Р Е Ш Е Н И Е
№ 1572
гр. Пловдив, 04, 10, 2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, V-ти
състав, в открито заседание на 11,09,2023 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
при секретаря М.Г. като разгледа
административно дело № 1137 по описа на съда за 2023г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 186,
ал. 1 , т.1 , буква „а“, във вр. с чл. 188 от Закона за данък върху добавената
стойност (ЗДДС).
Жалбоподателят
– ЕТ „К.Н – М.Х.“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в ***, представлявано от М.Д.Х., чрез адв. С.П. оспорва Заповед на налагане на
принудителна административна мярка № ФК-99-0118315/ 01.03.2023 г. на Д.Л.Р.–
Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с която на
жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка – „запечатване на
търговски обект“ – кафе-механа „Калоферова къща“, находяща се в *** и забрана
за достъп до него за срок от 14-дни, на основание чл. 186, ал. 1 от Закона за
данък върху добавената стойност (ЗДДС) и чл. 187, ал. 1 от Закона за данък
върху добавената стойност.
Жалбоподателят твърди, че атакуваната
заповед е неправилна – постановена при неспазване на установената форма, при
съществено нарушение на административнопроизводствени правила, в противоречие с
материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Претендира и съдебни разноски.
Ответникът –
Началник отдел „Оперативни дейности”-Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк. А., в
становище /л.6/ счита жалбата за неоснователна, настоява за отхвърлянето й,
като претендира и юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура - Пловдив редовно уведомена за
възможността да встъпи в производството, не изпраща представител.
Жалбата е подадена от легитимирано
лице - адресат на акта, за който същия е неблагоприятен, в рамките на
законоустановения 14 - дневен срок пред компетентния съд, поради което е процесуално ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е
ОСНОВАТЕЛНА.
Пловдивският Административен Съд в
настоящият си състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в
настоящото производство доказателства,
намира за установено следното.
За да наложи процесната ПАМ административния орган е приел за доказано, че
на 21.02.2023 г., в 12.39 часа е
извършена проверка в търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС -
кафе-механа „ Калоферска къща“, находяща се в ***, стопанисван от
представлявания от М.Х. едноличен търговец „К.- Н - М.Х.„ - гр. Калофер, при
която е констатирано, че търговецът в качеството му на задължено лице по чл. 3,
ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин, не регистрира и
отчита всяка извършената продажба на стоки и услуги от търговски обект чрез
фискално устройство, с което е допуснато нарушение на разпоредбите на
същата наредба.
При
извършената контролна покупка на 1 брой суджук , боб , хляб, вода и кафе
на стойност 22,90 лева, заплатена в брой от проверяващия екип, преди
легитимация, на Н.Х.- продавач в обекта, не е издадена фискална касова бележка
от въведеното в обекта фискално устройство - „ДАТЕКС -25" с инд. Номер ДТ956390, нито от
кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба № Н-18/ 13.12.2006г.
на МФ.
Констатациите от проверката са
обективирани в приложения протокол /л. 32/
за извършена проверка на същата дата, като впоследствие на 13,03,23г. е издаден
и АУАН/ л. 39/ .
По този начин е прието, че за субекта
е осъществен състава на чл.186 ал.1, т.1 б. „а“ ЗДДС, тъй като не е издал
съответен документ за извършената продажба, поради което му e била приложена
преустановителната и превантивна принудителна административна мярка –
запечатване на търговския му обект и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.
В съдебното производство е представена от жалбоподателя и приета Резолюция за прекратяване / л. 56/ на
административно наказателна преписка от 27.04.2023 г. в която е посочено , че
въз основа на събраните в АП доказателства не се установява извършено нарушение
на разп. на чл. 7 , ал. 2 на Наредба № Н-18/ 13.12.2006г. на МФ.
Отделно от горното жалб. твърди,
че е налице нарушение на европейското право и по-специално , че
издадените административни актове са в нарушение на чл. 273 от Директива
2006/112 на ЕОС от 28.11.2006 г.
По делото в осз. е прието като
доказателство и договор № 321 /21.02.2023 г. за техническо обслужване, копие от
паспорт на ФУ, фискален бон от 21.02.2023 г. за сумата от 22.90 лв.
От правна страна съдът следва да изложи следното:
Спорът е относно законосъобразността
на наложената ПАМ, за целесъобразността й,
за немотивираността й и за съразмерността й.
В тази връзка следва да се посочи в
по-общ план, че съгласно новелата на чл.22 ЗАНН принудителните административни
мерки се делят на превантивни, преустановителни и възстановителни. Така в
хипотезата на чл.186 ал.1, т.1 б.„а” ЗДДС юридическият факт, пораждащ
правомощието на органа по приходите или оправомощеното от него длъжностно лице
да наложи ПАМ запечатване на обект е неспазването на реда или начина за
издаване на документ за продажба, отпечата и издаден по установения ред за
доставка/ продажба. Към реда за издаване на документ са относими задълженията
по чл.3 ал.1 от Наредба № Н-1813.12.2006 г. за регистриране и отчитане на
извършваните продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез
издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /ФУ/.
Възприемайки извършеното нарушение на чл.118
ал.1 ЗДДС като източник на правомощието си по чл.186 ал.3 във вр. с ал.1, т.1,
б.“а” ЗДДС, ответният административен орган, в условията на обвързана
компетентност, е издал процесната заповед за налагане на ПАМ, чието съдържание
е запечатването на търговския обект, в който е осъществено констатираното от
приходните органи нарушение.
Същевременно с цитираната по-горе Резолюция
за прекратяване / л. 56/ на административно наказателна преписка от 27.04.2023
г. е посочено , че въз основа на събраните в АП доказателства не се установява извършено нарушение на
разп. на чл. 7 , ал. 2 на Наредба № Н-18/ 13.12.2006г. на МФ и е прекратено
адм. нак. Производство по издадения АУАН № 699136/13,03,23г. съставен срещу жалбоподателя.
До момента по делото няма издадено
НП, тъй като е прекратено адм. нак. Производство по издадения АУАН №
699136/13,03,23г. съставен срещу
жалбоподателя.
Отделно от горното съдът взема предвид и Решение на Съда (първи състав)
от 4 май 2023 година по дело С-97/21 (MV - 98 срещу Началника на отдел „Оперативни дейности"
— гр. София в главна дирекция „Фискален контрол" при Централно управление
на Национална агенция за приходите), Celex номер 62021CJ0097, Идентификатор ECLI , по „Преюдициално запитване — Данък
върху добавената стойност (ДДС) — Директива 2006/112/ЕО — Член 273 — Неиздаване
на фискална касова бележка — Харта на основните права на Европейския съюз —
Член 50 — Принцип ne bis in idem — Кумулиране на административни санкции с
наказателноправен характер за едно и също деяние — Член 49, параграф 3 —
Пропорционалност на наказанията — Член 47 — Право на ефективни правни средства
за защита — Обхват на съдебния контрол върху предварителното изпълнение на
санкция".
СЕС , първи състав решава, че член 273 от
Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата
система на данъка върху добавената стойност и член 50 от Хартата на основните
права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и
също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и
самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка
имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат
на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не
осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно
необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не
позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства
на тежестта на разглежданото нарушение.
Прекратеното производство по административно
наказателна преписка от 27.04.2023 г. в която е посочено , че въз основа на събраните в АП
доказателства не се установява извършено нарушение на разп. на чл. 7 , ал. 2 на
Наредба № Н-18/ 13.12.2006г. на МФ , както и горната практика на европейския
съд налага да се приеме , че жалбата е
основателна и следва да се уважи, а съобразно приложените доказателства на л.
51 и 60 следва да се присъдят съдебни разноски в размер на 1110 /хиляда сто и
десет / лева.
Ето защо и поради мотивите, изложени
по - горе ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
V-ти състав
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ по жалба на ЕТ „К.Н – М.Х.“ с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в ***Заповед на налагане на
принудителна административна мярка № ФК-99-0118315/ 01.03.2023 г. на Д.Л.Р.–
Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с която на
жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка – „запечатване на
търговски обект“ – кафе-механа „Калоферова къща“, находяща се в *** и забрана
за достъп до него за срок от 14-дни, на основание чл. 186, ал. 1 от Закона за
данък върху добавената стойност (ЗДДС) и чл. 187, ал. 1 от Закона за данък
върху добавената стойност.
ОСЪЖДА ЦУ на НАП да заплати на ЕТ „К.Н – М.Х.“ с ЕИК *********, съдебни разноски в размер на 1110 /хиляда сто
и десет / лева.
Решението подлежи на обжалване пред
ВАС на Република България в 14 - дневен
срок от съобщението до страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /П/