., издадено от * - началник отдел
„Оперативни дейности” * при ЦУ на НАП, с което на „*” АД, ЕИК *, със седалище и адрес
на управление: гр.*, ул.„*” №15, ет.9, ап.902 за нарушение на чл.59а, ал.1 от Наредба № Н-
18/13.12.06г. на МФ във вр. с чл.118, ал.10 от ЗДДС, на основание чл.185, ал.2, изр.2 ЗДДС
във вр. чл.185, ал.1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите гр. София да заплати на „*” АД, ЕИК: *,
със седалище и адрес на управление: гр.*, ул.„*” №15, ет.9, ап.902, съдебно-деловодни
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 350 (триста и петдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.* в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
4