Р E Ш Е Н И Е
№ 543
гр.Плевен, 23.09.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр. Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети септември, две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател: Даниела Дилова
Членове:
Цветелина Кънева
Снежина
Иванова
При секретаря Цветанка Дачева и с участието на
прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело
№ 566 по описа за 2020 г. на Административен съд - Плевен и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 224 от 05.06.2020 г., постановено по НАХД
№ 481 по описа за 2020 г., Районен съд – Плевен е отменил Наказателно
постановление № 18-0938-000191 от 12.01.2018г. на Началник група към ОД на
МВР-Плевен, Сектор „Пътна полиция“-Плевен, с което на П.К.С. ***, за нарушение
на чл.20, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лева.
Срещу решението е подадена касационна жалба от ОД на
МВР – Плевен, чрез юрисконсулт Г. А., в която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен
и противоречи на материалния закон. Посочва се, че действията на нарушителя са
описани подробно и последователно, до степен, в която нарушението е безспорно
установено, както и че описаното в АУАН деяние съответства на посочената в НП
санкционна разпоредба. Счита се, че административнонаказателното производство е
правилно и законосъобразно проведено, като в хода му не са допуснати
процесуални нарушения. Счита се, че АУАН и НП съдържат всички задължителни
съгласно ЗАНН реквизити. В заключение се моли за отмяна на решението на
районния съд.
От ответника е подадено в срок възражение по
касационната жалба, с което обосновава правилност на съдебния акт и моли същият
да бъде оставен в сила.
В съдебно заседание касаторът ОД на МВР - Плевен, не
се представлява.
В съдебно заседание ответникът – П.К.С., не се явява,
като в изрична молба не възразява да бъде даден ход на делото в негово
отсъствие.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в
сила.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за
разглеждане.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното наказателно постановление е реализирана
административнонаказателната отговорност на С. за това, че на 02.01.2018г. в
06:30часа на път PVN №1151 км.2 с посока на
движение с.Ясен, като водач на л.а. Опел Астра с рег.№****** при движение с несъобразена скорост с пътните условия
на ляв завой губи контрол над автомобила, преминава през разделителя на пътното
платно, преминава в лентата за насрещно движение, излиза в ляво по посока на
движението си извън пътното платно, където се удря в дърво, в резултат на което
настъпва ПТП; резултат от ХЕ 0.00% промила. Нарушението е квалифицирано по
чл.20 ал.2 от ЗДвП.
Районният съд е приел, че описаната в акта и НП
фактическа обстановка се установява от всички събрани по делото доказателства. За
да отмени наказателното постановление районният съд е приел обаче, че същото е
незаконосъобразно на процесуална основа. Счел е, че при съставя на акта и
издаване на постановлението не са спазени част от императивните изисквания за
съдържание, а именно за точно описание на нарушението и на обстоятелствата, при
които е извършено; за посочване на нарушената законова разпоредба; както и че
липсва съответствие между текстовото описание на нарушението и правното му
квалифициране, от една страна, и санкционната разпоредба – от друга. За да
достигне до този извод съдът е анализирал нормата на чл.20 ал.2 от ЗДвП, тази
на чл.20 ал.1 от .з. и санкционната норма на чл.179 ал.2 от ЗДвП и е приел, че
в обстоятелствената част на АУАН и НП е извършена недопустима компилация между
задълженията по ал.1 и тези по ал.2 на чл.20 от ЗДвП. Посочил е, че
формулираното от АНО „губи контрол“ означава, че С. е допуснал нарушение на
чл.20 ал.1 от ЗДвП, каквото обвинение не му е предявено. В тази връзка е приел,
че е налице смесване на нормите на чл.20 ал.1 и на ал.2 от ЗДвП в НП, като е
взета част от ал.1 – не е контролирал непрекъснато МПС, което е управлявал-
респ. „губи контрол“, който контрол е бил загубен вследствие на управление с
„несъобразена скорост“- ал.2 на чл.20 от ЗДвП. На следващо място е посочил, че
нормата на чл.20 ал.2 не е приложена правилно, като тя предвижда две хипотези.
Посочил е, че в конкретния случай се вменява нарушение по ал.2 предл. първо, но
нито е описано предвидимото препятствие, нито се установява наличието на
конкретно такова по време на инцидента, пред което С. е следвало да спре.
Посочил е още, че нарушението, предвид че в обстоятелствената част на НП
бланкетно се намеква за несъобразена скорост при лоши атмосферни условия, е
такова по предл. второ, което вменява на водача да избере скорост, съобразена с
пътните условия, така че да може да намали/ и само при необходимост да спре/,
когато възникне опасност по пътя. Приел е, че такова нарушение обаче, не му е вменявано
с НП, в което изрично цифрово и словом се сочи разпоредбата на чл.20 ал.2
предл.1 от ЗДвП. В заключение е приел, че НП е незаконосъобразно поради
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Касационната инстанция намира решението на районния
съд за правилно, съответстващо на материалния закони и доказателствата по
делото. Фактите са установени правилно и в пълнота, като при тяхната съвкупна
преценка е изведен правния извод за допуснато съществено нарушение при
съставяне на акта и издаване на НП, което обосновава отмяна на постановлението.
Фактическите констатации и правните изводи в тази насока формирани от районния
съд се споделят от настоящия състав, поради което не е необходимо тяхното
преповтаряне на основание чл.221 ал.2 изр.2 от АПК.
Касационните възражения са неоснователни. Налице е
неяснота в описанието на нарушението, представляваща съществено процесуално
нарушение, което препятства както правото на защита на наказаното лице, така и
съдебния контрол при преценката за съответствие на НП с материалния закон. Като
е отменил НП съдът е постановил правилно решение, тъй като допуснатото
нарушение в хода на административнонаказателното производство не може да бъде
отстранено във фазата на съдебно обжалване.
За пълнота следва да се посочи, че дори да се приеме,
че правилно е квалифицирано нарушението по чл.20 ал.2 предл.1 от ЗДвП, то в
производството пред районния съд не са били ангажирани, съответно приети
доказателства, нито са били направени доказателствени искания, които да
установят поне приблизително скоростта, с която се е движил ответникът по
касация, за да бъде извършена преценка, доколко в конкретния случай същата се
явява несъобразена с характера и интензивността на движението, атмосферните
условия и релефа, а и с конкретните условия на видимост, като такива
доказателства не са налични и в административнонаказателната преписка,
представена по делото в съда. Т.е. нарушение по чл.20 ал.2 предл.1 от ЗДвП не
се доказва.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 224 от 05.06.2020 г.,
постановено по НАХД № 481 по описа за 2020 г. на Районен съд – Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2. /п/