№ 143
гр. Б., 17.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:Катя Бельова
Анета Илинска
като разгледа докладваното от Катя Бельова Въззивно гражданско дело №
20221200500767 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 437, ал. 1, във вр. с чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „Л.-М.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление гр. Б., ул. „А.К.“ № 11, ет. -1, представлявано от управителя Д.К., чрез
адв. Г. Р. Ш., със служебен адрес гр. С., район „К.С.“, ж.к. „Л.“, ул. „Б.“ № 17 против
Разпореждане с изх. № 24893 от 29.06.2022 г., постановено по изп. д. № 363/2022 г. по описа
на ЧСИ В.Т., рег. № 795, с район на действие Окръжен съд – Б..
Твърди се в частната жалба, че определените разноски по изпълнителното дело са
прекомерни и недължими от дружеството съгласно ГПК. Твърди се още, че разноските са
начислени за реализирането на изпълнителни способи, които са напълно несъразмерни с
дълга, поради което не трябвало да бъдат възлагани в тежест на „Л.-М.“ ЕООД. Сочи се
също, че уважените разноски за адвокатски хонорар значително надвишавали минималния
размер от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
поради което следвало да бъдат намалени.
Жалбоподателят е изложил подробно фактическата обстановка по случая – посочените
в поканата за доброволно изпълнение дължими суми в полза на взискателя и на НАП,
разноски по изпълнението, допълнителни разноски, пропорционална такса по т. 26 от
ТТРЗЧСИ и адвокатски хонорар. Посочил е, че общият размер на претендираните вземания
е 26 705,36 лв., а за същите вземания частният съдебен изпълнител е предприел действия по
запор на три леки автомобила и на банковите сметки на дружеството, както и възбрана на
недвижим имот. Твърди се, че общият размер на запорираното/възбраненото имущество е
1
над 650 000 лева, което било над 25 пъти повече от дълга, за който се води изпълнението.
Твърди се също, че в случая изпълнението е било инициирано за дълг в размер на 6 185,70
лева и така предприетите изпълнителните способи са над 100 пъти повече от дълга, за който
е било образувано изпълнителното производство.
За доказване стойността на запорираното/възбраненото имущество са представени
нотариален акт за покупка на недвижим имот № 22, том I, рег. № 736, дело № 21 от 2022 г.
на нотариус Д.С.; Договор № 7196/14.09.2021 г. и Договор от 11.01.2022 г. относно
придобИ.нето на запорираните моторни превозни средства и извлечения от банковите
сметки на дружеството н „бдск“ ЕАД.
Твърди се в частната жалба, че веднага сред получаването на покана за доброволно
изпълнение, „Л.-М.“ ЕООД е погасило задълженията си спрямо взискателя И. Н. Ш. и към
НАП, като в подкрепа на изложеното са приложени платежно нареждане от 10.06.2022 г. за
погасяване на дължимата сума, претендирана от взискателя за главница и лихва за забава и
разписка за извършено безкасово плащане чрез терминално устройство в полза на НАП,
както и Удостоверение за липса на задължения от 09.06.2022 г.
Излагат се съображения, че чрез извършването на всички запори и възбраната, ЧСИ В.Т. е
нарушила чл. 442а, ал. 1 от ГПК и поради това разноските по изпълнението не следвало да
се понасят от длъжника. Навеждат се доводи за това, че веднага след получаването на
поканата за доброволно изпълнение, „Л.-М.“ ЕООД е заплатило всички дължими главници и
лихви и разноските са извършени в нарушение на нормата на чл. 422а, ал. 1 от ГПК, поради
което не следвало да се понасят от „Л.-М.“ ЕООД. Сочи се, че в случая е налице хипотезата
на чл. 79, ал. 1, т. 3, както и на чл. 79, ал. 3 от ГПК, съгласно които разноските не са за
сметка на длъжника. Сочи се също, че наличностите по банковите сметки на „Л.-М.“ ЕООД
са били напълно достатъчни за покрИ.не на задълженията по изпълнителното дело е че ЧСИ
В.Т. е била уведомена на тези обстоятелства. Излага се твърдение, че е неоправдано и
разточително извършването на разноски за изпълнителни способи, които няма да бъдат
реализирани на практика, в това число за запори на МПС-та, назначаване на пазач,
оценителски експертизи и т. н.
Твърди се още, че в конкретния случай взискателят няма право на разноски за адвокатски
хонорар, тъй като дългът бил платен в срока за доброволно изпълнение. При условията на
евентуалност се иска претендираният от взискателя адвокатски хонорар да бъде намален
като прекомерен с оглед правната и фактическа сложност на делото, както и поради
обстоятелствата, че процесуалният представител на взискателя не е извършил никакви
процесуални действия, с изключение на действията по образуване на изпълнителното дело.
Иска си претендираните разноски от взискателя за заплатения адвокатски хонорар да бъде
намален и поради обстоятелството, че дължимата сума е погасена доброволно от длъжника в
рамките на срока за доброволно изпълнение.
Иска се от съда да отмени претендираните от ЧСИ В.Т. разноски. При условията на
евентуалност моли същите да бъдат намалени до минимално допустимия по закон размер,
като бъдат отменени всички разноски, извършени в нарушение на чл. 442а, ал. 1 от ГПК и в
2
нарушение на чл. 79 от ГПК. Моли съда да отмени или евентуално да намали размера на
адвокатското възнаграждение до минимално допустимия по закон размер – 200,00 лв., респ.
519,64 лв., съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1, респ. чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3
от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Моли също така, на „Л.-М.“ ЕООД, да бъдат възстановени разноските за държавна такса и
дължимото минимално адвокатско възнаграждение, направени във връзка с настоящето
производство.
Прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатски хонорар, ако ответникът по
жалбата претендира такИ. и те надхвърлят минималния размер съгласно Наредба № 1/2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК е депозирано писмено възражение по жалбата от страна на
процесуалния представител – адв. С. Б. на взискателя по изпълнителното дело, в което се
изразява становище за неоснователност на исканията, въведени с подадената жалба. Иска се
последната да бъде оставена без уважение. Претендират се направените по настоящето
производство разноски за адвокатско възнаграждение.
По реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК са изложени и мотиви по обжалваното действие от ЧСИ
В.Т., рег. № 795, с район на действие Окръжен съд – Б., с адрес на кантората гр. Б., ул. ”т.а.”
№ 41, ет. 3, офис 15-17. В тях се навеждат аргументи в подкрепа на тезата за
неоснователност на жалбата, като излага подробни съображения за това.
Съдът, като взе предвид данните в изпълнителното дело, съобрази становищата на страните
и разпоредбите на закона, приема за установена следната фактическа обстановка по делото:
Изпълнително дело № 20227950400363 по описа на ЧСИ В.Т., рег. № 795, с район на
действие Окръжен съд – Б., е образувано по молба на И. Н. Ш., с ЕГН **********,
представлявана от адв. С. Б., с адрес на кантората гр. Б., ул. ”т.а.” № 41, ет. 2 против „Л.-М.“
ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. Б., ул. „И.М.“ № 1, ет. 6, офис 3,
представлявано от Д.Г.К.
Горепосоченото изпълнително дело е образувано въз основа на представен с описаната
молба изпълнителен лист от 05.05.2022 г., издаден от Окръжен съд – Б. по гр. д. 40/2022 г., с
който се осъжда Л.-М.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. Б., ул.
„И.М.“ № 1, ет. 6, офис 3, представлявано от Д.Г.К.да заплати на И. Н. Ш., с ЕГН
********** с адрес гр. Б., ж.к. „А.М.“, бл. 63, вх. В, ет. 4, ап. 11, на основание чл. 225, ал. 1
от КТ сумата от 6 185,70 лева, съставляваща обезщетение за времето през което същата е
останала без работа в резултат на незаконното уволнение, за период от шест месеца след
уволнението , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска
пред съда, до окончателното изплащане на обезщетението.
От договор за правна защита и съдействие, представен по изпълнителното дело, е видно, че е
сключен между И. Н. Ш., с ЕГН ********** с адрес гр. Б., ж.к. „А.М.“, бл. 63, вх. В, ет. 4,
ап. 11 и адв. адв. С. Б., с адрес на кантората гр. Б., ул. ”т.а.” № 41, ет. 2, с предмет оказване
на правна защита и съдействие, изразяващи се в образуване на изпълнително дело срещу Л.-
3
М.“ ЕООД, ЕИК ***** въз основа на изпълнителен лист № 26/05.05.2022 г., издаден по гр.
д. № 40/2022 г. на Окръжен съд – Б. и процесуално представителство по изпълнителното
дело пред ЧСИ В.Т.. Договореното възнаграждение е в размер на 1 200 лева, което както е
посочено в договора е платено в брой в деня на подписване на договора – 20.05.2022 г.
С покана за доброволно изпълнение, с изх. № 21536/06.06.2022 г. до „Л.-М.“ ЕООД, ЕИК
*****, длъжникът по изпълнителното дело е поканен в двуседмичен срок от връчване на
поканата да изпълни доброволно задължението си по посочения по-горе изпълнителен лист
за заплащането на следните суми: 15 782,74 лв. неолихвяема сума; 6 185,70 лв. главница; 1
067,03 лв. лихви; 2,50 лв. допълнителни разноски; 458,25 лв. разноски по изпълнителното
дело; 2 009,14 лв. такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ с включен ДДС в полза на ЧСИ В.Т.; 1200,00
други дължими суми, в общ размер 1 200,00 лв., в т.ч. адвокатско възнаграждение,
възнаграждение за вещо лице, за пазач и т.н. Със същата покана е посочено общото
задължение в размер на 26 705,36 лв. до 06.06.2022 г. На длъжника е съобщено и за
наложените запори върху движими вещи (4 бр. МПС) и всички банкови сметки и възбрана и
възбрана върху недвижими имоти, собственост на дружеството.
Жалбата е процесуално недопустима в частта, в която се иска от съда да бъдат отменени
всички разноски, извършени в нарушение на чл. 442а, ал. 1 от ГПК. Преценката на съдебния
изпълнител относно съразмерността на наложените обезпечителни мерки и приложените
изпълнителни способи се извършва с оглед на всички установени по делото факти,
включително и такИ. за налични публични вземания и изпълнителни производства против
длъжника, по които взискатели са трети лица. Длъжникът, който счита, че е бил увреден от
предприети от ЧСИ, в нарушение на чл. 442а ГПК, процесуално незаконосъобразни
изпълнителни действия, разполага с възможността да се защити с иска по чл. 441 ГПК. Така
Решение № 14 от 15.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3343/2020 г., III г. о., ГК, докладчик
съдията М.Г.
В останалата част жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в
изпълнителното производство и против подлежащ на обжалване акт на ЧСИ – Разпореждане
от 29.06.2022 г. , и е в срок.
Въпросът за разноските в изпълнителното производство е уреден в част І, глава VІІІ, раздел
ІІ, чл. 71-84 от ГПК и като норми от общата част на процесуалния закон тези правила на
общо основание са приложими и за изпълнителното производство. Предмет на настоящото
производство е акт на съдебния изпълнител по чл. 78, ал. 5 от ГПК, с който се определя
вземането за разноски по изпълнението. Принципно вземането за разноски по изпълнението
се реализира принудително в производството по изпълнението въз основа на акт на
съдебния изпълнител, с който се определя дължимостта на разноските като такИ., без да е
необходимо издаването на изпълнителен лист. Актът на ЧСИ представлява пряко
изпълнително основание. След като отговорността за разноските в изпълнителното
4
производство е уредена в общата част на ГПК и правната възможност по чл. 78, ал. 5 ГПК да
се иска намаляване на адвокатското възнаграждение е приложима и в изпълнителното
производство, компетентен да се произнесе по това искане е съдебният изпълнител, пред
който делото е висящо, като общите правила за обжалване на акта на съдебния изпълнител
налагат на взискателя също да бъде призната гарантираната от закона възможност да
обжалва акта на съдебния изпълнител, когато същият е неизгоден за него, т. е. когато
искането за прекомерност е уважено като основателно. Вън от горното актът на съдебния
изпълнител, с който се определя вземането за разноски по изпълнението по своята правна
същност има характер и на акт за частично прекратяване на изпълнението, т. е. прекратяване
на изпълнението за сумата, с която е определено адвокатското възнаграждение, при което
проверката му намира основанието си и в нормата на чл. 435, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Разгледана по същество същата е частично основателна.
Съдът намира за неоснователно искането на жалбоподателя да бъдат отменени или да
намалени всички разноски, в общ размер на 3 669,89 лв., които се претендират с поканата за
доброволно изпълнение. В действителност в поканата за доброволно изпълнение не е
посочено за начисляване на допълнителни разноски в размер на 2,5 лв. и на разноските по
изпълнителното дело в размер на 458,25 лв., но същите са подробно описани по основание и
размер в Сметка за размер на дълга от 06.06.2022 г. (л. 33 от изп. дело) и в Сметка №
**********/03.06.2022 г., придружена с Фактура № **********/03.06.2022 г. (л. 36 от изп.
дело). По-конкретно, видно от л. 18 от изпълнителното дело, разноски в размер на 2,5 лв. се
отнасят за справка в Регистър на банковите сметки и сейфове, воден от БНБ. Неоснователен
е и довода на жалбоподателя за нарушение на чл. 79 от ГПК. В случая не е налице нито
една от хипотезите на чл. 79 от ГПК, която да води до промяна в отговорността за разноски
по изпълнението. Извършените плащания от жалбоподателя по изпълнителното дело
попадат в изключението по чл. 79, ал. 1, т. 1, а именно плащането е направено след
започване на изпълнителното производство.
Неоснователно е и искането на жалбоподателя да бъде отменен претендирания в
изпълнителното дело адвокатски хонорар. Безспорно длъжника отговаря за сторените от
взискателя разноски по изпълнението, вкл. за адвокатско възнаграждение, освен в
хипотезите на чл. 79, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК. Когато се касае за разноски за адвокатско
възнаграждение, които са за сметка на длъжника, същият дължи плащането им в
удостоверения размер или в намаления в хипотезата на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Същият може
само да бъде намален, но не и да бъде отменен.
При условията на евентуалност жалбоподателя – длъжник по изпълнителното дело, иска
намаляване на разноските за адвокат, претендирани от насрещната страна по
изпълнителното дело – от взискателя. Възможността да се иска намаляване на разноските за
адвокат на насрещната страна е уредена в разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Според т. 3
от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 6/2012 г., ОСГТК,
докладчик съдиите Е.Ч. и А.Б., при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско
възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78, ал. 5 от ГПК, съдът не е обвързан от
5
предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. В същото време
следва да се приеме, че с поведението си длъжникът е дал повод за образуване на
изпълнителното производство. Същият е могъл да изпълни задължението си, да уведоми
кредитора за извършеното от него плащане, така че да се предотврати образуване на
изпълнително дело. Вместо това жалбоподателят в настоящото производство е бездействал
и се е стигнало до образуване на изпълнително дело. Предприетите от пълномощника на
взискателя процесуални действия са по образуване на изпълнителното производство и
представителство по него.
В изпълнителното производство взискателят е представляван от адвокат, уговореното и
заплатено адвокатско възнаграждение възлиза на 1200 лв. и посочената сума се претендира
за събиране от длъжника. Според разпоредбата на чл. 10 от Наредба № 1/2004 г.,
минималният размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство,
защита и съдействие на взискателя по изпълнително дело, се формира като сбор от
възнаграждението по т. 1. за образуване на изпълнително дело – 200 лв. и възнаграждението
по т. 2. за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително
дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – 1/2 от
съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от Наредбата.
От съдържанието на договора за правна защита и съдействие се установява, че адвокатската
защита, за която е платена сумата от 1200 лева е както за образуване на делото, така и за
цялостното събиране на дължимата сума, т.е. адвокатското възнаграждение е уговорено за
цялостна защита по изпълнителното производство, а не за отделно действие.
Възнаграждението е договорено и платено преди образуване на изпълнителното
производство. В началния етап на изпълнителното производство е трудно да се определи
отнапред какви ще бъдат процесуалните действия, извършвани от адвоката в защита
интересите на взискателя и дали договореното и платено адвокатско възнаграждение е
адекватно на извършената правна услуга. Такава преценка може да се направи едва при
приключване на изпълнителното дело. Факт е, че в случая правната услуга не е ограничена
до подаване на молба за образуване на изпълнителното дело, адвокатът е извършвал
действията, които дължи като процесуален представител – подавал е молби до съдебния
изпълнител за пристъпване към принудително изпълнение чрез посочване на
изпълнителните способи, вкл. и подаване на становище по възраженията на длъжника
(процесуално представителство на страните по изпълнително дело не се състои само в
извършване на действия с цел удовлетворяване на паричните вземания), при което
подлежащото на присъждане адвокатско възнаграждение следва да се определи съгл. чл. 10,
т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет. Фактът, че след
предприемане на действия по принудително изпълнение, след призовка за доброволно
изпълнение, длъжникът е внесъл по сметка на ЧСИ дължимата сума не дава основание да се
присъди адвокатски хонорар само за образуване на делото, т. е. няма основание да се счете,
че изпълнителни действия занапред няма да бъдат извършвани.
6
Минимално дължимото адвокатско възнаграждение по чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от Наредба №
1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет за събиране вземането възлиза на сумата от 536
лева. Уговореното и изплатено адвокатско възнаграждение от взискателя е в размер на 1200
лева. Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК не изисква разноските за адвокатско
възнаграждение да са равни на минималните, а единствено да не са по-малки от тях.
С оглед на изложеното по-горе съдът намира, че изпълнителното дело не се характеризира с
фактическа и правна сложност, поради което предвид на обстоятелството, че той не е
обвързан от предвиденото в §2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да
намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер, окръжният
съд намира, че разноските за адвокатско възнаграждение по настоящето изпълнително дело
към настоящият етап от неговото развитие, следва да бъдат намалени до размер на 900 лв. ,
която сума е над минималният размер на адвокатските възнаграждения за образуване на
изпълнително дело и за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по
изпълнително дело, и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания.
Ето защо и обжалваното разпореждане следва да се отмени, като се намали размера на
определения от съдебния изпълнител адвокатски хонорар на пълномощника на взискателя
по процесното изпълнително дело от 1200 лв. на 900 лв.
Независимо от постигнатия по жалбата резултат разноски в настоящото производство не
следва да се присъждат. Отговорността за разноските по правило се разпределя съобразно
изхода от съответния спор, но тя зависи от това доколко с поведението си другата страна по
спора е станала причина за постановяване на незаконосъобразния акт, подлежащ на отмяна.
В случая се касае за проверка на действията на самия ЧСИ, за чиято незаконосъобразност
страните по изпълнението не носят отговорност, поради което не могат да бъдат отговорни
и за разноските в настоящото производство.
С оглед изложеното, Окръжен съд – Б.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане с изх. № 24893 от 29.06.2022 г., постановено по изп. д. № 363/2022
г. по описа на ЧСИ В.Т., рег. № 795, с район на действие Окръжен съд – Б. в частта в която е
оставено без уважение възражението на „Л.-М.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление гр. Б., ул. „А.К.“ № 11, ет. -1, представлявано от управителя Д.К., чрез адв. Г.
Р. Ш., относно намаляване на размера на заплатеното от взискателя адвокатско
възнаграждение в изпълнителното производство, КАТО
НАМАЛЯВА размера на разноските за адвокатско възнаграждение, заплатено от взискателя
по изпълнителното дело на адв. С. Б., с адрес гр. Б., ул. ”т.а.” № 41, ет. 2, от 1200 лв. (хиляда
и двеста лева) на 900 лв. .
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане с изх. № 24893 от 29.06.2022 г., постановено по изп. д. №
7
363/2022 г. по описа на ЧСИ В.Т., рег. № 795, с район на действие Окръжен съд – Б. в частта
в която е оставено без уважение възражението на „Л.-М.“ ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление гр. Б., ул. „А.К.“ № 11, ет. -1, представлявано от управителя
Д.К., чрез адв. Г. Р. Ш., относно възлагане на основание чл. 79, ал. 1, т. 3 и на чл. 79, ал. 3 от
ГПК на таксите и разноски по изпълнението в тежест на взискателя.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8