Р Е Ш Е Н И Е
№ 495/21.11.2018 г., град Добрич
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд - Добрич, в публично заседание на двадесет
и трети октомври, две хиляди и осемнадесета
година, ІІІ състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Каменска
при участието на секретаря Стойка
Колева, разгледа докладваното от съдия Н.Каменска адм.
дело № 267 по описа за 2018 г. на Административен съд гр.Добрич и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл. 46, ал. 1 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. за
условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка
"Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие
на селските райони за периода 2007-2013 г. (Наредба № 30/2008г.).
Образувано е по жалба на „АГРОФИРМА С.“ ЕООД, с УРН
182745, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Добрич,
бул.“Добруджа“ № 25, представлявано от Н.С.С. –
управител, срещу Решение № 08/311/00484/301/04/01 от 16.03.2017 г. за налагане
на финансова корекция в размер на 379 943,39 лева, поради неизпълнение на
задължения по Договор № 08/311/00484 от 28.06.2012 г. за отпускане на финансова
помощ по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от Програмата за
развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г., подкрепена от Европейския
земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР).
І. Становища на страните
Жалбоподателят счита, че оспореното решение е
постановено при съществено нарушение на административно-производствените
правила, в противоречие с материално-правни разпоредби и в несъответствие с
целта на закона. Оспорва наличието на „нередност“ по см. на чл.1, пар.2 от Регламент (ЕО, Евроатом)
2988/95г. и възразява, че административният орган не е мотивирал наличието на
основен елемент от фактическия състав на нередността, а именно – нарушение на
правото на Европейския съюз. Изразява становище, че само по себе си нарушението
на договорна разпоредба може да бъде основание за определяне на финансова
корекция (ФК), само ако същото е нарушение на приложима правна норма и може да
бъде подведено под една от хипотезите на чл.70, ал.1 от ЗУСЕСИФ. Счита, че с
неизпълнението на приходната част на бизнес-плана не е нанесена вреда на
бюджета на ЕС, а в решението дори формално не било посочено финансово отражение
върху бюджета на съюза. Счита, че мярката е несъразмерна и липсват мотиви
относно тежестта на констатираното нарушение. Навежда доводи и за неправилно
определяне на основата за изчисляване на ФК, тъй като 20% от субсидията е от
националния бюджет. Жалбоподателят твърди, че е изпълнил в пълен обем
инвестицията по проекта и че е получил окончателно плащане по същия едва след
доказване, че е изпълнил инвестицията в пълен обем. Счита, че административният
орган извършва недопустимо разширително тълкуване на
договорната клауза на т.4.12. и в тази връзка изразява несъгласие със
становището на административния орган, че само на база прогнозните приходи
проектът е бил определен като допустим. Счита, че незаконосъобразно ДФЗ-РА е
въвел критерии за допустимост, извън нормативно регламентираните и то след
одобряване на заявлението за подпомагане, сключването на договор,
осъществяването и разплащането на планираните дейности. Твърди, че инвестицията
е изпълнена, понеже ремонтната работилница е напълно оборудвана, в готовност е
да извършва ремонтни дейности, осигурен е необходимият персонал. А липсата на
приходи (поръчки) от инвестицията са обстоятелства, извън волята и контрола на
жалбоподателя. Изтъква се, че дейността е нова, необходимо е време за набиране
на клиенти. Твърди, че всички активи по одобрената инвестиция са налични. По
тези съображения, подробно изложени в жалбата, в съдебните заседания и в
писмени бележки от процесуалните си представители адвокатите, В.Т.-П. и Х.В.-САК,
жалбоподателят иска оспореното решение да бъде отменено като незаконосъобразно.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът, Изпълнителният директор на ДФ“Земеделие“,
чрез процесуалният си представител старши юрисконсулт Десислава Бонева- Ашикова, оспорва жалбата и моли тя да бъде отхвърлена. Счита,
че установеното пълно неизпълнение на финансовите показатели на одобрения
бизнес-план по проекта за период по-дълъг от две години не съответства на
целите, дейностите и изискванията на мярка 311, определени в Наредба № 30/2008
г. Излага аргументи, че при това неизпълнение на предвидените приходи правилно
е приложена т.30, предл.2 от Методика за определяне
на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007-2013 г., като е наложена ФК в
размер на 100% от предоставената финансова помощ. По тези съображения, подробно
изложени в писмени становища по делото и в писмени бележки, моли жалбата да се
отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение.
ІІ. От фактическа страна :
Жалбоподателят, АГРОФИРМА С.“
ЕООД, с УРН 182745
e регистриран
земеделски производител и е ползувател, по см.
на § 1, т.15 от ДР на Наредба № 30/2008г., видно от Договор № 08/311/00484 от
28.06.2012 г. за отпускане на финансова помощ (л.89-94).
По силата на договора на
дружеството е отпусната безвъзмездна финансова помощ (БФП) в размер на
380 055,20 лева по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“
от ПРСР 2007-2013 г., подкрепена от ЕЗФРСР.
Отпуснатата БФП е за финансиране на проект по
Бизнес –план с наименование „Изграждане на ремонтна работилница за селскостопанска
техника и инвентар в ПИ -9, кв.6 от землището на с.Попгригорово, община
Добричка“ (л.53-88, т.І).
БФП е в рамките на 70 % от
одобрените и реално извършени разходи. Видно от т.1.1 от договора ДФЗ се е задължил да предостави на
жалбоподателя публичните средства 380 055,20 лева за финансиране на проект №
08/311/00484 от 07.12.2011 г., който включва следните инвестиции: изграждане на
„Ремонтна работилница за селскостопанска техника и инвентар“ като одобрената
субсидия за строително-монтажните работи (СМР) е 340 670,40 лв.; доставка
и монтаж на сервизно оборудване и инструменти с одобрена субсидия от
20 532, 40 лв.; доставка на диагностичен инструмент с одобрена субсидия от
9 583 лв.; разходи за консултации – 9269, 40 лв., описани в Таблица на
одобрените разходи.
С Анекс ІІ, сключен на 25.01.2013
г. към договора страните са договорили изменение в т.2.2 като са определели
361 202,80 лв. за междинно плащане на обособена част по проекта, съгласно
Приложение 1.
Въз основа на заявка за междинно
плащане от 28.02.2013 г. и заявка за окончателно плащане от 15.10.2013 г. „Агрофирма С.“ ЕООД е получило безвъзмездна финансова помощ
в размер на 379 943,39 лв. (одобрени допустими разходи) с дати на плащане
05.04.2013 г. и 13.12.2013 г., от които 303 954,71 лв. от ЕЗФРСР и 75 988,68 лв. от националното съфинансиране.
След извършеното окончателно
плащане по проекта, в периода 04.07.2016 г.- 13.07.2016 г., е извършена
проверка на място, при която въз основа на представени от ползувателя
документи контролните органи са констатирали, че „Агрофирма
С.“ ЕООД не използва по предназначение активите, придобити въз основа на
финансирания проект и не реализира заложените в Бизнес-плана приходи от
инвестицията, както и че липсват някой активи.
За тези констатации ползувателят на безвъзмездната финансова помощ (БФП) е
уведомен с Уведомително писмо №
010032-2600/113 от 14.07.2016 г.(л.30,
том І).
На 02.08.2016 г. ползувателят е подал писмено възражение с вх. №
01-032-2600/113 ( л.432-434, т.ІІ от
делото), с което оспорва констатираната липса на активи и изразява
становище, че в Наредба № 30/2008 г., както и в клаузите на подписания договор,
не съществува изискване към ползувателя на помощта да
изпълнява предвидените в бизнес-плана приходи.
Видно от съдържанието на
Уведомително писмо с изх. №
01-032-2600/113 от 11.08.2016 г. (л.31, т.І) и на Докладна записка от
11.08.2016 г. от директора на Дирекция „ТИ“ до директора на Дирекция „Оторизация на плащанията по прилагане на мерки за развитие
на селските райони“ (л.431, т.ІІ), по повод възражението е била извършена
допълнителна административна проверка, по която е прието, че констатациите от
проверката на място са коректни към периода на посещението.
С писмо с изх. № 01-2600/171 от 13.01.2017
г. (л.435, т.ІІ) изпълнителният директор на ДФЗ е уведомил „Агрофирма С.“ ЕООД, че срещу дружеството се открива
производство за налагане на финансова корекция. В това писмо в три точки са
описани резултатите от извършената в периода 04.07.2016 -13.07.2016 г. проверка
на място, а именно: установено пълно неизпълнение на заложените приходи по
бизнес план за периода от въвеждане в експлоатация на инвестицията през 2013г.
до края на приключилата финансова 2015 г.; установения при проверката на място
бойлер от 50 л., при договорен и платен по проекта бойлер от 150 л. и
липсващите активи- преносима акумулаторна LED
лампа и преносима магнитна LED лампа, за които е
изплатена целева субсидия по проекта. Ползувателят на
БФП е предупреден, че ще му се наложи санкция по проекта в размер на 100 % от сумата на отпуснатата финансова помощ,
въз основа на публикуваната на интернет-страницата на ДФЗ Методика за
определяне на санкции след плащане по проекти по ПРСР 2007-2013 г. С писмото е
указана е възможността за писмено възражение в 14-дневен срок.
На 03.02.2017 г. ползувателят на помощта е депозирал писменото си възражение
(л.439-441, т.ІІ), в което сочи по отношение на първата констатация, че
придобитите по проекта активи се използват по предназначение, обектът
функционира като ремонтна работилница и е в готовност да извършва ремонтни
дейности, но такива не са реализирани, поради липса на клиенти. Не оспорва
втората констатация, т.е. че е монтиран бойлер 50 л. вместо заложения в проекта
150 л., но изтъква, че това е извършено без знанието и съгласието на дружеството,
което било въведено в заблуждение от строителя на обекта. По отношение на
третата констатация, твърди, че липсващите при проверката преносима
акумулаторна LED лампа и преносима магнитна LED лампа били върнати на доставчика
по рекламация, за което дружеството представило документи- сервизна поръчка №
02/07.06.2016 г.. Същите били налични в обекта, предадени с протокол от 03.09.2016 г.
Приемо – предавателния протокол от 03.09.2016 г., в
който са описани липсващите при проверката преносима акумулаторна LED лампа и
преносима магнитна LED лампа е представен на стр.1002 в последното по делото
заседание за първи път. Няма данни същият да е бил представен пред
административния орган.
На 17.03.2017 г. е съставен
Доклад за нередност № 08/311/00484/3/01/17/01 и Изчисление на лошо вземане (л.447-451).
Оспореното Решение № 08/311/00484/301/04/01 на изпълнителния директор на ДФЗ-РА за налагане на финансова корекция е издадено на 16.03.2017 г. и с него е наложена ФК в размер на 100 % от сумата на отпуснатата финансова помощ от 379 943,39 лв.
Финансовата корекция е
определена върху цялата оторизирана сума, вкл. и върху отпуснатите от държавния
бюджет средства в размер на 75 988,68 лв., а не само върху тези от ЕЗФРСР в
размер на 303 954,71 лв.(вж. Изчисление на лошо вземане, л.450, т.ІІ).
Видно от писма и констативни
протоколи на л.453-457, адресирани до жалбоподателя на адрес в гр.Добрич,
бул.“Добруджа“ 25 решението не е било връчено на представител на „Агрофирма С.“ ЕООД.
В жалбата се твърди, че представляващият дружеството е узнал за издаденото решение за налагане на ФК на 05.04.2018 г., когато органите на НАП са изпратили по реда на чл.221 от ДОПК съобщение за доброволно изпълнение, а със съдържанието на решението за налагане на ФК представляващият дружеството се запознал едва на 10.04.2018 г. По делото е представено искане (л.458, т.ІІ) от управителя на дружеството до ДФЗ да му се връчи Решение за налагане на ФК. В искането се сочи адрес в гр.Добрич, ул.“Ангел Стоянов“ № 8, който е заявения адрес за кореспонденция с ДФЗ (видно от Заявлението за подпомагане по мярка 311, подадено от дружеството-жалбоподател на 07.12.2011 г.) и който е различен от адреса, на който е било изпращано решението за налагане на ФК.
По делото бе допуснатата
съдебно-икономическа експертиза. От заключението на вещото лице ( л.951 и сл.,
т.ІV) се установява, че жалбоподателят е извършил изцяло и в срок инвестицията
по договора в съответствие с одобрения бизнес-план като е изпълнил точно
заявените материални активи и свързаните с тях разходи. По счетоводни данни на
дружеството има налични фактури и документи, датирани преди извършване
проверката на място, за закупени преносима акумулаторна LED лампа и преносима магнитна
LED лампа. Към датата на извършване проверката на място за трите производствени
години от 2013 г. до 2015 г. има нулево изпълнение на приходите спрямо
заложените такива в приходната част на бизнес-плана от общо 672 750 лв. Нулево е изпълнението на заложените приходи и
за пълните финансови години 2014 и 2015
г.
За периода от 01.01.2016 г. до
30.06.2016 г. има реализирани приходи от 8 366,75 лв., което е 3,73 %
изпълнение на приходите за шестмесечието на четвъртата производствена година
спрямо заложените такива на приходната част на бизнес-плана от 224 250 лв.
Заключението не бе оспорено от страните и съдът го приема като обективно по
отношение на установените факти.
По искане на жалбоподателя бе
допусната допълнителна икономическа експертиза, свързана с изясняване на спора
дали изпълнението на приходната част на бизнес- плана е било предварително
заложено условие за определянето на проекта като допустим и установяването на
финансовите показатели, които са били предмет на оценка при одобряването на
проекта. Вещото лице дава заключение, че според нормативните изисквания на Наредба
№ 30/2008 г. от страна на ДФЗ при изчисляването на всеки от показателите (
нетна настояща стойност, вътрешна норма на възращаемост,
индекс на рентабилност и срок на изкупуване) са взети стойностите от Таблица 10
за прогнозните нетни парични потоци по проекта и Таблица 10а – за прогнозните
нетни парични потоци на другите дейности на кандидата, както и стойността на
инвестициите.
ІІІ. По допустимостта на жалбата
Поради липса на други
доказателства в преписката, съдът приема, че жалбоподателят е узнал за
издаденото Решение за налагане на ФК на 05.04.2018 г., когато му е било връчено
съобщение за доброволно изпълнение от публичен изпълнител на НАП по изпълнително
дело № *********/2018 г. С оглед това,
подадената на 19.04.2018 г. жалба срещу Решение № 08/311/00484/301/04/01 от
16.03.2017г. на изпълнителния директор на ДФЗ-РА, е в законоустановения
срок.
Жалбата е допустима, тъй като е
подадена от адресата на решението за налагане на ФК, а последното подлежи на
съдебен контрол за законосъобразност.
ІV. По основателността на
жалбата
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
В практиката на Върховния
административен съд при прилагането на § 4, ал.3 от ДР на ЗУСЕСИФ се приема, че
ЗПЗП и актовете по неговото прилагане, както и сочените в нормата регламенти са
специални по отношение на ЗУСЕСИФ и Регламент № 1303/2013, поради което
последните намират приложение само при непълнота.
1. Компетентност на издателя на акта
Оспореното решение за налагане
на ФК е издадено от компетентен орган. По силата на чл. 11, ал. 2, т. 4 от
ЗПЗП, Държавен фонд "Земеделие" е акредитиран като единствената
Разплащателна агенция за Република България за прилагане на Общата
селскостопанска политика на Европейския съюз. Съгласно чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП
изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор и на Разплащателната
агенция. В това си качество той организира и ръководи дейността на
Разплащателната агенция и я представлява. По силата на § 4, ал. 1 от ЗУСЕСИФ,
за Програмата за развитие на селските райони функциите на органи за управление
и контрол по този закон се изпълняват от Министерството на земеделието и
храните и от Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция.
Изпълнителният директор на ДФЗ-РА, е одобрил проекта и сключил договор с
оспорващия, следователно е компетентен съгласно чл.46, ал.1 и ал.2 от Наредба №
30/2008 г. да наложи с мотивирано решение връщане на сумите/финансова корекция.
2. Форма на оспореното решение
Решението е издадено в
изискуемата писмена форма, съдържа задължителните реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, мотивирано е с излагане на фактически и правни основания, подписано е от
неговия издател. Спазено е изискването на чл. 73, ал.1 от ЗУСЕСИФ, финансовата
корекция да се определя по основание и размер с мотивирано решение на
ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта.
2. Спазване на административно-производствените
правила
При извършване на служебна
проверка за законосъобразност, съдът намира, че са спазени общите
административно производствени правила по ЗУСЕСИФ, доколкото такива липсват в
ЗПЗП и Наредба № 30/2008 г.
Видно от административната
преписка, изводите в оспорения акт стъпват на извършена проверка на място и
констатациите, свързани с нея. Жалбоподателят е уведомен за резултатите от
извършената проверка на място през 2016 г., възползвал се е от възможността да
изложи възраженията си, които са били разгледани, а тяхната основателност е
било преценена в допусната
административна проверка. Преди издаване на решението за налагане на финансовата
корекция, ползвателят на помощта е уведомен с писмо, в което подробно e описано
констатираното нарушение, правната му квалификация, като е посочен размерът на
финансовата корекция - 100 % от предоставената финансова помощ. Посочен е
подробно и начина на изчисляване на корекцията. На ползвателя е даден 14-дневен
срок да изрази становище и да представи доказателства, с което са спазени
изцяло изискванията на чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ. Спазени са общите правила по
чл. 73, ал. 3 от ЗУСЕСИФ - оспореното решение е издадено след представяне на
възражението. В решението са обсъдени подробно доводите и възраженията на
земеделския стопанин, като същите са приети за неоснователни, за което са
изложени подробни мотиви.
3. По приложението на материалния закон:
Съгласно § 35, ал.3 от ПЗР към
Закона за изменение и допълнение на ЗПЗП ( обн. ДВ
бр.18/2006 г.), Министърът на земеделието и продоволствието издава наредби по
прилагането на Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013
г.
В случая процедурата по
одобряване заявлението на жалбоподателя от 07.12.2011 г. по мярка 311
„Разнообразяване към неземеделски дейности“, както и по одобряване на заявките
за плащане е проведена по реда на Наредба
№ 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности"
от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. (Наредба №
30/2008г.).
Оспореното решение за налагане
на ФК е мотивирано с чл.46, ал.1 и ал.2 от Наредба № 30/2008г., съгласно които,
в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни
задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на
вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати
всички договори, сключени с ползвателя на помощта. А в случаите по ал. 1 РА
определя размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от
ползвателя на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на
неизпълнението. Степента на неизпълнение по даден проект зависи от неговите
последици за дейността като цяло. Продължителността на неизпълнението зависи от
времето, през което траят последиците, или възможността за отстраняване на тези
последици по приемлив начин.
По идентичен начин в чл. 72, ал.
1 от ЗУСЕСИФ е определено, че при определяне размера на финансовите корекции се
отчитат естеството и сериозността на допуснатото нарушение на приложимото право
на Европейския съюз и българското законодателство и финансовото му отражение
върху средствата от ЕСИФ.
Като фактическо основание за
налагане на финансовата корекция в обстоятелствената част на решението се сочи
установено неспазване на разпоредбите на т. 4.12 и т. 4.17, б.“а“ и „д“ от
Договора за предоставяне на финансова помощ (л.92), сключен между страните,
съгласно които ползувателят на помощта се е задължил
да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие с
одобрения бизнес-план и Таблицата за одобрените инвестиционни разходи. Съгласно
второто условие, по 4.17, б.“а“ и „д“ от
договора, ползувателят на помощта се е задължил в
срок от 5 години от сключването на договора да използва по предназначение
активите, придобити въз основа на одобрения проект и да не преустановява
подпомогнатата дейност поради други причини, освен изменящите се сезонни
условия за производство.
По делото липсва спор относно
факта, че дружеството е получило безвъзмездно финансова подкрепа по сключения
между него и ответната страна договор в посочения размер и че е въвело в експлоатация
работилница за ремонт на земеделска техника, оборудвана с активи, също
придобити чрез отпуснатата финансова
помощ. Не се спори, че за периода от въвеждане в експлоатация на работилницата
до края на финансовата 2015 г. дружеството – ползувател
на помощта не е реализирало приходи от дейността на работилницата.
Спорният по делото въпрос е дали
в нормативен акт, както и визираните клаузи на подписания договор, е въведено
изискване към ползувателя на помощта да реализира и изпълни
и предвидените в бизнес-плана приходи. При положение, че инвестицията е
изпълнена, страните спорят дали неизпълнението на заложените приходи от
инвестицията, финансирана с публични
средства, представляващи БФП по сключения договор, е законоустановено
основание за налагане на финансова корекция в размер на 100 % от предоставените
средства.
При така очертания предмет на спора, съдът
намира, че жалбата е неоснователна, а оспореното решение на изпълнителния
директор на ДФЗ е правилно като съответстващо на материалния закон.
Същинската цел на финансирането на конкретната инвестиция по одобрения бизнес-план на жалбоподателя по мярка 311, видно от чл.2, т.2 от Наредба № 30/2008 г., е създаването на заетост и повишаване на доходите в селските райони. Повишаването на доходите в селските райони се постига с изпълнение на заложените в бизнес-плана приходи от дейността. Самият Бизнес-план на жалбоподателя е обоснован с постигане на целите на мярка 311, видно от точка 2 на същия (л.55), озаглавена „Очакван резултат след завършване на проекта“ и в която в три пункта е доразвита именно целта по чл.2, т.2 от Наредба № 30/2008 г.
От нормативно прогласените цели,
залегнали изрично и в Бизнес-плана, изготвен от жалбоподателя е явно, че предмет на договора за безвъзмездно
предоставяне на публични средства не е само създаването и оборудването на
ремонтна работилница за селскостопанска техника, а и устойчивото развиване на
дейност в тази работилницата, с цел създаването на трайни работни места в
селските райони.
Това условие не е нововъзникнало, а е съществувало към момента на сключване
на договора, 28.06.2012 г., видно от клаузите на същия и Наредба № 30/2008 г.,
действала към този момент ( ДВ. бр.55 от 20 юли 2012г.), както и видно от
изискването към съдържанието на бизнес-плана.
Затова не се споделя становището
на жалбоподателя, че констатациите за неизпълнени финансови показатели,
залегнали в бизнес плана, не обосновават наличие на основание за налагане на
финансова корекция и че изискване за постигане на точно определени стойности от
приходи няма заложени в действащите правни норми, нито в подписания между
страните договор.
Съдът съобрази, че основанието
за определяне на финансова корекция е констатирана нередност, тъй като
оспореното решение е издадено на основание чл.73, ал.1 във вр.
с чл.72, ал.1 от ЗУСЕСИФ и с него е наложено финансова корекция по см. на
чл.73, ал.1 от същия закон. Дефиницията за „нередност“ е дадена в чл.2(36) от Регламент
1303/2013г. и в § 1, т.13 от ДР на Наредба № 30/2008 г., според която "Нередност"
е всяко нарушение на общностното право в резултат от
действие или бездействие на икономически оператор, което е имало или би имало
за резултат ощетяване на общия бюджет на Европейските общности или на
бюджетите, управлявани от тях чрез намаляване или загуба на приходи в резултат
на собствени ресурси, събирани от името на ЕО или посредством извършване на
неоправдан разход.
Съгласно тези дефиниции
нередността съдържа следните елементи: 1/ действие, бездействие на икономически
оператор, 2/ което води до нарушение на правото на Европейския съюз или на
националното право, свързано с неговото прилагане, 3/ има или би имало за
последица нанасянето на вреда върху общия бюджет на Съюза, като се отчете
неоправдан разход в общия бюджет. Следователно, за да е налице нередност по см.
на чл.2(36) от Регламент 1303/2013г. и § 1, т.13 от Наредба № 30/2008 г., е
необходимо кумулативното наличие на трите елемента на фактическия състав на
нередността.
В случая административният орган
е доказал фактическия състав на нередността и възраженията за противното са
неоснователни. По
делото се установи по безспорен начин, че за 2014 и 2015 г., две пълни
финансови години, не са реализирани целите на финансираната с публични средства
инвестиция, макар и същата да е създадена като актив.
Това обстоятелство води до извод
за наличие на бездействие, изразяващо се в неизпълнение на заложените приходи
от пряко финансираната с публични средства дейност.
Налице е и втората предпоставка -
нарушение на правото на Европейския съюз и на националното право, свързано с
неговото прилагане, тъй като не са изпълнени договорни задължения по т. 4.12 и т. 4.17,
б.“а“ и „д“ от Договора за предоставяне на финансова помощ, произтичащи от
нормативен акт, чл. 43, ал.1, т.1 и т.5 от Наредба № 30/2008 г., за срок 5 години след
сключване на договора за отпускане на финансова помощ да използва придобитите
въз основа на одобрения проект активи по предназначение и да не преустановява
подпомогнатата дейност поради други причини освен изменящите се сезонни условия
за производство.
Неизпълнението има за последица
нанасянето на вреда на общия бюджет на ЕС, тъй като засяга самата цел на разходването
на публични средства, прогласена в чл.2 от Наредба № 30/2008 г.
При определянето на размера на
наложената ФК е приложен метод за налагане на финансова корекция от 100 % по реда на т.30 от Приложение 1 към
„Методика за определяне на санкциите след плащане на проекти по ПССР
2007-2013г.“ при констатирано пълно неизпълнение на заложените приходи от
финансираната дейност за две пълни финансови години.
Размерът на финансовата корекция
от 100 % е неправилно определен върху
цялата получена финансова помощ от 379 943,39 лв., включваща и средствата от
националния бюджет, посочени в Изчисление на лошо вземане към Доклад за
нередност (л.450 и сл.). Към датата на издаване на оспореното Решение за
налагане на ФК, 16.03.2017 г., не е действало правилото, публ.
в ДВ бр.85 от 24 октомври 2017 г., с което се допълва и изменя на чл.1, ал.2 от
ЗУСЕСИФ, че за средства от ЕСИФ се счита
и предвиденото в програмите национално съфинансиране. Към датата на издаване
на оспореното решение, административният орган
не е бил оправомощен да наложи с акта си по
чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ корекция и на средствата, представляващи национално съфинансиране.
Затова оспореното решение следва да се измени като за основа на
финансовата корекция се определят допустимите разходи, финансирани само от
средствата на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. В
този смисъл е и установената съдебна практика на Върховния административен съд
по адм. д. №№ 8841/2016 г., 12892/2016 г., 1460/2017
г. и др.
V.Разноски
Жалбоподателят претендира
присъждане на направените по делото разноски по представен списък, в следните
размери 1 700 лв. платена държавна такса, 300 лв. депозит за вещо лице, 6 800
лв. адвокатско възнаграждение и 192,23 лева транспортни разходи.
Ответникът прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение и претендира разноски от 600 лв.,
от които 300 лв. внесен депозит за вещо лице и 300 лв. за адвокатско възнаграждение.
Съдът намира, че жалбоподателят
неправилно е внесъл държавна такса в размер от 1 700 лв. (л.32), тъй като
производството е по реда на специалните Закон за подпомагане на земеделските
производители и Наредба № 30/2008 г. и дължимата държавна такса е 50 лв. (адм.д. № 13376/2016 г. ВАС, адм.д.
№ 3709/2017г. на ВАС, адм.д. п№ 6584/2018 г. на ВАС).
Остатъкът над дължимата такса от 50 лв. следва да се върне по искане на
жалбоподателя по посочена от него банкова сметка.
***ското
възнаграждение за един адвокат е основателно. За извършване на тези разноски са
представени Договор за правна защита и съдействие № 779335/17.04.2018
г.(л.1014), сключен между жалбоподателя и процесуалния му представител, адв. Х.В., в който е уговорено възнаграждение от 3 800
лв. за изготвянето на жалба срещу Решение № 08/311/00484/301/04/01 от
16.03.2017 г. за налагане на финансова корекция. Представен е и Договор за
правна защита и съдействие № 779339/25.05.2018 г.(л.1016), сключен между
жалбоподателя и процесуалния му представител адв. Х.В.,
в който е уговорено възнаграждение от 3 000 лв. за процесуално представителство
по адм. дело № 267/2018 г. И за двете възнаграждения
са представени доказателства за плащането. На основание чл.78, ал.5 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, съдът намира, че заплатеното от
страната възнаграждение от 3800 лв. за изготвяне на жалба срещу оспореното
решение е прекомерно. Съгласно чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата, размерът на
възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от
Европейския съюз и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и
не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет
размер за съответния вид работа. Размерът на възнаграждението за изготвяне на
жалба не е справедлив и обоснован предвид неособено голямата фактическа и
правна сложност на делото и предвид задължението на съда да провери
законосъобразността на оспорения акт на всички основания за законосъобразност,
както и за нищожност, дори и да няма изрично искане за това в жалбата. Възнаграждението
за изготвяне на жалба следва да се намали до 1 000 лв.
Неоснователна е и претенцията за
присъждане на транспортни разходи от 192,23 лева. Под разноски по производството следва да се
разбират тези парични средства, които са изразходени от страната във връзка с
извършването на определени процесуални действия (депозит за призоваване на
свидетели, възнаграждение за вещо лице, разходи за извършване на оглед и др.).
Пътните разходи на адвоката не представляват такива разноски, понеже не са
разноски, направени от страната по водене на делото и съответно не попадат в
приложното поле на чл. 143 АПК във връзка с чл. 78 от ГПК и чл. 144 от АПК, поради
което и не следва да се включват към разноските на жалбоподателя. С оглед
горното съдът намира, че разноските на жалбоподателя са в общ размер от 4350
лв.
Основателна е претенцията на процесуалния
представител на ответника за присъждане на направените разноски за депозит за
вещо лице от 300 лв.(л.931 и л.933) и за юрисконсултско
възнаграждение от 300 лв., в общ размер от 600 лв.
Съобразно чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, на страните следва да се
присъдят разноски съобразно уважената част от жалбата, съответно отхвърлената
част от жалбата.
Предвид изложеното и на
основание чл. 172, ал.2 от АПК, Административен съд гр. Добрич, ІІІ състав
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Решение №
08/311/00484/301/04/01 от 16.03.2017 г. за налагане на финансова корекция в
размер, издадено
от Живко Живков - изпълнителен директор на
Държавен фонд “Земеделие”, В ЧАСТТА, с която като основа на финансовата
корекция е определена сумата от 379 943,39 лв., представляваща получената
безвъзмездна финансова помощ по Договор № 08/311/00484 от 28.06.2012 г. за отпускане
на финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от
Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г., подкрепена от
Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), КАТО
ОПРЕДЕЛЯ за основа на финансовата корекция допустимите разходи от
303 954,71 лв., финансирани от Европейския земеделски фонд за развитие на селските
райони по същия договор.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „АГРОФИРМА С.“ ЕООД, с УРН 182745,
ЕИК *********, представлявано от Н.С.С. срещу Решение № 08/311/00484/301/04/01 от
16.03.2017 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ в
останалата част.
ОСЪЖДА Държавен фонд
"Земеделие" гр.София да заплати на „АГРОФИРМА С.“ ЕООД, с УРН 182745,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Добрич, бул.“Добруджа“ №
25, представлявано от Н.С.С. – управител сумата от 870
(осемстотин и седемдесет) лева, представляваща разноските на жалбоподателя, съобразно
уважената част от жалбата.
ОСЪЖДА „АГРОФИРМА С.“ ЕООД, с
УРН 182745, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Добрич,
бул.“Добруджа“ № 25, представлявано от Н.С.С. –
управител, ДА ЗАПЛАТИ на Държавен фонд "Земеделие" гр.София сумата от
479,99 (четиристотин седемдесет и девет лева и деветдесет и девет стотинки) -
разноски по делото на ответника, съобразно отхвърлената част от жалбата.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните с касационна жалба, подадена чрез Административен
съд –Добрич, пред Върховния административен съд на Република България.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: