№ 92
гр. Севлиево, 14.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и
втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Гергана Н. Божилова
при участието на секретаря Силвия Л. Георгиева
като разгледа докладваното от Гергана Н. Божилова Административно
наказателно дело № 20234230200231 по описа за 2023 година
Жалбоподателят Д. В. Г. от гр. Петрич е обжалвал наказателно постановление
№ 35-0001490 от 03.02.2023 година на Директора на РД „АА“ - Плевен, с което на
основание чл. 52, ал. 4 от ЗАНН и чл. 104, ал. 6, предложение последно от Закона за
автомобилните превози /ЗАвП/ му е наложена глоба в размер на 1500,00 лева за
нарушение на чл. 33, §1, изр. 3 от Регламент /ЕС/ № 165/2014 г. относно тахографите в
автомобилния транспорт /Регламента/ и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от Закона за
движение по пътищата му е наложил глоба в размер на 10,00 лева за нарушение на чл.
100, ал. 1, т. 1, предложение второ от ЗДвП.
ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени наказателното постановление като
неправилно и незаконосъобразно в частта относно наложеното наказание глоба в
размер на 1500 лева. Излагат се доводи за допускане на процесуални нарушения при
съставянето на АУАН и наказателното постановление.
За ответника по жалбата – Директор на РД „АА“ - Плевен, редовно призован,
не се явява представител при разглеждане на делото. В писмото, придружаващо
преписката, се прави искане за потвърждаване на обжалваното наказателно
постановление като правилно и законосъобразно.
Препис от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на
16.05.2023 година. Видно от регистрационния индекс на жалбата, тя е постъпила в РД
„АА“ – Плевен на 23.05.2023 година, тоест в законоустановения срок, поради което
същата е допустима и следва да се разгледа по същество.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка
1
на които съдът намира за установено следното:
На 17.11.2022 година свидетелят Д. И. – инспектор в РД „АА“ гр. Плевен и
колегата му И. М. спрели за проверка на ПП I-4 Варна – София, до завод „Хамбергер“
в гр. Севлиево, товарен автомобил „МАН ТГА 18,440“ с рег. № Е 6584 НВ,
собственост на „Гранд Логистик 95“ ЕООД гр. Петрич, с прикачено към него
полуремарке с рег. № Е 8771 ЕА, собственост на „ЕДИ“ ООД гр. Петрич, с който се
извършвал обществен международен превоз на товар от гр. Велико Търново в
Република България до република Гърция, видно от ЧМР № 384298 от 17.11.2022
година. По време на проверката се установило, че автомобилът бил оборудван с
дигитален тахограф и след поискване от контролните органи жалбоподателят не могъл
да осигури правилното изготвяне на разпечатка на данните от тахографа, както и не
представил Контролен талон към СУМПС. След констатиране на горепосочените
обстоятелства свидетелят И. съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № 327070, в който описал горепосочените
деяния, които квалифицирал като нарушения на чл. 100, ал. 1, т. 1, предложение второ
от ЗДвП и чл. 33, § 1, изр. 3 от Регламента. След съставянето на акта, същият бил
предявен на жалбоподателя да се запознае със съдържанието му и да направи своите
възражения. Видно от приложения по делото АУАН жалбоподателят записал в графата
за възражения, че „няма възражения“. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН Г. не е
направил писмени възражения срещу съставения АУАН.
Въз основа на този акт за установяване на административно нарушение
директорът на РД „АА“ – Плевен издал Наказателно постановление № 35-0001490 от
03.02.2023 година, в което същият се е съгласил напълно с отразените в акта
фактически обстоятелства, преповторил ги е изцяло в обжалваното наказателно
постановление, квалифицирал е описаните от него деяния като нарушения на чл. 100,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 33, § 1, изр. 3 от Регламента и на основание чл. 104, ал. 6,
предложение последно от ЗАвП е наложил на жалбоподателя глоба в размер на 1500,00
лева за нарушението по Регламента и глоба в размер на 10,00 лева за нарушението по
ЗДвП.
По делото бяха разпитани актосъставителя и свидетеля по АУАН, които
потвърдиха с показанията си отразените в АУАН фактически обстоятелства и
обясниха, че причината за невъзможността да бъде направена разпечатка на данните от
тахографа, се дължи на липсата на хартия в него.
Жалбоподателят не се яви в съдебно заседание. В жалбата до съда, както и в
представите в хода на производството писмени бележки от адв. В. К. от АК - Перник
срещу наказателното постановление, се съдържат възражения във връзка с липсата на
описание на нарушението, както и за неправилното приложение на материално –
правната и санкционна норми.
2
При преценка на описаните по – горе фактически обстоятелства съдът достига
до следните правни изводи:
За нарушените по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП:
Съгласно посочената разпоредба водачът на моторно превозно средство е
длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от
съответната категория и контролния талон към него. По делото безспорно се установи,
че на инкриминираната дата и при извършване на превоза жалбоподателят не е носил
със себе си контролния талон към СУМПС. Това обстоятелство не се оспорва и от
самия него.
Съдът намира, че наказващият орган правилно е наложил глобата за това
нарушение, предвидена в нормата на чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – 10,00 лева.
Съобразявайки тези обстоятелства съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно в тази му част.
За нарушението по чл. 33, § 1, изр. 3 от Регламента:
В обжалваното наказателно постановление наказващият орган твърди, че
жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 33, § 1, изр. 3 от Регламента, съгласно
която: „Когато превозното средство е оборудвано с дигитален тахограф, транспортното
предприятие и водачът осигуряват в случай на проверка правилното изготвяне на
разпечатка на данните от тахографа при поискване от служител на контролните
органи, като се има предвид експлоатационният срок на уреда.“. Според тази
разпоредба задължение не само на водача, но и на транспортното предприятие е да
осигури по време на проверка правилното изготвяне на разпечатка на данните от
тахографа при поискване от служител на контролните органи, но по начина, по който е
описано нарушението в АУАН и НП не става ясно поради каква причина водачът не е
могъл правилно да изготви разпечатка на данните от тахографа, за да може да се
прецени доколко вината за това е негова или невъзможността да се изготви разпечатка
се дължи на друга причина, която изключва неговия умисъл. Освен това наказващият
орган е санкционирал жалбоподателя по реда на чл. 104, ал. 6 от ЗАвП, но според тази
разпоредба субект на санкцията не може да бъде физическо лице – водач, а само
юридическо такова, тъй като според нея имуществена санкция в размер на 1500,00
лева, а не глоба, се налага на превозвач или на лице по чл. 12б, ал. 1, извършващо
превози за собствена сметка, които не са осигурили на водачите достатъчен брой
3
тахографски листа и/или тахографските листа не са от одобрен тип. Освен това
правилният прочит на приложената санкционна норма води до извода, че на санкция
подлежат само юридически лица – превозвач или лице по чл. 12б, ал. 1 от ЗАвП,
извършващо превози за собствена сметка, а в случая в наказателното постановление е
посочено, че на инкриминираната дата жалбоподателят е извършвал обществен
международен превоз на товари.
Водим от всичко изложено по – горе съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление следва да се отмени като неправилно и незаконосъобразно
в тази му част.
Предвид изхода на делото наказващият орган дължи на жалбоподателя
направените от него разноски за адвокатска защита, които видно от приложения по
делото Договор за правна защита и съдействие възлизат на сумата от 450,00 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 35-0001490 от 03.02.2023 година на
Директора на РД „АА“ - Плевен, с което на Д. В. Г., ЕГН: **********, от гр. Петрич,
ул. „***“ № 6, вх. А, на основание чл. 52, ал. 4 от ЗАНН и чл. 104, ал. 6, предложение
последно от Закона за автомобилните превози му е наложена глоба в размер на
1500,00лв. /хиляда и петстотин/ лева за нарушение на чл. 33, §1, изр. 3 от Регламент
/ЕС/ № 165/2014 г. относно тахографите в автомобилния транспорт, като
НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Плевен да
заплати на Д. В. Г., ЕГН: **********, от гр. Петрич, ул. „***“ № 6, вх. А, направените
от него разноски за адвокатски хонорар в размер на сумата от 450,00лв. /четиристотин
и петдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.
Габрово в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
4