Р Е Ш Е
Н И Е
№ 380
град Велико Търново, 14.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на
осемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
Константин Калчев
при
участието на секретаря С.Ф. като разгледа докл***аното от съдия Калчев адм. д. № 400/2019 г. по описа на
Административен съд –Велико Търново, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е след като с Решение № 10139/02.07.2019 г. на
ВАС по адм. дело № 12270/2018 г. е отменено Решение № 354/13.08.2018 г. на АСВТ
по адм. дело № 1005/2017 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг
състав на съда.
Производството
е започнало по жалба на „Съни инвест 07“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Елена, ул. „Крайбрежна“ № 3, против Заповед №
03-РД/4413 от 01.12.2017 г., издадена от изпълнителния директор на Държавен
фонд „Земеделие“, с която е отказано финансирането на заявление за подпомагане
ИД № 20/04/1/0/01980/07.12.2016 г. В жалбата се излагат подробни доводи,
че оспорения акт е немотивиран, постановен при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправни
разпоредби и не съответства на целта на закона, които ще бъдат разгледани
по-долу в решението. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от ***.
М. Х., която поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея и допълнително
развити в писмена защита. Претендират се направените по делото разноски съгласно
представения списък.
Ответникът
по жалбата, Изпълнителният
директор на Държавен фонд „Земеделие“ гр. София, чрез
процесуалния си
представител оспорва
жалбата в представено писмено становище, като претендира
за направените по делото разноски и за юриск. възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното:
Със Заявление за
подпомагане по подмярка 4.1. „Инвестиции в земеделските стопанства“ по
Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. с УРН 490088 и ИД № на
проекта 20/04/1/0/01980 от 07.12.2016 г. /неточно посочен на стр. 1 от обжалваната
заповеде/, „Съни инвест 07“ ЕООД е отправило искане за финансиране на проект на
обща стойност 692 725,02 лева, с наименование на проекта „Създаване на трайни
насаждения от десертни лозя“, на площ 45,766 дка в землището на с.
Езеро, общ. Нова Загора. В заявлението е посочено, че се претендира финансова
помощ на стойност 346 362,51 лева, т.е. в размер общо на 50% от разходите по
проекта. В приложената
към заявлението Таблица за допустимите инвестиции са конкретно посочени
разходите, за чието финансиране се кандидатства.
Впоследствие,
на 09.08.2017 г. дружеството е оттеглило частично подаденото от него заявление,
с оглед на което на основание чл. 37, ал. 6 и ал. 12 от Наредба № 9 от
21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства
от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014-2020 г. /Наредба № 9/ изп. директор на ДФЗ е
издал Решение № 03-РД/3420/18.09.2017 г., с което е допуснал частично оттегляне
на заявлението по отношение на следната част: подобект 2. Система за капково
напояване на десертни лозя и Допълнително оборудване за системата за капково
напояване. Предвид това, „Съни инвест 07“ ЕООД на 02.11.2017 г. е представило
актуализиран Бизнес план вследствие намаляването на размера на инвестицията и
вида на разходите. Според актуализирания
документ размерът на разходите, за които се кандидатства, възлиза на 532 862,21
лв., както и разходи за изготвяне на бизнесплан в размер на 29 000 лв., или
общо в размер на 561 862,21 лв., като финансовата помощ, за която се
кандидатства е 50 % от този размер.
Със Заповед № 03-РД/4413 от 01.12.2017 г., издадена от изпълнителния
директор на ДФЗ-гр.София, на основание чл. 20а, ал. 2 от ЗПЗП и чл. 42, ал. 1
във връзка с чл. 39, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 22, ал. 2 и ал. 3 от Наредба
№ 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски
стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. е
постановен пълен отказ за финансиране на заявлението за подпомагане. За да
постанови този резултат административният орган е приел, че по отношение на два
актива са заявени за финансиране разходи, които надхвърлят размера на
определените референтни цени, поради което е извършена редукция на допустимите
разходи за тези активи; с оглед на извършената редукция на горните разходи е
извършена и корекция на заявените за финансиране разходи за бизнес план;
извършено е преизчисление на очакваните приходи, като са приети добиви на
грозде, различни от заявените от кандидата; въз основа на горното е извършен
анализ на показателите за оценка ефективността инвестицията и финансовите
показатели на бизнес плана, като е прието, че последният е икономически
нежизнеспособен.
Цитираната
заповед е връчена на дружеството на 07.12.2017 г.
Недоволен от нея,
жалбоподателят я е оспорил пред Административен съд-гр.Велико Търново с жалба
от 21.12.2017 г., въз основа на която е образувано съдебното производство.
В хода на същото са приети
доказателствата, съдържащи се в изпратената от ответната страна административна
преписка по издаване на оспорваната заповед, както и допълнителни писмени
доказателства от жалбоподателя и ответника.
По искане на страните по
делото са назначени и приобщени към доказателствения материал следните
експертизи: съдебно-агро-техническа експертиза на вещото лице Д. Е.-Н.и
съдебно-икономическа експертиза на в.л. Д. Д.. Посочените доказателства ще
бъдат коментирани по съществото на спора
при разглеждане на отделните констатации.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата се явява процесуално
допустима, но
неоснователна.
Атакуваната заповед е
издадена от компетентен административен орган /с оглед постановеното в Решение № 10139/02.07.2019 г. на ВАС по адм. дело №
12270/2018 г./ и в законоустановената писмена форма съобразно чл. 59,
ал. 1 от АПК. Относно спазването на изискванията за мотивиране, наличието на
процесуални нарушения и съответствието на заповедта с разпоредбите на
материалния закон и целта му важи следното:
Както бе посочено, със
Заповед № 03-РД/4413 от 01.12.2017 г. на
изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” е постановен пълен отказ за
финансиране на подадено заявление от кандидата „Съни инвест 07“ ЕООД за проект
с ИД № 20/04/1/0/01980. В мотивите на заповедта са изложени мотиви по отделните
позиции, довели до постановения отказ за финансиране, както следва:
І.
Определени като недопустими за финансиране разходи поради н***ишаване на референтните стойности на активите:
1. Разходи за изграждане на подпорна
конструкция за насаждения от десертни лозя на обща стойност по проекта 42
014,56 лева, от които неодобрени в размер на 4083,88 лева.
2. Разходи за Подобект 1. Реконструкция на сграда за селскостопански машини на обща стойност по проекта 114 750,24 лв., от които неодобрени в размер на 70 081,44 лв.
За изброените разходи са
изложени мотиви, че същите са неодобрени на основание чл. 32, ал. 11 и чл. 33,
т. 15 от Наредба № 9, а именно „Инвестицията в частта й, н***ишаваща
определените референтни разходи“, в резултат на извършена оценка на
основателността на предложения за финансиране разход, съгласно изискванията на
чл. 32, ал. 9 от Наредба № 9.
Жалбоподателят възразява,
че заповедта в тази й част е немотивирана, тъй като липсват фактическите
основания за извършените редукции. Посочва, че не се доказвало списъка с
референтни цени да е бил надлежно съгласуван от министъра на земеделието и
храните, както и да е бил публикуван на интернет страницата на ДФЗ-РА, а освен
това в публикувания списък не се съдържали конкретните референтни цени. Излага
доводи, че заключението на съдебно-икономическата експертиза опровергавала
заповедта в тази й част.
Съдът намира тези
възражения за неоснователни. Неоснователно е оплакването за липса на мотиви.
Видно от съдържанието на оспорената заповед в частта й на т. 1, в нея е
посочено, че отказът за подпомагане за сумите от 4083,88 лв. и 70 081,44 лв. е постановен на основание
разпоредбите на чл. 33, т. 15 от Наредба № 9 във връзка с чл. 32, ал. 11 от
Наредбата. Посочено е изрично, че това е направено „...за определяне на
разумност и основателност на предложените за финансиране разходи ... ".
Изложените фактически и правни основания в своята съвкупност обективират ясно
волята на административния орган. От останалите мотиви в жалбата става ясно, че
тази негова воля е и обсъдена от жалбоподателя.
С оглед събраните по
делото доказателства и действащата правна уредба съдът намира, че жалбата е неоснователна
в тази част.
Съгласно чл. 33, т. 15 от
Наредба № 9 не са допустими следните разходи: инвестиции в частта им, която н***ишава
определените референтни разходи. Според дадената в чл. 32, ал. ал. 9, 10 и 11
от Наредбата регламентация, Разплащателната агенция извършва оценка на
основателността на предложените за финансиране разходи по ал. 1 чрез
съпоставяне на предложените разходи с определените от РА референтни разходи за
допустими за финансиране активи и услуги и/или сравняване на представени
оферти. Списък с
активите, дейностите и услугите, за които са определени референтни разходи, се
съгласува от министъра на земеделието и храните и се публикува на електронната
страница на РА не по-късно от датата на публикуване на заповедта за определяне
на съответния период на прием на заявления за подпомагане. За всеки заявен за
финансиране разход по ал. 1, който към датата на подаване на заявлението за
подпомагане е включен в списъка по ал. 10, кандидатът представя една независима
оферта в оригинал, която съдържа наименованието на оферента, срока на валидност
на офертата, датата на издаване на офертата, подпис и печат на оферента,
подробна техническа спецификация на активите/услугите, цена в левове или евро с
посочен данък върху добавената стойност (ДДС). Разплащателната агенция извършва
съпоставка между размера на определения референтен разход и на предложения за
финансиране от кандидата, като одобрява за финансиране разхода до по-ниския му
размер.
В случая от събраните по
делото доказателства се установява, че със Заповед № 03-РД/2735 от 26.09.2016
г. на изп. директор на ДФЗ-РА е бил изготвен списък, с който са определени
референтни разходи, при извършване на строително-монтажни работи. Същият е бил
публикуван и на интернет-страницата на ДФЗ-РА, където са намира и понастоящем
/линкът за това е даден и на стр. 5 от жалбата/. В действителност по делото не
е била представена заповедта на министъра за земеделието и храните за
съгласуване на списъка, но в публикувания списък изрично е посочено, че същият
е утвърден от министъра на земеделието и храните Десислава Танева /на този пост
през периода 07.11.2014 г. - 27.01.2017 г., освен понастоящем/. От свойствата
на файла /Подробни данни/ е видно, че последната му редакция е от 07.10.2016 г.,
т.е. преди подаването на заявлението за кандидатстване на жалбоподателя. След
като жалбоподателят на практика оспорва официален документ, негова е тежестта
да докаже твърденията си за несвоевременно публикуване на списъка, респ. за
липса на утвърждаване от МЗХ към датата на подаване на неговото заявление.
Предвид това съдът приема, че към датата на подаване на заявлението за
кандидатстване на „Съни инвест 07“ ЕООД списъкът е бил надлежно утвърден и
публикуван, поради което при преценката на предложените за финансиране разходи
следва да бъде установено дали същите са включени във въпросния списък.
Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че публикуваните списъци не
съдържали референтните цени – такова изискване не съществува в наредбата, а
липсата на публикувани цени е съвсем логична и разумна с оглед предотвратяване
подаването на манипулирани ценови оферти от кандидатите.
За да бъде отказано
подпомагане на основание чл. 33, т. 15 от Наредба № 9 е необходимо да има
определени референтни разходи, които да са н***ишени от кандидата. В случая по
отношение на разходите за изграждане на въпросните два актива, посочени по-горе
/Реконструкция на сграда за селскостопански машини-самостоятелна сграда без
система за климатизация и Изграждане на подпорна конструкция за насаждения от
десертни лозя/, се установява, че същите са включени в публикувания списък,
съответно в т. 4 на табл. I и
в т. 2 на табл. III.
Предвид това, по отношение на тези активи действително е приложима методиката
за оценяване по чл. 32, ал. 1 от наредбата.
Съдът не кредитира
заключението на съдебно-икономическата експертиза в тази му част /по отношение
отговорите на въпрос 1/, според което заявените от жалбоподателя разходи на
тези активи не н***ишавали референтните стойности, определени със Заповед №
03-РД/2735 от 26.09.2016 г. на изп. директор на ДФЗ-РА. В тази връзка вещото
лице е посочило, че за актив Изграждане
на подпорна конструкция за насаждения от десертни лозя „Съни инвест 07“ ЕООД е
заявило цена от 918,03 лв. без ДДС/дка, а референтната такава е 923,98 лв. без
ДДС/дка, съответно за Реконструкция на
сграда за селскостопански машини жалбоподателят е заявил цена от 217,33 лв. без
ДДС/кв. м. при референтна стойност от 267,90 лв. без ДДС/кв.м. /изчислено като
реконструкция/. Съдът намира за необосновани тези изводи на експертизата, с
оглед следното:
Както бе посочено, активът
Реконструкция на сграда за селскостопански машини - самостоятелна сграда без
система за климатизация е включен на ред 4 в табл. I от списъка, с дадена цена от 470 лв./кв.м.
за ново строителство, със съответни корекционни коефициенти при реконструкция,
основен ремонт, текущ ремонт и допълнителни работи. В случая изцяло
необосновано вещото лице е извършило изчисления при корекционен коефициент за
реконструкция на обекта. Вещото лице в съдебно заседание заявява, че е
приложило този коефициент единствено поради начина на формулиране на въпроса и
не е определяло вида на строежа. Всъщност при издаването на заповедта и по
делото не са представени каквито е да е доказателства, че по отношение на
въпросния обект има издадено разрешение за строеж /който документ е задължителен
при извършването на реконструкция или основен ремонт - строежи съгласно § 5, т. 39 от ДР на ЗУТ/,
поради което по арг. от чл. 151, ал. 1, т. 1 от ЗУТ следва да се приеме, че
планираните СМР представляват текущ ремонт по смисъла на § 5, т. 43 от ДР на
ЗУТ. При заявени от жалбоподателя 528 кв.м. РЗП следва, че допустимите разходи
за ново строителство възлизат на 248 160 лв. Според т. 4, б. „З“ от таблица I, допустимите разходи за текущ ремонт са
17% от стойността за ново строителство или 79,90 лв./кв.м. При заявената от
жалбоподателя площ допустимите разходи
възлизат на 42 187,20 лв. Същевременно е безспорно, че жалбоподателят е заявил
за подпомагане разходи в размер на 114 750,24 лв. или с 72 563,04 лв. повече.
Тоест установява се, че недопустимите разходи в действителност н***ишават
посочените като недопустими в заповедта, но забраната за влошаване положението
на жалбоподателя води до краен извод за законосъобразността на заповедта в тази
й част. Всъщност при елементарни изчисления се констатира, че административният
орган е коригирал разходите с коефициент от 18%, вследствие на което е получена
стойност на недопустимите разходи от 70 081,44 лв., което е изцяло в полза
на кандидата.
По отношение на разходите
за Изграждане на подпорна конструкция за насаждения от десертни лозя съдът също
не споделя извода на СИЕ за съответствие на предложението с референтните цени. В т. 2 на табл. III от списъка са посочени следните допустими
разходи за изграждане на подпорна конструкция за насаждения от десертни лозя:
2,32 лв. без ДДС цена за 1 бр. фиданка и 923,98 лв. – пределни цени за 1 дка
без ДДС. Вещото лице необосновано е приело, че след като предложената от
жалбоподателя цена от 918,03 лв./дка е по-ниска от посочената в списъка, то не
е налице превишение на референтните разходи. Видно от таблицата е, че цената от
923,98 лв./дка е пределна /съответства на 398 бр. фиданки/дка/ и не може да
бъде надхвърляна, но водеща при определянето на референтните цени е цената за 1
бр. фиданка и това е логично, защото кандидатът може да създаде насаждения с по-малка
гъстота от тази, въз основа на която е изготвен списъка. В случая от
приложените към заявлението за кандидатстване документи и от заключението на
съдебно-агрономическата експертиза се установява безспорно, че дружеството е
предвидило за засаждане 357 бр. фиданки/дка. При това положение референтните
разходи съобразно броя на фиданките възлиза на 828,24 лв./дка /357 бр. х 2,32
лв./ или общата стойност на допустимите разходи за заявените 45,766 дка е в
размер на 37 905,23 лв. Заявените за подпомагане разходи за този актив са 42
014,56 лв. или е налице разлика от 4 109,33 лв. – недопустими разходи,
които също са по-големи от определените с оспорената заповед, в която очевидно
отново има грешки в пресмятането. С оглед обаче на забраната за влошаване
положението на жалбоподателя крайният извод е за законосъобразност на заповедта
в тази част.
ІІ.
Определени недопустими разходи за изготвяне на бизнесплан.
По отношение на този разход в заповедта е посочено,
че редукцията на заявените разходи за бизнесплан е наложена от извършената
редукция на инвестиционните разходи по т. 1 от заповедта, посочени по-горе в
решението, като същите н***ишават максимално допустимия процент на разходите за
предоставяне на консултантски услуги спрямо размера на определените като
допустими инвестиционни разходи съгласно изискванията на чл. 32, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 9.
Заповедта е
законосъобразна в тази част. Установява се, че жалбоподателят е заявил за
подпомагане разходи по чл. 32, ал. 1, т. 14 от Наредба № 9 за изготвянето на
бизнесплан в размер на 29 000 лв. Съгласно чл. 32, ал. 2, т. 2 от Наредба
№ 9 допустимите разходи за консултантски услуги, свързани с подготовката и
управлението на проекта и разходите за правни услуги, като част от разходите по
ал. 1 не могат да превишават пет на сто от допустимите разходи по ал. 1, т. 1 –
13 – за проекти с включени инвестиции за създаване на трайни насаждения и/или
строително-монтажни дейности и/или оборудване и/или машини, но не повече от
левовата равностойност на 35 000 евро. С оглед на законосъобразно извършената като
краен резултат корекция на допустимите разходи със сумите от 4083,88 лв. и
70 081,44 лв., коментирани в т. I от решението /въпреки че действителните суми следва да
са по-големи/, допустимите разходи на жалбоподателя възлизат на 458 696,84
лв., а не на заявените 532 862,21 лв. /след частичното оттегляне на
заявлението/. Следователно допустимите разходи за консултантски услуги от 5%,
каквато е и услугата по изготвянето на бизнесплан възлизат на 22 934,84
лв., т.е. е налице посочената в заповедта разлика от 6065,16 лв., които
представляват недопустими за подпомагане разходи.
III.
Установено отклонение на стойностите на добивите, заложени в бизнесплана спрямо
приетите от административния орган, довело до преизчисление на заложените
приходи от продажба на продукция:
Изложените в заповедта
мотиви са, че кандидатът е заложил добив от декар десертни лозя в размер на
1500 кг/дка за втора прогнозна година, 3000 кг/дка от трета до пета прогнозна
година и 3500 кг/дка от шеста до десета прогнозна година. Административният
орган е извършил съпоставка на тези показатели със стойностите, заложени в
утвърдената от ИД на ДФЗ Методика за определяне на обосновани /пазарни/
продажни цени на селскостопанска продукция и обосновани добиви от
селскостопански култури/животни, нужни за оценка на реалистичността на
предложените продажни цени/добиви в бизнес планове към заявленията за подпомагане
по подмерки от ПРСР 2014-2020 /Методиката/, при което е констатирал, че
заложеният добив в Методиката за един декар десертно грозде е между 900-1200
кг. В тази връзка за целите на преценка жизнеспособността на представения
бизнесплан са приети добивите от културата според показателите в Методиката,
ведно с допуснат толеранс от 10 пункта, или среден добив на десертно грозде от
1320 кг/дка. При възприемане на заявените от жалбоподателя продажни цени е
направено преизчисление на заложените приходи от кандидата /178 464 лв.
годишно/, като са приети за реалистични и постижими приходи от продажба на
продукция в размер на 78 534,46 лв. годишно /след първата година/.
Жалбоподателят счита, че
заповедта е незаконосъобразна в тази част, тъй като в методиката не се сдържала
информация за добив от конкретните сортове, а заявените добиви се подкрепяли от
документите, приложени към заявлението.
Съдът намира, че жалбата е
неоснователна в тази част. На първо място следва да се посочи, че по арг. от
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК вр. чл. 144 от АПК в тежест на
жалбоподателя е да докаже възможността за добиване на очакваните от него
добиви. Това не бе сторено по делото. В самата методика на стр. 3 е отразено,
че посочените в нея средни добиви са на база получена информация от Дирекция
„Пазарни мерки и организации на производители“, използвана без допълнителни
преизчисления и обработки. Очевидно с оглед нейния характер в същата не могат
да фигурират данни за всеки конкретен сорт. В случая обаче жалбоподателят не успя
да докаже, че очакваните средни добиви на десертно грозде са в по-голям размер
от дадените в методиката. Напротив, заключението на съдебно-агрономическата
експертиза, което съдът кредитира, изцяло опровергава твърденията му. Вещото
лице, за което няма данни да е необективно или пристрастно, изрично е посочило,
че земята на жалбоподателя нито е плодородна, нито е най-добра за десертни
сортове лозя, така че не би могло да се очаква отглежданите върху нея десертни
сортове лозя да достигнат максимални добиви. По отношение на сорта Болгар
експертизата сочи, че добивът за първата и втората година е 0 килограма на
декар, а за следващите години не може да се предвидят добиви, превишаващи 1500
кг/дка дори при най-благоприятни условия. За останалите сортове вещото лице е
отговорило, че липсва обективна информация. Отделно от това са изводите на
вещото лице, че от гледна точка на изискванията на агрономическата наука бизнеспланът
на жалбоподателя е научно необоснован. Позоваването от жалбоподателя на
приложените към заявлението становище на агроном Г. Н.и спецификация на ЕТ
„Димека – С.В.“ е несъстоятелно, тъй като тези документи представляват
становища на частни субекти, които не притежават обвързваща административния орган
и съда доказателствена сила по отношение на съдържанието им. Дори представените
в последното съдебно заседание разпечатки от интернет на оферти на търговци на
посадъчен материал не доказват тезата на жалбоподателя – в същите за сортове
Блек меджик, Болгар и Реджина 6 са посочени добиви от 2000-2500 кг/дка, които
очевидно съществено се различават от претендираните от кандидата 3500 кг/дка. От
друга страна не са налице обективни доказателства, въз основа на които да се
приемат за достоверни посочените в тези оферти данни, а освен това както бе
посочено, от земите на жалбоподателя не могат да се очакват максимални добиви.
Предвид това с оспорената заповед правилно не са приети заложените от
жалбоподателя приходи от продажба на продукция след третата година в размер на
178 464 лв. годишно, а са приети очаквани годишни приходи след първата
година в размер на 78 534,46 лв. годишно. Верността на изчисленията се
потвърждава и от заключението на СИЕ /в отговор на въпрос № 3/.
IV. Установено
несъответствие на бизнесплана на кандидата с изискванията на чл. 22, ал. 2 и
ал. 3 от Наредба № 9:
Според чл. 22, ал. 1 от
Наредба № 9 за подпомагане по реда на тази наредба кандидатите трябва да
представят бизнесплан по образец съгласно приложение № 5, който съдържа
подробно описание на планираните инвестиции и дейности за 5-годишен период, а в
случаите на инвестиции за създаване на трайни насаждения или извършване на
строително-монтажни работи - за 10-годишен период. Съгласно ал. 2 и ал. 3 на същата разпоредба, които са
основание за отказа за финансиране бизнеспланът трябва да доказва
икономическата жизнеспособност на проекта и стопанството за периода, посочен в
ал. 1, и постигането на показателите, посочени в приложение № 5, а също така
трябва да доказва икономическата жизнеспособност на проекта и стопанството за
периода, посочен в ал. 1, и постигането на показателите, посочени в приложение
№ 5.
В оспорваната заповед е
ясно посочено, че съгласно процедурата за извършване на анализ на показателите
за оценка ефективността на инвестицията и финансовите показатели на бизнесплана
е установено, че генерираните парични потоци от дейността, за която се
кандидатства не обезпечават жизнеспособността на проектa. В оспорения акт
подробно е описано как са направени изчисленията за нетната настояща стойност
NPV на проекта, за вътрешната норма на възвращаемост IRR, за индекса на
рентабилност на инвестицията PI и за срокът на откупуване на инвестицията PBP.
В т. IV "Показатели
за оценка ефективността на инвестицията и финансовите показатели" от
Приложение № 5 на Наредба № 9 е дадено определение на всеки един показател,
като са дадени и формулите им на изчисление. Освен формулата за изчисление в
приложение № 5 е дадено и подробно описание на всяка величина. Посочено е и
кога проектът се счита за икономически жизнеспособен, и това е когато: ако NPV
> 0, ако IRR > r (6 %), ако PI > 1 и ако срокът на откупуване на
инвестицията бъде в рамките на периода на бизнес плана.
Следва да се отбележи, че
действително в оспорения административен акт не са дадени формулите за
изчисление, но словесно административния орган е указал начина на изчисление на
показателите.
В заповедта е посочен и
резултатът от изчисленията, а именно, че: нетната настояща стойност NPV на проекта
е отрицателна величина „-369 557,16“ и не отговаря на условието NPV > 0 и да
бъде положително число; вътрешната норма на възвращаемост IRR е отрицателна
стойност, т.е. много по-малка от „6%“, и не отговаря на условието IRR > 6%;
индекса на рентабилност на инвестицията PI е „0,31“ и не отговаря на условието
PI > 1; срокът на откупуване на инвестицията PBP е по-голям от заложения
срок за изпълнение на бизнесплана.
Горните изводи на административния
орган се потвърждават и от приетата по делото съдебно - икономическа експертиза
в частта й по въпрос № 4. Според
вещото лице, дори и да се направи преизчисление на икономическата
жизнеспособност на бизнесплана на жалбоподателя без да се вземат предвид
редукциите на разходите за изграждане на подпорна конструкция, за стопанска
сграда без система за климатизация и за бизнесплан, бизнеспланът отново не
постига показателите, посочени в приложение 5 на Наредбата. В този случай
вещото лице е посочило, че отново се получава отрицателна величина на нетната
настояща стойност NPV на проекта = - 326 139,65 лв., вътрешната норма на
възвращаемост IRR е - 24,40%, /отново по-малка от 6%/, индекса на рентабилност
на инвестицията PI е 0,35, /пак по–малък от единица/, а за срокът на откупуване
на инвестицията PBP, експертът е посочил, че за необходими 28,40 години. Както
бе посочено по-горе, административният орган обосновано е приел като очаквани
доходи от продажба на продукция сумата от 78 534,46 лв. годишно /след
първата година/ вместо заявените от жалбоподателя очаквани добиви, която сума е
ползвана в експертното заключение.
Съгласно чл. 22, ал. 3 от Наредба
№ 9 бизнеспланът трябва да доказва икономическата жизнеспособност на проекта и
стопанството за периода, посочен в ал. 1, и постигането на показателите,
посочени в приложение № 5, което в настоящият случай не е налице. В резултат на това правилно и законосъобразно е отказано
изцяло финансиране на подаденото заявление на основание чл. 39, ал. 1, т. 2 от
Наредба № 9, според която заявлението за подпомагане получава пълен или
частичен отказ за финансиране в случай на несъответствие с целите и изискванията
към кандидатите, дейностите, проектите и заявените разходи, определени в тази
наредба.
Изложеното мотивира
настоящия съдебен състав да приеме, че процесната Заповед № 03-РД/4413 от 01.12.2017
г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с която е отказано
финансиране по заявлението за подпомагане на жалбоподателя, представлява по
своята същност валиден административен акт, издаден при спазване на материалния
закон и административнопроизводствените правила, а депозираната срещу него
жалба е неоснователна.
При този изход на делото на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. съобразно фактическата и правна сложност на делото, определено по реда по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, както и внесения депозит за СИЕ в размер на 300 лв.
По изложените съображения
и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Съни инвест 07“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Елена, ул. „Крайбрежна“ № 3,
против Заповед № 03-РД/4413 от 01.12.2017 г., издадена от изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“.
ОСЪЖДА „Съни инвест 07“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Елена, ул. „Крайбрежна“ № 3 да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ гр.
София, бул. "Цар Борис III" № 136 разноски по делото в размер на 400
лв. (четиристотин лева).
Решението подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: