РЕШЕНИЕ
№……………. 11.07.2019 г. гр. Балчик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Балчишкият районен съд граждански състав
На единадесети юни през две хиляди и деветнадесета
година
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ивелина Велчева
Секретар: М. Й.
Прокурор: без
Като разгледа
докладваното от районен съдия Ивелина Велчева
Гражданско дело
№ 923 по описа за …2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявена искова молба от „Първа иенвестниционна
банка“ АД, гр. София, бул. „Драган Цанков“ №37 срещу Д.И. *** за признаване
за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумите както следва:
2 633,73 лв., представляваща главница по
договор за банков кредит от 9.10.2006 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение до окончателното
изплащане на дълга;
1 447,20
лв., представляваща наказателна лихва, съгласно т.19 от договор за кредит за
периода от 27.08.2015 г. до 26.08.2018 г.
Ищецът
претендира и направените разноски в заповедното и това производства.
Ответникът
оспорва иска като неоснователен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235 ал. 2 от ГПК във връзка с наведените
в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Ищецът
твърди, че между страните по делото има сключен договор
за банков кредит от 9.10.2006 г., по силата на който ищецът е отпуснал на
ответника кредит в размер на 7 000 лв.
Считано от
5.07.2012 г., кредитът е бил в просрочие, т.к. ищецът не заплатил 30 бр.
погасителни вноски, съгласно погасителен план към процесния договор. Крайният
срок за погасяване на кредита бил 5.10.2014
г.
На основание
заявление по чл. 417 от ГПК, било образувано ч.гр.д. №670/2018 г. по описа на
Районен съд – Балчик срещу ответника, приключило с положителен за ищеца съдебен
акт. Била издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. В срока
по чл. 414 от ГПК, длъжникът възразил, че не дължи изпълнение на заповедта за
изпълнение като е направил и възражение за погасителна давност по отношение на
задълженията.
Изложеното
мотивирало ищеца да отправи настоящата искова молба, с която претендира
частично вземанията, за които според него не е изтекла погасителната давност.
Ответникът
прави възражение за погасителна давност и неравноправност на клаузата за определяне на размера
на наказателната лихва, на осн. чл. 143 т. 5 от ЗЗП и за нейната нищожност като
уговорена в противоречие на добрите нрави.
Твърди,
че недобросъвестно ищецът не е обявил кредита за предсрочно изискуем, което е
довело до увеличаване размера на наказателната лихва по договора.
Правната квалификация
на иска е по чл. 124 от ГПК.
Не се спори, че между страните е
сключен договор за банков кредит от 9.10.2006 г., по силата на който на
ответника е предоставен банков кредит в размер на 7 000 лв., който
последният е следвало да погаси на вноски, съобразно приложения към делото
погасителен план.
Съобразно договора плащания, дължими,
но неизвършени в срок поради недостиг на авоар по разплащателната сметка на
ответника се отнасят в просрочие и се олихвяват с договорения в раздел 6 т. 11
лихвен процент плюс наказателна надбавка от 20 пункта.
Не се спори по делото, че
кредитополучателят е погасил само
част от вноските.
По делото бе извършена съдебно
експертиза, заключението по която съдът приема за обективно и компетентно
изготвено. Вещото лице по която установи, че размерът на договорната лихва за
целия период е 2 630, 76 лв., като просрочени са общо 28 погасителни
вноски, в размер на 2 575,15 лв., от които 2 472,05 лв. главница.
Размерът на наказателната лихва, изчислена на база договорен лихвен процент
плюс 10 пункта(според
едностранно изменение на договора от страна на банката) възлиза на 1 357,16лв.
Не е налице неравноправност на клаузата
за договорената наказателна и договорна лихва поради противоречие на добрите
нрави. В тоя смисъл клаузите решение №376/2006 г. на 2 г.о. на ВКС, според
което „Противно на добрите
нрави е да се уговаря компенсаторна
лихва (за забава), надвишаваща трикратния размер на законната лихва,
и възнаградителна лихва по обезпечен заем, надвишаваща двукратния размер на законната
лихва.“.
От усмотрението на банката зависи дали
да обяви кредита за предсрочно изискуем или да предяви претенцията си на
падежа, поради което съдът не приема възражението за недобросъвестно
упражняване на права за основателно.
По отношение на направеното възражение
за погасяване на задълженията за лихва по давност:
Не са налице основанията за погасяване
на задълженията по отношение на главницата
по давност. В тоя смисъл крайния срок за погасяване на главницата е бил
м.10.2014 г. , а заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на
26.09.2018 г., преди изтичане на 5 годишния давностен срок. Искът като
основателен следва да се уважи до установения размер от 2 472,05 лв. В останалата част следва да се отхвърли.
По отношение на задължението за заплащане
на наказателна лихва е налице погасяване по давност. Така крайния срок за
погасяване на кредита е бил 5.10.2014 г., а заявлението за издаване на заповед
за изпълнение е подадено на 26.09.2018 г., т.е. повече от 3 години, което
съобразно чл. 111 б.“в“ от ЗЗД при направено своевременно възражение за
погасяване по давност налага неоснователност на претенцията за наказателни
лихви в размер на 1 447,20 лв.
Страните претендират разноски, които им
се дължат съобразно чл. 78 от ГПК според уважената, респ. отхвърлената част от
исковете.
Воден
от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.И. ***
дължи на „Първа инвестниционна банка“ АД, гр. София,
бул. „Драган Цанков“ №37 сумата в размер на 2 472,05 лв. (две хиляди четиристотин седемдесет и два
лева и пет ст.), представляваща главница по договор за банков кредит от 9.10.2006 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за незабавно изпълнение до окончателното изплащане на
дълга, като
ОТХВЪРЛЯ иска в
останалата му част до размер от 2 633,73 лв.
ОТХВЪРЛЯ иска на „Първа инвестниционна банка“ АД за признаване за установено, че Д.И.
М. дължи на Първа инвестниционна банка“ АД сумата в
размер на 1 447,20 лв.(хиляда четиристотин четиридесет и седем
лева и двадесет ст.), представляваща наказателна лихва, съгласно т. 19
от договор за кредит за периода от 27.08.2015 г. до 26.08.2018 г.
ОСЪЖДА „Първа инвестниционна
банка“ АД да заплати на Д.И. М. сумата в размер на 406,07 лв.(четиристотин и
шест лева и седем ст.), представляваща направените в това
производство съдебно деловодни разноски.
ОСЪЖДА Д.И. М. да заплати на „Първа инвестниционна банка“ АД сумата в размер на 446,32 лв.(четиристотин
четиридесет и шест лева и тридесет и две ст.), представляваща
направените в това производство съдебно деловодни разноски.
ОСЪЖДА Д.И. М. да заплати на „Първа инвестниционна банка“ АД сумата в размер на 88,59 лв.(осемдесет и осем
лева и петдесет и девет ст.), представляваща направените в
заповедното производство съдебно деловодни
разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд-Добрич в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: