Присъда по дело №109/2022 на Окръжен съд - Пазарджик

МОТИВИ:Производството по чл.246 от НПК е образувано въз основа на
обвинителен акт внесен от ОП П.,в който правната квалификация на деянието
е по по чл. 343, ал. 1, буква „в“ във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК във връзка с
чл. 20, ал. 2, изречение второ и чл. 116 от Закона за движението по пътищата.
Подсъдимият СТ. СП. Т. от с.Ц. го обвиняват в това че на 22.07.2019 г.
в село Б., обл. П., на кръстовището, образувано от пресичането на ул. „***“ и
ул. „***“, при управляване на моторно превозно средство- товарен автомобил
„***“ с регистрационен ++++++ нарушил правилата за движение:
- чл. 20, ал. 2, изречение второ от ЗДвП- като водач на пътно превозно
средство не е намалил скоростта до безопасната при екстрено спиране
скорост по- малка от 42 км/ч, за да може да спре при възникналата опасност
за движението- пресичащ платното за движение пешеходец;
- чл. 116 от ЗДвП- като водач на пътно превозно средство, макар, че е бил
длъжен, не е бил внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към
престарелите хора
и по непредпазливост причинил смъртта на пешеходеца СП. АТ. Г., ЕГН
**********, бивш жител на село Б., обл. П., починала на 31.07.2019 г.
На основание чл.76 от НПК наследника на пострадалия СП. АТ. Г. -
В. Г. Г.- син и ЕМ. Г. Н. -дъщеря–са конситуирани като частни обвинители
по делото.
Производството пред ***та инстанция се разви по реда на Глава ХХVII
от НПК.
Представителят на Окръжна прокуратура гр.П. подържа
обвинението,пледира за осъдителна присъда с приложение на института на
условното осъждане спрямо наказанието “лишаване от свобода”.
Повереникът на частните обвинители ,пледира за осъдителна
присъда,като се приложи разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК наказанието
лишаване от свобода.
Защитникът на подсъдимият,пледира и излага съображения за
приложението на чл. 66 от НК.
Подсъдимият се признава за виновен , признава изцяло фактите
,изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае да се
събират доказателства за тях.
Съдът като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази
разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено следното: С.Т. и свид. Й.
Н. живеят на съпружески начала в село З., обл. П. и от около 30 години се
занимават със земеделие. При упражняване на дейността си ползват товарен
автомобил „***“ с регистрационен ++++++ собственост на подсъдимия. Т.
притежава свидетелство за управление на МПС № 28318*** от 10.01.2017 г.,
категории А, В, АМ. От приложената на л. 17- л. 18 по досъдебното
1

производство справка за нарушител/водач е видно, че в периода 2007 г.- 2018
г. Т. е наказван многократно по административен ред за извършени
нарушения на разпоредби от Закона за движението по пътищата, за които са
му издадени общо 9 (девет) наказателни постановления и 17 (седемнадесет)
фишове.
На 22.07.2019 г. рано сутринта подсъдимият и свид. Н. закарали продукцията
си на борсата в село О. обл. П., като оттам закупили друга земеделска
продукция, която възнамерявали същия ден да продадат на пазара в село Д.,
обл. П..
Потеглили от село О. с управлявания от подс. Т. товарен автомобил „***“ с
регистрационен ++++++ като свид. Н. седяла на предната дясна седалка в
автомобила. Минали през село З., обл. П. и в около 06.45 ч.- 06.50 ч. навлезли
в село Б., обл. П.. Подсъдимият управлявал автомобила по платното за
движение на ул. „***“ в посока от север на юг. Времето било ясно, слънчево и
осигурявало неограничена видимост. Пътят бил асфалтов, сух, без дупки и
неравности, прав, хоризонтален и равен, без наличие на завои, което също
осигурявало неограничена видимост. Скоростта на движение на управлявания
от подсъдимия автомобил била около 50 км/ч.
По времето, когато Т. шофирал по ул. „***“ в село Б., пострадалата
пешеходка С.Г., 79 годишна била източно от платното, като се прибирала към
дома си на ул. „***“ № 2, след като била купила хляб от близкия магазин. Тя
предприела пресичане на платното за движение на ул. „***“ в зоната на
кръстовището с ул. „***“, в посока от изток на запад, от ляво на дясно пред
управлявания от подсъдимия автомобил. Въпреки, че възприел предприетото
от Г. пресичане, подсъдимия не реагирал веднага, а едва когато тя вече била
около средата на платното екстрено задействал спирачната система, но
реакцията му не била навременна и ударил пешеходката е предната лява част
на автомобила. След удара, автомобилът се установил на място, а
пострадалата С.Г. паднала на платното за движение по лице непосредствено
пред автомобила.
Свид. Н.Н. станал очевидец на произшествието и веднага отишъл при
пострадалата, която треперела, като от устата й текла кръв. Той я разпознал и
в този момент от находящия се в близост до мястото на удара дом, в който
живеела Г. излезли и живущите с нея в едно домакинство- синът й свид. В.Г.,
снаха й- свид. В. Г. и внуците й- свидетелите Г. и Д.Г.и. Към тях се
присъединил подсъдимия и предложил да закара пострадалата до болницата.
Свид. Г. не разрешила, защото свекърва й не била контактна и изхъркала два
пъти, а и вече били подали сигнал за инцидента на ЕЕН 112, като на място
били изпратени екип на ЦСМП- П. и полицейски автопатрул в състав от
свидетелите Т.Г. и И.К.- младши автоконтрольори в сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР- П.. Свидетелите Г. и К. пристигнали в около 07.05 ч. на
местопроизшествието и установили, че Т., управлявайки описания по- горе
автомобил в посока от с. З. към с. Б., на влизане в с. Б. по ул. „***“ е блъснал
2

с предна лява част пресичащата от ляво на дясно пешеходка С.Г., която с
линейка на ЦСМП- П. била откарана до Спешно отделение на „МБАЛ- П.“
АД- град П.. Полицейските служители изпробвали подсъдимия Т. за употреба
на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер“, който отчел 0.00
промила. Първоначалните данни за състоянието на пострадалата били за рана
на главата, комоцио и натъртвания по тялото, поради което настъпилото
пътнотранспортно произшествие било обработено административно. Свид. Г.
съставил на Т. АУАН № 13614- л. 12, който той подписал без възражения.
Свид. Г. изготвил и докладна записка, към която приложил 8 (осем) броя
снимки от местопроизшествието, заснети със служебен таблет и изготвил
констативен протокол за ПТП с пострадали лица и план- схема към
протокола.
Пострадалата Г. била приета в Спешно отделение на „МБАЛ- П.“ АД- град П.
на 22.07.2019 г. На същата дата е хоспитализирана в Хирургично отделение
на болничното заведение, като на 31.07.2019 г. починала.
Според заключението на тройната съдебномедицинска експертиза по писмени
данни № - П- 63/18.03.2020 г., на 22.07.2019 г. в село Б., обл. П. на ул. „***“
товарен автомобил „***“ с регистрационен № ****, управляван от
собственика му СТ. СП. Т. блъска пешеходката СП. АТ. Г. на 79 години, като
вследствие на настъпилото ПТП същата е пострадала. Травмите са
локализирани предимно в дясната страна на главата и тялото, като
непосредствено след удара С.Г. е изпаднала в безсъзнание, видно от
свидетелските показания. Откарана е с линейка до Спешно отделение на
„МБАЛ- П.“ АД- град П. в 07.20 ч. на 22.07.2019 г. При приемането й в
Спешно отделение е била в съзнание, с липса на спомен за случилото се и
имала гадене. Била е прегледана, изследвана, консултирана, диагностицирана
с основна диагноза: Мозъчно сътресение и придружаващи заболявания и
усложнения: Мозъчно- съдова болест, неуточнена. Вторична хипертония,
неуточнена. Пострадалата Г. е приета в 09.02 ч. на същата дата за лечение в
Хирургично отделение със следните увреждания: разкъсно- контузна рана в
дясната слепоочно- теменна част на главата- 4- 5 см, тип скалп; данни за
торакоабдоминапна травма. Веднага след хоспитализирането й в Хирургично
отделение и проведените по спешност необходими изследвания, С.Г. е
оперирана- проведено е хирургично лечение на раната на главата и на
кръвоизлива в коремната кухина.
От клиничната картина и проведените изследвания не са намерени данни за
мозъчен кръвоизлив.
Наблюдението и лечението на С.Г. продължават в Отделение по
анестезиология и интензивно лечение (ОАИЛ), като състоянието й се
стабилизира през следващите две денонощия, след което, на 24.07.2019 г. е
преведена в Хирургично отделение за продължаване на лечението й. Следват
още три дни на стабилно състояние на С.Г..
На 26/27.07.2019 г. година, състоянието й рязко се влошава, с изпадане в кома
3

при високи стойности на артериалното налягане и излизане от ритъм при
предсърдно мъждене. По клиничната картина и образното изследване-
компютьрна томография на главния мозък от 27.07.2019 г. е диагностициран
субарахноидален мозъчен кръвоизлив с пробив във вертикулите, като С.Г.
отново е приведена в обедните часове на същия ден в ОАИЛ с диагноза:
Контузия на мозъка. Травматична субарахноидална хеморагия, като не са
намерени показания за хирургично лечение на мозъчния кръвоизлив.
През следващите три дни, на фона на лечение, състоянието на С.Г. е тежко,
влошаващо се и на 31.07.2019 г. в 18.08 часа прави летален изход.
При възникналото ПТП на 22.07.2019 г. С.Г. е получила следните
травматични увреждания: Черепно- мозъчна травма; Контузия на главата;
Мозъчно сътресение; Контузия на мозъка (дясно тилно); Травматичен
субарахноидален кръвоизлив (в дясно слепоочно- теменно) с пробив във
вентрикулната система; Разкъсно- контузна рана на главата в дясно
слепоочно- теменно; Контузия на гръдния кош и корема; Хемоперитонеум
500 мл (наличие на кръв в коремната кухина); Лезия на перитонеума (в ляво
пресакрално); Хематома ретроперитонеалис (локализиран зад перитонеума
кръвоизлив); ОСН (остра сърдечна недостатъчност); ОДН (остра дихателна
недостатъчност); Екзитус леталис (смъртен изход).
Гореописаните травматични увреждания са причинени по механизма на
действие на твърд, тъп предмет чрез удар с или върху такъв и добре отговарят
да са получени при ПТП- автомобилна травма- пострадал пешеходец при
блъскане от товарен автомобил с последващо падане на терена към момента
на инкриминираната дата.
Черепно- мозъчната травма е причинила на пострадалата С.Г. разстройство на
здравето, временно опасно за живота по смисъла на чл. 129 от НК.
Разкъсно- контузната рана на главата е причинила на пострадалата временно
разстройство на здравето, неопасно за живота по смисъла на чл. 130отНК.
Контузията на гръдния кош и корема с развитието на хемоперитонеум (500
мл), лезията на перитонеума и ретроперитонеалният хематом са причинили,
както заедно, така и поотделно на пострадалата разстройство на здравето,
временно опасно за живота по смисъла на чл. 129 от НК.
Причината за настъпването на смъртта на С.Г. на 31.07.2019 г. е получената
при възникналото на 22.07.2019 г. ПТП тежка черепно- мозъчна травма и
нейните усложнения.
Травматичните увреждания от настъпилото на 22.07.2019 г. ПТП са в пряка
причинно- следствена връзка с настъпилата на 31.07.2019 г. смърт на Спаска
Г еоргиева. С оглед изготвяне на заключението на назначената с
постановление от 02.02.2021 г. автотехническа експертиза и за изясняване на
допълнителни обстоятелства, на 05.04.2021 г. е извършен оглед на
местопроизшествие, при който е установена описаната в протокола
фактическа обстановка. На същата дата е извършен и следствен експеримент
4

за уточняване на данните, получени от разпита на очевидеца на настъпилото
на 22.07.2019 г. ПТП- свидетеля Н.Н..
От заключението на автотехническата експертиза (л. 294- л. 322) е видно, че
няма данни управляваният от подсъдимия Т. на инкриминираната дата
товарен автомобил „***“ с регистрационен № +++++++ да е бил технически
неизправен. Произшествието е настъпило на хоризонтален, равен правен
участък от пътя в зоната на кръстовището между ул. „***“ и ул. „***“ в село
Б., обл. П., при движение през деня, при видимост на дневна светлина.
Платното за движение в мястото на произшествието е с настилка от асфалт,
която по време на произшествието е била суха, без дупки и неравности.
Преди удара подсъдимия е управлявал автомобила по платното за движение
на ул. „***“ в село Б., обл. П. в посока от север на юг. През това време
пешеходката СП. АТ. Г. е пресичала платното за движение на ул. „***“ в
посока от изток на запад, от ляво на дясно пред автомобила. Ударът е
настъпил в западната лента на платното за движение на място, намиращо се
по дължина на 0,3-4,1 метра северно от ориентира, приет в протокола за оглед
от 05.04.2021 г. (стълб с надпис ТП- 3 А 21) и по широчина на 845,5 метра
западно от ориентира.
Скоростта на движение на т. а. „***“ непосредствено преди задействане на
спирачната му система е била около 50 км/ч, а в момента на удара е била
около 32 км/ч.
От момента, в който пешеходката С.Г. е навлязла на платното за движение,
подсъдимия Т. при своевременна реакция и задействане на спирачната
система с максимална интензивност е имал техническа възможност да
установи автомобила преди мястото на удара и по този начин да избегне
произшествието чрез безопасно екстрено спиране, тъй като в този момент
мястото на удара е било извън опасната зона на автомобила.
Подсъдимия би имал техническа възможност да избегне удара чрез безопасно
екстрено спиране, ако в момента, в който е реагирал се е движел със скорост
по- малка от 42 км/ч.
В момента на навлизане на пешеходката С.Г. на платното за движение,
управляваният от подсъдимия Т. товарен автомобил е бил на около 66-67
метра и ако пешеходката бе отложила пресичането на платното за движение,
удар не би настъпил.
Възприетият от експерта най- вероятен механизъм на настъпилото
пътнотранспортно произшествие от техническа гледна точка е следният:
Т. е управлявал т. а. „***“ по платното за движение на ул. „***“ в село Б., обл.
П. в посока от север на юг. През това време пешеходната С.Г. е била източно
от платното. Когато автомобилът е бил на около 66-^67 метра, пешеходната Г.
е предприела пресичане на платното за движение на ул. „***“ в посока от
изток на запад, от ляво на дясно пред автомобила. Около 2,67 секунди след
това, когато С.Г. е била около средата на платното, Т. е реагирал, като
5

екстрено е задействал спирачната система, но въпреки това след около 2,2
секунди е настъпил удар, който е бил неизбежен. Ударът е настъпил в
предната лява част на автомобила. След удара товарният автомобил „***“ се е
установил на мястото и в положението, видно от приложените към
заключението фотоснимки, а пешеходката С.Г. е паднала на платното за
движение пред автомобила.
Основна причина за настъпилото произшествие от техническа гледна точка е,
че водачът на товарния автомобил „***“ СТ. СП. Т. не е реагирал
своевременно със задействане на спирачната система на опасността от удар с
пешеходката СП. АТ. Г..
Горната фактическа обстановка, съдът възприе, въз основа на
самопризнанието на подсъдимият ,подкрепящо се в достатъчна степен от
показанията на свидетелите В.Г., В. Г., Д.Г., Г.Г., Н.Н., Т.Г., И.К. и Й. Н.,
както и от заключенията на изготвените тройна съдебномедицинска
експертиза и автотехническа експертиза, от приложените писмени
доказателства и доказателствени средства.
Съдът дава пълна вяра на събраните гласни доказателства ,които
синхронизират напълно със събраните писмени доказателства,като взаимно се
допълват,подкрепят направеното самопризнание и очертават по категоричен
начин на гореописаната фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че от обективна
и субективна страна, подсъдимият е осъществил законният състав на
престъплението по по чл. 343, ал. 1, буква „в“ във връзка с чл. 342, ал. 1 от
НК във връзка с чл. 20, ал. 2, изречение второ и чл. 116 от Закона за
движението по пътищата,тъй като на 22.07.2019 г. в село Б., обл. П., на
кръстовището, образувано от пресичането на ул. „***“ и ул. „***“, при
управляване на моторно превозно средство- товарен автомобил „***“ с
регистрационен ++++++ нарушил правилата за движение:
- чл. 20, ал. 2, изречение второ от ЗДвП- като водач на пътно превозно
средство не е намалил скоростта до безопасната при екстрено спиране
скорост по- малка от 42 км/ч, за да може да спре при възникналата опасност
за движението- пресичащ платното за движение пешеходец;
- чл. 116 от ЗДвП- като водач на пътно превозно средство, макар, че е бил
длъжен, не е бил внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към
престарелите хора
и по непредпазливост причинил смъртта на пешеходеца СП. АТ. Г., ЕГН
**********, бивш жител на село Б., обл. П., починала на 31.07.2019 г.
Доказателствената пътека по делото сочи, че на 22.07.2019 г.
подсъдимия е управлявал товарен автомобил „***“ с регистрационен №
+++++++ по ул. „***“ в село Б., обл. П. със скорост около 50 км/ч. В този
момент пострадалата пешеходка С.Г. е пресичала платното за движение на ул.
„***“ в посока от изток на запад, от ляво на дясно пред управлявания от Т.
6

автомобил. Въпреки, че С.Т. е имал обективната възможност да възприеме
пресичащата пешеходка и своевременно да намали скоростта на движение на
автомобила, респ. да го спре, той не сторил това навреме, при което,
реакцията му закъсняла и последвало съприкосновение между предната дясна
част на автомобила и пострадалата, при което тя паднала на платното за
движение пред автомобила. Скоростта, избрана от подсъдимия е позволявала
както своевременното възприемане на опасността за движението, каквато
безспорно е представлявала пешеходката, така и своевременното
предприемане на спасителна маневра. Налице е била обективна възможност
за подсъдимия С.Т. да спре автомобила преди конфликтната точка и да
избегне удара, ако внимателно е следял пътната обстановка и е реагирал
адекватно. Като не е сторил това, той не е изпълнил задължението си по чл.
20, ал. 2, изречение второ от Закона за движението по пътищата да намали
своевременно скоростта до безопасната при екстрено спиране скорост по-
малка от 42 км/ч и в случай на необходимост да спре. Наред с това,
подсъдимия С.Т. не е проявил дължимото внимание и предпазливост към
престарелите пешеходци, в частност към пострадалата 79- годишна
пешеходка С.Г., при което не е изпълнил задължението, вменено на водачите
на МПС с нормата на чл. 116 от Закона за движението по пътищата.
Настъпилото пътнотранспортно произшествие се явява пряка последица от
посочените нарушения на правилата за движение, допуснати на
инкриминираната дата от подсъдимия Спас Т. и в резултат на същото на
31.07.2019 г. е настъпила смъртта на СП. АТ. Г..
Деянието е извършено по непредпазливост, тъй като подсъдимия не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици-
пътнотранспортното произшествие и последвалата от него смърт, но е бил
длъжен и е могъл да ги предвиди и предотврати.
Подсъдимият е наказателно отговорен - налице са изискванията на чл. 31, ал.
1 от НК, поради което на същия може и следва да му се търси наказателна
отговорност за извършеното престъпление.
За извършеното престъпление е предвидено наказание от две до шест години
лишаване от свобода.
При индвивидуализацията на наказанието, съдът съобрази от една страна
обществената опасност на деянието, която безспорно е висока, предвид
настъпилия вредоносен резултат, така и тази на дееца, за когото не
съществуват данни да е личност със завишена степен на обществена опасност,
а от друга - наличието на смекчаващите отговорността на подсъдимия
обстоятелства, а именно – същият е земеделски производител, позитивно
охарактеризиран, неосъждан (реабилитиран по чл. 88а от НК) а като
отегчаващо такова множеството нарушения по ЗДвП, предхождащи деянието,
характеризиращи го като недисциплиниран водач на МПС.
С оглед изложеното, ПОС намери, че наказанието на подсъдимия ,следва да
7

бъде определено при превес на смекчаващите наказателната отговорност на
подсъдимия обстоятелства, в размер под средния такъв, предвиден в
особената част на НК за този вид престъпления, а именно- три години
лишаване от свобода. Определеното наказание според разпоредбата на чл.
58а, ал. 1 от НК, съдът намали с една трета и наложи на подс. наказание в
размер на две години лишаване от свобода.
Съдът не намери основание така наложеното на подсъдимия наказание
да бъде изтърпявано ефективно, като счете, че целите, предвидени в текстта
на чл. 36 от НК, биха били постигнати и чрез прилагане института на
условното осъждане. Подсъдимият не е осъждан за умишлено престъпление
на лишаване от свобода и съдът прие,че целите на наказанието в конкретния
случай могат да се постигнат и с условно осъждане.Подсъдимият е
човек,който не е криминално проявен, и целите на личната превенция могат
да се постигнат и без реално изтърпяване на наложеното наказание лишаване
от свобода.На основание чл.66 от НК съдът отложи изтърпяването на
наложеното наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от три
години. По този начин ще се реализира напълно предупредителният
потенциал на условното осъждане, тъй като през целия този период е реална
заплахата подсъдимият да изтърпи отложеното наказание.
Съдът прие че прилагането на условното осъждане с три годишен
изпитателен срок не противоречи и на целите на генералната превенция. Те се
намират в диалектическа връзка с целите на личната превенция и се
реализират чрез нея без да са в конкурентно съотношение помежду си. Не би
могло да се очаква, че наказание, чиято строгост надхвърля необходимото за
поправяне на осъдения, ще въздейства възпитателно и предупредително
върху останалите членове на обществото. Идеята за санкцията единствено
като назидание за останалите членове на обществото е чужда на българската
наказателна система. Отчете се, че само справедливото по вид, размер и начин
на изтърпяване наказание може да изпълни и превантивната функция на
наказателноправната репресия.
С тези съображения и на основание чл. 66, ал. 1 от НК, ПОС отложи
изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от три години
считано от влизане на присъдата в законна сила.
Съдът счете, че в конкретния случай не са налице предпоставките за
прилагане на чл. 55 от НК и за определяне на друг вид наказание, тъй като не
са налице нито многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито
пък изключителни такива.
Наред с това ПОС счете, че на подсъдимия следва да бъде наложено и
кумулативното наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от
три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Настоящата инстанция намира, че така определеното по размер
наказание лишаване от правоуправление на МПС в пълна степен би
8

подействало на подсъдимия и възпиращо, и поправително, при което в
максимална степен би го мотивирало за в бъдеще стриктно да съблюдава
правилата за движение по пътищата, както и би му попречило да извърши
ново престъпление по транспорта .При определяне на срокът съдът съобрази
и справка за нарушител като водач на МПС.
При този изход на делото се осъжда подсъдимият да заплати сторените
по делото разноски в размер на 2 245.10 лева-за експертизи, дължими на ОД
на МВР-П. по сметка IBAN: BG19UNCR76303100112720 в „Уникредит
Булбанк” АД.
По изложените съображения съдът постанови присъдата и изготви
мотивите към нея.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

9

Номер на акта:	14
Дата:	26 април 2022 г.
Съдия:	Коста Стоянов Стоянов

Дело:	20225200200109
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	11 март 2022 г.

Присъда по дело №109/2022 на Окръжен съд - Пазарджик

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите