Решение по дело №4940/2020 на Софийски градски съд

                               

    Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                            гр.София, 25.03.2022г.

 

                       В    И  М  Е  Т  О    Н А     Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ “В” състав в публично съдебно заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

                                                          ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                                                                 мл.с-я: АДРИАНА АТАНАСОВА

 

при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия Атанасова в.гр.дело № 4940 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

         

          Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

          С решение № II-55-219713 от 18.09.2019г. постановено по гр.дело № 67522/2017 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 55-ти състав, е обявена за недействителна клаузата по т. 3 от Допълнително споразумение №  532/01.06.2017г. към трудов договор № 167/04.09.2015г., сключен между УМБАЛ „А.” ЕАД и Д.Д.Ж., с която е уговорен изпитателен срок от шест месеца в полза на работодателя.

            Със същото решение е отменено на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, като незаконосъобразно, уволнението на Д.Д.Ж., извършено със Заповед № 104/02.08.2017г. на работодателя УМБАЛ „А.” ЕАД, като УМБАЛ „А.” ЕАД е осъдена на основание чл. 344, ал.1, т. 3, вр.с чл. 255, ал. 1 КТ да заплати на Д.Д.Ж. сумата 11844, 25 лв., представляващи обезщетение за оставането му без работа за периода 03.08.2017г. - 03.02.2018г., ведно със законната лихва от 26.09.2017г. до окончателното изплащане на сумата.

            С решението първоинстанционният съд е постановил на основание чл. 242, ал.1 ГПК предварително изпълнение на решението в частта, с която е присъдено обезщетение за оставане без работа поради законното уволнение. Освен това УМБАЛ „А.” ЕАД е осъдена на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на Д.Д.Ж. сумата 1606,00 лв. – разноски по делото, както и да заплати по сметка на Софийския районен съд сумата 573,77 лв.  - -държавни такси по уважените искове.

          Срещу решението на СРС, 55-ти с-в е постъпила въззивна жалба от УМБАЛ „А.” ЕАД, подадена чрез юрисконсулт Д.Т., с искане същото да бъде отменено и вместо това да бъде постановено друго, с което бъдат отхвърлени предявените искове. Твърди се, че решението е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалноправните разпоредби на закона, по съображения подробно изложени в жалбата. Претендира присъждане на направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

   Въззиваемата страна- ищец Д.Д.Ж., чрез пълномощника си адв. Е.Л. – Т., оспорва жалбата, като неоснователна, по съображения подробно изложени в депозирано по делото писмено становище. Моли съда,  жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение - потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

      Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

    Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

          Предмет на разглеждане във въззивното производство са предявените от ищеца Д.Д.Ж. срещу УМБАЛ „А.” ЕАД, иск с парвн основание чл. 74, ал.4, вр. с ал. 1 КТ за обявяване недействителността на т. 3 от Допълнително споразумение № 532/01.06.2017г. , сключено между ищеца и ответника, с която точка е установен изпитателен срок в полза на работодателя, като противоречаща на закона – чл. 119 КТ, евентуално като противоречаща на чл. 70, ал. 5 КТ. Предявени са и при условията на обективно съединяване искове с правно основание  чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 във връзка с чл. 225, ал.1 от КТ.

            Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния  съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.                   

            В конкретния случай не се спори между страните, а и от представените по делото доказателства се установява обстоятелството, че на 04.09.2015год. между страните по делото е бил сключен трудов договор № 167/04.09.2015 г., на основание чл.67, ал.1, т.1  от Кодекса на труда, във връзка с чл.70, ал.1 от КТ/ Кодекс на труда/, със срок на изпитване шест месеца в полза на работодателя, по силата на който, ищецът Д.Д.Ж. е приел да изпълнява длъжността „химик – II КТ“ в Клиниката по нуклеарна медицина /KHM/, Направление „Позитронно – емисионна томография” в УБАЛ „Александровска” ЕАД. Установява се, че процесния трудов договор е сключен за неопределено време, със срок на изпитване- шест месеца в полза на работодателя, като към датата на оспорената заповед е изтекъл, поради което е безспорно между страните, че договорът се е трансформирал в безсрочен /чл. 71, ал. 2 КТ/. От допълнително споразумение № 532/01.06.2017г. , сключено на 01.06.2017г. между страните по делото се установява, че за ищеца Д.Д.Ж. е променено мястото на работа и длъжността му, а именно: от място на работа KHM, Направление „Позитронно – емисионна томография” при У. „А.” ЕАД на „Болнична аптека”, от длъжност „химик – II КТ“ в „оператор циклотронно производство в Болнична аптека II кат.” С т. 3 отново е определен шестмесечен срок за изпитване в полза на работодателя, като срещу този текст е ръкописно изписано „не се съгласявам с т.3”, като ответникът въпреки първоначално заявеното оспорване на текста, е признал, че така представеното копие отговаря на оригинала, в който се съдържа същия текст.

            По делото се установява от представената длъжностна характеристика при постъпването на работа на служителя на длъжността „химик – II КТ“, че специфичните за длъжността трудови функции на ищеца включват производство и качествен контрол на радиофармацефтиците, произведени в циклотронния комплекс на болничното заведение; разпределение на единичните инжекционни дози; водене на документацията за тях, вкл. на приемане на веществата, етикиране, бракуване, отчет, водене на наличностите в склада, грижа по съхранението и опаковането им; заявяване на консумативи. На следващо място е посочено още, че заемащия длъжността следва да познава необходимите стандарти и нормативни актов, свързани с възложената работа, като за позицията е необходимо притежаването на висше образоване с квалификационна степен магистър, професионална квалификация – химик. В същата длъжностна характеристика са предвидени и редица други задължение, които не се явяват специфични за конкретната позиция, а са общи такива относно работно облекло и часа на явяване на работа. По делото са ангажирани доказателства, неоспорени от страните, а именно – диплома за завършено висше образование и удостоверения, от които се установява, че ищецът отговаря на изискванията за заемане на длъжността.

            По делото ответникът е приложил с отговора на исковата молба длъжностна характеристика от 29.05.2017г., която не е подписана от ищеца и се отнася за втората длъжност, на която той е назначен съобразно допълнителното споразумение от 01.06.2017г. за длъжността „оператор циклотронно производство в Болнична аптека II кат.” на УБАЛ „Александровска” ЕАД. В хода на първоинстанционното производство ответникът отново е представил същата длъжностна характеристика , но с ръкописен текст на последната страница, удостоверяващ връчване на длъжностната характеристика на ищеца при отказ, като оригинала на този документ не е представен от ответника, въпреки че първоинстанционният съд е задължил ответната страна да стори същото съгласно протоколно определение от 13.12.2018г. Предвид изтичането на преклузивния срок за представянето на този документ, то същият не следва да се счита за доказателство по делото.

             Със заповед № 104/02.08.2017г., издадена от УБАЛ „Александровска” ЕАД, на основание чл.71, ал.1 от Кодекса на труда/ прекратяване на трудовото правоотношение със срок за изпитване в полза на работодателя/ е прекратено считано от 03.08.2017г. трудовото правоотношение с Д.Д.Ж. на длъжност„оператор циклотронно производство в Болнична аптека II кат на УБАЛ „Александровска” ЕАД. Видно от отбелязване върху заповедта, същата е връчена на ищеца на 03.08.2017год.

            Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

            Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК  от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

           Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

           Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми на закона. Същото е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за основателност на предявените от ищеца Д.Д.Ж., срещу ответника УМБАЛ „А.” ЕАД, искове с правно основание 74, ал. 4, вр. с ал. 1 от КТ, чл. 344, ал. 1, т. 1и т. 3 във връзка с чл. 225, ал.1 от КТ, както и по отношение на иска по. Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях, защото са съобразени с доказателствата по делото и са постановени при правилно приложение на материалния закон. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации/чл.272 ГПК/. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл. 146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, изложил е подробни мотиви, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото. Доводите изложени в жалбата са изцяло неоснователни. 

            Във връзка с доводите изложени във въззивната жалба следва да се добави и следното:

На първо място въззивният съд счита, че предявенит от ищеца иск по чл. 74, ал. 1 КТ е основателен, поради което правилно първоинстанционният съд е уважил същия.

Недействителността на трудовия договор е уредена като самостоятелен институт, който, в отклонение от общите правила за недействителност на сделките по ЗЗД, регламентира изрични   основания  за недействителност, реда за обявяването й, правните последици и възможността за саниране на недействителността.       

В нормата на чл. 74, ал.1 КТ са уредени изчерпателно четири основания за недействителност на трудовия договор: противоречие на закона или на колективен трудов договор или заобикаляне на закона или на колективен трудов договор. Наред с коментираните правила за недействителност на трудовия договор, при спор за действителност на трудов договор или отделна негова клауза, субсидиарно се прилагат основанията за недействителност на договорите по чл. 26 - чл. 34 ЗЗД, в който смисъл е и т. 4 от ТР № 86 от 27.02.1986 г. по гр.д.№ 86/1985 г., но само тогава, когато не са приложими специалните правила на недействителността в Кодекса на труда.

При наличие на недействителен трудов договор или на отделни негови клаузи, всяка от страните по трудовото правоотношение - работодателят от една страна и работникът или служителят от друга,  имат правен интерес от обявяване недействителността. Като правният интерес, обуславящ допустимостта на заявената по чл.74 КТ защита  е налице, когато трудовото правоотношение не е прекратено на някое от основанията по чл.  325-331 и 334 от КТ .  

Когато трудовото правоотношение вече е прекратено на някое от основанията по чл.  325-331 и чл.334 от КТ, страните по трудовия договор имат правен интерес от обявяването на недействителността му (или на отделна негова клауза - чл. 74, ал. 4 и чл. 75, ал. 2 от КТ), когато недействителността (по-точно - претендираната такава от заинтересованата страна) е от преюдициално значение за законосъобразността на съответното основание, на което е прекратено трудовото правоотношение (на уволнението - в широк смисъл), и/или за възстановяването на работа на работника или служителя, т.е. - за исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ, или за дължимостта на трудови възнаграждения, на обезщетения по КТ или на други престации по трудовото правоотношение.

Съгласно разпоредбата на чл. 119 КТ съществуващо трудово правоотношение може да се изменя само по писмено съгласие на страните по него, каквото в конкретния случай е  налице по отношение на промяна в наименованието на звеното, към което работи ищеца, съответно на длъжността му, но не е налице съгласие за изменение на останалото съдържание на обвързващия ги безсрочен трудов договор. Не е налице съгласие между страните по договора по отношение на т. 3 от допълнителното споразумение, а именно клаузата за изпитване. Това е така, тъй като срещу този текст е собственоръчно изписано от ищеца, че не е съгласен с тази част от допълнителното споразумение, като същото представлява валидно волеизявление, макар и да не е преподписано от страните, поради обстоятелството, че не е спорно между страните, че е налице такова вписване и е налице признание, че същият текст съществува и в оригинала на документа. С оглед на изложеното не е налице изменение в трудовото правоотношение относно постигане на съгласие за срока за изпитване. Следва да се отбележи обаче, че дори и да се приеме, че е постигнато такова изменение на допълнителното споразумение относно срока за изпитване на служителя, то  същото би противоречало на разпоредбата на чл. 70, ал. 5 КТ, според която трудов договор със срок за изпитване за една и съща работа с един и същи служител в едно предприятие може да се сключва само веднъж.

Настоящият съдебен състав подобно на първоинстанционния съд приема, че в конкретния случай с подписването на допълнителното споразумение е налице единствено промяна на наименованието на длъжността, която заема работникът при ответната страна по съществуващ вече безсрочен трудов договор, както и наименованието на работното му място, които са били наложащи, предвид промяна на нормативната уредба, но не е налице промяна в задълженията, които ищецът е трябвало да извършва. На първо място ответникът по делото не е доказал, че длъжностната характеристика за длъжността „оператор циклотронно производство в Болнична аптека” е била връчена  на служителя, за което по – горе са посочени подробни доводи от настоящия съдебен състав. Дои и да се приеме обаче, че същата е била връчена на ищеца по делото, то при съпоставка на двете длъжностни характеристики за длъжността „химик – II КТ“  и  „оператор циклотронно производство в Болнична аптека II кат.”  се установява, че съществените специфични трудови задължения на ищеца са идентични, които са именно: производство на радиофармацефтици за пациентите на УМБАЛ „А.” ЕАД, качествения им контрол, правилното и съхранение, отчетността им, дозирането им; заявката на консумативи за осигуряване на непрекъснат производствен процес и др. Предвид това, не е налице хипотезата на възлагане на нови функции на служителя, което да обосноваване необходимостта от проверка дали същият може годно да ги изпълнява, в каквато насока е смисълът на разпоредбата на чл. 70, ал. 5 КТ.

             Настоящият съдебен състав приема, че направените изводи от първоинстанционният съд относно незаконосъобразност на заповед № 104/02.08.2017г., издадена от УМБАЛ „А.” ЕАД, с която е прекратено считано от 07.06.2018 г. трудовото правоотношение с ищеца Д.Д.Ж., на основание чл.71, ал.1 от КТ, респективно за незаконност на извършеното уволнение на ищеца, са правилни и в съответствие на материалния закон.

             В настоящия случай, безспорно е обстоятелството, че процесното трудово правоотношение между страните по делото е било прекратено на основание чл.71, ал.1 от КТ, по инициатива на работодателя, по време на срока за изпитване.

             В случая твърденията за незаконност на уволнението, очертаващи основанието на предявения иск и в чиито рамки е ограничена търсената съдебна защита съобразно диспозитивното начало в гражданския процес, са свързани с недействителност на клаузата на т.3 от сключения между страните на 01.06.2017 год., допълнително споразумение № 532/ 01.06.2017г., с която е уговорен шестмесечен срок за изпитване в полза на работодателя, поради противоречието й с разпоредбата на чл.70, ал.5 от КТ - ищецът твърди, че се касае за последващ трудов договор при същия работодател за длъжност /длъжности/, която не се отличава от заеманата преди това от него по окончателен и безсрочен трудов договор. Въззивният съд счита, че релевираното от ищеца възражение за недействителност на процесната клауза на допълнително споразумение № 532/ 01.06.2017г., е основателно. Клаузата със срок за изпитване може да се включи в трудовия договор, когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява. Срокът за изпитване предшества окончателното приемане на работа, като за една и съща работа договор със срок за изпитване може да се сключи само веднъж и то при първоначалното приемане на работа – чл.70, ал.5 от КТ /която норма е императивна/. Т.е. при идентичност на работата, повторна проверка на годността на работника с договор по чл.70 от КТ е ненужна и затова законът не я позволява. Съдът приема, че договорът за изпитване се сключва, когато работникът или служителят постъпва първоначално на работа при съответния работодател. Максималната продължителност на изпитването е до 6 месеца. Не е допустимо срокът на договора за изпитване да бъде продължен чрез подписване на допълнителни споразумения. Законодателят дава право на страните за една и съща работа да сключат само един трудов договор със срок за изпитване и ако в уговорения срок, страната, която се ползва от него, не направи волеизявление за прекратяване, трудовият договор се смята за окончателно сключен – чл.71, ал.2 от КТ. По изключение трудов договор за изпитване може да се сключва и при съществуващо трудово правоотношение, но само когато по реда на чл.119 от КТ е съществено променена трудовата функция на работника или служителя./ в този смисъл решение № 366 от 28.04.2010 год. по гр.дело № 1023/ 2009 год., Г.К., ІV г.о./.

             Преценката за идентичност на трудовите функции се извършва с оглед естеството на възложената работа - трудовата функция в съществените й права и задължения. Изводът за идентичност не може да се изведе нито само от наименованието на длъжността, нито от механично сравнение на трудовите задължения по длъжностна характеристика. В случаите, когато първоначално изпълняваната от работника/служителя длъжност включва в обема си и трудовите функции на длъжността, на която впоследствие е преназначен, не е налице нова длъжност поради липса на съществено изменение на трудовите задължения. В този случай включването на клауза за срок за изпитване при преназначаването му, е недопустимо и същата клауза е недействителна – чл.74, ал.4 от КТ/  В този смисъл решение № 369 от 03.02.2014 год. по гр.дело № 3037/ 2013 год. на ВКС, IV г. о., ГК/.

             Следва да се посочи също така, че ограничението по чл.70, ал.5 от КТ обхваща не само случаите, когато срокът за изпитване се уговаря повторно при съществуващо трудово правоотношение, но и когато след прекратяване на трудовия договор за изпълнение на определена длъжност се сключва нов трудов договор за същата по естеството си трудова функция, тъй като годността на работника да изпълнява работата вече е проверена - / в този смисъл решение № 261 от 07.11.2014 год. по гр.дело № 1477/ 2014 год., IV Г.О., ГК/.

             В частност ответникът, чиято е била доказателствената тежест, не е установил по делото, че с ищецът е сключен на 01.06.2017 год., трудов договор за нова работа, със съществено различна трудова функция от изпълняваната дотогава. Такова различие не се установява от съпоставката на длъжностните характеристики за длъжността „химик – II КТ“ и за длъжността „оператор циклотронно производство в Болнична аптека II кат.”. Напротив в двете длъжностни характеристики е налице сходство по отношение на основни трудови функции /като съдът отчита, че не всички трудови функции са основни и съществени/. В случая съдът приема, че е налице идентичност в трудовите функции, задължения, изисквания за заемането на двете длъжности.Това обосновава извода, че в нарушение на разпоредбата на чл.70, ал.5 от КТ при преназначаването на ищеца с допълнително споразумение № 532/01.06.2017 г. е включен срок за изпитване - нарушен е принципът на еднократност и изключителност на договора за изпитване. В разглеждания случай повторна проверка с договор /клауза/ по чл.70 от КТ е била ненужна и заобикаля целта, на която е подчинен характерът на този договор, доколкото годността на ищеца за изпълнението на определени трудови функции, е била изпитана вече от работодателя /ответника/. При липса на възлагане на нова трудова функция на ищеца в съществените й задължения, включената в допълнително споразумение № 532/01.06.2017 г. клауза за изпитване е недействителна, тъй като годността на ищеца за изпълняване на работата вече е била изпитана в съществуващото между страните продължило няколко години трудово правоотношение / от 04.09.2015 год. до 01.06.2017год./.

             Съдът приема, че уговорката за  изпитателен срок е недействителна поради противоречието й със закона, тъй като съгласно чл.70, ал.5 от КТ недопустимо е да се уговаря повторно срок за изпитване за същата работа със същия работник в същото предприятие. При липсата на категорични данни по делото, че заеманата от ищеца съгласно допълнително споразумение № 532/01.06.2017г. длъжност длъжността „оператор циклотронно производство в Болнична аптека II кат.” съществено се различава по трудови функции от изпълняваната от него преди това длъжност „химик – II КТ“следва да се приеме, че реално функциите, които е изпълнявал, не са променени. В тежест на работодателя е да докаже, че законосъобразно е упражнил правото си да прекрати трудовото правоотношение, съответно да докаже, че съществено е променена трудовата функция на ищеца, което той не е сторил. Доказателства в тази насока не са ангажирани по делото от страна на ответника. При това положение следва да се приеме и направи обоснован извод, че работодателят не е имал право да прекрати трудовото правоотношение на приложеното основание за уволнение -  чл.71, ал.1 от КТ.  Ето защо и на основание чл.74, ал.4 вр. с ал.1 от КТ,  клаузата за срок за изпитване в допълнително споразумение № 532/01.06.2017г.  е недействителна, а прекратяването на трудовия договор на специалното основание, установено в разпоредбата на чл.71, ал. 1 от КТ, е незаконосъобразно.

           С оглед на така изложените съображения, предявеният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ се явява основателен и доказан, и като такъв правилно е бил уважен от първоинстанционният съд. Обусловените от изхода на делото по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, искове по чл.344, ал.1, т. 1 и т.3, вр. с чл.225, ал.1 от КТ се явяват също основателни и доказани, и като такива правилно са били уважени от първоинстанционният съд.

          С оглед на така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете инстанции изводи, въззивната жалба, като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното с нея решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено изцяло на основание чл. 271, ал.1 от ГПК.

 По отношение на разноските за въззивното производство:

           При този изход на спора на въззивника- ответник не се следват разноски за настоящата инстанция. С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция и предвид изричната претенция на въззиваемата страна- ищец за присъждане на разноски, на основание чл. 273 от ГПК вр. с чл.78, ал.1 от ГПК, въззивникът- ответник следва да бъде осъден да му заплати сумата от 1380 лева, представляваща уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, съгласно приложен договор за правни услуги от 17.02.2020г. и представените фактури за заплатено възнаграждение по настоящото дело, като направеното от въззивника – ответник, възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, съдът намира за неоснователно. Съдът приема, че в настоящия случай заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение не е прекомерно, с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото.

            Така мотивиран Софийски градски съд, ГО, ІІІ „В” въззивен състав,

 

Р     Е    Ш     И     :

 

            ПОТВЪРЖДАВА решение № II-55-219713 от 18.09.2019г. постановено по гр.дело № 67522/2017 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 55-ти състав.

            ОСЪЖДА „УМБАЛ „А.” ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***,  да заплати на Д.Д.Ж., ЕГН **********,***,  на основание чл.273 във връзка с чл.78, ал.1 от ГПК, сумата от 1380 лв./ хиляда триста и осемдесет лева/, представляваща направени разноски за въззивната инстанция/ заплатено адвокатско възнаграждение/.

    РешениеТО може да се обжалва пред ВКС с касационна жалба при условията на чл.280, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от съобщението до страните. 

                                                             

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                  ЧЛЕНОВЕ : 1.                           2.