№ 130
гр. Нова Загора, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Радка Д. Чолакова
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ
Административно наказателно дело № 20212220200424 по описа за 2021
година
Производството е с правно основание чл.59 и сл.от ЗАНН.
Образувано е по жалба подадена от ЕТ „Ж.С. - Тони 13", ЕИК *********, със седалище
в ******** и адрес на управление: **********. представлявано от едноличния търговец
Ж.С.Г. с ЕГН********** против Наказателно постановление № 591591 - F612619/17
08.2021 год. на НО „Оперативни дейности" в ЦУ на НАП Бургас=
В жалбата се твърди,че на 01.09.2021 г. било получено горното Наказателно
постановление ,с което е била наложена имуществена санкция в размер па 900/деветстотин/
лева на основание чл. 185, ал.2 във вр. с чл. 185 ал 1 oт ЗДДС. затова че: «На 19.05 2021
година в 17 30 часа в *********** магазин за хранителни стоки стопанисван от ЕТ „Ж.С. -
Тони 13", ЕИК ********* се извършила проверка по спазване на данъчното
законодателство. Бил изведен от монтирано и въведено в експлоатация ФУ модел Тремол с
инд. № на ФУ - ZK123092 дневен отчет \ №022734/19.05.2021г. общо налични 111.90 лв и
служебно въведени 8.35 лв Бил попълнен собственоръчно от управителя Ж.Г. опис на
паричните средства в касата в размер на 96.80лв. Разликата е положителна и парите са
повече в касата. ФУ притежава функциите служебно въведени суми, но не са отразени във
ФУ За установените факти бил съставен ПИП №0067243/19 05.2021 г.“
Жалбоподателят счита, че издаденото Наказателно постановление е НЕПРАВИЛНО и
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО поради което моли съда да го отмени,поради следните
съображения:
При съставяне на процесния АУАН и издаване на Наказателното постановление НЕ са
1
били спазени установените към съдържанието им императивни изисквания в чл. 42 и
съответно чл. 57, ал 1 от ЗАНН, а именно: липсвало точно посочване на нарушените
виновно разпоредби и единство на същите, както и са били налице противоречия в
изложените факти респективно последвала санкция, предвид следното:
На първо място описанието на нарушението в АУАН и в наказателното постановление
се свеждало до обективиране на факти, свързани с разчетената касова наличност от ФУ, с
фактическата наличност на парични средства, и констатираната помежду им разлика.
Липсвала, обаче, правна обосновка на тези факти, тъй като не ставало ясно в какво точно се
е проявило прогивоправното действие, за да се прецени действително ли е нарушено
визираното в акта правно предписание и осъществен ли е съставът на чл. 185 ал.2 от ЗДДС
вр. чл.ЗЗ ал I от Наредба № Н-18/2006г.
Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация по
акта и наказателното постановление не съвпадали по признаци за нарушението по чл. 33,
ал.1 от Наредба Н-18/13 12.2006 г., на МФ и то конкретно относно приложената във връзка с
него администратнвнонаказателна норма по чл 185 ал 2, вр с ал.1 от ЗДДС и липса на
описание и дори посочване на обстоятелството, дали нарушението води до неотразяване на
приходи. Налице било и неправилно приложение на материалния закон изразяващо се в
приложение на санкционната норма на чл. 185, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДДС, съгласно която на
дружеството-жалбоподател незаконосъобразно е било определено и наложено
административно наказание "имуществена санкция" в размер на 900,00 лева, при липса на
описание на задължителната кумулативна законова предпоставка за това визирана в чл. 185,
ал.2,изр.2-ро от ЗДДС - "Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се
налагат санкциите по ал. 1". Установеното при проверката нарушение, правилно е
квалифицирано като такова по чл. 33 ал. 1 от Наредба № H-18 от 13.12.2006г.,съгласно която
разпоредба, извън случаите на продажби, всяка промяна на касовата наличност (начална
сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на фискалното устройство се
регистрира във фискалното устройство чрез операциите "служебно въведени" или
алтернативно "служебно изведени" суми. Отговорността на дружеството, обаче е
ангажирана на основание разпоредбата на чл. 185 ал 2 от ЗДДС без посочване на
признаците по изр. 2-ро. Съгласно тази разпоредба извън случаите по ал.1 на лице, което
извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по
неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица. които не са търговци, в размер от
300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци,
в размер от 3000 до 10 000 лв. Предвидено било изрично в изречение второ, че само когато
нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по чл. 185, ал.1 от
ЗДДС. Следователно, за да бъде законосъобразно ангажирана
административнонаказателната отговорност на наказаното лице в тази последна хипотеза,
според която вероятно е била определена на дружеството санкция от 900 лева, следвало по
един безспорен начин в производството пред АНО да се установи, че процесното нарушение
"не е довело до неотразяване на приходи". В случая, такива констатации не са направени в
2
хода на административнонаказателното производство, не са събрани и абсолютно никакви
доказателства в такава насока. Не се сочи никъде дори формално, нито в текста на АУАН,
нито в този на НП, за това, че нарушението не води до неотразяване на приходи, което е
задължителната предпоставка за налагане на наказание в размерите по чл 185, ал.1 от ЗДДС.
За да бъде осъществен от обективна страна елементът на административно нарушение по
цитирания в НП санкциоиен текст - чл. 185, ал.2 изр. 2-ро ЗДДС, то следвало нарушението
да е довело кумулативно и до неотразяване на приходи. Този съставомерен елемент трябва
да бъде установен от наказващия орган в хода на административно наказателното
производство, за да е ясно и с оглед реализиране правото на защита на жалбоподателя какво
точно нарушение му е вменено и за какво е наказан. При липса на доказателства изясняващи
причината за разликата между наличността в касата с тази по ФУ, обвинението в АУАН и в
НП почива на предположение за част от фактите и обстоятелствата свързани с
изпълнителното деяние. Това било така, защото колкото е вероятно наличните средства в
брой да са повече от тези въведени във ФУ поради невъвеждане на внесени служебни пари в
касата, толкова е вероятно да се дължи на нерегистрирани продажби на стоки в обекта на
ФУ, а видно от материалите по преписката, обяснения за разликата в хода на проверката не
са били дадени. Следва да се отбележи, че неотразяване на приходи може да е налице при
всяко неизпълнение на задължението по чл. 33 ал. I от Наредба № Н-18/2006 г.. независимо
дали фактически установената касова наличност е по-голяма от отчетения оборот от
фискалното устройство, както е в случая или алтернативно по-малка. При липсата на други
доказателства от какво произтича тази разлика, това необосновано предположение на органа
по приходите за неизпълнение на задължението за служебно въвеждане на суми не можело
да се трансформира автоматично в категорично установено обстоятелство, което да
обоснове налагането на посочената несъответна на описанието средна по размер
имуществена санкция, тъй като явно, но мълчаливо, без да го посочи АНО е имал предвид,
че деянието не води до неотразяване на приходи. В случая с оглед липсата дори на
споменаване на това, дали нарушението води или не води до неотразяване на приходи би
следвало да се приложи санкцията по чл. 185, ал. 2 изр. 1 от ЗДДС, а не тази по чл. 185, ал.1
ЗДДС По изложените съображения, процесното наказателно постановление се явявало
незаконосъобразно и в този смисъл подлежащо на пълна отмяна.
На следващо място, ако съдът, с оглед на събраните в хода на делото писмени и гласни
доказателства приеме, че макар да са налице безспорни данни за извършено нарушение на
посочената разпоредба, в случая били налице факти и обстоятелства, които квалифицират
случая като "маловажен" по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Според разпоредбата на чл. 93. т 9 НК.
приложима на основание чл. 11от ЗАНН. "маловажен случай" е този, при който
извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителност на вредните последици или
с оглед на други смекчаващи вината обстоятелства, представлява по - ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.
Преценката се правела за всеки отделен случай с оглед на събраните по делото
3
доказателства. Това легално определение, отнесено към особеностите на конкретния случай,
разкривало, че са налице предпоставките за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Първо
следвало да се отбележи, че установеното разминаване между касовата наличност и
отразената в отчета на фискално устройство е изключително ниска - едва 96.80
лева.Вредните последици не били елемент от състава на нарушението, тъй като същото било
на формално извършване, но неотразяването на такава изключително ниска сума във ФУ по
реда на чл 33 ал. 1 от Наредба № Н -18 oт 13.12.2006г. на МФ няма как да обоснове
настъпването на вредни последици за фиска. От друга страна, АНО не бил посочил в
процесното НП, че нарушението води до неотразяване на приходи, но процесната сума е
много малка, за да обоснове изобщо някакви дори хипотетични вредни последици. Още
повече, че в последствие, макар да е погрешно и изрично изписана в НП разпоредбата на чл.
185, ал 2 ЗДДС била приложена практически само санкционната норма на чл. 185, ал. 1
ЗДДС - разпоредба, която визира случаи с по-ниска обществена опасност. При проверката не
са констатирани други нарушения. Това незначително по мащаба си нарушение било първо
по рода си и нямало данни за каквито и да е други данъчни и административни нарушения
извършени oт едноличния търговец - жалбоподател в миналото, конто да са известни на
данъчните органи. Всички тези обстоятелства в своята съвкупност обосновавали безспорно
извода, че се касае за "маловажен случай" на административно нарушение. Съгласно
задължителното за съдилищата Тълкувателно решение №» 1 or 12.12.2007 1. на ВКС по н. д.
№ 1/2007 г, ОСНК се приема, че преценката на административнонаказващия орган за
"маловажност" на случая по смисъла на чл. 28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и
подлежи на съдебен контрол. Според същото ТР, когато съдът констатира, че
предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е
основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие
със закона. Поради изложеното относно допуснатите няколко самостоятелни нарушения на
закона НП следва да бъде отменено изпяло, като неправилно и незаконосъобразно.
В случай, че се счете обжалваното Наказателно постановление за законосъобразно,
алтернативно жалбоподателят твърди, че същото било необосновано, тъй като при налагане
на имуществената санкция административнонаказващия орган е определил над
минималната такава, без да се съобрази че до настоящия момент в дългогодишната му
търговска практика не е бил санкциониран за никакви нарушения. За нарушенията по чл.
185. ал.2 във вр с ал. 1 от ЗДДС на виновните лица се налага глоба, а на едноличните
търговци и ЮЛ-имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лева. Наложената му санкция
била необосновано определена и завишена в размер на 900 лв.
От гореизложеното било видно, че при определянето на наказанието АНО не се бил
съобразил с разпоредбата на чл.27, ал 2 от ЗАНН, която го задължавала при определяне на
наказанието да вземе под внимание тежестта на нарушението, неговата поредност,
подбудите за неговото извършване, както и да обсъди всички смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя.
4
Поради горното жалбоподателят моли съда, след като се увери в основателността на
изтъкнатите от съображения, да ОТМЕНИ изцяло, като НЕПРАВИЛНО и
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление № 591591 -F612619/17.08,2021 год.на
НО „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП Бургас срещу ЕТ „Ж.С. - Тони 13“ ЕИК
*********, със седалище в ******** и адрес на управление,***********, представлявано от
едноличния търтвец Ж.С.Г..
При условията на алтернативност, моли съда да приеме, че наказателното
постановление е НЕОБОСНОВАНО, като предвидената на търговеца санкция не е била
съобразена с разпоредбата на чл.27. ал.2 от ЗАНН и да се постанови решение, с което се
намали размера на наложеното административно наказание „имуществена санкция“ към
минимума,предвиден в санкционната правна норма.
В проведеното на 17.11.2021г.открито съдебно заседание не се явиха жалбоподателя
или негов представител,както и прокурор от РП-Сливен.
В същото с.з.се явява единствено гл.юрк.Ж.Д.,която заяви от името на АНО,че оспорва
жалбата и моли да се потвърди НП,тъй като безспорно се установило наличието на
административно нарушение.Моли да се присъди юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства съдът установи следното:
На 19.05.2021г.в 17.30 часа служителите на НАП-Бургас-П.К. и А.С. са извършили
проверка по спазване на данъчното и осигурително законодателство в търговски обект –
магазин за хранителни стоки,находящ се в ********,стопанисван от обжалващия
търговец.Преди легитимация е била извършена контролна покупка на минерална вода на
стойност 0.60 лева,заплатени в брой, за която не се е издал фискален бон.След легитимация
на проверяващите от ФУ бил изведен дневния оборот.Общо налични-111.90лева и служебно
въведени 8.35лева.След попълнен собственоръчно от управителя опис на паричните
средства в касата е установена сумата от 208.70лева.Установена е положителна разлика
между касовата наличност и дневния оборот ,в полза на касовата наличност,от 96.80лева.За
извършената проверка е съставен констативен протокол серия АА №0067243/19.05.2021г.,на
осн.чл.110,ал.4,във вр.с чл.50,ал.1 от ДОПК.Управителят на проверявания обект е дал
писмени обяснения за констатираните нарушения.По делото е приет като доказателство и
изготвения опис на наличните в касата парични средства.Разпитани бяха двама свидетели-
служителите от НАП П.К. и А.С.,от чийто показания се потвърди факта на извършената
проверка и установеното в хода на същата административно нарушение.
За така констатираното административно нарушение на обжалващия ЕТ е съставен
АУАН бл.№F612619/20.05.2021г. от служителя на НАП-св.П.К..АУАН е съставен в
присъствието на св.А.С./служител на НАП,участник в проверката/ и управителя на
нарушителя Ж.С..Последният е подписал АУАН без възражения и след съставянето му е
получил препис от акта,видно от приложеното копие на разписка.
На основание съставения АУАН, АНО е издал обжалваното НП за
нарушението,описано по-горе,с което е осъществен състава на чл.33,ал.1 от Н-ба Н-
5
18/13.12.2006г.на МФ във вр.с чл.118,ал.4 от ЗДДС.На осн.чл.185,ал.2,изр.2-ро във вр.с
чл.185,ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание на
жалбоподателя-„имуществена санкция“ в размер на 900 лева.НП е получено от управителя
на нарушителя на 01.09.2021г.,а жалбата е подадена по електронен път до АНО на
07.09.2021г.,както е отразено в писмото на АНО,с което е изпратена жалбата,ведно с
приложенията до съда.
От така приетото за установено съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима,като подадена в законовия срок и от лице имащо правен интерес
от подаването и,тъй като срещу него е издадено обжалваното НП.
Настоящият съдебен състав намира, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице, видно от
приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ-
1149/25.08.2020г.,издадена от Изпълнителния директор на НАП.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН,
а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.
При извършването на служебна проверка на съставения АУАН и издаденото въз основа
на същия НП съдът не констатира съществени нарушения на материалния и процесуални
закони.Те съдържат всички визирани в чл.42 и чл.57 от ЗАНН задължителни
реквизити.Преписи от АУАН и НП са надлежно връчени и е предоставена възможност на
нарушителя да възрази.Последният в АУАН е записал собственоръчно,че няма възражения
при извършената проверка и съставянето на акта.
В жалбата се навеждат доводи и възражения за допуснати от актосъставителя и АНО
такива нарушения,които да доведат до отмяна на обжалваното НП,а именно липса на точно
посочване на нарушените виновно разпоредби и липса на описание на нарушението и
обстоятелства.Съдът не е съгласен с изразеното от жалбоподателя в своята жалба
становище.Съвсем ясно и точно се установява от АУАН и НП,че на изрично посочената
дата е била извършена проверка от служителите на НАП по спазване на данъчното и
осигурително законодателство и са установени няколко нарушения/освен санкционираното с
обжалваното НП е установено и нарушение по неиздаване на касов бон,след извършената
контролна покупка,за което няма данни,че е санкционирано/.В този смисъл на нарушителя е
пределно ясно в какво се състои неговото нарушение и че затова му се налага съответното
административно наказание.Диспозитивните и санкционните норми са точно посочени в
АУАН и съответно в НП.В случая не е необходимо да се сочи,че нарушението води до
неотразяване на доходи,тъй като чл.33,ал.1 от Наредбата изрично сочи,че „Извън случаите
на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума,
въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез
операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми“.
По същество разгледана жалбата съдът я намира за частично основателна.Не се спори и
по наличието на констатираното от проверяващите органи извършено административно
6
нарушение,както и относно неговото авторство. Затова съдът ги намира за безспорно
установени и най-вече с оглед събраните писмени и гласни доказателства в това число
протокол от проверка и показанията на разпитаните свидетели извършили проверката и
съставили АУАН,както и писмените обяснения на самия управител.
Неоснователно е според съда искането за отмяна на НП като незаконосъобразно с
изтъкнатия аргумент за маловажност на случая по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.Установи
се,при извършената проверка,че почти половината от дневния оборот не е бил отчетен,както
и наличието и на друго административно нарушение.
Все пак следва да се има пред вид,че констатираното нарушение се явява първо за
нарушителя/няма данни за противното/.С оглед на което съдът счита,че са налице основания
за уважаване на алтернативната позиция на жалбоподателя за намаляване на размера на
наложената санкция до минимума от 500 лева.Този размер на санкцията съдът намира за
напълно достатъчен за да поправи извършителя и предотвратява бъдещо подобно
неправомерно поведение от негова страна.
При този изход на делото, основателна се явява претенцията на процесуалния
представител на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането е
направено своевременно и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в полза на ТД на НАП- Бургас, която има статута на ЮЛ и
към която е структурирано звеното Отдел "Оперативни дейности"- Бургас - органът издал
НП. С оглед разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, възнаграждението следва да бъде
определено съгласно разпоредбата на чл.37 от Закона за правна помощ, съгласно която
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и
се определя от наредба на МС по предложение на НБПП. В случая за защита в производство
по ЗАНН, чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ възнаграждение от 80 до
120 лева. Настоящото производство се разгледа в едно съдебно заседание, с разпит на двама
свидетели и не се характеризира с фактическа или правна сложност. Поради това следва да
бъде определено и присъдено минимално възнаграждение в размер от 80 лева.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №591591-F612619/17.08.2021г.,на
Началник на Отдел ,,Оперативни дейности" - Бургас, в Централно управление на НАП,с
което на ЕТ „Ж.С. - Тони 13", ЕИК *********, със седалище в ******** и адрес на
управление: **********, представлявано от едноличния търговец Ж.С.Г. с ЕГН**********
Е НАЛОЖЕНО административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ в размер на
900/деветстотин/лева,на основание чл. 185,ал.2,изр.2-ро във вр.с чл.185,ал.1 от ЗДДС,за
нарушение на чл.33,ал.1, от Наредба Н-18/13.12.2006г.на МФ във вр.с чл.118,ал.4 от
ЗДДС,ВМЕСТО което МУ НАЛАГА административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ“ в размер на 500/петстотин/лева.
7
ОСЪЖДА ЕТ „Ж.С. - Тони 13", ЕИК *********, със седалище в ******** и адрес на
управление: **********, представлявано от едноличния търговец Ж.С.Г. с ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ на ТД на НАП Бургас, представлявана от изпълнителен директор, разноски в
размер на 80 (осемдесет) лева за юрисконсултско възнаграждение
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаването му пред Сливенски
административен съд,по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
8