МОТИВИ към НОХД 603/10г.

 

Производството е образувано въз основа на внесен от РП – Пазарджик обвинителен акт.

            Обвинението е против И. *** за това, че в периода от 08.02.2005г. до 30.03.2005г. в гр.Пазарджик при условията на продължавано престъпление с цел да набави за себе си имотна облага в размер на 5770,20 лв. е възбудил заблуждение у шест лица от гр.Пазарджик и с това им е причинила имотна вреда в горепосочения размер- общо 5770,20 лв. и деянията са извършени както следва:

 

1.     На 08.02.2005г. в гр.Пазарджик с цел да набави за себе си имотна облага в размер на 965,79 лева е възбудила заблуждение у М.М.Б. ***, че той ще изплаща месечните вноски по сключения от негово име Договор за целево финансиране №********** от 08.02.2005г. с ”Ти Би Ай Кредит”ЕАД гр.София, касаещ покупка на мобилен телефон, марка „Нокиа”, модел ”7610” и с това му е причинил имотна вреда в горепосочения размер – престъпление по чл.209 ал.1 от НК.

 

2.     На 28.02.2005г. в гр.Пазарджик с цел да набави за себе си имотна облага в размер на 1592,04 лева е възбудила заблуждение у Г. ***, че той ще изплаща месечните вноски по сключения от негово име Договор за целево финансиране №********** от 28.02.2005г. с ”Ти Би Ай Кредит”ЕАД гр.София, касаещ покупка на мобилни телефони, марка „Нокиа”, модел ”7610” и модел „6230” и с това му е причинил имотна вреда в горепосочения размер -престъпление по чл.209 ал.1 от НК.

 

3.     На 05.03.2005г. в гр.Пазарджик с цел да набави за себе си имотна облага в размер на 1205,20 лева е възбудил заблуждение у И.З.М. ***, че той ще изплаща месечните вноски по сключения от негово име Договор за целево финансиране №********** от 05.03.2005г. с ”Ти Би Ай Кредит”ЕАД гр.София, касаещ покупка на телевизор, марка „Сони”, модел ”29CL11К”, ДВД-плеър, марка”Тошиба”, модел ”SD-140 Е” и печка марка ”Нео”, модел”MWO-E8174” и с това му е причинил имотна вреда в горепосочения размер -престъпление по чл.209 ал.1 от НК.

 

4.     На 25.03.2005г. в гр.Пазарджик с цел да набави за себе си имотна облага в размер на 611,69 лева е възбудил заблуждение у К.П.Д. ***, че той ще изплаща месечните вноски по сключения от негово име Договор за целево финансиране №********** от 25.03.2005г. с ”Ти Би Ай Кредит”ЕАД гр.София, касаещ покупка на мобилен телефон, марка „Нокиа” модел „6230” и с това му е причинил имотна вреда в горепосочения размер - престъпление по чл.209 ал.1 от НК.

 

5.     На 25.03.2005г. в гр.Пазарджик с цел да набави за себе си имотна облага в размер на 516,99 лева е възбудил заблуждение у И.О.М. ***, че той ще изплаща месечните вноски по сключения от нейно име Договор за целево финансиране №********** от 25.03.2005г. с ”Ти Би Ай Кредит”ЕАД гр.София, касаещ покупка на мобилен телефон, марка „Нокиа” модел „6020” и с това й е причинил имотна вреда в горепосочения размер - престъпление по чл.209 ал.1 от НК.

 

6.     На 30.03.2005г. в гр.Пазарджик с цел да набави за себе си имотна облага в размер на 878,58 лева е възбудил заблуждение у И.Б.Н. ***, че той ще изплаща месечните вноски по сключения от негово име Договор за целево финансиране №********** от 30.03.2005г. с ”Ти Би Ай Кредит”ЕАД гр.София, касаещ покупка на мобилен телефон, марка „Самсунг”, модел ”SGH-D 500” и с това му е причинил имотна вреда в горепосочения размер- престъпление по чл.209 ал.1 от НК-

- ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ПО ЧЛ.209 АЛ.1  ВЪВ ВР. С ЧЛ.26 АЛ.1  ОТ НК.

   Производството по делото се проведе по реда на гл. 27 от НПК.

Прокурорът дава становище за доказаност на обвинителната теза, като настоява при определяне на наказанието да се приложи нормата на чл. 58 а от НК предвид препращащата норма на чл. 373 , ал.2 от НПК. 

          Защитникът на подсъдимия пледира при определяне на наказанието да се приложи нормата на чл. 58 а от НК, действала  към момента на извършване на деянието с оглед разпоредбата на чл. 2, ал.2 от НК.

Подсъдимият признава фактите в обстоятелствената част на ОА.

Районният съд, като обсъди и прецени по отделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.301 НПК, ръководейки се от закона и по вътрешно убеждение, прие за установено следното:

        В началото на 2005г. подс.И.Б. не работел. Поради това, че нямал доходи, той решил да предлага на свои познати да закупуват на разсрочено плащане на свое име различни вещи, предимно мобилни апарати, които да му предоставят, като им обещава, че редовно ще плаща погасителните вноски. Обвиняемият нямал никакво намерение да плаща, а възнамерявал веднага, след като вземе закупените на разсрочено плащане вещи, да ги продава на непознати лица или да ги залага в заложни къщи, без да ги откупва. Това бил начинът, по който Б. възнамерявал да си набавя парични средства.

          В изпълнение на замисъла си в периода от 08.02.2005г. до 30.03.2005г. обв.Б. успял да измами шест лица по начина, описан в следващите пунктове:

 

                    Пункт І-ви:

 

          На 08.02.2005г. БАТАКИЛИЕВ посетил своя съсед и познат- св.М.Б. в дома му, находящ се в ромската махала в гр.Пазарджик. Казал му, че има нужда от мобилен телефон, но не може да си купи такъв на свое име. Помолил го да му направи услуга, като дойде в магазина и подпише договор за покупката на телефона от свое име. Обяснил му, че телефонът ще е на разсрочено плащане, като го уверил, че той редовно ще внася погасителните вноски.

          Свидетелят Б. се доверил на Б., с чийто лек автомобил отишли в гр.Септември в магазин „ДОМ-НЕТ”АД, находящ се на ул.”Средна гора”. С тях бил и св.Я..

          Б., св.Б. и св.Я. влезли в магазина. С магазинера – св.В. контактувал Б.. На св.В. последният обяснил, че св.Б. желае да закупи на разсрочено плащане мобилен телефон, марка „Нокиа”, модел ”7610”, след което предоставил личната му карта. Подсъдимият предоставил и личната карта на св.Я., който водел като гарант. Пристъпило се към процедурата за изготвяне на договор за целево финансиране с компания ”Ти Би Ай Кредит”ЕАД гр.София, с която представителят на търговския обект „ДОМ-НЕТ”АД гр.Септември имал сключен договор. Свидетелката В. изготвила доброволен въпросник. Преснимала личните карти на св.Б. и св.Я., обадила се в централния офис на ”Ти Би Ай Кредит”ЕАД гр.София, от където се обадили на служителя си – св.Х. да извърши проверка на истинността на заявените в доброволния въпросник отговори и да даде становище за платежоспособността на клиента. Свидетелят Х. постъпил формално и дал становище за верността на данните, препоръчвайки лизинг, без да контактува със св.Б. и да посети дома му, каквито са му задълженията като служител на ”Ти Би Ай Кредит”ЕАД гр.София. След това св.В. изготвила Договор за целево финансиране №********** между ”Ти Би Ай Кредит”ЕАД гр.София и св.Б. по силата на който св.Б. се задължава да внесе 12 месечни вноски всяка по 87,89 лв. – общо 1053,58 лв. Първата вноска внесъл Б., тъй като реалното внасяне на първата вноски е условие за сключване на договор за целево финансиране. Свидетелят Б. се подписал на необходимите документи – на две места в Договора за целево финансиране, включително и като издател на запис на заповед, представляваща част от договора, както и след изписан ръкописно текст ”вярно оригинала” в копието на личната му карта.

          След като взели мобилния телефон, Б., св.Б. и св.Я. напуснали магазина. Подсъдимият взел мобилния телефон и обещал на св.Б., че редовно и в срок ще внася погасителните вноски, уверявайки го, че не трябва да има никакви притеснения.

          Но не възнамерявал да плаща. С мобилния телефон се разпоредил още същия ден, продавайки го на непознато лице.

          Нито подсъдимият , нито св.Б. към настоящия момент са погасявали задължения към ”Ти Би Ай Кредит”ЕАД гр.София във връзка с Договор за целево финансиране №**********, извън платената от  Б. първа погасителна вноска.

          Установено е от показанията на пострадалия св. Б. ( л. 289 ДСП , т.ІІ), както и направените самопризнания от страна на подсъдимия, че действително подсъдимият е успял да убеди пострадалия да сключи договор за целево финансиране, като вследствие отпуснатия кредит се закупи на изплащане мобилен апарат с обещанието че сам ще погасява вноските по изплащането , срещу което получил и телефона. Подсъдимият нямал такова намерение и въобще не го е изпълнявал.

          В хода на разследването е назначена почеркова експертиза, според чието заключение подписът за „клиент”, „подпис на издателя” в частта запис на заповед в Договор за целево финансиране №********** от 08.02.2005г. и подписът след израза „вярно с оригинал” в ксерокопие от личната карта на името на св.М.М.Б. са положи от същото лице.

          Подсъдимият е действал със съзнанието за противоправно поведение.предвиждал е и е целял настъпването на обществено-опасните последици, но за пострадалия те не са настъпили , поради което и деянието, ката както е инкриминирано е останало на фазата на опита.

          С деянието си обв.Б. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.209 ал.1 от НК, тъй като на 08.02.2005г. в гр.Пазарджик с цел да набави за себе си имотна облага в размер на 965,79 лева е възбудил заблуждение у М.М.Б. ***, че той ще изплаща месечните вноски по сключения от негово име Договор за целево финансиране №********** от 08.02.2005г. с ”Ти Би Ай Кредит”ЕАД гр.София, касаещ покупка на мобилен телефон, марка „Нокиа”, модел ”7610” и с това му е причинил имотна вреда в горепосочения размер -965,79 лв. Посочената стойност се явява разликата между поетото с Договора за целево финансиране задължение от 1053,58 лв. и първата погасителна вноска от 87, 79 лв., внесена от обвиняемия на инкриминираната дата, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини – престъпление по чл. 209, ал.1 вр. чл. 18, ал.1 от НК.

 

 

 

                             Пункт ІІ-ри:

 

          На 28.02.2005г. БАТАКИЛИЕВ се намирал в питейно заведение в ромската махала на гр.Пазарджик, където живеел. Там бил и братовчед му – св.Г.С. и съпругата му св.П.С.. Подсъдимият  казал на св.С., че има нужда от мобилен телефон. Помолил го да му направи услуга, като дойде в магазина и подпише договор за покупката на телефона от свое име. Обяснил му, че телефонът ще е на разсрочено плащане, като го уверил, че той редовно ще внася погасителните вноски.

          Свидетелят С. се доверил на Б., с чийто лек автомобил отишли в гр.Септември в магазин „ДОМ-НЕТ”АД, находящ се на ул.”Средна гора”. С тях била и св.П.С..

          Б., св.Г.С. и св.П.С. влезли в магазина. С магазинера – св.В. контактувал Б.. На св.В. подсъдимият обяснил, че св.С. желае да закупи на разсрочено плащане 2 бр. мобилни телефона, марка „Нокиа”, модел ”6230” и марка „Нокиа”, модел ”7610”, след което предоставил личната му карта. Обвиняемият предоставил и личната карта на св.С., която помоли да дойде като лице-гарант. Пристъпило се към процедурата за изготвяне на договор за целево финансиране с компания ”Ти Би Ай Кредит”ЕАД гр.София, с която представителят на търговския обект „ДОМ-НЕТ”АД гр.Септември имал сключен договор. Свидетелката В. изготвила доброволен въпросник. Преснимала личните карти на св.С. и св.С., обадила се в централния офис на ”Ти Би Ай Кредит”ЕАД гр.София, от където се обадили на служителя си – св.Х. да извърши проверка на истинността на заявените в доброволния въпросник отговори и да даде становище за платежоспособността на клиента. Свидетелят Х. постъпил формално и дал становище за верността на данните, препоръчвайки лизинг, без да контактува със св.С. и да посети дома му, каквито са му задълженията като служител на ”Ти Би Ай Кредит”ЕАД гр.София. След това св.В. изготвила Договор за целево финансиране №********** между ”Ти Би Ай Кредит”ЕАД гр.София и св.Г.С. по силата на който св.С. се задължава да внесе 12 месечни вноски всяка по 144,73 лв. – общо 1736,77 лв. Първата вноска внесъл Б., тъй като реалното внасяне на първата вноски е условие за сключване на договор за целево финансиране. Свидетелят С. се подписал на необходимите документи – на две места в Договора за целево финансиране, включително и като издател на запис на заповед, представляваща част от договора, както и след изписан ръкописно текст ”вярно оригинала” в копието на личната му карта.

          След като взели мобилните телефони Б., св.С. и св.С. напуснали магазина. Подсъдимият взел телефоните и обещал на св.С., че редовно и в срок ще внася погасителните вноски, уверявайки го, че не трябва да има никакви притеснения.

          Но  той не възнамерявал да плаща. С мобилните телефони се разпоредил още същия ден, продавайки ги на непознато лице.

          Нито подсъдимият, нито св.С. към настоящия момент са погасявали задължения към ”Ти Би Ай Кредит”ЕАД гр.София във връзка с Договор за целево финансиране №**********, извън платената от обвиняемия Б. първа погасителна вноска.

          В хода на разследването е назначена почеркова експертиза, според чието заключение подписът „за клиента”, „подпис на издателя” в частта запис на заповед в Договор за целево финансиране №********** от 28.02.2005г. и във фактура №**********/02.03.2005г. за получил стоката са положени от св.Г.К.С..

          В показанията на последния, както и тези на неговата съпруга ( л. 302 и 303 от т.ІІ от ДСП) се сочат конкретни обстоятелства по направеното предложение от страна на подсъдимия пострадалият да сключи от свое име договор за закупуване на мобилен апарат на изплащане  с обещанието, че той ще погасява месечните вноски до изплащането на дължимата сума. Поради близките си отношения с подсъдимия, свидетелят му се доверил и сключил  договора на свое име, като предал получения от сделката телефон на Б..

          Процедурата по сключване на договора принципно е обяснена чрез свидетелите В. ( л. 521, служител в „Дом нет,” от където е закупена процесната вещ ) и св.Х., чрез когото е сатанло сключването на договора за закупуване на вещта за изплащане ( чрез ТИ БИ АЙ КРЕДИТ.

          За посочения от обвинението пострадал не са настъпили  имуществени вреди, тъй като нито той, нито подсъдимият са заплащали дължимите им суми по кредита. Поради това и доколкото именно това лице е било въведено в заблуждение , но не е ощетено , деянието е останало на фазата на опита.

          Подсъдимият е съзнавал  противоправния му характер. предвиждал е и е целял настъпването на обществено-опасните последици. съзнавал е, че в резултат на създадените неверни представи у пострадалия , е мотивирал последния да извърши акт на разпореждане, което обаче той не е сторил с оглед недовършеността на деянието и липсата на престъпен резултат, като обективен елемент от състава на престъплението.

 

          С деянието си Б. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.209 ал.1 от НК, тъй като на 28.02.2005г. в гр.Пазарджик с цел да набави за себе си имотна облага в размер на 1592,04 лева е възбудила заблуждение у Г. ***, че той ще изплаща месечните вноски по сключения от негово име Договор за целево финансиране №********** от 28.02.2005г. с ”Ти Би Ай Кредит”ЕАД гр.София, касаещ покупка на мобилни телефони, марка „Нокиа”, модел ”7610” и модел „6230” и с това му е причинил имотна вреда в горепосочения размер -1592,04 лв. Посочената стойност се явява разликата между поетото с Договора за целево финансиране задължение от 1736,77 лв. и първата погасителна вноска от 144,73 лв., внесена от подсъдимият , като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини. .

         

                    Пункт ІІІ-ти:

 

          На 05.03.2005г. подс.БАТАКИЛИЕВ посетил своя съсед и познат- св.И.М. в дома му, находящ се в ромската махала в гр.Пазарджик. Казал му, че има нужда от битова техника-телевизор, ДВД и печка, но не може да си купи такива на свое име. Помолил го да му направи услуга, като дойде в магазина и подпише договор за покупката на вещите от свое име. Обяснил му, че всичко ще е на разсрочено плащане, като го уверил, че той редовно ще внася погасителните вноски.

          Свидетелят М. се доверил на Б., с чийто лек автомобил отишли в гр.Пазарджик в магазин на фирма „Електронен свят”ЕООД, находящ се на ул.”Г.Бенковски”. С тях бил и св.Я..

          Б., св.М. и св.Я. влезли в магазина. С магазинера, чиято самоличност не е установено в хода на разследването, контактувал Б.. На магазинера обвиняемият обяснил, че св.М. желае да закупи на разсрочено плащане битова техника- телевизор, марка „Сони”, модел ”29CL11К”, ДВД-плеър, марка”Тошиба”, модел ”SD-140 Е” и печка марка ”Нео”, модел”MWO-E8174”, след което предоставил личната му карта. Подсъдимият предоставил и личната карта на св.Я., който водел като гарант. Пристъпило се към процедурата за изготвяне на договор за целево финансиране с компания ”Ти Би Ай Кредит”ЕАД гр.София, с която представителят на търговския обект „Електронен свят”ЕООД гр.Пазарджик имал сключен договор. Магазинерът изготвил доброволен въпросник. Преснимал личните карти на св.М. и св.Я., обадил се в централния офис на ”Ти Би Ай Кредит”ЕАД гр.София, от където се обадили на служителя си – св.С. да извърши проверка на истинността на заявените в доброволния въпросник отговори и да даде становище за платежоспособността на клиента. Свидетелят С. постъпил формално и дал становище за верността на данните, препоръчвайки лизинг, без да контактува със св.М. и да посети дома му, каквито са му задълженията като служител на ”Ти Би Ай Кредит”ЕАД гр.София. След това магазинерът изготвил Договор за целево финансиране №********** между ”Ти Би Ай Кредит”ЕАД гр.София и св.М. по силата на който св.М. се задължава да внесе 24 месечни вноски всяка по 52,40 лв. – общо 1257,60 лв. Първата вноска внесъл Б., тъй като реалното внасяне на първата вноски е условие за сключване на договор за целево финансиране. Свидетелят М. се подписал на необходимите документи – на две места в Договора за целево финансиране, включително и като издател на запис на заповед, представляваща част от договора и във фактура №3583/05.03.2005г., издадени за покупката на упоменатите вещи.

          След като взели битовата техника Б., св.М. и св.Я. напуснали магазина. Подсъдимият взел вещите и обещал на св.М., че редовно и в срок ще внася погасителните вноски, уверявайки го, че не трябва да има никакви притеснения.

          Както бе посочено горе, той не възнамерявал да плаща. С телевизора, ДВД и печката подсъдимият се разпоредил още същия ден, залагайки ги в заложна къща в гр.Пазарджик, като впоследствие не ги откупил.

          Нито подсъдимият , нито св.М. към настоящия момент са погасявали задължения към ”Ти Би Ай Кредит”ЕАД гр.София във връзка с Договор за целево финансиране №**********, извън платената от Б. първа погасителна вноска.

          В хода на разследването е назначена почеркова експертиза, според чието заключение подписът „за клиента”, „подпис на издателя” в частта запис на заповед в Договор за целево финансиране №********** от 05.03.2005г. и подписът във фактура №3583/05.03.2005г. за получил стоката са положени от св.И.З.М..

          Горните обстоятелства са установени предвид показанията на свидетелите С. ( който към момента е работел по граждански договор към кредитната институция ТИ БИ АЙ КРЕДИТ, тези на св. М. л. 471 т.ІІ ДСП, както и приложените писмени доказателства – всички документи по отпускане на кредита за закупуване на процесните вещи, предмет на престъпното посегателство ( в том І) .

          Установено е несъмнено, че подсъдимият съвсем съзнателно е изградил неверни представи у свидетеля, че ако последният сключи договор за за.купуване на съответните вещи – битова техника, той ще ги вземе за себе си, като ще погасява вноските до пълното изплащане на дължимите суми.  Поради близките се отношения с подсъдимия, свидетелят му повярвал и поради това сключил договора на свое име, но първата вноска била изплатена от подсъдимия, а последващите на били платени от никого. Поради това и за сочения като пострадал М. не са настъпили никакви имуществени вреди и деянието е останало недовършено, на фазата на опита.

          С деянието си обв.Б. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.209 ал.1 от НК, тъй като на 05.03.2005г. в гр.Пазарджик с цел да набави за себе си имотна облага в размер на 1205,20 лева е възбудил заблуждение у И.З.М. ***, че той ще изплаща месечните вноски по сключения от негово име Договор за целево финансиране №********** от 05.03.2005г. с ”Ти Би Ай Кредит”ЕАД гр.София, касаещ покупка на телевизор, марка „Сони”, модел ”29CL11К”, ДВД-плеър, марка”Тошиба”, модел ”SD-140 Е” и печка марка ”Нео”, модел”MWO-E8174” и с това му е причинил имотна вреда в горепосочения размер -1205,20 лв. Посочената стойност се явява разликата между поетото с Договора за целево финансиране задължение от 1257,60 лв. и първата погасителна вноска от 52,40 лв., внесена от подсъдимия на инкриминираната датау като деянието не е довършено и е останало на фазата на опита.

 

                    Пункт ІV-ти:

 

          На 25.03.2005г. БАТАКИЛИЕВ посетил своя съсед и познат- св.К.Д. в дома му, находящ се в ромската махала в гр.Пазарджик. Казал му, че има нужда от мобилен телефон, но не може да си купи такъв на свое име. Помолил го да му направи услуга, като дойде в магазина и подпише договор за покупката на телефона от свое име. Обяснил му, че телефонът ще е на разсрочено плащане, като го уверил, че той редовно ще внася погасителните вноски.

          Свидетелят Д. се доверил на Б., с чийто лек автомобил отишли в гр.Пазарджик в магазин на фирма „Електронен свят”ЕООД, находящ се на ул.”Г.Бенковски”. С тях бил и св.Я..

          Подсъдимият Б., св.Д. и св.Я. влезли в магазина. С магазинера, чиято самоличност не е установено в хода на разследването, контактувал Б.. На магазинера последният обяснил, че св.Д. желае да закупи на разсрочено плащане мобилен телефон, марка „Нокиа”, модел ”6230”, след което предоставил личната му карта. Подсъдимият предоставил и личната карта на св.Я., който водел като гарант. Пристъпило се към процедурата за изготвяне на договор за целево финансиране с компания ”Ти Би Ай Кредит”ЕАД гр.София, с която представителят на търговския обект „Електронен свят”ЕООД гр.Пазарджик имал сключен договор. Магазинерът изготвил доброволен въпросник. Преснимал личните карти на св.Д. и св.Я., обадил се в централния офис на ”Ти Би Ай Кредит”ЕАД гр.София, от където се обадили на служителя си – св.С. да извърши проверка на истинността на заявените в доброволния въпросник отговори и да даде становище за платежоспособността на клиента. Свидетелят С. постъпил формално и дал становище за верността на данните, препоръчвайки лизинг, без да контактува със св.Д. и да посети дома му, каквито са му задълженията като служител на ”Ти Би Ай Кредит”ЕАД гр.София. След това магазинерът изготвил Договор за целево финансиране №********** между ”Ти Би Ай Кредит”ЕАД гр.София и св.Д. ,  по силата на който св.Д.  се задължава да внесе 12 месечни вноски всяка по 55,61 лв. – общо 667,30 лв. Първата вноска внесъл Б., тъй като реалното внасяне на първата вноски е условие за сключване на договор за целево финансиране. Свидетелят Д.  се подписал на необходимите документи – на две места в Договора за целево финансиране, включително и като издател на запис на заповед, представляваща част от договора и във фактура №3928/25.03.2005г., издадена  за покупката на мобилния телефон.

          След като взели мобилния телефон, Б., св.Д. и св.Я. напуснали магазина. Подсъдимият взел телефона и обещал на св.Д., че редовно и в срок ще внася погасителните вноски, уверявайки го, че не трябва да има никакви притеснения. Но не възнамерявал да плаща. С мобилния телефон се разпоредил още същия ден, продавайки го на непознато лице.

          Нито подсъдимият, нито св.Д. към настоящия момент са погасявали задължения към ”Ти Би Ай Кредит”ЕАД гр.София във връзка с Договор за целево финансиране №**********, извън платената от Б. първа погасителна вноска.

          В хода на разследването е назначена почеркова експертиза, според чието заключение подписът „за клиента”, „подпис на издателя” в частта запис на заповед в Договор за целево финансиране №********** от 25.03.2005г. и подписът във фактура №3928/25.03.2005г. за получил стоката са положени от св.К.П.Д..

Горните обстоятелства са напълно безспорно установени предвид самопризнанията на подсъдимия по изложените в обстоятелствената част на ОА факти, които напълно се потвърждават от показанията на сочения като пострадал св. Д. ( л. 277 т.ІІ ДСП), който потвърждава, че договорът от 25.03.05г. е подписан от него. Причината е молата, която отправил към него подсъдимия да нклъчи този договор на него име с обещанието, че подсъдимият ще погасява всики дължими вноски по изплащане на закупената на изплащане вещ. Последната наистина била закупена чрез договор за целево финансиране от ТИ БИ АЙ КРЕДИТ ( виж и показанията на св. С.), взета от подсъдимия, който още същият ден се разпоредил с нея, без да заплати нито една последваща ( след първоначалната) вноска .

При тези данни съдът прие, че подсъдимият е съзнавал противоправния характер на деянието си, предвиждал е и е целял настъпването на обществено-опасните последици. престъпен резултат обаче не е настъпил за соченото като лице пострадал, тъй като нъщото не е било мватериално ощетено  чрез акт за имуществено разпореждане в полза на подсъдимия, а само е било мотивирано към същия.

          С деянието си подс.Б. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.209 ал.1 от НК, тъй като на 25.03.2005г. в гр.Пазарджик с цел да набави за себе си имотна облага в размер на 611,69 лева е възбудил заблуждение у К.П.Д. ***, че той ще изплаща месечните вноски по сключения от негово име Договор за целево финансиране №********** от 25.03.2005г. с ”Ти Би Ай Кредит”ЕАД гр.София, касаещ покупка на мобилен телефон, марка „Нокиа” модел „6230” и с това му е причинил имотна вреда в горепосочения размер -611,69 лв. Посочената стойност се явява разликата между поетото с Договора за целево финансиране задължение от 667,30 лв. и първата погасителна вноска от 55,61 лв., внесена от подсъдимия на инкриминираната дата, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини.

           Пункт V-ти:

 

          На 25.03.2005г. БАТАКИЛИЕВ, освен св.Д. посетил и своята съседка и позната- св.И.М. в дома й, находящ се в ромската махала в гр.Пазарджик. Казал й, че има нужда от мобилен телефон, но не може да си купи такъв на свое име. Помолил я да му направи услуга, като дойде в магазина и подпише договор за покупката на телефона от свое име. Обяснил й, че телефонът ще е на разсрочено плащане, като я уверил, че той редовно ще внася погасителните вноски.

          Свидетелката М. се доверила на Б., с чийто лек автомобил отишли в гр.Пазарджик в магазин на фирма „Електронен свят”ЕООД, находящ се на ул.”Г.Бенковски”. С тях била и сестрата на обв.Б.-св.З.Б..

          Б., св.М. и св.Б. влезли в магазина. С магазинера, чиято самоличност не е установено в хода на разследването, контактувал подс.Б.. На магазинера обвиняемият обяснил, че св.М. желае да закупи на разсрочено плащане мобилен телефон, марка „Нокиа”, модел ”6020”, след което предоставил личната й карта. Обвиняемият предоставил и личната карта на св.Б., която водел като гарант. Пристъпило се към процедурата за изготвяне на договор за целево финансиране с компания ”Ти Би Ай Кредит”ЕАД гр.София, с която представителят на търговския обект „Електронен свят”ЕООД гр.Пазарджик имал сключен договор. Магазинерът изготвил доброволен въпросник. Преснимал личните карти на св.М. и св.Б., обадил се в централния офис на ”Ти Би Ай Кредит”ЕАД гр.София, от където се обадили на служителя си – св.С. да извърши проверка на истинността на заявените в доброволния въпросник отговори и да даде становище за платежоспособността на клиента. Свидетелят С. постъпил формално и дал становище за верността на данните, препоръчвайки лизинг, без да контактува със св.М. и да посети дома й, каквито са му задълженията като служител на ”Ти Би Ай Кредит”ЕАД гр.София. След това магазинерът изготвил Договор за целево финансиране №********** между ”Ти Би Ай Кредит”ЕАД гр.София и св.М.,  по силата на който св.М. се задължава да внесе 12 месечни вноски всяка по 47,00 лв. – общо 563,99 лв. Първата вноска внесъл Б., тъй като реалното внасяне на първата вноски е условие за сключване на договор за целево финансиране. Свидетелката М. се подписала на необходимите документи – на две места в Договора за целево финансиране, включително и като издател на запис на заповед, представляваща част от договора и във фактура №3929/25.03.2005г., издадена за покупката на мобилния телефон.

          След като взели мобилния телефон, Б., св.М. и св.Б. напуснали магазина. Подсъдимият  взел телефона и обещал на св.М., че редовно и в срок ще внася погасителните вноски, уверявайки я, че не трябва да има никакви притеснения. Той обаче не възнамерявал да плаща. С мобилния телефон се разпоредил още същия ден, продавайки го на непознато лице на Градския пазар в гр.Пазарджик.

          Нито подсъдимият, нито св.М. към настоящия момент са погасявали задължения към ”Ти Би Ай Кредит”ЕАД гр.София във връзка с Договор за целево финансиране №**********, извън платената от Б. първа погасителна вноска.

          В хода на разследването е назначена почеркова експертиза, според чието заключение подписът „за клиента”, „подпис на издателя” в частта запис на заповед в Договор за целево финансиране №********** от 25.03.2005г. и подписът във фактура №3929/25.03.2005г. за получил стоката са положени от св.И.О.М..

Възприетото горе от съда по отношение на петото инкриминирано престъпно деяние е въз основа направените самопризнания от подсъдимия на фактите в обстоятелствената част на ОА, показанията на св. М. ( л. 471 т.ІІ от ДСП), показанията на св. с., заключението по СПЕ, както и псимените доказателства – документите ( в том І) по сключване на договора с НТИ БИ АЙ и закупуването на апарата.

Установено е, че подсъдимият е възбудил заблуждение у свидетелката М., че сам той ще пгасява дължимите вноски за изплащане на кредита, чрез кйто е закупена процесната вещ. Именно поради това тя се съгласила да сключи договора от свое име като купувач и да предостави телефона на подсъдимия. За нея обаче не са настъпили имуществени вреди,  поради което съдът прецени че деянията е останало ндовършено на фазата на опита.

В субективно отношение съдът е съзнавал противоправния характер на деянието си, предвиждал е и е целял настъпването на престъпните последици.

          С деянието си Б. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.209 ал.1 от НК, тъй като на 25.03.2005г. в гр.Пазарджик с цел да набави за себе си имотна облага в размер на 516,99 лева е възбудил заблуждение у И.О.М. ***, че той ще изплаща месечните вноски по сключения от нейно име Договор за целево финансиране №********** от 25.03.2005г. с ”Ти Би Ай Кредит”ЕАД гр.София, касаещ покупка на мобилен телефон, марка „Нокиа” модел „6020” и с това й е причинил имотна вреда в горепосочения размер -516,99 лв. Посочената стойност се явява разликата между поетото с Договора за целево финансиране задължение от 563,99 лв. и първата погасителна вноска от 47,00 лв., внесена от подсъдимия на инкриминираната дата, като деянието е останало недовършено и на фазата на опита.

          Пункт VІ-ти:

 

         

          На 30.03.2005г. БАТАКИЛИЕВ посетил своя братовчед- св.И.Н. в дома му, находящ се в ромската махала в гр.Пазарджик. Казал му, че има нужда от мобилен телефон, но не може да си купи такъв на свое име. Помолил го да му направи услуга, като дойде в магазина и подпише договор за покупката на телефона от свое име. Обяснил му, че телефонът ще е на разсрочено плащане, като го уверил, че той редовно ще внася погасителните вноски.

          Свидетелят Н. се доверил на Б., с чийто лек автомобил отишли в гр.Пазарджик в магазин на фирма „Електронен свят”ЕООД, находящ се на ул.”Г.Бенковски”.

          Б. и св.Н. влезли в магазина. С магазинера, чиято самоличност не е установено в хода на разследването, контактувал Б.. На магазинера подсъдимият обяснил, че св.Н. желае да закупи на разсрочено плащане мобилен телефон, марка „Самсунг”, модел ”SGH-D 500”, след което предоставил личната му карта. Подсъдимият предоставил и своята лична карта, заявявайки, че желае да стане гарант на св.Н.. Пристъпило се към процедурата за изготвяне на договор за целево финансиране с компания ”Ти Би Ай Кредит”ЕАД гр.София, с която представителят на търговския обект „Електронен свят” ЕООД гр.Пазарджик имал сключен договор. Магазинерът изготвил доброволен въпросник. Преснимал личните карти на св.Н. и св.Б., обадил се в централния офис на ”Ти Би Ай Кредит”ЕАД гр.София, от където се обадили на служителя си – св.С. да извърши проверка на истинността на заявените в доброволния въпросник отговори и да даде становище за платежоспособността на клиента. Свидетелят С. постъпил формално и дал становище за верността на данните, препоръчвайки лизинг, без да контактува със св.Н. и да посети дома му, каквито са му задълженията като служител на ”Ти Би Ай Кредит”ЕАД гр.София. След това магазинерът изготвил Договор за целево финансиране №********** между ”Ти Би Ай Кредит”ЕАД гр.София и св.Н., по силата на който св.Н. се задължава да внесе 12 месечни вноски всяка по 79,87 лв. – общо 958,45 лв. Първата вноска внесъл Б., тъй като реалното внасяне на първата вноски е условие за сключване на договор за целево финансиране. Свидетелят Н. се подписал на необходимите документи – на две места в Договора за целево финансиране, включително и като издател на запис на заповед, представляваща част от договора и във фактура №3937/30.03.2005г., издадена за покупката на мобилния телефон.

          След като взели мобилния телефон, Б. и св.Н. напуснали магазина. Подсъдимият взел телефона и обещал на св.Н., че редовно и в срок ще внася погасителните вноски, уверявайки го, че не трябва да има никакви притеснения. Но той не възнамерявал да плаща. С мобилния телефон се разпоредил още същия ден, продавайки го на непознато лице.

          Нито подсъдимият, нито св.Н. към настоящия момент са погасявали задължения към ”Ти Би Ай Кредит”ЕАД гр.София във връзка с Договор за целево финансиране №**********, извън платената от Б. първа погасителна вноска.

          В хода на разследването е назначена почеркова експертиза, според чието заключение подписът „за клиента”, „подпис на издателя” в частта запис на заповед в Договор за целево финансиране №********** от 30.03.2005г. и подписът във фактура №3937/30.03.2005г. за получил стоката са положени от св.И.Б.Н..

          Горните факти по това инкриминирано престъпно деяние съдът възприе като се позова на направеното самопризнание от страна на подсъдимия на фактите в обстоятелствената част на ОА, потвърдено от  показанията на разпитания като свидетел пострадал, закблючението по СПЕ, както и писмените доказателства ( по склъчване надогвора за закупуване нателефона на кредит). Установено е, че на процесната дата свидсетелят е склъчил договор след като ебил убеден от подсъдимия че ще поеме задължението което поризтича от него, а именно запащането на погасителните вноки до пълния размер на дъжимата сума като равностойност на закупения телефонен апарат.

          Подсъдимият е съзнавал противоправността на деянието, си предвиджал и е целял настъпването на престъпния резултат, но самият пострадал, сочен като такъв от обвинението, не е претърпял имуществени вреди, тъй като не е зплатил нито една от погасителните вноски.

          С деянието си Б. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.209 ал.1 от НК, тъй като на 30.03.2005г. в гр.Пазарджик с цел да набави за себе си имотна облага в размер на 878,58 лева е възбудил заблуждение у И.Б.Н. ***, че той ще изплаща месечните вноски по сключения от негово име Договор за целево финансиране №********** от 30.03.2005г. с ”Ти Би Ай Кредит”ЕАД гр.София, касаещ покупка на мобилен телефон, марка „Самсунг”, модел ”SGH-D 500” и с това му е причинил имотна вреда в горепосочения размер -878,58 лв. Посочената стойност се явява разликата между поетото с Договора за целево финансиране задължение от 958,45 лв. и първата погасителна вноска от 79,87 лв., внесена от обвиняемия на инкриминираната дата, като деянието е недовършено и на фазата на опита.

          Предвид горното, установено е, че в периода от 08.02.2005г. до 30.03.2005г. обв.И.Б. е извършил шест деяния, които осъществяват поотделно един и същ състав на престъплението измама по основния състав на чл.209, ал.1 от НК. Деянията са извършени през непродължителни  периоди  от време , при една и съща обстановка и при еднородност на вината. Обвиняемият е действал при пряк умисъл, съзнавал е общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване, при което последващите деяния се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. Касае се за продължавана престъпна дейност по смисъла на чл.26 ал.1 от НК. Общият размер на причинената вреда възлиза на 5770,20 лв.

Съдът , като взе предвид изложеното, призна подсъдимия за виновен по повдигантоото обвинение.

При определяне вида и размера на наказанието, което следваше да се наложи на подъдимия за извършеното от него престъленвие по чл. 209, ал.1 вр. чл. 18, ал.1 вр. ч. 26, ал.1 от НК , съдът се съобрази на първо ямсто с императивното приложение на чл. 58а от НК, към което препраща нормата на чл. 373 ал.4 от НПК.

Освен, че поради липсата на предвиден минимум за наказанието лишаване от свобода за извършеното от подсъдимия престъпление , същото следва да се замени с пробация на осн. Чл. 58 а вр. чл. 2, ал.2 от НК, замяната е обоснована дори и поради наличие на предпоставки за приложението на чл. 55, ал.1,т.2 б.Б от НК тъй като деянието е извършено при условията на чл. 18 ал.1 от НК и разпоредбата на чл. 58 от с.к. препраща към института на чл. 55 от НК.

За да определи конкретните по вид и продължителност пробационни мерки, съдът взе предвид високата обществена опасност на дението и тази на дееца. Данните за личноста на същия съдът прие, като негативни дори и само предвид конкретната му престъпна деятелност. Има едно предходно осъждане, за което е настъпила реабилитация по право – виж на л. 542.

Наред и като съобрази даните от подсъдимия за влошеното му здравословно състояние, които не са оспорани, съдът прие, че о отношение на същия следва да се опредлят само двете задължителни пробационни мерки по чл. 42, ал.2 т.1 и 2 от НК и то за срок от по две години всяка – задължителна регистрация по настоящ адрес с честота на явяване два пъти седмично и задължителните периодични срещи с пробационен служител. 

        На  основание чл. 189, ал.3 от НК в тежест на подсъдимия се възложипха сторените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 555 лв.

 

По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

                                                                  

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: