Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………….
…………………………………, гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ състав,
в публично заседание на петнадесети декември, две хиляди двадесет и втора
година в състав:
СЪДИЯ:
СТАНИСЛАВА СТОЕВА
при секретаря Деница Кръстева, като разгледа докладваното
от административния съдия адм. дело № 2204 по описа за 2022г. на
Административен съд – Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следв. от Административно процесуалния кодекс /АПК/ във вр. чл. 73 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/.
Образувано е по жалба на „В. ЕКО ТУРС“ ЕООД, ЕИК *****, представлявано от , чрез адв. К.С. от САК срещу Решение № 37/3/3120244/3/01/04/01 на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с което на ЕТ „В. Турс-С.Я.“ ЕИК ****е определена финансова корекция в размер на 259 075.33 лева за неизпълнение финансовите показатели в бизнес плана и за неизпълнение на показателите за устойчива заетост, заложени в бизнес плана, като на осн. чл. 3 ал. 1 от „Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27 ал. 6 и ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители“ /ЗПЗП/ по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013г. е наложена окончателна финансова корекция в размер на 259 075.33 лева.
Изложени са подробни твърдения за незаконосъобразност на решението поради допуснато съществено нарушение на административно производствените правила при издаването му, противоречие с приложимите материално правни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Иска се отмяна на оспореното решение.
В съдебно заседание дружеството се представлява от процесуален представител адв. К.С., която поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Претендира се присъждане на разноските, съгласно представен списък.
Ответникът – Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, не е изразил становище при изпращане на жалбата и административната преписка. В съдебно заседание, чрез процесуални представители гл. юрисконсулт Д.Б. и гл. юрисконсулт Д.Б., оспорва жалбата. Претендира за присъждане на разноските, съгласно представен списък.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и приложимата нормативна уредба, приема за установено следното:
С Договор № 37/3/3120244/13.12.2013г., сключен между ДФ „Земеделие“ и „Местна инициативна група Девня-Аксаково“ и ЕТ „В. Турс – С.Я.“-ползвател, по мярка 4.1 „Прилагане на стратегии за местно развитие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г. /ПРСР/, подкрепени от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, от страна на ДФ „Земеделие“ е предоставена на Ползвателя безвъзмездна финансова помощ /БФП/, представляваща 70% от одобрените и реално извършени разходи, свързани с осъществяването на проект с ИД № 37/3/3120244 от 09.01.2013г. в размер на първоначално одобрената сума в размер на 260 454.60 лева, съгласно Таблицата за одобрените инвестиционни разходи. Съгласно договора, инвестицията следва да се извърши в срок от 12 месеца от подписване на договора, а когато одобрената сума надхвърли реално направените разходи, Фондът изплаща сума в размер на до 70% от реално извършените и доказани разходи. Окончателният размер на помощта се определя от Фонда след представяне на всички изискуеми документи за направените инвестиционни разходи. Неразделна част от договора са и 4 броя приложения – описани в договора.
С Анекс № 1/08.10.2014г. се променя срока на договора, като задължението на Ползвателя за извършване на инвестицията по договора става до 30.05.2015г.
С Анекс № 2/22.05.2015г. се променя срока на договора, като задължението на Ползвателя за извършване на инвестицията по договора става до 15.08.2015г.
С Анекс № 3/24.06.2015г. се променя размера на помощта, като вместо 260 454.60 лева става 259 995.96 лева, с Приложение № 1 - Таблица за одобрените инвестиционни разходи.
При проверка за изпълнение на договора, чрез посещение на място, на 24.09.2015г. е подписан Контролен лист. В него е отразено, че инвестицията е извършена, съгласно одобрените проекти и функционира, резултатът от извършеното посещение на място е положителен и не е установено функционална несамостоятелност и/или изкуствено създаване на условия, необходими за получаване на помощта, с цел осъществяване на предимство в противоречие с целите на мярката.
С писмо № 07-0400/1478#25/13.06.2022г. ДФ „Земеделие“ е открил производство по налагане на финансови корекции на основание чл. 73 ал. 2 от ЗУСЕФСУ. Писмото е връчено на 16.06.2022г. На 30.06.2022г. в установения от закона 14 - дневен срок, с писмо № 07-0400/1478#162/30.06.2022г. е постъпило възражение с приложени доказателства. Възраженията са, че е изтекъл давностния срок по чл. 3 ал. 1 от Регламент № 2988/1995, че е изтекъл мониторинговия период по Договора, че заложените в бизнес плана прогнозни приходи не са „финансовите показатели, на база на които проектът е одобрен и определен като допустим“, че заложените в бизнес плана приходи и работни места не са „одобрени индикатори“, а са прогнозни, както и това, че неизпълнението им не представлява неизпълнение нито на договорно, нито на законово задължение, че е налице обективна невъзможност за изпълнение – липса на електрозахранване от страна на „Енерго Про“, както и че финансовата корекция не е съобразена с продължителността и вида на твърдяното неизпълнение. Административният орган е разгледал възражението и с оспореното решение е приел, че възражението е неоснователно, като е изложил мотиви по всяко от изложените във възражението твърдения и е определил размера на финансовата корекция в размер на 259 075.33 лева, поради неизпълнение на финансовите показатели и показателите за устойчива заетост в бизнес плана. В Решението е посочено, че неизпълнението на договорни и нормативни задължения е продължило две последователни пълни финансови години – 2016 г. и 2017 г., така, както е заложено като условие за налагане на санкция в размер на 100% от предоставената финансова помощ по договор, съгласно т. 30 от „Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения на чл. 27 ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП по мерките на ПРСР 2007-2013“, поради непостигане на заложените в бизнес плана приходи, които средно аритметично за двете години са 0.15% от заложените 120 000 лева годишно. На основание т. 18 от посочените Правила, когато неизпълнението на изискването за устойчива заетост е под 50%, това също е основание за налагане на санкция в размер на 100% от БФП, като в случая в бизнес плана е заложено разкриване на 3 работни места – 1 бр. управленска и 2 бр. производствен персонал, а са разкрити 36.17% средно аритметично за двете години – за 2016г. е поддържано здравно и социално осигуряване за 1.17 лица, а за 2017г – само за 1 лице.
На 30.08.2022г. на жалбоподателя е връчено Решение № 37/3/3120244/3/01/04/01 на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“. Жалбата срещу него е подадена на 13.09.2022г. – в законоустановения 14 дневен срок.
В жалбата са изложени твърдения за незаконосъобразност на решението, поради допуснато съществено нарушение на административно производствените правила при издаването му, противоречие с приложимите материално правни разпоредби и несъответствие с целта на закона.
Твърди се, че Решението за финансова корекция /РФК/ е издадено на база констатации след изтичане на крайния допустим срок по чл. 29 § 2 от Регламент (ЕС) № 65/2011 на Комисията от 27.01.2011г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури по контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони. Административните проверки по мерките от ОС 3, сред които е и процесната мярка 312 от ПРСР2007-2013 са регламентирани в чл. 24-29 от посочения Регламент (ЕС) № 65/2011, като проверки след окончателното плащане не се извършват, освен „за инвестиционни операции, които още са предмет на задължения, съгласно чл. 29 §1 от Регламент (ЕС) № 65/2011“ (т.е. за които не са изтекли 5г. от датата на вземане на решение за финансиране от Управителния орган, съгласно чл. 72 §1 от Регламент № 1698/2005). В конкретния случай, 5 годишният срок по чл. 29 § 2 от Регламент (ЕС) № 65/2011 е изтекъл преди 13.12.2018г. и проверки след този период са ирелевантни.
Твърди се, че нормите на ЗУСЕФСУ към мерките от ПРСР 2007-2013 са неприложими, както и че неизпълнението на заложените в бизнес плана приходи и брой работни места не представляват основание за извършване на финансова корекция по смисъла на чл. 70 ал. 1 т. 4, т. 7 и т. 10 от ЗУСЕФСУ, тъй като не представлява неизпълнение на „одобрени индикатори“, съгласно съдържанието на това понятие, наложено от съдебната практика.
Твърди се, че посочените като основание за издаване на оспореното решение чл. 46 ал. 1 и ал. 2 и чл. 16 ал. 2 от Наредба № 29/11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятията“ от ПРСР 2007-2013 и чл. 59 ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 23/18.12.2009г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Прилагане на стратегиите за мастно развитие“ и по мярка „Управление на местни инициативни групи,, придобиване на умения и постигане на обществена активност на съответната територия на местните инициативни групи , прилагащи стратегии за местно развитие“ от ПРСР 2007-2013, са неприложими, защото не сочат видове нарушения, при които ДФЗ може да поиска връщане на предоставената безвъзмездна финансова помощ, както и не предвиждат санкция за неизпълнение на заложените в бизнес плана прогнозни приходи и брой работни места.
Твърди се, че неизпълнението на тези показатели в бизнес плана не
представлява „нередност“, съгласно приложимото европейско право. Така в
Регламент 2988/1995 се съдържа обща легална дефиниция за „Нередност“ означава всяко нарушение на
разпоредба на правото на Общността, в резултат на действие или бездействие от
икономически оператор, което е имало или би имало за резултат нарушаването на
общия бюджет на Общностите или на бюджетите, управлявани от тях, или
посредством намаляването или загубата на приходи, произтичащи от собствени
ресурси, които се събират направо от името на Общностите или посредством
извършването на неоправдан разход. В Регламент № 1698/2005г. чл. 72 §1 са регламентирани
задълженията, които следва да спазват получилите подпомагане за реализация на
инвестиционни проекти, за срок от 5г. от датата на вземане на решение за
финансиране на проекта от съответния управителен орган. В Регламент № 65/2022
са уредени механизмите за осъществяване на контрол по отношение на заявленията
за подпомагане по мерките по ОС3, след които е и ПРСР2007-2013, както и
мерките, които се предприемат по отношение на плащанията при констатиране на
недопустимост – „намаления“ и „изключвания“. Намаления се прилагат при
установени недопустими разходи, а изключвания – когато се установи, че даден
бенефициент умишлено е направил невярна декларация, като не се предвижда намаляване или изключване при
установяване на неизпълнение на заложени в бизнес плана прогнозни приходи и
брой работни места.
Твърди се неприложимост на
„Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ при установени нарушения на чл. 27 ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП по
мерките на ПРСР 2007-2013“, обн. В ДВ бр. 69/30.08.2019г.
Твърди се, че оспореното
решение е в противоречие с целта на
закона – чл. 2 от Наредба № 29/11.08.2008г. и се превръща от механизъм,
предназначен да стимулира предприемачеството в селските райони в тежък наказателен механизъм.
Твърди се, че е била и
продължава да е налице обективна невъзможност за изпълнение на заложените в
бизнес плана прогнозни приходи и брой работни места, поради неизпълнение от
страна на „Енерго Про“ АД, понастоящем „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД на
задължение за присъединяване на обекта към електроразпределителната мрежа, като
са представени доказателства за водени съдебни дела по повод неизпълнението на
договор, приключили към 14.12.2016г., но и до настоящия момент не е извършено
присъединяването на обекта към електроразпределителната мрежа и няма действащо
електрозахранване.
По делото е прието като доказателство заключение по съдебно-икономическа експертиза, допусната по искане на двете страни. Съдът кредитира заключението в частта на установените факти, но не го кредитира в частта на правните изводи. Вещото лице е посочило, че за 2016г. и 2017г. размерът на „нетните парични потоци“ е отрицателен. На тази база, изпълнението на бизнес плана за 2016г. и 2017г. е 0.15%. По отношение на установените разкрити работни места, вещото лице е посочило, че за 2015 г. и 2016г. е имало частично изпълнение на бизнес плана – само за 2 работни места и то за два непълни месеца – декември 2015г. и януари 2016г., а за 2017г. – няма отразени работни места.
При така установените по делото факти, релевантната нормативна уредба, твърденията и доводите на страните по делото и като извърши на основание чл. 168 ал. 1 от АПК проверка на оспорения акт, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е подадена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, предвид нормата на чл. 73 ал. 4, вр. с ал. 1 от ЗУСЕСФСУ, който препраща към АПК. Процесното решение е обжалвано в срока по чл. 149 ал. 1 от АПК, от лице с правен интерес. Предвид горното съдът приема, че жалбата е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението е издадено от
компетентен орган – Изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“,
съгласно чл. 73 ал. 1 от ЗУСЕФСУ - Финансовата
корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя
на управляващия орган, одобрил проекта. Съгласно
приложения Протокол № 189от заседание на Управителния съвет на ДФЗ от
02.03.2022г. по т. 14 е взето решение за назначаване на Н.Г.К.за Изпълнителен
директор на Държавен фонд „Земеделие“, който е издател на оспореното решение.
В хода на административното производство не са
допуснати нарушения, които да са довели до нарушаване правото на жалбоподателя
да участва и представи всички свои възражения преди издаване на акта.
Съдът намира, че оспореното решение е издадено
от компетентен орган, в предвидената от закона форма и не страда от пороци,
обуславящи неговата отмяна на това основание.
По отношение приложимостта на разпоредбите на ЗУСЕФСУ, съдът намира, че възражението на жалбоподателя е неоснователно. При действието на § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ или ЗУСЕФСУ след изм. с бр. 51 на ДВ от 2022 г., предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията, верифицирането или сертифицирането на разходите по програмата по ал. 1 се извършват при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета и Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета, в ЗПЗП или в акт по неговото прилагане. Предвиденото друго положение не се съдържа в ЗПЗП, доколкото ЗИД на ЗПЗП § 12 ал. 1 от ПЗР (в сила от 13.12.2019 г.) ограничава прилагането на досегашния ред за производствата, започнали по издадените до датата на влизане в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9б т. 2 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., до периода на мониторинг. В конкретния случай, производството по налагане на финансова корекция е започнало на 13.06.2022г., поради което и приложим е ЗУСЕФСУ.
Освен посоченото, приложимостта на ЗУСЕФСУ и произнасянето на разплащателната агенция с решение по реда на този закон, изрично е уредена в ЗПЗП. С измененията на чл. 27 ЗПЗП, обнародвани в ДВ, бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г. и въвеждане на новите алинеи 6 до 9 вкл., в нормативната уредба е изяснено, че неизпълнението на одобрените индикатори, респ. основанието за налагане на финансова корекция по чл. 70 ал. 1 т. 7 от ЗУСЕФСУ и дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ се установява чрез издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от ЗУСЕФСУ.
В конкретния случай основанието за издаване на акта е неизпълнение или по-точно, непостигане от ЕТ на заложените в приходната част на бизнес плана финансови показатели, които са послужили като основание проектът да бъде определен като допустим. Практиката на ВАС е категорична, че непостигането на заложените финансови показатели в бизнес плана представлява неизпълнение на одобрените индикатори и съставлява именно основанието, предвидено в чл. 70 ал. 1 т. 7 от ЗУСЕСИФ за извършване на финансова корекция – неизпълнение на одобрени индикатори. Реализирането на по-ниски от заложените в плана приходи от дейността и неизпълнение на ангажимента за поддържане на определен брой работни места, засягат условията за изпълнение на инвестицията, въз основа на които проектът е бил оценен като допустим за подпомагане, съответно приложение намира чл. 27 ал. 6 от ЗПЗП. Показателите в бизнес плана в частта му за приходите и в частта му относно броя на заетите в производствената дейност лица, се използват за изчисляване на рентабилността и ефективността на инвестицията и имат характер на индикатори, т. е. нещо, чрез което се измерва осъществяването на одобрения проект и постигането на целите на програмата, още повече, че в самата Програма за развитие на селските райони 2007 г. – 2013 г. посочените показатели се приемат за индикатори във връзка с отчитане постигането на целите на мярка 312. Според чл. 2 от Наредба №29/11.08.2008 г., по реда на същата се подпомагат проекти, които допринасят за постигане целите на мярката - насърчаване на растежа и създаване на нови работни места в микропредприятия за неземеделски дейности в селските райони; насърчаване на предприемачеството в селските райони и насърчаване развитието на интегриран туризъм в селските райони. Подобни цели са посочени и в чл. 2 от Наредба № 23/18.12.2009г.
Съгласно легалната дефиниция, дадена с § 1 т. 19 от ДР на Наредба № 29/11.08.2008г. "проект" е заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени и допустими за финансиране по ПРСР, като кандидатите за финансово подпомагане подават в областната дирекция на фонда заявление за подпомагане по образец приложение № 5 и прилагат документите, указани в същото приложение /чл. 26 ал. 1 от Наредбата/. Един от задължителните реквизити към заявлението е изготвен от кандидатите бизнес план, който трябва да доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост, водещи до реализиране на целите по чл. 2 от Наредбата /чл. 16 ал. 2/. В Допълнителната разпоредба към Наредбата § 1 т. 6 и т. 26 са описани значенията на понятията "икономическа жизнеспособност" и "устойчива заетост", а именно: генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана и запазване на съществуващите работни места и/или създаване на нови в него за периода на бизнес плана. Съгласно приложения бизнес план е предвидено изграждане на 4 къщи за гости в землището на ****, ****. Всяка от къщите за гости е в самостоятелен парцел с площ от 700 кв.м., на две нива и се състои от две спални, всекидневна с кухненски тракт, баня-тоалет, антре и веранда. Капацитетът на всяка къща е от 4 до 6 човека. В частта приходи от дейността в бизнес плана е заложена цена от 150 лв. за къща, като за всяка година от изпълнението му са заложени годишни приходи от нощувки в размер на 120 000 лева. В бизнес плана също така е предвидено, че в микропредприятието ще има заети три лица – 1 бр. управленски персонал и 2 бр. помощен персонал.
От анализа на цитираните норми, договора, бизнес плана и от доказателствата по делото, включително приетата експертиза, оспорена от процесуалния представител на жалбоподателя по отношение на изводите и приложимите нормативни разпоредби, но неоспорена по отношение на фактите относно липсата на приходи и констатациите за работните места, се установява по безспорен начин, че е налице неизпълнение на заложените в бизнес плана показатели за приходи, с което не е гарантирана икономическата жизнеспособност на стопанството му. Средно аритметично за двете финансови години /2016 г. и 2017 г./ изпълнението на бизнес плана като приходи от нощувки е 0,15% /установено от вещото лице по делото/ и не е осигурена заетостта, съгласно предвидените в бизнес плана три работни места – в края на 2015г. до м. януари 2016г. са били назначени двама човека. Съществува само едната управленска бройка, която както е посочено в бизнес плана, е на собственика на дружеството-ползвател, но не е отразена както би следвало, според вещото лице в счетоводството на дружеството. Оттук следва и извода, че след като едноличният търговец не е постигнал предвидените от него финансови показатели нанася вреда на бюджета на Общността, тъй като не работи в посока развитие на туризма в селските райони и насърчаване на заетостта, както и заложените цели по мярка 312, а именно: насърчаване на растежа и създаване на нови работни места в микропредприятието, което води до непостигане на целите на програмата, подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони.
Спорният въпрос е заложените в бизнес плана прогнозни приходи и работни места, представляват ли неизпълнение на договорни или нормативни задължения, които да са основания за налагане на финансовата корекция.
Нередностите са формулирани в чл. 70 ал. 1 ЗУСЕФСУ. Съгласно цитираната разпоредбата финансовата подкрепа със средствата на ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция само на някое от лимитирано посочените правни основания. Всяко от посочените в чл. 70 ал. 1 ЗУСЕФСУ основания води до нарушение на правото на Европейския съюз или на националното право, свързано с неговото прилагането и има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, като води до отчитането на неоправдан разход в общия бюджет. Едно от основанията за извършване на финансова корекция, което е посочил административния орган, е по чл. 70 ал. 1 т. 7 от ЗУСЕФСУ - неизпълнение на одобрени индикатори. В закона не е установено съдържанието на понятието "одобрени индикатори", но същото може да се изведе от текста на чл. 37 ал. 3 т. 2 ЗУСЕФСУ - решението да се предостави безвъзмездна финансова помощ се обективира в административен договор, който следва да съдържа наименование, стойност, основни дейности, индикатори, период и срокове за изпълнение на проекта, за който се предоставя безвъзмездната финансова помощ. От тази норма се извежда, че индикаторите обхващат обектите на финансиране и предмета на инвестицията, която се реализира с отпусната финансова помощ.
Безспорно предмет на инвестицията е изграждането на 4 броя къщи за гости, което е изпълнено, удостоверено и със съставения при посещението на място на 24.09.2015г. Контролен лист. Жалбоподателят оспорва възможността за връщане на получената БФП след изпълнението на договора, засягащо използването на инвестицията и изпълнението на заложените в бизнес плана показатели. Съдът не споделя възраженията на жалбоподателя, че не е налице неизпълнение на чл. 16 ал. 2 от Наредба № 29/11.08.2008г. БФП е предоставена не само за изграждане на инвестицията, но и за нейното използване, за да се осъществят целите на финансирането – устойчива заетост и икономическа жизнеспособност на проекта. Този извод се подкрепя от факта, че условие за получаване на финансирането е изготвянето и представянето на бизнес план, а не само инвестиционните разходи за реализирането на проекта. Всъщност, според настоящия състав на съда, проект е /извън посочената по-горе легална дефиниция/ не само това, което ще се построи, но и неговата дългосрочна експлоатация и реализиране на целите за развитие на дадени отрасли или територии в страните – членки на ЕС. Предвид това, самото построяване на къщите не води до изпълнение на договорните задължения на жалбоподателя, защото с това не се изчерпва проекта, за който са получени средствата. Според Наредбата, „икономическа жизнеспособност“ е генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана. В настоящия случай, в приложения бизнес план във финансовата част са били заложени приходи и разходи за всяка от 10-те години на изпълнение на бизнес плана – по 120 000 лева годишно от нощувки и по 3 000 лева годишно от други дейности. Факт е по делото, че изпълнението на поетите финансови ангажименти с бизнес плана, неразделна част от ободрения проект са в размер на 0.15 % годишно от заложените приходи за проверявания период, а заетостта – 36%. На основание на чл. 16 ал. 2 от Наредбата, преценката, доколко проектът води до реализиране на целите по чл. 2, е съпроводена от обсъждането на посочените два фактора и проверката за съответствие с критериите за оценка по приложение № 6 от него също подлежи на преценка - чл. 27 ал. 3 т. 2 от Наредбата. В случая, при така изложените обстоятелства и доводи се налага извода, че посредством реализацията на проекта не се постигат целите, заложени в чл. 2 от Наредбата. Това представлява нарушение, освен на нормативни разпоредби и на чл. 4.17 и чл. 4.25 от Договор № 37/3/3120244/13.12.2013г., както е посочено в оспореното решение.
Съдът не споделя и твърдението на жалбоподателя за неприложимост на „Правила за определяне на размера на
подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени
нарушения на чл. 27 ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП по мерките на ПРСР 2007-2013“, обн. В
ДВ бр. 69/30.08.2019г. В оспореното решение административният орган се позовава
на тези Правила само и единствено по отношение начина на определяне на размера
на финансовата корекция, тъй като нарушенията са на посочените вече разпоредби
от договора и приложимите правни норми на европейското и националното
законодателства. Дори да бъде споделено становището на жалбоподателя за това,
че Правилата са неприложими, това не води до незаконосъобразност на оспореното
решение, тъй като установеното неизпълнение представлява нарушение на договора за БФП и на нормативни
задължения, съгласно установените от административния орган факти.
Тези изводи на съда не се опровергават от посоченото от жалбоподателя Решение от 08.05.2019г. на Съда на ЕС по дело С-580/17 - нито по отношение на нередностите, нито по отношение на срока за мониторинг, определени по националното законодателство. Така, в посоченото решение е прието, че когато бенефициерът на БФП не изпълни проекта в един от аспектите, които е посочил в заявлението си за безвъзмездна помощ, а този аспект е сред критериите, въз основа на които са оценени заявленията за безвъзмездна помощ с оглед класирането им по приоритет, въпреки че въпросният критерий не е изискван от съответно приложимата национална правна уредба, това неизпълнение представлява нередност по смисъла на чл. 56 ал. 1 от Регламент № 1306/2013, при условие че води до съществена промяна по смисъла на чл. 72 § 1 от Регламент № 1698/2005. В случая, е налице почти пълно неизпълнение на заложените в бизнес плана показатели, които съдът намира, че категорично са част от критериите, по които проектът е бил приет за допустим и са отпуснати средствата – в съответствие с т. 4 от решението.
Що се отнася до тълкуването за
срока, в който може да се образува процедура по възстановяване на получената
БФП, съдът намира, че посоченото решение на Съда на ЕС не следва да се тълкува,
че оспореното Решение е издадено след изтичане на допустимия срок. Както
по-горе бе посочено, давностният срок в който процедурата може да се проведе е
4 години след изтичане на срока за мониторинг и становището на Съда на ЕС по въпрос 7 не опровергава, нито дава
друг различен от приетия от настоящия състав на съда отговор за това, че
оспореното решение е постановено в рамките на давностния срок. Съгласно т. 1 от
Решение от 08.05.2019г. по дело
С-580/17, когато възстановяването на неправомерно платените суми по проект,
финансиран по програмата за подпомагане на селските райони за програмен период
2007-2013г., става след 1.01.2014г., правното основание за
възстановяването трябва да е чл. 56 от
Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013г.,
който бе разгледан по-горе в настоящото решение.
По отношение на твърденията за „форсмажорни обстоятелства“, съдът приема, че неизпълнението на задълженията на „Енерго Про“ АД не могат да се квалифицират като такива по смисъла на §1 т. 17 от Наредба № 23/18.12.2009г., като не приема и че ДФЗ бил уведомен за липсата на ел. захранване, тъй като при посещението на място било установено наличието на дизелов генератор. Съгласно чл. 18 от Приложение № 2 към договора, ползвателят на помощта, е следвало да уведоми фонда за възникване на форсмажорното обстоятелство в 10 - дневен срок от датата, на която е възможно това да стане. Жалбоподателят е имал достатъчно време – водени са съдебни дела с Енерго про, за да изпълни това свое задължение, за което по делото няма доказателства да е сторено.
Във връзка с твърдението за изтекла давност, съдът намира следното: РФК е издадено в определения от чл. 3 на Регламент № 2988/95 на Съвета срок – 4 години от момента, в който нередността е извършена. При условие, че срокът по чл. 4.25 е 5 години от сключването на договора – 13.12.2018г., а давностният срок е 4 години от извършване на нередността, която е липса на изпълнение на заложените в бизнес плана дейности след изграждане на предмета на инвестицията, решението е постановено в рамките на давностния срок – до 13.12.2022г.
В заключение, съдът счита, че наложената финансовата корекция в размер на 100 % от изплатената по договора финансова помощ е в съответствие с чл. 46 ал. 2 от Наредба № 29/11.08.2008 година, според която разплащателната агенция определя размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението; степента на неизпълнение по даден проект зависи от неговите последици за дейността като цяло; продължителността на неизпълнението зависи от времето, през което траят последиците или възможността за отстраняване на тези последици по приемлив начин. Това води до извод, че в самата Наредба има заложени критерии за преценка и такава преценка е направена от административния орган при издаване на процесното решение, което като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено, а жалбата срещу него отхвърлена като неоснователна.
При този изход на правния спор своевременно направеното искане от ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице се явява основателно и следва да бъде уважено. На основание чл. 143 ал. 3 от АПК, жалбоподателят следва бъде осъден да заплати в полза на ДФ „Земеделие“ сумата от 300 /триста/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение и 1079.30 /хиляда седемдесет и девет лева и тридесет стотинки/ лева, или общо сума в размер на 1379.30 /хиляда триста седемдесет и девет лева и тридесет стотинки/ лева, представляваща разноски по делото.
Предвид горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „В. ЕКО ТУРС“ ЕООД, ЕИК *****, представлявано от срещу Решение № 37/3/3120244/3/01/04/01 на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“.
ОСЪЖДА „В. ЕКО ТУРС“ ЕООД, ЕИК *****, представлявано от да заплати на ДФ „Земеделие“ сумата от 1379.30 /хиляда триста седемдесет и девет лева и тридесет стотинки/ лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: