Р
Е Ш Е Н И Е
№
1621
гр. Перник, 30.10.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, Х-ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено на шестнадесети октомври, две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
при участието на секретаря Наташа Динева, като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 08701 по описа на съда за
2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Предявени са от „Кредитреформ
България“ ЕООД срещу
П.А.П. кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 99, ал. 3 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6
ЗПФУР за заплащане на сумата от 350 лв., представляваща неизплатена главница по
Договор за кредит № ********** от 18.11.2015 г., законната лихва за забава
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 06.12.2018
г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 75,37 лв.,
представляваща наказателна лихва за забава за периода от 19.12.2015 г. до
31.01.2018 г.
Ищецът твърди, че между ответника П.А.П.,
в качеството му на кредитополучател и третото за процеса лице – „4финанс“ ЕООД,
в качеството му на кредитодател, бил сключен Договор за кредит № ********** от
18.11.2015г., по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни
услуги. Посочва се, че П. подал заявка за отпускане на кредит чрез използване
на интернет-страницата на кредитора, подписал проекта на договора чрез
активиране на бутон „подпиши“, заедно с приложимите Общи условия, както и
стандартен европейски формуляр, съдържащ преддоговорната информация по чл. 8
ЗПФУР. Изяснява се, че от своя страна „4финанс“ ЕООД потвърдило договора по
електронната поща. По силата на последния на ответника бил отпуснат паричен
кредит в размер на сумата от 350 лв. Поддържа се, че същият следвало да върне
заемната сума на 18.12.2015 г. Посочва се, че П.П. не изпълнил задължението си
на падежа, поради което изпаднал в забава. На основание клаузите на процесния
договор и приложимите Общи условия заради допуснатата забава на
кредитополучателя била начислена наказателна лихва в размер от 10,01 %. От
страна на „4финанс“ ООД били изпратени 3 броя напомнителни писма до ответника с
информация за просрочения кредит, за които е начислена такса по 10 лв. за
всяко. Твърди се, че по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания
от 01.02.2018 г. дружеството – кредитор, в качеството си на цедент, прехвърлило
на ищеца, в качеството му на цесионер, вземанията си към ответника П.П.,
произтичащи от процесния договор за кредит.
Уведомяването на длъжника за настъпилата промяна е предприето с
изпращане на писмо чрез „Български пощи“ ЕАД, която се е върнала с отбелязване
„непотърсена“. Такова действие има и получаването на уведомлението като
приложение към настоящата искова молба. С тези доводи ищецът отправя искане за
уважаване на исковите претенции. Намира за дължима и претендира и законната
лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на вземането.
В законоустановения срок, ответникът, не е депозирал писмен отговор на исковата
молба.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По допустимостта:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание осъдителни искове по чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 3 ЗЗД, вр.
чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР, поради което и съдът намира исковете за процесуално
допустими.
По основателността:
С доклада си по
делото, съдът е указал, че в тежест на ищеца е да установи, при условията на
пълно и главно доказване, наличието на твърдяното валидно облигационно
правоотношение с ответника по договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, в частност, че кредиторът /доставчик на финансовите услуги/ е
изпълнил задълженията си за предоставяне на информацията по чл. 8 ЗПФУР на
потребителя, както и, че е получил съгласието на последния за сключване на
договора с обективирана именно от него воля за предоставяне на заемната сума,
по което същата е предадена на заемополучателя, уговорения падеж на връщане и
изискуемостта на вземането. Следва да докаже наличието на уговорена валидна
неустоечна клауза – наказателна лихва при забава на плащането на главницата и
на валидна клауза за заплащане на такси по извънсъдебно събиране на вземанията,
както и да установи вземанията си и по размер.При доказване на горните факти в
тежест на ответника е да установи погасяване на паричното си задължение. Представил
е множество писмени доказателства в посочения смисъл за обосноваване вероятната
основателност на предявената претенция.
Съдът в първото
по делто съдебто заседание е намерил и при изрично отправено отг ищеца искане в
тази насока, че са налице предпоставките на чл.238 ГПК за постановяване на
неприсъствено решение, тъй като ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба, не се е явил в първото
заседание по делото, не е направил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие и ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника. Освен това, съгласно изискванията на чл. 239 от ГПК, на страните са
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването
им в съдебно заседание; искът е вероятно основателен с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства, поради което съдът
постановява настоящото решение на основание наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение.
Предвид гореизложеното и на
основание чл.238 ГПК настоящият състав намира, че обективно съединените искове
за предявените главница и лихви са основателни и следва да бъдат уважени, като
на основание чл.239, ал.2 ГПК съдът не следва да излага мотиви за това.
По
разноските:
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013г.
на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на
разноските както в заповедното, така и в
исковото производства.
Съдът намира, че
ищецът е бил представляван от юрисконсулт както в заповедното, така и в
исковото производство. Ищецът е направил
искане за присъждане на разноски по делото, като е представил списък по чл. 80 ГПК /стр.47 от делото/. Видно от списъка се претендират държавни такси в
исковото производство в размер на по 100 лева, както и юк възнаграждение в
размер на 100 лева. Съдът намира, че досежно държавните такси следва да се
присъдят съответните суми. Що се отнася обаче до претенцията за юк
възнаграждение, то съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1
Закона за правната помощ, вр. чл.26 Наредбата за правната помощ, съдът следва
да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай,
след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да
определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00лв., каквато се явява
и заявената претеция.
Предвид гореизложеното съдът намира,
че ищецът е доказал разноски за държавни такси и юрисконсултско възнаграждение
в исковото производство в общ размер на 200 лева, която и следва да му бъде присъдена.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
П.А.П., с адрес: ***, по искове с
правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 3 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР ДА
ЗАПЛАТИ НА на „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК 83103051 седалище и адрес на
управление: гр. София, „Шандор Петьофи“
№ 10, п.к. 1606, управител Радослав Велчев, сумите от 350,00
(триста и петдесет лева) лева- неплатена главница по Договор за кредит № **********,
както и сумата от 75,37 (седемдесет и
пет лева и тридесет и седем стотинки) лева - наказателна лихва за периода 19.12.2015г. до
31.01.2018г., както и законна лихва върху главницата, от подаване на исковата
молба-06.12.2018 г. до окончателно изплащане на вземането.
ОСЪЖДА П.А.П., с адрес: ***,да заплати на „Кредитреформ България“ ЕООД,
ЕИК 83103051 седалище и адрес на управление: гр. София, „Шандор Петьофи“ № 10, п.к. 1606, управител
Радослав Велчев, сумата от 200 /двеста/
лева, представляваща направените в исковото производства разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при условията на
неприсъствено такова, поради което на основание чл. 239 ал. 4 ГПК не подлежи на
обжалване.
ПРЕПИС от решението да бъде връчен на страните
по делото.
Вярно с оригинала:С.Г. РАЙОНЕН СЪДИЯ: