Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Велико Търново, 01.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновски районен съд, гражданско колегия, осемнадесети състав, на двадесет
и девети юли две хиляди и двадесета година, в публично съдебно заседание в състав:
Районен съдия: Димо Колев
Секретар Албена
Шишманова
като разгледа докладваното от
съдията
гр. дело № 938 по описа за
за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 пр.
1 ЗОДОВ.
Ищецът основава исковата си претенция на твърдения, че
на 01.11.2019г. е привлечен в качеството на обвиняем по ДП № ЗМ ***. по описа
на ОДМВР - Габрово за престъпление по чл. 235 ал. 3 т. 1 вр. ал. 1 пр. 1, 3 и 4
от НК за това, че в периода 04.05.2018г. - 09.06.2018г. в землището на с. ***,
общ. Дряново, действайки в съучастие като съизвършители с други две лица,
отсякъл, добил и извозил 101 бр. дървета от имоти, извън указаните в
позволително №430201/01.05.2018г., издадено от инж. ***от гр. Велико Търново на
фирма „Новалес” ЕООД, места и количество. Ищецът сочи, че спрямо него е взета
мярка за неотклонение „подписка” и че му е извършена полицейска регистрация.
Твърди, че с постановление от 06.12.2019г. наказателното производство спрямо
него е прекратено поради недоказаност на обвинението и че същото е влязло в
сила на 19.12.2019г. Посочва, че макар първоначално да е нямал качеството на
обвиняем по смисъла на НПК, на 09.06.2018г. е бил задържан във връзка със случая
за срок от 24 часа по реда на чл. 72 ал.1 т. 1 от ЗМВР. Твърди, че
незаконосъобразните действия на ответника по повдигане на обвинение за тежко
умишлено престъпление с квалифициращи признаци, тежестта на обвинението, както
и последващата мярка за неотклонение „подписка”, заедно с извършената
криминалистична регистрация са му причинили неимуществени вреди, изразяващи се
в претърпени душевни страдания и дискомфорт, стрес, засягане на честта и
достойнството му, както и злепоставяне на доброто му име в обществото и пред
приятелите му. Във връзка с последното уточнява, че информация за воденото
наказателно производство е била разпространена в електронни медии на
територията на гр. Габрово. Ищецът твърди да е търпял вреди от проведеното
срещу него наказателно преследване още от образуването му, а не само от момента
на формалното му привличане като обвиняем. Смята, че търпените от него вреди са
в пряка причинна връзка с незаконното обвинение и че за репарирането им му се
следва обезщетение в размер на 3000 лв., което обхваща и обезщетението за
незаконно наложената мярка за неотклонение "подписка" и за извършена
полицейска регистрация. Предвид на изложеното отправя искане до съда да осъди
ответника да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер
на 3000 лв., ведно със законната лихва, считано от 19.12.2019г. до
окончателното му изплащане, както и претърпени имуществени вреди в размер на 50
лв., представляващи заплатен адвокатски хонорар за изготвяне и депозиране пред
ОДМВР – В. Търново на искане за снемане на полицейска регистрация. Претендира
разноски.
В подадения отговор на исковата молба ответникът
оспорва предявените искове по основание и размер. Възразява ищецът да е търпял
вредите, които сочи и да е налице причинна връзка между тях и дейността на
Прокуратурата на РБ /ПРБ/. В тази връзка се акцентира, че ПРБ не е
разпространявала данни за разследването и липсват доказателства то да е станало
достояние на неограничен кръг от хора. Ответникът възразява срещу претендирания
размер на неимуществените вреди, тъй като не съответства на принципа за
справедливост по чл. 52 ЗЗД и се явява завишен. Посочва, че от момента на
предявяване на постановлението за привличане на до момента на прекратяване на
наказателното производство е изминал изключително кратък срок и че спрямо ищеца
е взета най - леката мярка за неотклонение, поради което претенцията на ищеца
се явява прекомерна. Оспорва задържането по реда на ЗМВР и извършената
полицейска регистрация на ищеца да са обстоятелства, които могат да ангажират
отговорността му за настъпили от тях неимуществени вреди. Ответникът оспорва
претенцията за имуществени вреди с доводи, че в приложения договор за правна
защита и съдействие не е уговарян адвокатски хонорар и такъв реално не е
заплащан. По тези съображения се моли за отхвърляне на исковите претенции.
Съдът, като е предвид исканията и доводите на
страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира за установено следното:
По повод на получен сигнал за незаконна сеч в землището
на с. ***, общ. Дряново е образувано ДП № 3М 95/2018г. по описа на РУ – Дряново
с първото действие по разследването /оглед на местопроизшествие/, за това, че през
периода от неустановена дата до 09.06.2018г. в местността „Чата” без редовно
писмено позволително са отсечени 101 бр. дървета - престъпление по чл. 235 ал.
1 НК /докладна записка с рег. № 258314-95/11.06.2018г., постановление на РП –
Дряново от 29.10.2019г./. В деня на образуване на наказателното производство
/09.06.2018г./ от ищеца са снети писмени обяснения по случая и същият в 17, 20
часа е задържан за срок от 24 часа на основание чл. 72 ал. 1 т. 1 ЗМВР вр. чл.
235 ал. 1 НК със заповед за задържане на лица с рег. № 66 от 09.06.2018г.,
издадена от старши полицай ***от РУ – Дряново /листи 21 и 18/. Освободен е в
23, 15 ч., съгласно направеното върху заповедта за задържане отбелязване. С Решение
№ 171/29.10.2018г. по адм. дело № 193/2018г. по описа на АС – Габрово, посочената
заповед за задържане е отменена като неправилна и незаконосъобразна. На
11.06.2019г. за случая е публикувана информация в интернет сайт, без в нея да
се съдържа посочване на имената на ищеца. От справка за съдимост на ВТРС рег. №
1343 от 12.06.2020г. се установява, че същият не е осъждан за престъпления от
общ характер.
С постановление от 16.09.2019г. на разследващ полицай
при ОД – МВР – Габрово, ищецът е привлечен в качеството на обвиняем по ДП № ЗМ ***.
по описа на ОДМВР - Габрово за престъпление по чл. 235 ал. 3 т. 1 вр. ал. 1 пр.
1, 3 и 4 от НК за това, че в периода 04.05.2018г. - 09.06.2018г. в землището на
с. ***, общ. Дряново, действайки в съучастие като съизвършители с други две
лица, отсякъл, добил и извозил 101 бр. дървета от имоти, извън указаните в
позволително №430201/01.05.2018г., издадено от инж. ***от гр. Велико Търново на
фирма „Новалес” ЕООД, места и количество. Постановление за привличане му е
връчено на 01.11.2019г. и с него му е взета мярка за неотклонение „подписка”
/листи 9-10/. Няма спор по делото, че на
ищеца е извършена полицейска регистрация свързана с фотографиране,
дактилоскопиране и изземване на образци за ДНК профил. С постановление за частично
прекратяване на наказателното производство № 294/2018г. от 06.12.2019г. наблюдаващият
прокурор, на основание чл. 199 вр. чл. 243 ал. 1 т. 1 и чл. 24 ал. 1 т. 2 НПК,
е прекратил спрямо ищеца разследването по ДП № ***. по описа на ОДМВР –
Габрово, като е отменена и наложената му мярка за неотклонение „подписка“
/листи 11-12/. Постановлението за прекратяване е влязло в сила на 19.12.2019г.,
за което е направено съответното отбелязване върху него. По молба на ищеца от
05.05.2020г., подадена чрез пълномощника му адв. ***, извършената на ищеца полицейска
регистрация № 19206/01.11.2019г. е снета на основание чл. 68 ал. 6 т. 2 ЗМВР, поради
прекратяване на наказателното производство /листи 22 и 48/. По делото е
представен договор за правна защита и съдействие № **********/27.12.2019г.
/лист 46/ за изготвяне и депозиране на искане за снемане на полицейска регистрация
на ищеца, за което същият е заплатил на адвоката си възнаграждение в уговорения
размер от 50 лв. /лист 48/.
От показанията на свид. Митев /листи 49-50/ се
установява, че познава ищеца от дете и че той и семейството му се ползват с
добро име в селото. След задържането му за незаконната сеч, ищецът се изолирал.
Бил отчаян и притеснен, че могат да му наложат тежко наказание. Съпругата му
била разстроена от задържането. За него се говорило из селото. Чуло се, че за
случая е писано и в интернет. Ищецът около 3-4 месеца не искал да работи. Сега
пак работи в дърводобива заедно с брат си.
При така установената фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи:
В разпоредбата на чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ е предвидена
обективна отговорност на държавата в случаите на незаконно повдигане и
поддържане на обвинение в извършване на престъпление. Извършените от органите
на Прокуратурата действия по повдигане и поддържане на обвинението се считат за
незаконни, ако лицето бъде оправдано или наказателното производство бъде
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето, че извършеното
деяние не е престъпление или че наказателното производство е образувано след
като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано. Основателността на иска с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ
предполага кумулативното установяване, в условията на пълно и главно доказване,
което е в тежест на ищеца, на следните обстоятелства: спрямо него да е било
повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ характер, да е бил
оправдан по повдигнатото му обвинение с влязла в сила присъда, да е претърпял
сочените в исковата молба неимуществени вреди и да е налице причинна връзка
между тях и незаконното действие на органите на Прокуратурата. Според чл. 4 ЗОДОВ
държавата отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка
и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени от
виновно длъжностно лице. В настоящата хипотеза Прокуратурата на РБ е процесуален
субституент на държавата и е пасивно легитимирана да отговаря по предявените
искове /ТР № 7/2014г. на ВКС, ОСГК/.
Не е спорно по делото, че на ищеца е
било повдигнато обвинение за престъпление от общ характер / чл. 235 ал. 3 т. 1
вр. ал. 1 пр. 1, 3 и 4 от НК /, като наказателното производство е прекратено
поради недоказаност на обвинението. Фактическият състав на специалния деликт по
чл. 2 ал. 1 т. 3 пр. 1 ЗОДОВ, освен тези елементи изисква настъпване на неимуществени
или имуществени вреди за ищеца. Според константната практика на ВКС
неимуществените вреди се изразяват в нравствените, емоционални, психически,
психологически терзания на личността, накърнената чест и достойнство, добро име
в обществото, като за тях се дължи обезщетение и при липсата на доказателства
за настъпването им, тъй като е нормално такива вреди да са търпени, което
следва от естеството на упражнената спрямо лицето наказателна репресия /Решение
№ 427/16.06.2010г. по гр.д. № 273/2009г. на III г.о., Решение № 457/25.06.2010г. по гр.д. №
1506/2009г. на IV г.о., Решение № 480/23.04.2013г. по гр.д. № 85/2012г.
на IV г.о. и мн. други/.
Ценени в своята съвкупност ангажираните
по делото гласни и писмени доказателства налагат категоричния извод, че
воденото срещу ищеца наказателно производство е довело до неблагоприятни
последици за душевното му състояние. Съдът дава вяра на показанията на
разпитания свидетел, тъй като той има преки наблюдения върху
психо-емоционалното състояние на ищеца и добросъвестно излага същите. От
неговите показания се установява, че ищецът се променил в негативна насока – изолирал
се е, появило се чувство на безпокойство и притеснение за последиците от
повдигнатото му обвинение. Това е довело и до е нежелание за работа. Повдигането
на обвинение за тежко умишлено престъпление с квалифициращи признаци,
полицейското задържане, извършената криминалистическа регистрация, както и
последвалата мярка за неотклонение „подписка” несъмнено са засегнали честа и
достойнството на ищеца. Съдът намира, че тези неблагоприятни изменения в
правната сфера на ищеца са настъпили в пряка причинно – следствена връзка с
незаконно повдигнатото му обвинение, тъй като такова отражение на наказателното
производство върху характера на пострадалия е нещо обичайно. Възражението на
ответника за липсата на причинна връзка между обвинението против ищеца и
претърпените вреди, както и това, че не може да носи отговорност за страданията
му от полицейското задържане и полицейската регистрация е напълно
неоснователно.
Разпоредбата на чл. 59 ал. 2 НК определя
като задържане във връзка с наказателното производство всяко задържане по НПК,
ЗМВР или друг закон, което е свързано с престъплението. Задържането на ищеца по
чл. 72 ал. 1 т. 1 ЗМВР със заповед за задържане на лица с рег. № 66 от
09.06.2018г. безспорно е във връзка с престъплението, за което е водено
наказателното производство по ДП № ***. по описа на ОДМВР – Габрово и което е
прекратено срещу него с постановлението на наблюдаващия прокурор. В заповедта
за задържане като правно основание изрично е посочен текста на чл. 235 ал. 1 НК. Предвид на това търпените болки и страдания от полицейското задържане са в
причинна връзка с незаконното обвинение и следва да се включат в размер на
обезщетението /Решение № 413/03.02.2016г. по гр.д. № 1911/2015г. на IV г.о., ВКС/. Негативните изживявани на ищеца по повод
извършената полицейски регистрация са последица от повдигнатото му незаконно
обвинение и са неразривна част от приложената спрямо него неоправдана държавна
принуда. Според чл. 68 ал. 1 и 3 ЗМВР, полицейските органи извършват
полицейската регистрация на лица, които са привлечени като обвиняеми за
извършено престъпление от общ характер, като последната се снема, когато е
извършена в нарушение на закона, наказателното производство е прекратено,
приключило е с влязла в сила оправдателна присъда или с освобождаване от
наказателна отговорност и налагане на административно наказание, както и когато
лицето е починало /чл. 68, ал. 5 ЗМВР/. Видно от уредбата, касаеща полицейската
регистрация, тя не се извършва по преценка на органите на МВР, а само в рамките
на започнало от Прокуратурата наказателно преследване за извършено престъпление
и на посочените в закона основания. Поради това, полицейската регистрация е
обусловена от действията на Прокуратурата, в чийто правомощия попада повдигането
и поддържане на обвинение за извършено престъпление от общ характер.
Регистрацията е част от мерките, които се предприемат срещу лицето, привлечено
като обвиняем за такъв вид престъпление, поради което при прекратяване на
наказателното производство, именно Прокуратурата на Република България носи
отговорност по чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ за претърпените неимуществени вреди и от
полицейска регистрация. В този смисъл и Решение № 201/22.07.2016г. по гр.д. №
1190/2016г. на IV г.о., ВКС.
На ищеца се дължи обезвреда за действително
претърпени от него вреди от неимуществен характер. Според константната съдебна
практика обезщетението за неимуществени вреди следва да се съизмерва с
обществения критерий за справедливост и да възмезди увредения за всички
претърпени от него морални вреди. Размерът на това обезщетение се определя от
съда по справедливост /чл. 52 ЗЗД/, което понятие не е абстрактно, а е свързано
с преценката на редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, които
следва да се вземат предвид от съда. Това са принудителното задържане на лицето
от полицейските органи, броят на повдигнатите обвинения; тежестта на
престъпленията и предвидените за тях наказания; взетите мерки за процесуална
принуда, тяхната тежест и продължителност; общата продължителност на
наказателното производство; фазите, през които е преминало до основанието,
което прави обвинението незаконно по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ;
процесуалните действия, предприети от органите на наказателното производство с
участието на увреденото лице; неговата възраст, съдебното му минало е
негативното отражение на незаконното обвинение върху личността, обществения и
професионалния живот (вземат се пред вид преди, по време и след наказателното
производство); разгласяването в медиите и публичността; увреденото здраве. Като
база на паричния еквивалент на неимуществените вреди следва да служи още
икономическия растеж и стандартът на живот в страната към датата на
увреждането, както и създадения в съдебната практика ориентир, относим към
аналогични случаи. В този смисъл Решение № 40/13.05.2020г. по гр.д. №
2683/2019г. на IV г.о., ВКС.
В случая ищецът е бил задържан от
полицейските органи на 09.06.2018г за периода от близо 6 часа. Привлечен е като
обвиняем за квалифициран състав на престъплението незаконна сеч, което
представлява тежко престъпление по смисъла на чл. 93 т. 7 НК и което се наказва
с наказание от една до осем години и глоба от пет хиляди до петнадесет хиляди
лева. Към него момент, а и понастоящем, ищецът не е бил осъждан за престъпление
от общ характер. Общата продължителност на наказателното производство спрямо него
е около година и половина. Освен предявяване на постановлението за привличане като
обвиняем на 01.11.2019г., ищецът е бил и разпитан в това му качество. Последният
признава за извършването на един разпит. Взетата му е мярка за неотклонение „подписка”,
която представлява най – леката форма на процесуална принуда. От събраните по
делото доказателства не се установява, същата да го е извадила от обичайната му
семейна и социална среда и обективно да му е попречила да полага труд. Извършена
му е полицейска регистрация, която към момента е снета. Спрямо него
наказателното производство е прекратено в досъдебната фаза на процеса. Безспорно
тези обстоятелства са довели до отрицателни промени в душевното състояние на
ищеца – емоционална натовареност, стремеж към потискане на емоциите, понижена
активност и жизнен тонус, социална изолация и др. Те са търпяни от него най –
интензивно в периода на привличането му като обвиняем и несъмнено са засегнали психо-емоционалната
му сфера и обичайния му ритъм на живот.
Не се установи незаконното обвинение да
е довело до увреждане на физическото здраве на ищеца или до трайно и болестно
засягане на психиката му. От събраните по делото доказателства не може да се
направи извод, че професионалната ангажираност на ищеца е засегната негативно
от наказателното преследване срещу него. В определен период от наказателно
производство последният твърди, че е преустановил работата си за дълъг период
от време поради страх от последващ арест. Не се установи от доказателствата по
делото дали и за какъв период ищецът е спрял да полага труд, нито да е налице
основателна причина да прекрати работните си ангажименти във връзка с
наказателното производство. Съдът намира, че не е доказано по делото твърдяното
злепоставяне на ищеца в обществото и в приятелския му кръг. От показанията на
свид. Митев не се установи някой от близките и приятелите на ищеца да се е
отдръпнал от него след обвинението, а дори напротив – последният твърди, че
близките му са се опитвали да го успокоят и да му помогнат емоционално. Противно на твърденията на ищеца, по делото остана недоказано, че
повдигането на обвинението е станало достояние на неограничен кръг от лица. Въпреки
че се установи, че случаят е отразен чрез средствата за масова информация в
местния печат, то видно от представената и приета по делото статия /лист 17/ в
нея липсват каквито и да било подробности за делото или за това, че ищецът има
общо със случая. Поради това съдът приема, че представената статия от
електронните медии не е в състояние да направи случая и в частност връзката на
ищеца с производството, достояние на хора извън приятелската му среда, с което
да злепостави последния и да засегне доброто му име в обществото. От показанията
на свидетеля се установи, че съпругата на ищеца е дала информация за воденото
срещу него наказателно преследване, от която е научил и самият свидетел.
С оглед на установената продължителност
и интензитет на засягане на психо-емоционалното състояние на ищеца и неговата млада
възраст /35 години/, при съобразяване на общото социално и икономическо
състояние на обществото, съдът намира, че справедливото обезщетение за
причинените на ищеца неимуществени вреди възлиза на 1000 лв. Този размер на
обезщетението ще обезвреди напълно душевните му терзания и преживявания
причинени от незаконно повдигнатото обвинение, без това да доведе до
неоснователното му обогатяване. Този размер съответства и на наложилата си
практика за обезвреда на обичайните вреди от незаконно повдигнато обвинение –
Решение № 60/14.05.2019г. по гр.д. № 2324/2018г. на IV г.о., ВКС.
Мотивиран от горното съдът намира, че
искът за присъждане на неимуществени вреди чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ се явява
основателен и доказан и следва да бъде уважен за сумата от 1000 лв., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 19.12.2019г. - влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване на наказателното
производство, от когато ответникът изпада в забава /т. 4 на ТР № 3/22.04.2005г.
по тълк. дело № 3/2004г. на ОСГК на ВКС/. За горницата над тази сума до
пълния предявен размер от 3000 лв., искът като неоснователен и недоказан
подлежи на отхвърляне.
С исковата си молба предявена и
претенция за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди. Съгласно
чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Между
образуваното наказателно производство срещу ищеца и потърсената от него
адвокатска защита безспорно е налице пряка и непосредствена връзка, тъй като те
се намират в отношение на обуславяща причина и следствие – ищецът не би
потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не бе образувано наказателното
производство, което в последствие е прекратено. От договор за правна защита и
съдействие от 27.12.2019г. /лист 46/ за изготвяне и депозиране на искане за
снемане на полицейска регистрация се установява, че ищеца е заплатил за защита
по ДП № ***. по описа на ОДМВР – Габрово сумата от 50 лв. за адвокатско възнаграждение.
Така извършените деловодни разноски са намират в пряка причинна връзка с
неправомерните действия на прокуратурата по повдигане на незаконно обвинение и
следва да бъдат репарирани от последната.
При този
изхода на делото претенцията на ищеца за разноски се явява частично
основателна. Съгласно чл. 10 ал. 3 ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или
частично, съдът осъжда ответника да заплати на ищеца разноските по
производството, както и внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да
заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат или юрисконсулт, ако е имал
такъв, съразмерно с уважената част от иска. В настоящия случай на ищеца е
оказана безплатна адвокатска помощ на основание сключен договор за правна
защита и съдействие на основание чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗАдв. С оглед на това е
налице предвиденото в чл. 38 ал. 1 ЗАдв основание за присъждане на
адвокатско възнаграждение на упълномощения адвокат за осъщественото процесуално
представителство в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.
36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. С оглед сложността на
делото от фактическа и правна страна, съобразно разпоредбата на чл. 7 ал. 2 т.
2 Наредба № 1 от 9 юли
Водим от горното, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ гр. София, бул. „Витоша” № 2 ДА
ЗАПЛАТИ на С.В.М., ЕГН: ********** ***, на основание чл. 2 ал. 1 т. 3 пр. 1 ЗОДОВ, СУМАТА от 1000 лв. /хиляда лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди и СУМАТА от 50 лв.
/петдесет лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди, понесени от
незаконно повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 235 ал. 3 т.
1 вр. ал. 1 пр. 1, 3 и 4 от НК по ДП № ***. по описа на ОДМВР Габрово, за което наказателното производство спрямо
него е било прекратяване постановление за частично прекратяване на
наказателно производство № 294/2018г. от 06.12.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.12.2019г. до окончателното й изплащане, КАТО отхвърля
иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над
уважения размер от 1000 лв. до пълния предявен размер от 3000 лв., като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България гр. София, бул. „Витоша” № 2
ДА ЗАПЛАТИ на С.В.М., ЕГН: ********** *** СУМАТА от 10 лв. /десет лева/, представляваща платена държавна такса за
образуване на делото.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България гр. София, бул. „Витоша” № 2
ДА ЗАПЛАТИ на адвокат ***, с ЛН **********, с адрес гр. В. Търново, бул.
„България” № 2 ет. 1, офис 3, в качеството му на процесуален представител на
ищеца С.В.М., ЕГН: ********** ***, на основание чл. 38 ал. 1 т. 2 ЗА,
адвокатско възнаграждение в размер на 150, 79 лв. /сто и петдесет лева и
79 ст./, съразмерно с уважената част от предявените искове.
Решението подлежи на обжалване, пред
Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок, считано от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: