Р Е Ш Е Н И Е
№....................
гр. София, 27.10.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А въззивен състав, в публично съдебно заседание на първи октомври през
две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа
докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно гражданско дело № 3104 по
описа за 2020г. по описа на СГС и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 13.12.2019г., постановено по гр. дело № 36040/2018
год. по описа на СРС, ГО, 64 състав, е уважен предявеният от ЗАД “Б.В.И.Г.” АД
срещу ЗД „Е.” АД иск с правно основание чл. 411, ал. 1 от КЗ за заплащане на
сумата от 500 лева – предявен като частичен от иск в пълен размер от
1 331, 77 лева, представляваща остатък от дължимо застрахователно
обезщетение и ликвидационни разноски за причинени вреди на лек автомобил марка
“Ауди“, модел „А4“ с рег. № ******, причинени при ПТП на 25.11.2017г. в гр.
Силистра, предмет на сключен при ищеца договор за имуществено застраховане, по
вина на МПС, чиито застраховател по риска „Гражданска отговорност“ към датата
на събитието е ответното дружество, ведно със законната лихва от 01.06.2018г.
/дата на подаване на исковата молба/ до окончателното изплащане.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по
чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника, в която се поддържат оплаквания
за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до
необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за
нарушение на материалния закон. Конкретно се твърди, че при завеждане на
претенция по повод упражнено суброгационно право, ищецът е представил пред
ответното дружество необходими и изискуеми документи в оригинал с цел
определяне на основанието и размера на застрахователното обезщетение. В
приложения опис на претенция № 51-01600-17346 от 27.11.2017г., е констатирано
наличие на увреждане на бронята на „Ауди А 4“, което е от втора степен, като
има изрична забележка, че не е необходима смяна на боя, тъй като е увредена от
предходна щета. Въз основа на същия опис на претенция бил възложен ремонт с
възлагателно писмо от 27.11.2017г. до „Порше Интер Ауто БГ“ ЕООД на увреденото
МПС. Според издадената фактура за извършения ремонт обаче, бронята на
автомобила не била отремонтирана, а била подменена с нова за цената от 847, 08
лева без ДДС. Стойността на ремонта бил заплатен от ищцовото дружество на
06.02.2018г. Към подадената искова молба били приложени неподписани документи с
дата на съставяне – 29.05.2018г., т.е. след извършване на възложения ремонт и
след заплащането му от ищцовото дружество въз основа на издадената от сервиза
фактура. Жалбоподателят счита, че ищецът не е доказал наличието на
причинно-следствена връзка между вредите и деянието, както и размера на
предявената претенция. Този извод е мотивиран с приетото по делото заключение
на автотехническата експертиза, съобразно което бронята била увредена от
процесното ПТП, но не била посочена степента на увреждане, както и не било ясно
кое обстоятелство е наложило подмяната на детайла с нов. Обръща внимание и на
обстоятелството, че според възлагателното писмо, на сервиза не е било възложено
боядисване на бронята, тъй като боята била увредена по предходна щета. В
жалбата са изложени съображения, че размера на регресната претенция е обусловен
от стойността на вредите, дължащи се на унищожаване или повреждане на вещта до
размера на нейната действителна стойност към момента на осъществяване на
застрахователното събитие. Счита, че в случая следва да бъде съобразено
заключението на вещото лице по приетата автотехническа експертиза във варианта
по средни пазарни цени в размер на 368, 28 лева, т.е. без подмяна на облицовка
на задна броня и без боядисването й, като бъде приспадната заплатената от
ответното дружество сума в размер на 248, 74 лева, или искът е следвало да се
отхвърли за горницата над 134, 54 лева с включени ликвидационни разноски в
обичаен размер. По тези съображения е направено искане за отмяна на
първоинстанционното решение в частта за разликата над сумата от 134, 54 лева до
присъдения размер от 500 лева.
В срока по чл. 263, ал. 1 от КЗ е постъпил отговор на
въззивната жалба от ЗК „Л.И.” АД, с който същата се оспорва. Навеждат се
съображения, че определеното от първоинстанционният съд обезщетение е в
съответствие с представените и приети по делото доказателства, включително и
заключението на автехническата експертиза. По тези съображения прави искане за
потвърждаване на решението в обжалваната му част.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е
допуснато нарушение на
императивни материални норми.
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл.
411, ал. 1 от КЗ за заплащане на сума, претендирана от ответника в качеството му на застраховател на лице, причинило увреждане на имуществото на застрахован при ищеца по договор за имуществена
застраховка. Твърди се ищецът да е изпълнил своите задължения на застраховател
по имуществена застраховка и да е встъпил в правата на увреденото лице против носещия договорна отговорност въз основа на валидно
възникнало застрахователно правоотношение с причинителя на увреждането.
Съгласно чл.
411 от КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка
"Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви
вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска отговорност".
Когато вредата е причинена от водач на моторно превозно средство, който има
валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в
правата на увреденото лице, може да предяви претенцията си към причинителя само
за размера на причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната
сума по договора за задължителната застраховка, както и за вредите, причинени
от водача на моторното превозно средство, за които застрахователят по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
е отказал да заплати обезщетение на основание
чл. 494.
Видно от законовата разпоредба предпоставките за
предвидената суброгация са: 1) наличие на действително застрахователно
правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане,
в изпълнение на който 2)
застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение, и
3) за увредения да е възникнало право на деликтно вземане срещу причинителя на
вредата на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД т.е., вредите да са причинени от
деликвента, с негово виновно и противоправно поведение, респ. договорно вземане
срещу неговия застраховател по застраховка “Гражданска отговорност”.
Доказването на тези правопраждащи факти е в тежест на ищеца – чл. 154, ал. 1 ГПК.
Между страните по делото на етапа на въззивното
производство не е спорно обстоятелството, че на 25.11.2017г. в 14, 57 часа, в
гр. Силистра, на ул. „Баба Маринка“, в района на № 26, е реализирано ПТП с
участието на лек автомобил „Форд фиеста“, с рег. № ******, управляван от Р.А.и лек
автомобил „Ауди“, модел А4, с рег. № ******,
управляван от Н.К., както и че вина за настъпилия инцидент има водачът
на първия автомобил, който при извършване на маневра десен завой с цел
паркиране на автомобила, не се е съобразил с положението на паркирания лек
автомобил „Ауди“, в резултат на което е ударил паркираното моторно превозно
средство – нарушение на правилото по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП. В пряка причинна
връзка с инцидента за собственика на увредения автомобил са произлезли
имуществени вреди. По делото не е спорно и съществуването на договор за застраховка
"гражданска отговорност" на автомобилистите между ответното дружество
и виновния водач, който е бил валиден към датата на настъпване на ПТП-то. Между
ищеца и собственика на увредения автобил бил сключен договор за имуществена
застраховка “Автокаско”, действащ към процесния период. Първоинстанционният съд
е приел за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване обстоятелството,
че ищецът е заплатил в полза на сервиза, извършил ремонт на увредената вещ, сумата от 1 555, 51 лева. Не е спорно, че
по отправена писмена покана от ищеца, получена от ответното дружество на 18.04.2018г.,
ЗД “Е.” АД е извършил извънсъдебно плащане на застрахователно обезщетение в
размер на 248, 74 лева.
Спорът между страните,
въведен с въззивната жалба и само по отношение на който въззивният съд следва
да се произнесе – арг. чл. 269, изр. 2 ГПК, се съсредоточава относно размера
на причинените вреди, както и относно наличието на причинно-следствена връзка
между деянието и вредите.
По делото е представен
неоспорен от ищеца опис на претенция № 51-01600-17346/17 от 27.11.2017г.,
подписан от представител на ищцовото дружество и от застрахования, в който е
посочено, че при извършения оглед на увреденото МПС е констатирано увреждане на
бронята – облицовка задна броня, предвидена за ремонт при средна степен на
деформация /степен 2/, като е изрично посочено, че не се признава щета – боя,
тъй като е увредена по предходна щета.
Автомобилът е предаден на
27.11.2017г. в автосервиз „Порше Интер Ауто БГ“ ЕООД за извършване на ремонт по
опис на щетите от 27.11.2017г. От представената по делото фактура № **********
от 19.12.2017г. се установява, че автосервизът е извършил допълнителни ремонтни
дейности /извън възложените от застрахователя/, включително боядисване и
подмяна на задна броня с нова, на обща стойност от 1 555, 51 лева с ДДС. Сумата
по фактурата е одобрена от ищцовото дружество и изплатена на „Порше Интер Ауто
БГ“ ЕООД на 04.02.2018г. Впоследствие на 29.05.2018г. е съставен от ищеца нов
опис на претенции по процесната щета, в които са посочени увреждания върху автомобила – облицовка задна
броня, предвидена за подмяна и боядисване.
По делото е прието
заключение на автотехническа експертиза, което преценено по реда на чл. 202 от ГПК следва да се кредитира като пълно и обосновано. От същото се установява, че
към датата на ПТП по цени на официалния сервиз размерът на щетите върху МПС
„Ауди“ в хипотеза на извършена подмяна на броня и боя, възлиза на 1 580,
51 лева, с включени ликвидационни разходи
по щетата в размер на 25 лева. Вещото лице изрично е посочило, че при
изчисляване на щетата сервизът, извършил ремонтните дейности, е включил в
сумата нови части "задна броня" на стойност 837, 08 лева без ДДС, без
същата да е вписана в описа на щетите с обозначение "П", т. е. част,
подлежаща на подмяна с нова, в това число
са вложени бояджийски материали на стойност 112, 32 лева без ДДС, които също не
били възложени от ищеца. Съдът кредитира заключението на вещото лице и в тази
част, доколкото от представения по делото опис на щетите на МПС от 27.11.2017г.
се установява че са констатирани щети, изискващи единствено облицовка на задна
броня, без боя.
Съгласно глава трета, раздел І, т. 8 от представените
Общи условия на ищеца, огледът и описанието на щетите на застрахованото МПС се
извършват от упълномощен представител на застрахователя в определен ден и час.
При констатирана необходимост може да се извърши един или повече допълнителни
огледа. В настоящия случай се твърди да е извършен втори оглед /представеният
опис на претенция не е подписан от застрахователя и от застрахованото лице и е
отбелязана дата на съставяне – 29.05.2018г., т.е. след извършване на ремонта и
връщане на автомобила на неговия собственик, извършено с приемо-предавателен
протокол от 19.12.2017г./, като в него са описани други щети – облицовка задна
броня за подмяна и боя. При липса на данни за обстоятелствата, поради които
автосервизът е извършил подмяна на задната броня с нова и боядисване, а не е
изпълнил ремонта съобразно параметрите на възложената дейност, както и с оглед
липсата на данни за причината, поради която е съставен нов опис на претенции от
29.05.2018г., не следва да бъде прието, че подмяната на посочената част с нова
и нейното боядисване е било във връзка с процесното ПТП. В заключението на
автотехническата експертиза е посочено, че увреждането на задната броня на
процесното МПС се намира в причинно-следствена връзка с твърдяния механизъм на
ПТП, доколкото тази част се намира в зоната на удара. Не са ангажирани обаче доказателства
дали това увреждане, описано в двустранния протокол и в заявлението за
изплащане на застрахователно обезщетение като „деформирана задна броня“, е
изисквало подмяна на детайла с нов, както и че боядисването на същия е в
причинно-следствена връзка с процесното пътно-транспортно произшествие. При
това положение и с оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест
в процеса, се налага извод, че ищцовото дружество не е установило по реда на
пълното и главно доказване претендираният размер на вредите и
причинно-следствената връзка между направения разход от 837, 08 лева без ДДС за
подмяна на задната броня с нова и за боядисване в размер на 112, 32 лева без
ДДС и процесното ПТП.
Обемът на регресния дълг зависи от размера на
действително причинените вреди, но не повече от размера на задължението на
застрахователя по застраховка "Каско" /плащането на недължимо
обезщетение не може да се противопостави на ответника/ и не повече от размера
на действително платената сума. В настоящия случай от заключението на
автотехническата експертиза се установява, че размерът на щетите върху
автомобила по цени на официалния сервиз в хипотеза на извършен ремонт на
бронята /облицовка задна броня/, без боядисване, възлиза на сумата от 368, 28
лева с ДДС, т.е. размерът на действителните
вреди е 383, 28 лева с включени 15 лева по ликвидация на щетата, представляващи
обичаен разход за приключване на застрахователна щета по смисъла на чл. 411 КЗ, както и с отчитане на извършената търговска отстъпка на сервиза. В
случая ищецът претендира частична сума от 500 лева, съдът приема за доказана
претенцията до общо 383, 28 лева, и при съобразяване на извършеното
извънсъдебно плащане на сума от 248, 74 лева, се налага извод, че претенцията е
основателна до размер на сумата от 134, 54 лева.
Като е достигнал до други изводи, първоинстанционният
съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено в
обжалваната му част – за разликата над сумата от 134, 54 лева до предявения
размер от 500 лева, и вместо него да се постанови друго, с което претенцията в
тази част да се отхвърли като неоснователна.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и предвид изричното искане, в полза на
въззивника следва да се присъдят сторените във въззивното производство съдебни
разноски в общ размер на 125 лева, от които 25 лева за държавна такса и 100
лева за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
С оглед изхода на спора първоинстанционното решението
следва да се отмени в частта, в която в полза на ищцовото дружество са
присъдени съдебни разноски за сумата над 137, 23 лева.
В полза на ответника следва да се присъдят разноски за
първоинстанционното производство, дължими съразмерно на отхвърлената част от предявените
искове, които възлизат на сумата от 146, 18 лева за заплатено възнаграждение за
вещо лице и юрисконсултско възнаграждение.
С разпоредбата на чл. 280, ал. 3 от ГПК са изключени
от обхвата на касационния контрол решенията по въззивни дела с цена на иска до
5 000 лв. – за граждански дела, и до 20 000 лв. – за търговски дела. В
настоящия случай съдът е сезиран със спор по търговско дело, тъй като заявената
претенция произтича от правоотношение, породено и отнасящо се до абсолютна
търговска сделка съгласно чл. 286, ал. 2, вр. чл. 1, ал. 1, т. 6 от ТЗ /договор
за имуществено застраховане/. С оглед цената на иска, който е под установения в
чл. 280, ал. 3 от ГПК минимален праг за търговски дела, настоящото решение е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 301468, постановено по гр. дело № 36040/2018г. по описа на СРС, ГО, 64 състав, в частта, в която е уважен предявеният от ЗАД „Б.В.И.Г.“ срещу ЗД „Е.“ АД иск с правно основание чл. 411 от КЗ за разликата
над 134, 54 лева до
присъдения размер от 500 лева, предявен като частичен от иск в пълен размер от
1 331, 77 лева, както и в частта, в която ответникът е осъден да заплати на ЗАД „Б.В.И.Г.“ съдебни
разноски в първоинстанционното
производство за сумата над 137, 23 лева И ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗАД „Б.В.И.Г.“, с ЕИК ******, седалище и адрес на
управление ***, пл. „******срещу ЗД „Е.“ АД, с ЕИК ******, седалище и адрес на
управление *** иск с правно основание чл. 411 от КЗ за заплащане на сумата над
134, 54 лева до присъдения размер от 500 лева, предявен като частичен от иск в
пълен размер от 1 331, 77 лева, представляваща застрахователно обезщетение
и ликвидационни разноски за причинени вреди на лек автомобил марка “Ауди“,
модел „А4“ с рег. № ******, причинени при ПТП на 25.11.2017г. в гр. Силистра,
предмет на сключен при ищеца договор за имуществено застраховане „Автокаско“,
настъпило по вина на водач на МПС, чиито застраховател по риска „Гражданска
отговорност“ към датата на събитието е ответното дружество, ведно със законната
лихва от 01.06.2018г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.“,
с ЕИК ******, седалище и адрес на управление ***, пл. „******да заплати на ЗД „Е.“
АД, с ЕИК ******, седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 78, ал.
3 и ал. 8 от ГПК сумата от 146, 18 /сто четиридесет и шест лева и 18 ст./ лева
– съдебни разноски в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.“,
с ЕИК ******, седалище и адрес на управление ***, пл. „******да заплати на ЗД „Е.“
АД, с ЕИК ******, седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 273, вр.
чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК сумата от 125 /сто двадесет и пет/ лева – съдебни
разноски във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.