Р Е
Ш Е Н
И Е № 378
09.07.2020 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Трети граждански състав
на девети юни през две хиляди и двадесета година
в публичното заседание в следния състав:
Съдия : Нели Иванова
секретар Ваня Кирева
прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело №3187 по описа за 2019г.,за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от Н.Т.Д.
с ЕГН:********** ***, със съдебен адрес ***, кантора №**, адв.Тл Тл, против Община
Хасково, пл.“Общински“ №1, иск с правно основание чл.49
вр.чл.45 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/.
Ищецът твърди, че претендира заплащане на парично
обезщетение от ответника, който въпреки законовите изисквания не предприел
необходимите мерки за овладяване на популацията на безстопанствени кучета и
чрез това си бездействие довел до настъпилите наранявания на първия. Според
ищеца, нормативната база, задължаваща ответника да предприеме определени
действия, била разписана в чл.47 ал.3, чл.49 и чл.50 от ЗЗЖ, като в случая чрез
бездействието било налице противоправно поведение от страна на общината.
Противоправността се изразявала в бездействието на служителите на ответника да осигурят
надзор и грижи над безстопанствените кучета, които да гарантират тяхното
нормално развитие и това на гражданите на общината. Ищецът се придвижвал към
дома си, излизайки непосредствено до 1-ва поликлиника на бул.“България“,
движейки се по тротоара в посока по течението на реката около 11,30-11,45ч.
Пред него видял да се придвижва негова позната с детето си, което стояло в
детска количка. Пред тях излязло огромно безстопанствено куче, което се
намирало непосредствено до контейнерите за боклук, поставени от северния край
на сградата на поликлиниката, с белези на порода, използвана за боеве и охрана.
Малко по нататък към автобусната спирка имало човек, който им извикал да
внимават, че това куче ще ухапе някого. Ищецът като видял кучето и чул
предупреждението, решил да мине пред своята позната и детето й, за да не бъдат
нападнати, поради явното агресивно поведение на животното. В същия момент
кучето се спуснало към тях, като ищецът препречил пътя му и то без да бъде
провокирано го атакувало, захапало лявата му ръка, а след това го ухапало и в
областта на гърдите. Вследствие на нападението ищецът имал четири контузни
рани. С помощта на още едно лице ищецът успял да завърже кучето за уличен
стълб, след което получил медицинска помощ в поликлиниката. Освен обработване
на раните, ищецът провел и курс на лечение с противобясна ваксина. Отделно от
това на ищеца било предписано и приемането на редица медикаменти. Ищецът
твърди, че търпял болки и страдания в продължение на повече от месец вследствие
нанесените поражения, като това затруднявало движенията на наранената му ръка
за този период. Търпял болки и страдания вследствие на поставените му протибесни
ваксини, търпял неразположение и към момента, изразяващо се в страх от
безстопанствени кучета и постоянно чувство на тревожност от такива животни.
Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да бъде осъден
ответника да заплати на ищеца сумата от 2000лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания, страх, неудобство и напрежение, както
и сумата от 44,89лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди за
закупени лекарствени препарати във връзка с лечението след нанесените му
поражения вследствие на ухапването. Претендира присъждане на направените по
делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира
отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен. Според
ответника, кучето не е било безстопанствено и освен това ухапването не било
станало при опит на ищеца да защити детето. Според показанията на един от
свидетелите, разпитани от общинска полиция след инцидента, въпросното куче е
било преследвано от мъж. Ищецът като видял ситуацията решил да го хване,
вследствие на което бил ухапан, т.е. не била налице непредизвикана агресия от
страна на животното. Ухапването било получено поради поведението на ищеца,
който тръгнал към него и се опитал да го хване. В тази връзка общината не
носела отговорност, тъй като кучето не било безстопанствено, а било породисто и
имало собственик. От друга страна ухапването било предизвикано с действията на
самия ищец. Липсвало посочване на конкретни факти и обстоятелства, както и на
доказателства за тях, въз основа на които да може да се определи размера на
неимуществените вреди. Предвид гореизложеното се иска отхвърляне на иска като
недоказан и неоснователен и присъждане на разноските на ответната страна.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за
установена следната фактическа обстановка :
На ищеца е
издадено съдебномедицинско удостоверение от съдебен лекар на 09.09.2019г.,
който след запознаване с медицинската документация, предоставена му от
пострадалия стига до заключение за рани от ухапване от куче на лявата ръка. Представен
е по делото лист за преглед на пациент в спешно отделение, издаден на
05.09.2019г., констатиращ ухапване от куче. Представен е също така амбулаторен
лист от 05.09.2019г., в който е описано, че пациента е обработен хирургично по
повод разкъсно контузни рани на лява предмишница от ухапване от куче, издаден
от ортопед-травматолог. Приложени са също така медицинско направление, рецепти
и фискални бонове за закупени медикаменти от аптека на стойност 36,14лв. и
8,75лв.
За изясняване на
делото от фактическа страна по искане на страните съдът назначи съдебномедицинска
експертиза, чието заключение приема като компетентно и обективно дадено. В
своето заключение вещото лице сочи, че ищецът е получил рани от ухапване от
куче на лявата ръка. Според вещото лице, описаните увреждания са причинени по
механизъм на действие на твърд тъп предмет и могат да се получат от ухапване от
куче по начина, времето и при обстоятелствата, описани от ищеца. Експертизата
сочи, че е причинено разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129
от НК. Възстановителния период при описаните увреждания, според експерта, е
около 30 дни. Необходимо е поставянето на противобясна ваксина при
представените данни за кучето. Вещото лице сочи, че при така описаните
наранявания са уместни предписаните медикаменти, които са част от оздравителния
процес.
От показанията на
св.Н.А.А. се установява, че на 05.09.2019г. била с детето си на млечната кухня,
взела я и се разхождали по центъра. Докато стояли пред магазинчето за кафе,
забелязала да минава голямо куче около 40-50кг., бяло, с отрязани уши и голяма
глава. Изкоментирали, че това куче вероятно ще ухапе някого, защото е голямо и
безстопанствено. Тогава свидетелката видяла един ром да го гони с въже и
помислила, че кучето е негово. Малко след това видяла кучето да тръгва към тях
и хванала детето си, но кучето налетяло направо на ищеца и го ухапало. След
това дошъл лекар и полиция, извикана от свидетелката. Кучето било хванато от
ищеца, собственика на кафето, пред което стояла свидетелката и човека, който го
гонел преди това. Завързали кучето на един стълб, но рома, който го гонел,
казал, че не е негово и си тръгнал.
При така
установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи
относно основателността на предявения иск:
Фактическият
състав на непозволеното увреждане обхваща кумулативното наличие на следните
елементи: деяние, противоправност на деянието, причинна връзка и вина. Съгласно разпоредбата на чл.40 и чл.41 от Закона за защита на животните
/ЗЗЖ/, органите на общината са длъжни да полагат грижи за безстопанствените
кучета и оттук именно съответната община, към чиято структура са въпросните
служби, има задължението да се грижи за тези животни. Според чл.47 ал.3 от ЗЗЖ
кучета без стопани се маркират и настаняват във временни общински приюти или се
връщат по местата, от които са взети, като такива кучета са под надзора и
грижите на общината. Нормата на чл.40 ал.4 от ЗЗЖ задължава кмета на общината
да организира изпълнението на програми за овладяване популацията на
безстопанствените кучета, като тези безстопанствени животни се настаняват
временно в общински приюти. От изложеното следва, че задължение на кмета на
дадена община е да осигури настаняването на безстопанствените кучета в общински
приюти, доколкото тези животни са под негова грижа и надзор. В този смисъл
общината е длъжна да вземе мерки за предотвратяване на агресивното поведение на
кучетата към хората, както и за това, свободното им живеене в градски условия
да не позволява причиняването на вреди на гражданите. Независимо дали
безстопанствените кучета са настанени в приют или са върнати на местата, от
които са били взети след маркирането им, отговорност за тях винаги, според
закона, носи общината.
В
конкретния случай се установява, че ищецът е пострадал от ухапване от подобно
безстопанствено куче, като се е опитал да помогне на друг минувач да хване
кучето и същевременно да предпази своя позната /св.А./ и нейното малолетно дете
от нападение от страна на животното. Според ЗЗЖ, безстопанствено куче е такова,
което не е в определено за това място или в дом и няма стопанин с него, както е
било и в случая. Събрани са гласни доказателства от разказ на свидетел очевидец
на инцидента, който описва кучето на външен вид, посочва, че кучето минавало
няколко пъти преди да се появи човек с въже, който се опитвал да го хване, за
да не ухапе някого. Още повече, че след инцидента, който бил описан от
свидетелката при престоя й на детската площадка, друга майка на малко дете
споделила, че и тя е виждала въпросното куче. Следва да се има предвид също
така, че след като ищецът заедно с още двама мъже успели да хванат кучето и да
го вържат за близък стълб, този който преди това го гонел си тръгнал. Ето защо,
съдът приема, че действително в случая се касае до безстопанствено животно, от
където произтича и отговорността на ответната община. Общото правило на чл.45
ал.1 от ЗЗД за това, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму, в настоящия случай обуславя гаранционно-обезпечителната
отговорност на общината, която отговаря за вреди, причинени от ухапвания от
безстопанствени кучета, тъй като деянието е осъществено на нейна територия. В
случая ответникът е проявил бездействие, като не е изпълнил свои задължения по
нормативната уредба, свързани със залавяне на безстопанствени кучета,
настаняването им в определените за целта приюти, неполагане на дължимата грижа
и надзор над тези животни, отсъствие на взети мерки за предотвратяване на
агресивното им поведение спрямо хората. При иска по чл.49 от ЗЗД е достатъчно
да се установи, че увреждането е извършено поради бездействие на служител на
общината, тъй като тя е отговорна за вредите, които са причинени от нейни
служители, дори и когато не е установено от кои служители конкретно са
причинени същите вреди. Без значение е и обстоятелството, че с отговора се
прави възражение, че всъщност въпросното куче е породисто и не е
безстопанствено, а си има собственик, който носи отговорност за него. В тази
насока липсват доказателства и въпреки указанията в доклада на съда ответникът
не ангажира такива. След като не се установява наличието на конкретен
собственик на кучето то следва извода, че е безстопанствено. В случая е
допусната ситуация, при която безстопанствено куче ухапва случаен човек,
независимо от наличието или липсата на създадена организация в общината по
предотвратяване на подобни инциденти, резултат не е постигнат и в тази връзка е
налице бездействие, което е противоправно и при настъпване на вреди, общината
следва да носи отговорност.
От данните по
делото безспорно се установява, че на 05.09.2019г. в гр.Хасково ищецът е ухапан
от безстопанствено куче. От приетата медицинска документация
и изслушана съдебномедицинска експертиза се установява, че ухапването от кучето
е причинило на ищеца разкъсно-контузни рани по лявата ръка. Оздравителният
процес продължава около 30 дни, правени са противобесни ваксини, като
непосредствено след ухапването е направена хирургична обработка на раните. Към
момента ищецът няма конкретни оплаквания от болки или други усложнения, но
твърди, че все още изпитва страх и постоянно чувство на тревожност от такива
животни. При тези данни по делото съдът счита, че всичко това е поставило ищецът
в положение на физически и психически /емоционален/ дискомфорт, който следва да
бъде адекватно овъзмезден.
Съдът
намира, че от приетите по делото доказателства може да се направи извод за
претърпените от ищеца болки и страдания в степен, която налага парично
обезщетяване на претендирания иск в пълния му размер, който не е прекалено
завишен. Съдебномедицинската експертиза е установила механизма на уврежданията,
който съвпада с описания от ищеца, като раните са били обработени хирургично и
несъмнено е поставена противобясна ваксина. Нарушен е бил обичайният ритъм на
живот на лицето, което е създало допълнително неудобства за пострадалия. Също
така описаните стрес, страх и уплаха, както и неприятният спомен от инцидента,
макар да се явяват обичайна реакция от преживяното и нормално да са от естество
да предизвикат изпитването на подобен дискомфорт от случилото се, следва да
бъдат отчетени при определяне размера на обезщетението.
В
контекста на нормата на чл.52 от ЗЗД размерът на вредите трябва да се определи
съобразно принципите за справедливост, като се отчита и съдебната практика в
подобни случаи, при които претърпените увреждания се преценят конкретно, като
се аргументира подробно характера им, настъпилия вредоносен резултат,
продължителността на лечението и понесените болки и страдания. Преценявайки тези
обстоятелства в тяхната съвкупност и взаимна връзка, съдът намира предявения
иск за основателен в пълния предявен размер от 2000 лева, който размер като
парична стойност се явява напълно съобразен с процесната фактическа обстановка
и реално причинените неимуществени вреди. По отношение на претендираните
имуществени вреди съдът счита, че същите следва да се уважат в претендирания
размер, който се установява по безспорен начин от представените писмени
доказателства за заплатени медикаменти във връзка с инцидента в общ размер на
44,89лв.
С оглед изхода на
делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в
настоящото производство разноски в размер общо на 732лв., от които 82лв. –
държавна такса, 450лв. – адвокатско възнаграждение и 200лв. – депозит за вещо
лице.
Мотивиран така,
съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Община
Хасково, пл.“Общински“ №1, представлявана от Кмета Станислав Дечев, да заплати на Н.Т.Д. с ЕГН:********** ***, със
съдебен адрес ***, кантора №10, адв.Тодор Ташев, сумите от 2000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди вследствие непозволено увреждане – ухапване от безстопанствено куче,
настъпило на 05.09.2019г., и 44,89лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди вследствие непозволено увреждане – ухапване от безстопанствено куче,
настъпило на 05.09.2019г., както и направените по делото разноски в размер общо на 732лв.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно
с оригинала!
Секретар:
М.Б.