Р
Е Ш Е Н И Е
град
София, …………2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен
състав, в съдебно заседание, проведено на двадесет и втори октомври през две
хиляди двадесет и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА
ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
МЛ. СЪДИЯ СТОЙЧО ПОПОВ
При секретаря
Алина Тодорова, като разгледа докладвано от съдия Димитрова гр. д. № 11187/2020 г. по описа на СГС, за да
се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Със съдебно решение от 04.08.2020 г., постановено по гр.д. № 46659/2019г.
по описа на СРС съдът осъжда на основание чл. 411 КЗ, вр. чл. 45, вр. чл. 86 ЗЗД „ЗД Е.” АД с ЕИК *******, седалище и адрес на управление *** да заплати на З.Д.„ДЗИ
- О.З.” ЕАД с ЕИК ******** със седалище и адрес на управление *** сумата от 3
511.01 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско” и направени ликвидационни разноски от 15
лв., за нанесени вследствие на виновно и противоправно деяние на
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” при ответника лек автомобил
„Опел Корса“ с ДК № *******вреди на МПС - лек автомобил марка „Форд Фиеста“ с
ДК № *******, при ПТП на 15.01.2019г. в гр. София, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от предявяване на иска - 08.08.2019г. до
окончателното изплащане. С оглед изхода на правния спор съдът е разпределя
разноските между страните по правилата на чл. 78 ГПК.
Недоволен от съдебното решение е останал ответникът - „ЗД
Е.” АД, който в законоустановения срок подава настоящата въззивна жалба, с
която моли съдебното решение да бъде отменено и предявения иск да бъде
отхвърлен. В тази връзка излага, че съдът неправилно е кредитирал оспорената от
нето експертиза и е отказал да назначи друга такава, като в резултат от това е
достигнал до неправилни правни изводи, че вината за настъпване на ПТП е само у
застрахования при него водач на МПС. Навежда, че застрахованият при
въззиваемото З.Д.водач също е допринесъл за настъпване на ПТП като е предприел
спасителна маневра /завъртял е волана, за да избегне удара/, като ударът в
стълба се дължи именно на тази маневра и заледения пътен участък, за което пък
отговорност носи третото лице помагач.
В срок по делото е постъпил отговор на подадената
въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство - З.Д.„ДЗИ - О.З.”
ЕАД с ЕИК ********, с който се обосновава становище за правилност на съдебното
решение и съответно се иска от съда да остави подадената жалба без уважение.
Третото лице помагач на „ЗД Е.” АД не представя
становище.
Страните не са представили доказателства и направили
доказателствени искания, които да са допустими съобразно правилото на чл. 266 ГПК.
Софийски
градски съд, като
обсъди събраните по
делото доказателства, становищата
и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното:
Жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество:
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението,
по допустимостта му
– в обжалваната
част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а по
отношение на неговата правилност съдът намира подадената въззивна жалба за
неоснователна. Съображенията за това са следните:
Между страните няма спор за това, че лек автомобил Форд
Фиеста с рег. № ******* към 15.01.2019
г. е застрахован по застраховка „Каско“ при З.Д.„ДЗИ - О.З.” ЕАД с ЕИК ********,
както и че към същата дата деликтната отговорност на водача на лек автомобил
Опел Корса с рег. №*******, е застрахована по риска „Гражданска отговорност“
при „ЗД Е.” АД.
Безспорно е също така, че на 15.01.2019 г. между
посочените горе МПС е настъпило ПТП, в резултат от което на лек автомобил Форд
Фиеста с рег. № ******* са нанесени вреди, за което собственикът е сезирал
застрахователя З.Д.„ДЗИ - О.З.” ЕАД, който му е изплатил обезщетение в размер
на 3 496,01 лв.
Пред въззивната инстанция страните спорят за механизма на
настъпване на ПТП и съответно за това налице ли са предпоставки да се приеме,
че е налице съпричиняване на вредите от страна на водача на лек автомобил Форд
Фиеста с рег. № ******* и за наличие на съизвършителство от страна на третото
лице помагач, които да са основание за намаляване на размера на дължимото
обезщетение.
В тази връзка от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, включително приетото заключение на СТЕ, което и настоящият съд
кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че на
15.01.2019 г. е настъпило ПТП, което е резултат от поведението на водача на лек
автомобил Опел Корса с рег. №*******, застрахован по риска „Гражданска
отговорност“ при „ЗД Е.” АД, който на кръстовище на равнозначни пътища не
пропуска движещият се с предимство лек автомобил Форд Фиеста с рег. № *******,
при което между тях настъпва удар и последният се отмества и удря в стълб.
Действително по делото е установено, че към момента на ПТП пътят е бил заледен,
но това само е спомогнало за отместването на автомобила и достигането на стълба
и не съставлява първоначална причина за настъпване на удара в него. Съответно
това обстоятелство може да води до извод за съизвършване на противоправното
поведение от страна и на третото лице помагач, но това не променя извода за
дължимост на цялото обезщетение от страна на застрахователя на увреждащия
автомобил, доколкото двамата съизвършители / лицата, които носят обективна
отговорност за вредите от тяхното поведение/ отговарят по отношение на
кредитора солидарно. Конкретният принос в увреждащото деяние и причинените
вреди е въпрос на вътрешни отношения.
Основателно въззивникът сочи във въззивната жалба, че
съобразно свидетелските показания на свидетеля Ц.водачът на увреденото МПС е
завил волана с цел да избегне удара. Неоснователно обаче е твърдението му, че с
това поведение този водач е съпричинил настъпилите вреди. На първо място тези
показания не се подкрепят от събраните други доказателства по делото, освен
това не може да се приеме, че свидетелят е имал възможност да възприеме ясно и
категорично поведението на другия водач точно в момента на удара. В тази връзка
следва да се има предвид и че подобно поведение не е установено от СТЕ и в
същата е прието, че изместването на увредения автомобил по посока на стълба е
изцяло в резултат от удара с увреждащото МПС.
Дори обаче да се приеме, че водачът на увреденото МПС е завил леко волана с цел да избегне удара,
то това поведение отново е продиктувано от противоправното поведение на водача
на увреждащото МПС и поради това не може да се тълкува като съпричиняващо
поведение. По делото не са установени и други обстоятелства, които да могат да
се квалифицират като съпричиняване от страна на застрахования при въззиваемия
водач.
Видът и размерът на нанесените имуществени вреди върху
застрахования при въззиваемия автомобил са установени от допусната СТЕ и са в
размер на 3 496, 01 лв., като по делото е безспорно, че въззиваемият е
изплатил на увреденото лице обезщетение в този размер, както и че е реализирал
15 лв. разноски по обработване на щетата или общо на основание чл. 411 КЗ
същият има право да претендира от застрахователя на гражданската отговорност на
водача на увреждащото МПС сума в размер на 3 511, 01 лв. До този размер
първоинстанционният съд е уважил претенцията, предвид което решението му следва
да бъде потвърдено, включително в частта, с която е присъдена законна лихва,
считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане, доколкото това
вземане е обусловено от изхода по спора за главното.
С оглед изложеното и като се солидаризира с подробно
изложените мотиви на първоинстанционният съд на основание чл. 272 ГПК,
настоящият съд намира, че следва да потвърди обжалваното съдебно решение като
правилно и законосъобразно.
По разноските:
При този изход на правния спор въззиваемият има право на
направените от него разноски, които са претендирани в размер на 570, 92 лв. с
ДДС адвокатско възнаграждение. Срещу тази претенция е направено възражение за
прекомерност, което съдът намира за основателно, доколкото производството не се
характеризира с правна и фактическа сложност, която да обосновава присъждането
на възнаграждение над минималните размери, установени от НМРАВ. Предвид това
съдът намира, че следва да намали размера на адвокатското възнаграждение до
минимално установения от 495, 77 лв. с ДДС.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение от 04.08.2020 г., постановено по гр.д. № 46659/2019г. по описа
на СРС.
ОСЪЖДА „ЗД Е.” АД с ЕИК ******* да заплати на З.Д.„ДЗИ - О.З.” ЕАД с ЕИК ******** сумата от 495, 77 лв. с ДДС разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
Решението е постановено при
участието на трето лице помагач на ЗД Е.” АД- Столична община.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.