РЕШЕНИЕ
№ 1375
гр. Пловдив, 06.07.2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на трети
юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. КАСАБОВ
при
секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от
Председателя адм. дело № 652 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. Производството и становищата на
страните:
1. Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодек /АПК/,
във вр. с чл. 215, ал.1 и чл. 219 от
Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
2. Образувано е по жалба на „Ла Пиаца“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. ***№ 11, представлявано от
управителя – В. С. Д. , срещу отказ на главния архитект на община Пловдив,
обективиран в писмо изх. № 21Ф-545/23.02.2021г., по заявление вх. № 21Ф-545/21.01.2021
г., да бъде издадена скица – виза за проектиране за УПИ III – търговски
комплекс, кв. 620 по плана на „Пета градска част“, гр. Пловдив.
В жалбата и
чрез процесуалния си представител – адвокат И., оспорващият навежда доводи за
незаконосъобразност на административния акт и иска отмяната му от съда. Твърди
се, че не са налице основания за отказ да бъде издадена исканата скица – виза
за проектиране. Сочи се, че наличието на реализирано застрояване в имота, за
което не е установено дали подлежи на премахване, не е пречка да се допусне
проектиране. Не се отрича обстоятелство, че това застрояване е реализирано по
прежде издадена скица – виза и разрешение за строеж, които в последствие са
отменена по съдебен ред, но в тази насока се отбелязва, че незаконност на
строежа не е установена с влязъл в сила административен или съдебен акт.
Отделно се поддържа, че законността на строежа е релевантна едва въз фазата на
издаване на разрешение за строеж – арг. от чл. 148, ал. 7 от ЗУТ. Твърди се, че
дори да се приеме наличие на незаконно строителство в имота, то за неговото
узаконяване скицата – виза се явява нормативно предвидено изискване. Претендира се присъждане на съдебни разноски.
3. Ответникът – главен архитект на община Пловдив, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт П. , е на становище, че жалбата е
неоснователна. Поддържа се, че реализираното в процесния имот застрояване
изключва възможността за издаване на скица – виза със същия предмет. Представеното
от оспорващия удостоверение за въвеждане на строежа в експлоатация сочило и
липса на правен интерес за заявителя да търси издаване на скица – виза, респ. и
да оспорва отказ за това. В този аспект се поддържа и позиция за недопустимост
на жалбата. Отделно се сочи, че представената към заявлението скица –
предложение била изготвена върху неактуална кадастрална основа, поради което не
са налице предпоставките за издаване на искания административен акт. Твърди се
и опит от странна на оспорващия да повдигне за пререшаване въпроси за вещни
права, който са извън предмета на административния съдебен контрол. Претендира
се присъждане на възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита и се възразява по размера на разноските на другата
страна.
4. Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, редовно уведомена
за възможността за встъпване в настоящото производство, не изпраща представител
и не взема становище по жалбата.
ІІ. По допустимостта
на жалбата:
5. Визата за проектиране е индивидуален
административен акт, с който съгласно чл. 140, ал. 2 от ЗУТ се определят
параметрите на конкретното застрояване в имота. Отказът за издаването й по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК също
е индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол по общия
ред на чл. 213 от ЗУТ. В конкретния случай не се установява пречка за образуваното
пред ответника административното производство в хипотезата на чл. 27, ал. 2, т.
1 от АПК, тъй като за същия предмет и страни не е налице влязъл в сила
административен акт. Каза се, издадената на жалбоподателя скица – виза е била
отменена. Налице е бил и правен интерес за заявителя да търси издаването на
документ, който е от значение за правната
му сфера. Произнесеният отказ, подлежащ на съдебен контрол, без съмнение
обосновава и наличие на правен интерес за адресата от търсената защита. Жалбата е подадена в предвидения преклузивен
процесуален срок, поради което се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите
по делото:
6. Дружеството – жалбоподател въз
основа на виза от 11.12.2012 г. и разрешение за строеж № 94 от 19.09.2014 г. на
главния архитект на район „Северен“, община Пловдив, е реализирало строеж:
„Пристройка към магазин за промишлени стоки „Валентино“ в УПИ III-търговски
комплекс, кв.620 по плана на Пета градска част, град Пловдив.
7. За строеж: „Пристройка към магазин
за промишлени стоки“ в УПИ III-търговски комплекс, кв.620 по плана на Пета
градска част, град Пловдив, било издадено удостоверение за въвеждане в
експлоатация № 49/29.12.2015г. от главния архитект на район „Северен“ при
община Пловдив.
8. Скицата – виза от 11.12.2012 г. и
разрешението за строеж № 94 от 19.09.2014 г. били отменени с влезли в сила
решение № 133 от 02.02.2017 г. по адм. дело № 2650/2016 г. и решение № 88 от
10.01.2020 г. по адм. дело № 3276/2019 г. по описа на Административен съд –
Пловдив.
9. От страна на „Ла Пиаца“ ЕООД било
подадено заявление вх. № 21Ф-545/21.01.2021 г. до главния архитект на община
Пловдив за издаване на скица – виза за проучване и проектиране по чл. 134 от ЗУТ. Към заявлението била представена скица – предложение, от чието съдържание
се установява, че искането третира застрояване в обема и границите на вече
реализираното застрояване в имота по разрешение за строеж № 94 от 19.09.2014 г.
10. С писмо изх. № 21Ф-545/23.02.2021г.
главния архитект на община Пловдив отказал издаване на скица – виза по заявление
вх. № 21Ф-545/21.01.2021 г. с мотива, че съгласно данни на СГКК – гр. Пловдив
на предложеното от заявителя място за ново застрояване има реализирано такова,
за което не е изяснено дали подлежи на събаряне. Също така от скицата
предложение не била ясна височината на предложеното ново застрояване, съответно
отстоянията от съседните сгради.
11. По делото бе допусната съдебно
техническа експертиза с вещо лице арх. П.М., чието заключение се прие без
възражения от страните и се кредитира с доверие от съда. Вещото лице е
установило, че съществуващото в имот к.и. 56784.506.740 застрояване, изпълнено
по разрешение за строеж № 94 от 19.09.2014 г., представлява търговска зала на
аптека на първи приземен етаж, под който има подземен етаж, свързан с бивш
магазин за промишлени стоки на подземно ниво. Строежът е нанесен в КК и КР на
гр. Пловдив с к.и. 56784.506.740.1.4, ет. -1, за търговка дейност, бр. нива 2,
посочена в документа площ: 204,08; 72,91 кв.м.
След
издаване на скица № 15-75335 от 17.02.2016г. за сграда с ИД 56784.506.740.5 е
променено очертанието на сграда ИД 56784.506.740.1 като същото обхваща и сграда
740.5. Изменението е след въвеждане в експлоатация на промяна предназначение на
обект, в сграда 740.1 и сграда 740.5, собственост на „Ла Пиаца” ЕООД, с едно
функционално предназначение - „Аптека”, който по одобрена КККР отговаря на СОС
ПИ 56784.506.740.1.4 с две нива.
Съгласно ОУП
– гр. Пловдив, приет с решение №
375, взето с протокол № 16 от 05.09.2007г. на общински съвет – Пловдив, ПИ
56784.506.740 попада в устройствен зона „Жг“, с устройствен показатели,
съответстващи на зоната по наредба № 7: Пл. застр % от 30 – 80; Кинт. от 1,5 – 3,0 и Озел. % от 20 – 50.
Нанесените
задължителни линии на ново застрояване в скицата – предложение към заявлението
за издаване на скица – виза за УПИ III - търговски комплекс, кв.620 по плана на
Пета градска част, град Пловдив, изцяло съвпадат с тези на сграда к.и.
56784.506.740.1.5, която от 2017г. е част от СОС 56784.506.740.1.4. Скицата предложение
не е изготвена върху актуална кадастрална карта и не отразява настъпилата
промяна. Също така не съдържа допустима височина на исканото застрояване. Не е
нанесена и устройствена зона със съответните устройствени показатели, предвид
действащ застроителен пан , одобрен през 1994г.
ІV. От правна страна:
12. Искането, стартирало
административното производство, е по чл. 140 от ЗУТ - за издаване на виза за
проектиране, представляваща извадка от действащ подробен устройствен план с
обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични
сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на застрояване
и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други
изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения. По смисъла на
посочената норма, за да е налице основание за издаване на желания
административен акт, заявителят следва да установи, че се изпълнени кумулативно
следните предпоставки: 1) искането да изхожда от възложител или упълномощено от
него лице; 2) да е налице действащ ПУП - ПЗ за имота; 3) да липсва строителна
забрана във висящи производства по изменение на ПУП или заповед по чл. 135, ал.
3 и ал. 5 от ЗУТ, с които да се спира приложението на действащия план.
С оглед спецификите на настоящия казус, следва да бъде съобразена и
забраната по чл. 134, ал. 4, т. 1 вр. чл. 134, ал. 6 от ЗУТ - целта на скицата
– виза да не е за узаконяване на незаконно изградени строежи. Процедурите по
узаконяване на строежи и по издаване на виза за проектиране са самостоятелни
административни производства, за които са установени различен ред и
материално-правни предпоставки, обуславящи възможното съдържание на
заключителния административен акт – вж. съответно § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и
чл. 140 от закона.
Доказателствата по делото сочат, че процесното искане за издаване на
скица – виза изцяло дублира реализираното в имота и съществуващо към момента
строителство. Въпросът за статута на това строителство, след отмяната на строителните му книжа, се явява извън
предмета на настоящия съдебен контрол, след като незаконността на сградата не е
установена с влязъл в сила административен или съдебен акт. При това положение
се явява правилен и законосъобразен изводът на административния орган, че при
наличието на съществуващ строеж, без промяна в параметрите на застрояването,
нова виза не може да бъде издадена. При положение, че заявителят не е посочил височина
на исканото застрояване, която да се явява различна от тази на съществуващото и
допустимо за имота застрояване, следва да бъде кредитиран изводът на съдебната
експертиза, че е налице пълно съвпадение на нанесените задължителни линии на
ново застрояване в скицата – предложение и съществуващото застрояване. Прочие
това обстоятелство не се и отрича от оспорващия.
Предназначението на категорията актове по чл. 140 от ЗУТ е да дадат начало
на проектиране и снабдяване със строително разрешение като предпоставка за
реализиране на допустимо и предвидено застрояване. След като такова застрояване
в имота вече е реализирано, издаването на виза за постигане на същото
фактическо положение е безпредметно. Що се отнася до промяна в правното такова,
с цел узаконяване на незаконен строеж, визата би се явила и недопустима. В
случай, че съществуващото застрояване бъде установено като незаконно и в
следствие на това бъде премахнато, едва тогава би било допустимо и издаването
на виза за проектиране на ново строителство.
При това положение макар формално да са явяват удовлетворени законовите
предпоставки – искането е подадено от правоимащо лице, за имота е налице
действащ устройствен план и не се установява строителна забрана, съществуващото
в имота фактическо положение изключва издаването на виза със заявеното от
оспорващия съдържание.
V. По съдебните разноски:
13. Предвид
изхода на делото на претенцията на ответника за присъждане на съдебни разноски
се явява основателна. По реда на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален
кодекс във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за
заплащането на правната помощ /обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г./, настоящият състав
определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Ла
Пиаца“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. ***№
11, представлявано от управителя – В. С. Д. , срещу отказ на главния архитект
на община Пловдив, обективиран в писмо изх. № 21Ф-545/23.02.2021г., по
заявление вх. № 21Ф-545/21.01.2021 г., да бъде издадена скица – виза за
проектиране за УПИ III – търговски комплекс, кв. 620 по плана на „Пета градска
част“, гр. Пловдив.
ОСЪЖДА „Ла Пиаца“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. ***№ 11, представлявано от управителя – В. С. Д. да заплати на община Пловдив, сумата от 100
(сто) лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок
от съобщаването на страните за неговото постановяване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: