Решение по дело №21404/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 22354
Дата: 9 декември 2024 г.
Съдия: Мария Василева Карагьозова
Дело: 20231110121404
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 април 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 22354
гр. София, 09.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20231110121404 по описа за 2023 година
Ищецът „Х“ ЕООД, с ЕИК *********, със седАще и адрес на управление област К,
община Дж, гр. Дж, ..., представлявано от управителя Х Н А, чрез пълномощника си адв. М.
А. е предявил пред съда иск за осъждане на ответника ЗАД "А” АД, с ЕИК *********, със
седАще и адрес на управление: гр. С... да заплати на „Х“ ЕООД, сумата от 20 962, 54 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени вследствие на настъпило на
23.01.2023г. застрахователно събитие (удар на лек автомобил в крайпътна мантинела), ведно
със законната лихва от 31.01.2023г. (деня на отказа) до окончателното изплащане на
обезщетението, както и сторените по делото разноски. В съдебно заседание на 13.05.2024г.
размера на иска е увеличен на 21 184, 94 лв.
Ищецът твърди, че на 21.03.2022г. е сключил с „А“ АД договор за финансов лизинг за л. а.
марка MERCEDES GLE 300, рама № WIN ...., с цел придобиване на собствеността на
посочения автомобил. Едновременно с това, на 29.03.2022г. между ЗАД "А” АД и „А“ АД е
сключен договор за имуществена застраховка с включена клауза „Пълно каско“. Подписана
била застрахователна полица № .... между ответника като застраховател и „А“ АД като
застрахован на процесния автомобил. Срокът на действие на застрахователния договор е от
30.03.2022г. до 29.03.2023г. Ищецът твърди, че на 23.01.2023г., около 13:00 часа е настъпило
застрахователно събитие. Във връзка с това е предявил застрахователна претенция към
застрахователя – ответник по делото. На 31.01.2023г. същият е направил оглед на процесния
автомобил, но е отказал да изплати застрахователно обезщетение. Поради отказа на
ответника да заплати застрахователно обезщетение, ищецът е оставил увредения автомобил
в сервиз – „С“, където е бил ремонтиран за сума в размер на 20 962, 54 лв. с вкл. ДДС.
1
Ответното дружество счита предявения иск за неоснователен. Оспорва въобще да е нАце
настъпило застрахователно събитие по смисъла на договорните отношения между страните,
оспорва механизма на ПТП, поводът за настъпването, мястото и настъпилите вреди.
Застрахователят счита, че не са нАце документи, които му дават възможност да прецени
правото на застрахователно обезщетение за ищеца. Оспорено е твърдението на ищеца, че
същият е нямал задължение да уведоми контролните органи на МВР за настъпилото ПТП.
Твърди се неправомерно напускане на мястото на МПС-то, както и че не е изпълнил общите
условия, при които е била сключена застраховката. Твърди се още, че ищецът е действал при
условията на груба небрежност. Направено е възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат. Оспорва се и претенцията за законна лихва за забава. Ответникът не оспорва, че е
бил уведомен от ищеца за настъпилото събитие на 23.01.2023г.
Като безспорни в производството по делото и ненуждаещи се от доказване са отделени
следните обстоятелства: 1.НАчието на действително застрахователно правоотношение по
автомобилна застраховка „Каско“, полица № ...., със срок от 12 месеца и вАдност от 00.00
часа на 30.03.2022г. до 24.00 часа на 29.03.2023 г., с предмет на застраховката - моторно
превозно средство (МПС) марка MERCEDES, модел GLE 300, peг. № ..., рама № ...,
собственост на ЗАД „А АД- Клон Пловдив, с лизингополучател „Х“ ЕООД; 2.На 23.01.2023г.
ищецът е уведомил застрахователят за нанесени щети на лекия автомобил („л.а.“), като на
основание сключения застрахователен договор е образувана преписка по щета №
0300/23/480/500014; 3.Настъпването на застрахователното събитие на 23.01.2023 г., при
следните обстоятелства: „Пo време на движение по пътя от С и Х на мокър участък от пътя,
водача се завърта и се удря в крайпътната мантинела“; 4.С писмо № 2-101-4101-
972/31.01.2023г. застрахователят е отказал да изплати обезщетение по образуваната щета, на
основание т. 85 от Общите условия, а именно: не е представен документ, от който да са
видни времето, мястото и начинът на причиняване на уврежданията по л.а., което е създало
пречки за застрахователят да установи дА повредите са настъпили в резултат на събитие или
събития, представляващи покрит риск по застраховката и дА действително са настъпили на
23.01.2023г.; 5. Писмо № 2-101-4101-972#2/28.02.2023г., изпратено от застрахователят
удостоверява, че преписката по щета № 0300/23/480/500014 е била повторно разгледана, като
е извършена допълнителна проверка по щетата и е потвърдено становището на
застрахователя, че не са нАце основания за изплащане на застрахователно обезщетение, т.к.
застрахованото лице не е изпълнило задълженията си, в качеството на участник в ПТП, като
не е представил необходимите официални документи, удостоверяващи обстоятелството за
настъпило ПТП, не е уведомил компетентните органи, както и застрахователя към момента
на възникване на събитието.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, и изпълнените експертизи се
установи следното във фактическо и правно отношение:
На 21.03.2022г. е сключен соченият от страните договор за финансов лизинг на процесния
автомобил Марка MERCEDES, модел GLE 300, peг. № ..., с рама № ..., който е застрахован с
имуществена застраховка „Каско“ при ЗАД „А“ АД на 29.03.2022г., с полица № ...., със срок
2
на застрахователно покритие от една година, до 29.03.2023г. вкл. Собственик на автомобила
е ЗАД „А АД- клон Пловдив, а лизингополучател е „Х“ ЕООД. На 23.01.2023г. със
застрахования автомобил е реАзирано ПТП, при което съгласно приетото за безспорно
между застрахован и застраховател, пo време на движение по пътя от С към Х на мокър
участък от пътя, автомобилът се завърта и се удря в крайпътната мантинела. За пътно-
транспортното произшествие е съставен двустранен констативен протокол за ПТП от
23.01.2023г., подписан от водачът на увредения автомобил и от служител на АПИ, чието
имущество е било увредено.
С приетата като доказателство по делото съдебно- техническа и оценителна експертиза,
механизма на ПТП се уточнява със следното: На 23.01.2023г., около 13:30 часа, в района на
АМ 4 73+300 км /Автомагистрала Марица/, с посока на движение от С към Х, след
въздействие на аквапланинг, процесното МПС – Мерцедес Бенц ГЛЕ 300Д 4матик с ДКН ...
губи контакт с пътната настИ. и се удря в мантинелата, намираща се от лявата страна по
посока на движението. Пътно - транспортното произшествие е настъпило както следва: По
дължината на пътното платно - в зоната на описания участък; по ширината – на мястото,
където е монтирана лявата мантинела по посока на движението. Няма данни за нАчие на
препятствия пред видимостта на водача /дървета, знаци, паркирани ПС и др./, които да я
ограничават. Според вещото лице най-важният фактор за възникване на ПТП е било
физичното явление аквапланинг, при което автомобилната гума губи цялостно или частично
сцепление с пътната настИ.. Това се случва, когато воден слой се образува между гумата и
пътя, отделяйки ги. В резултат на аквапланинга автомобилът става неуправляем. Липсват
данни по делото, от които категорично да се определи дА процесното ПТП е било
предотвратимо или не. Според експертизата, обаче, категорично може да се каже, че
загубата на сцепление с пътя дори на едно от колелата може да направи автомобила
неуправляем, а ПТП непредотвратимо.
Вещото лице е дало заключение, че доказателствата по делото показват вреди, настъпили в
зоната на предната и лявата страна на автомобила, които от своя страна съответстват на удар
на автомобил в мантинела от лявата по посока на движението страна. Въз основа на това,
вещото лице прави извод, че материалните щети по този автомобил са в причинно-
следствена връзка със събитие от вида, описан от ищеца.
По време на изслушване на вещото лице в съдебно заседание се уточнява, че за ремонта на
процесния автомобил са издадени две фактури- едната от които е за авансова плащане. Въз
основа на тях, като действителна стойност в следствие на настъпилите от застрахователното
събитие щети върху процесния автомобил, вещото лице определя сума в размер на 21 184,
94 лв. с вкл. ДДС. Това е сбора от сумите на издадените за ремонта фактури. Вещото лице
счита тази сума за реална цена за отстраняване на процесните щети. Според вещото лице,
тъй като процесното МПС към датата на ПТП е било на възраст по-малка от 1 година от
датата на първата регистрация, е възстановено в официален сервиз на марката - „С“ и за
това може да се определи, че при ремонта са спазени всички гаранционни условия на
застрахователния и лизинговия договор. Той сочи още, че видно от резултатите от
3
проучването на цените на шест алтернативни доставчици, без приложени отстъпки и
добавена средна пазарна ставка за труд и средна пазарна цена на бои и материА, сумата от
последните е по-висока от начислената с фактурите за извършения ремонт. „С“ ЕАД при
определяне на цената на ремонта е приложил търговска отстъпка от 10% от цената на новите
части и още 47, 5% от стойността на цялата първоначална оферта. Акцентирано е още, че
ремонта на автомобила с алтернативни части би компрометирало гаранцията му.
От показанията на разпитаните като свидетели Ю М и А А се установява, че по време на
ПТП процесния автомобил се е управлявал от Х А, а те пътувА заедно с него от гр. С към гр.
Х. В деня на катастрофата валяло дъжд и имало лека мъгла. Според свидетелите на мястото
на ПТП имало следи и от други произшествия. Имало щети по мантинелата и колата, които
се изразявА в следното: предната броня на колата била счупена, предната възглавница също
била спукана, отзад имало щети по бронята, отдолу корите били счупени. Предната греда
също била усукана. Ударът бил в предната лява страна на автомобила. Имало щети и по
дистроника, той бил на земята. След катастрофата автомобилът можел да се движи, но
когато тръгнА, предната броня изпаднала и шофьорът се обадил на органите. Дошъл човек
от АПИ и бил съставен протокол. За колата дошла платформа, за да няма последици от
щетата. Според двамата свидетели шофьорът карал със съобразена скорост.
Като свидетел по делото е разпитан служител на АПИ – З. Я., който след като разбрал за
настъпилото ПТП с увредено имущество на агенцията, отишъл на мястото на
произшествието и измерил дължината на повредената мантинела. След това с водача на
автомобила дописА и подписА констативния протокол за ПТП от 23.01.2023г., съставянето
на който било започнало в офис на застрахователя.
Справката от националния институт по метрология и хидрология към БАН за
синоптичната обстановка на 23.01.2023г. към 13 часа в района на АМ Марица в района на км
73+300 в посока от гр. С към гр. Х дава информация за вероятност за локална мъгла и за
слаб валеж от дъжд.
Във връзка с издадените за ремонта фактури е изготвено заключение по съдебно-
счетоводна експертиза, която е приета като доказателство по делото. От същата се
установява следното: Фактура № **********/30.03.2023г. на стойност 10 000 лв. с ДДС е
осчетоводена м.09.2023г. като задължение към доставчик „С“ ЕАД, регистрирана е по
дебитна сметка 4021 – доставчици по аванси и по кредитна сметка 401 – доставчици.
Регистрирана е в дневника за покупки на ищеца от м.09.2023г. и тези данни са приети от
НАП. Фактура № **********/05.06.2023г. на стойност 11 184, 94 лв. с ДДС е осчетоводена
м.09.2023г. като задължение към доставчик „С“ ЕАД. Регистрирана е по дебитна сметка 601-
разходи за материА и сметка 602 – разходи за външни услуги. По сметка 4531 е отразен
начислен ДДС покупки в размер на 1864, 16 лв. Регистрирана е в дневника за покупки на
ищеца от м.09.2023г. и тези данни са приети от НАП. По фактура № **********/30.03.2023г.
на стойност 10 000 лв. с ДДС е използван данъчен кредит в размер на 1666, 67 лв., а по
фактура № **********/05.06.2023г. на стойност 11 184, 94 лв. с ДДС е използван данъчен
кредит в размер на 1864, 16 лв. Общият размер на данъчния кредит е 3 530, 83 лв.
4
При установеното във фактическо отношение се налагат следните правни изводи:
Предявеният иск за сума в размер на 21 184, 94 лв. с вкл. ДДС, представляваща дължимо
на ищеца застрахователно обезщетение във връзка с настъпило на 23.01.2023г.
застрахователно събитие с лек автомобил Марка MERCEDES, модел GLE 300, peг. № ... по
застраховка „Каско“, сключена с ответника, е частично основателен, за сума в размер на 17
654,11 лв., поради следното:
НАце е действително застрахователно правоотношение по автомобилна застраховка
„Каско“, по полица № ...., вАдна към датата на застрахователното събитие - 23.01.2023г.
Застрахован е процесния автомобил марка MERCEDES, модел GLE 300, peг. № ..., рама № ...,
собственост на ЗАД „А АД- Клон Пловдив, с лизингополучател „Х“ ЕООД. Застраховател е
ответника ЗАД „А“ АД. НАце е застрахователно събитие, настъпило на 23.01.2023г., за което
ищецът е уведомил застрахователят за нанесени щети на застрахования лек автомобил. На
основание сключения застрахователен договор е образувана преписка по щета №
0300/23/480/500014. Отказът на 31.01.2023г. на застрахователят да плати застрахователно
обезщетение за щетата, настъпила във връзка със застрахователното събитие ПТП е
неоснователен. Застрахованото лице чрез лизингополучателят „Х“ ЕООД е изпълнило
задълженията си съгласно общите условия към сключената застраховка с клауза „Каско“. Не
се спори, че съгласно т. 85 от общите условия застрахованият носи тежестта да докаже
настъпилото застрахователно събитие. Според т. 86.1 от общите условия, застрахованият
трябва незабавно да уведоми съответните компетентни, според вида на застрахователното
събитие, държавни органи. Видно от двустранния констативен протокол за ПТП и от разпита
на свидетеля Я., лизингополучателят чрез управителят си е уведомил собственика на
увреденото имущество – Агенция „Пътна инфраструктура“. Съгласно т. 86.2 от общите
условия е уведомил застрахователят за настъпилото събитие в деня, в който то е настъпило,
което е дало на последния реална възможност да провери обстоятелствата около
настъпването му. Застрахователят не е направил такава проверка. Относно неуведомяването
на органите на МВР от страна на застрахования, следва да се отбележи че, застрахователят
преценява дА е настъпило застрахователно събитие по покрит застрахователен риск и затова
при нАчие на съмнение за обстоятелствата около настъпването му, може самостоятелно да
предприеме действия за проверка, като се обърне и към органите на МВР, което не е сторил.
Законовата и подзаконова уредба не ограничава кръга от лица, които могат да уведомяват
органите по контрол на движението по пътищата при нАчие на основания за това – писмени
данни, сведения от очевидци, лични наблюдения и пр. Неоснователни са твърденията на
ответника, че не е представен документ, от който да са видни времето, мястото и начина на
причиняване на уврежданията по лекия автомобил. Такива сведения се съдържат в
съставения двустранен констативен протокол за ПТП от 23.01.2023г. Твърденията на
застрахователят за проявена от застрахования груба небрежност се опровергават от
заключението на вещото лице по изпълнената съдебно-техническа и оценителна експертиза,
от което се установява възникване на аквапланинг при управление на застрахования
автомобил на мястото на ПТП, който го е направил неуправляем преди сблъсъка с част от
5
мантинелата, ограждаща пътното платно. За аквапланинг свидетелстват и разпитаните по
делото като свидетели лица, които са пътувА заедно с водача на автомобила. Предпоставки
за нАчие на влага или вода в следствие на дъжд, които да предизвикат аквапланинг се
установяват и от сведенията за синоптичната обстановка на мястото на ПТП, предоставени
от НИМХ – София. За предотвратяване на допълнителни щети извън причинените от удара в
мантинелата, увредения автомобил е преместен от мястото на произшествието с т.нар.
платформа, а не на собствен ход, какъвто поред свидетелските показания е бил възможен.
Съдът приема, че застрахованият не е съгласувал със застрахователят автосервиза, в който да
отстрани щетите, тъй като е получил отказ за получаване на застрахователно обезщетение
съответно за предприемане на действия по отстраняването им. В този случай
предварителното писмено съгласие по т. 96.1 и т. 96.2 от общите условия е невъзможно да
бъде дадено. Ответникът сочи Наредба № Iз-41 от 12.01.2009г. за документите и реда за
съставянето им при пътнотранспортни произшествия, и реда за информиране между МВР,
КФН и ГФ, както и документите, които се съставят за настъпило ПТП, като не е взел
предвид, че единият от документите, посочени в чл. 5, ал.1 от тази наредба, а именно
двустранен констативен протокол, е съставен и представен от застрахованият. Той е
подписан от представител на собственика на увреденото имущество, който с подписа си е
удостоверил съгласието си относно обстоятелствата, при които е настъпило произшествието.
Застрахователят сочи и разпоредби от ЗДвП, които според него са нарушени от водачът на
увреденото МПС преди настъпване на произшествието, но тези съображения подлежат на
разглеждане само при преценка на реАзирана от страна на контролните органи на МВР
административнонаказателна отговорност.
Предявеният иск за сума в размер на 21 184, 94 лв. следва да се уважи в размер на 17 654,
11 лв., след приспадане на данъчния кредит от 3 530, 83 лв., който е бил възстановен на
ищеца като купувач на услугите съгласно процесните фактура № **********/30.03.2023г. на
стойност 10 000 лв. с ДДС, от която е използван данъчен кредит в размер на 1666, 67 лв. и
фактура № **********/05.06.2023г. на стойност 11 184, 94 лв. с ДДС, от която е използван
данъчен кредит в размер на 1864, 16 лв.
Върху определеното от съда обезщетение не следва да се присъжда поисканата лихва за
забава, считано от датата на отказа на застрахователя за присъждането на такова, тъй като
застрахованият не представи доказателства, че с искането за определяне на застрахователно
обезщетение е посочил и банкова сметка, по която то да се преведе. Съгласно чл. 380, ал.1 от
КЗ, лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция, заедно с която е длъжно да предостави
пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на
застрахователя, освен в случаите на възстановяване в натура. По силата на чл. 380, ал.3 от
КЗ, непредставянето на данни за банковата сметка от страна на лицето по ал. 1 има
последиците на забава на кредитора по отношение на плащането, като застрахователят не
дължи лихва по чл. 409, а именно: законната лихва за забава върху дължимото
застрахователно обезщетение. Като не е изпълнил посоченото задължение по чл. 380, ал.3 от
6
КЗ, ищецът следва да понесе неблагоприятните последици по чл. 409 от КЗ, които обхващат
и случаите при съдебно присъждане на обезщетение, по аргумент на чл. 405 и чл. 108, ал.1,
т.2 от КЗ, към който препраща чл. 409 от КЗ.
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК на ищеца се дължат разноски съразмерно на уважената част от
исковете в размер на 3081, 65 лв., а на ответника на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК в размер на 665,
66 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД "А” АД, с ЕИК *********, със седАще и адрес на управление: гр. С... да
заплати на „Х“ ЕООД, с ЕИК *********, със седАще и адрес на управление област К,
община Дж, гр. Дж, ..., представлявано от управителя Х Н А, чрез пълномощника си адв. М.
А., сума в размер на 17 654, 11 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
причинени вследствие на настъпило на 23.01.2023г. застрахователно събитие (удар на лек
автомобил в крайпътна мантинела), във връзка с имуществена застраховка „Каско“,
сключена на 29.03.2022г. с полица № ...., като иска за присъждане на законната лихва върху
сумата от 31.01.2023г. (деня на отказа) до окончателното изплащане на обезщетението, както
и иска за сумата над 17 654, 11 лв. до сумата от 21 184, 94 лв. /или за сума в размер на 3 530,
83 лв./, отхвърля като неоснователни.
ОСЪЖДА ЗАД "А” АД, с ЕИК *********, със седАще и адрес на управление: гр. С... да
заплати на „Х“ ЕООД, с ЕИК *********, със седАще и адрес на управление област К,
община Дж, гр. Дж, ..., представлявано от управителя Х Н А, чрез адв. М. А., сторени по
делото разноски, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, в размер на 3081, 65 лв.
ОСЪЖДА „Х“ ЕООД, с ЕИК *********, със седАще и адрес на управление област К,
община Дж, гр. Дж, ..., представлявано от управителя Х Н А да заплати на ЗАД "А” АД, с
ЕИК *********, със седАще и адрес на управление: гр. С..., сторени по делото разноски, на
осн. чл. 78, ал.3 от ГПК, в размер на 665, 66 лв.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в 2-седмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7