Р Е Ш Е Н И
Е
№ 2020г., гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Трети
касационен състав, в открито съдебно заседание на тридесети януари две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯНКА ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА РАЧЕВА
ДАНИЕЛА
НЕДЕВА
при секретаря Теодора Чавдарова и с участието на
прокурора Александър Атанасов, като разгледа докладваното от съдията Д.Недева
КНАХД №3440 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.208 и сл. от Административно – процесуалния кодекс, във връзка с
чл.63 от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна
жалба от „МДБ”
ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя М. А.М.А., депозирана чрез
адв. Ф. срещу решение № 1956 от 31.10.2019 г. на ВРС, постановено по НАХД №
4437/2019 г., по описа на ВРС, с което е изменено НП №03-010537/14.11.2018г. на
Директор на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна, с което на
дружеството е наложено административно наказание имуществена санкция в размер
на 1700 лева на основание чл.414 ал.1 от КТ, като е намален размера на
наложеното административно наказание от 1700 лева на 1500 лева.
В касационната жалба се излагат съображения за
неправилно приложение на материалния закон, като се отправя искане за отмяна на
въззивното решение и постановяване на ново по съществото на спора, с което се
отмени процесното НП. Релевират се подробни доводи за приложението в конкретния
случай на чл.28 ЗАНН.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция
касаторът, чрез процесуален представител поддържа касационната жалба и отправя
искане за отмяна на въззивното решение и оспореното НП.
Ответникът, чрез процесуалния си представител оспорва
касационната жалба. Счита, че ВРС не е нарушил
материалния закон. Обсъдени са всички доводи във въззивната, както и
тези в касационната жалба. Отправя искане за оставяне в сила на решението на
ВРС с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Варненска окръжна прокуратура
изразява становище за неоснователност на касационната жалба и дава заключение,
че решението на ВРС е правилно и законосъобразно, поради
което следва да бъде потвърдено.
Настоящият състав на съда, като извърши проверка на
атакуваното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни основания,
констатира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като
подадена в срока за обжалване по чл.211, ал.1 от АПК, от
надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд съдебен акт.
Съгласно чл.63, ал.1 от ЗАНН решението
на ВРС подлежи на касационно оспорване на основанията, предвидени в чл. 348, ал.1 от НПК, като
касационният съд обсъжда посочените в жалбата пороци на решението, а за
неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и
служебно съгласно чл. 218 от АПК. По аргумент от чл.220 от АПК, проверката
за приложението на материалния закон касационният съд проверява въз основа на
фактическите установявания във въззивният съдебен акт. От фактическа страна ВРС
е установил, че на
22.10.2018г. служители на ДИТ – Варна, извършили проверка на „МДБ“ ООД по
спазване на трудовото законодателство, която била инициирана по жалба от лицето
М.Н.И.относно неспазване на работното време. Било извършено посещение в обект –
бърза закуска „Ям - ям“, находящ се в гр. Варна, ул.“Дрин“ №16, и били изискани
документи на дружеството. За М.Н.И.било установено, че съобразно сключения
трудов договор от 25.09.2018г., лицето
работи на длъжност „продавач на закуски и напитки“. След проверка на графиците за явяване на работа за месец септември,
правилника за установения трудов ред и след снети обяснения от управителя и
проверка на други предоставени документи, било установено, че за М.Н.И.не била
осигурена минимална 12 часова междудневна почивка, тъй като е полагала труд на
26.09.2018г. в смяна от 16,30 часа до
24,00 часа и на 27.09.2018г. е започнала работа в смяна от 09,30 часа. За
горното бил съставен АУАН, предявен на управителя на дружеството, като в
съдържанието му било вписано наличие на
възражения. В срока по преписката, не постъпили такива.
Възприемайки
фактическите констатации, изложени в АУАН, административнонаказващия орган издал наказателно постановление №
03–010537/14.11.2018г., като приел правна квалификация на нарушението по чл.152
от КТ, и било наложено административно
наказание “Имуществена санкция” на основание чл.414 ал.1 от КТ.
За да
измени процесното НП, ВРС приел, че АУАН и НП съдържат реквизитите предвидени в
нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. От събраните по делото доказателства приел,
че дружеството е нарушило посочените норми, но неправилно е определена санкцията
като размер, поради което е намалил същата към минималния предвиден в нормата.
Настоящия състав на съда, като прецени събраните по
делото доказателства и доводите на страните, както и след извършената на
основание чл.218, ал.2 от АПК служебна
проверка за валидност, допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с
материалния закон, намира касационната жалба за неоснователна.
Правилна е преценката на ВРС за липса на съществени
процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство. Както АУАН, така и НП са постановени от
компетентни органи, в кръга на техните правомощия, при спазване на
процесуалните правила и норми и изискванията за форма. Описанието на вмененото
административно нарушение е достатъчно ясно, точно и конкретно и съдържа всички
необходими индивидуализиращи белези. Въз основа на него наказаното лице е могло
да разбере какво е деянието, за което е обвинено и в пълен обем да реализира
правата си по неговото оспорване. Анализът на събраните доказателства
установяват по категоричен начин, че от обективна страна е осъществено
административното нарушение на посочената разпоредба.
ВРС е установил вярно фактическата обстановка, обсъдил е и е
анализирал всички събрани писмени и гласни доказателства и обосновано е стигнал
до извод за установеност на вмененото на дружеството административно нарушение
по чл.152 от КТ, която разпоредба регламентира правото на работниците и
служителите на непрекъсната междудневна почивка не по-малко от 12 часа. Обоснован е извода на ВРС за съответствие на
НП с материалния закон. Нарушението е установено
по несъмнен начин и действително наетото лице е работило на 26.09.2018г. в смяна от 16,30 часа до 24,00 часа и на
27.09.2018г. работният ден е започнал в смяна от 09,30 часа при нарушение на нормативно
установения минимум 12 часа.
Правилен
е извода на ВРС, че в конкретния случай не е налице техническа грешка, при
изписване на смяната на Иванова доколкото от една страна за заеманата от нея
длъжност не са предвидени редовни смени, а от друга всички лица, изпълняващи
длъжността „продавач закуски“ са имали в представените графици включени за
месеца множество редовни смени, наред с предвидените първа и втора смени.
Следва да се
посочи, че въззивният съд е изложил подробни мотиви, обосноваващи изводите му
за законосъобразността на НП, които се споделят и от настоящата инстанция. Правилни са изводите на ВРС и досежно определената по
размер имуществена санкция.
Неоснователно е оплакването на касатора за маловажност на административното
нарушение. В случая характера на административното нарушение изключва
приложението на чл.415в от КТ, т.к. същото няма как да бъде отстранено. В
случая се касае за нарушаване на основно право на работника – правото на
почивка, което гарантира физическото и психично възстановяване от
осъществяваната трудова функция, и нарушаването на което би могло да се отрази
неблагоприятно върху здравето на работника. В този смисъл не би могло да се
приеме и че от нарушението не са настъпили вредни последици.
С оглед на
гореизложеното ВРС е приложил правилно материалния закон и обжалваното решение не страда от посочените в
касационната жалба пороци, което обуславя липсата на касационни основания за
отмяна по чл. 348, ал.1 НПК във вр. с чл. 63, ал.1, предл.2 ЗАНН. При извършената извън обхвата на касационната
жалба служебна проверка на обжалваното решение, не се установиха пороци във
връзка с неговите валидност и допустимост, поради което същото
следва да се остави в сила.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на
да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37
от Закона за правната помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63,
ал.5 от ЗАНН.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева.
Производството по делото не е с фактическа или правна сложност поради което
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева .
По изложените съображения на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка
с чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият
касационен състав на Административен съд-Варна,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1956 от 31.10.2019 г. на
ВРС, постановено по НАХД № 4437 по описа на ВРС за 2019г.
ОСЪЖДА „МДБ” ООД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна, и адрес на
управление ***представлявано от управителя М. А.М.А. да заплати в полза на ИА „Главна инспекция по труда” сумата в размер на
80 /осемдесет/ лева, представляваща разноски по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: