Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 23.08.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І
ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Димитров
при секретаря Красимира Георгиева като разгледа докладваното от съдия Димитров
гражданско дело № 2912 по описа за 2021
год., за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е образувано по
иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, във вр. чл.
45 от ЗЗД, предявен от В. А.П., ЕГН **********, против У. “С.“ ООД, ЕИК *******за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 25 331.72
лева – за претърпените болки, страдания и увреждания вследствие противоправно
поведение на служители на ответното дружество при лечението му в периода
2018-2020 год. и за сумата от 4 668.28
лв. - имуществени вреди, представляващи разходи
по лечението му за прегледи, изследвания и консумативи.
В исковата молба се твърди, че
ищецът в периода 2018 г. – 2020 г. е пролежавал многократно в У. „С.“ ООД, като
при всяка следваща хоспитализация състоянието му не само че не се подобрява, но
и се влошава. Излага, че въпреки направените му операции, болките в корема и в
левия крак не стихват, а се усилват. Заявява, че диагнозата, която му е
поставена при една от хоспитализациите му на 16.06.2019 г. – „ акалкулозен
холецистит“ е невярна, тъй като никога
не е страдал от подобно заболяване. Излага, че независимо от посоченото в
епикризите, не е изписван с подобрение, а напротив – здравословното му
състояние се влошавало все повече.
Ищецът твърди, че тъй като никога не
е страдал от част от заболяванията, за които е хоспитализиран ненужно, това е
правено от ответника с цел източване на здравната каса, за което сезира и компетентните
органи.
В резултат от действията на
ответника ищецът изцяло е променил начина си на хранене, поради страха от
болката, която изпитвал, като пие и непрекъснато болкоуспокоителни. Има
усещане, че не живее пълноценен живот и изпада в кризисни състояния на
депресия.
Ищецът излага твърдения, че
двугодишното лечение на ингвиналната му херния от ответната болница проява на
лекарска небрежност и/или професионална
некомпетентност. Сочи, че ниското качество на медицинската помощ е в разрез с
утвърдените Правила за добра медицинска практика и медицинските стандарти по
хирургия. Изтъква, че преди интервенциите и изследванията не му е разяснено подробно
какви манипулации ще му бъдат правени и рисковете от тях.
През време на това неправилно лечение
и при всеки болничен престой, ищецът е заплащал на болницата суми за
потребителски такси, прегледи и консумативи, които съставляват за него
имуществени вреди в общ размер на сумата от 4 668.28 лева.
Моли съда да постанови решение, с
което да уважи предявения иск, както и направените по делото разноски.
В срока за писмен отговор след предоставената
по чл. 131 ГПК възможност, ответникът У. „С.“ ООД, оспорва предявения иск. Твърди, че при
лечението на ищеца са спазвани добрите медицински практики и не са допуснати
правонарушения, които да са причинили вредите посочени в исковата молба.
Медицинския екип няма вина,тъй като не е проявил нито небрежност, нито
самонадеяност и е положил в пълен обем необходимата грижа за своевременното и адекватно
лечение.
Третото
лице – помагач на страната на ответника – ЗД „Е.“ АД, в предоставения му срок
не е взел становище по иска.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От ИЗ № 34988/2018 г. по описа на
ответната болница се установява, че на 29.11.2018 г. ищецът В.А.П. е постъпил в
9.12 часа, за хоспитализация. Направлението за хоспитализация е издадено от доц.
Т.А.с приемна диагноза, отразена в него „ Друга неуточнена чревна
непроходимост”, и с основна диагноза „ Чревни сраствания с непроходимост”. От
съдържащата се в ИЗ № 34988/2018 г. Епикриза е видно, че ищецът е изписан на
06.12.2018 г., като по време на престоя му в Клиника по Хирургия при УМБАЛ
„Софиямед” е бил опериран на 30.11.2018 г. Оперативната диагноза е „Ileus mechanicus per adchesionem”. Пациетът е
изписан в добро общо състояние и спокоен следоперативен период. Към цитираното
ИЗ от 2018 г. е приложена Декларация за информирано съгласие, с кяото ищецът се
е съгласил да бъде извършена описаната в епикризата оперативна интервенция с
диагнозата „илеус”, който документ подробно описва рисковете и усложненията във
връзка с предстоящата операция. Тази декларация, както и между впрочем
останалите декларации, съдържащи се в описаните по долу ИЗ-та, са подписани
преди операциите/лечението и в полето „пациент” е изпълнен ръкописно подпис,
чиято автентичност не е оспорена и дава основание на съда да приеме, че
деклариращият е лицето, подписало декларацията, и чието име е изписано собственоръчно в титулната й
част – ищецът В.А.П..
От ИЗ № 6104/2019 г. по описа на
У. „С.” ООД се установява, че ищецът е бил хоспитализиран на 25.02.2019
г. и е изписан на 02.03.2019 г. Предварителната диагноза е „Друга и неуточнена
чревна непроходимост”. Направлението за хоспитализация е издадено отново от
доц. Т.А.с поставената предварителна диагноза и вписана в документа основна
диагноза „Волвулус” Едностр. Или неуточнена ингвинална херния”. От Предоперативната
епикриза се вижда, че е установено наличие на заклещена ингвинална херния в
ляво с големина 5-6 см. Издадената по това ИЗ № 6104/2019 г. Епикриза относно В.А.П.
съдържа данни, че ищецът е опериран на 26.02.2019 г. от оператори доц.Т.А.и д-р
А.Ц.. Изписан е в добро общо състояние и спокоен следоперативен период. Сред
представените и приети като доказателство медицински документи към това ИЗ,
също се съдържа декларация за информирано съгласие, с която щецът декларира, че
е бил подробно информиран за всички диагностични и лечебни процедури, които ще
му бъдат приложени, както и за възможните негативни непосредствени и късни
странични ефекти на манипулациите и лечението. Ищецът, подписал декларацията на
25.02.2019 г. ( преди операцията, извършена на 26.02.2019 г. ) е декларирал
също, че за всички възникнали въпроси е получил обяснение и отговор от
лекуващия го лекар. Подписана е на 25.02.2019 г. отделна Декларация за инфромирано съгласие за
операцията, извършена на 26.02.2019 г., с
която ищецът се е съгласил да бъде извършена описаната в епикризата оперативна
интервенция с диагнозата „илеус”, херния, който документ подробно описва евентуалните
рискове и усложнения във връзка с предстоящата операция.
От
ИЗ № 17705/2019 г. по описа на У. „С.” ООД е видно, че ищецът е постъпил на
16.06.2019 г. и е изписан на 21.06.2019 г., с поставена предварителна диагноза
„Остър Холецистит”. Направлението за хоспитализация е издадено от д-р Б.П., а
пациентът е приет като „спешен”. През време на престоя си в ответната болница,
за периода от 16.06.2019 г. – 21.06.2019 г., ищецът не е бил опериран, видно от Епикризата
към ИЗ № 17705/2019 г. От същата се установява още, че му еприлагана терапевтична схема с лекарства и е
изписан с подобрение, в добро общо състояние.
От
ИЗ № 20296/2019 г. на У. „С.” ООД се установява, че на 10.07.2019 г. В.П.
постъпва за лечение с предварителна диагноза „Увреждания на лумбо – сакралните
коренчета, некласифицирани другаде”.Изписан е на 15.07.2019 г. Направлението за хоспитализация е издадено от
общопрактикуващ лекар. Не е извършвана оперативна интеревенция по време на този
болничен престой, а от издадената Епикриза от Клиниката по нервни болести е
видно, че пациентът е изписан в подобрено състояние и без съществена динамика в
болковата симптоматика. Предписан е щадящ двигателен режим съобразно с
естеството на заболяването, както и медикаментозна терапия. Подписана е от
ищеца на 10.07.2019 г. декларация за информирано съгласие за хоспитализация и
лечение.
От ИЗ № 23792/2019 г. на У. „С.” ООД
, е видно, че ищецът В.П. постъпва в болницата на 15.08.2019 г. и е изписан на
17.08.2019 г. с предварителна диагноза „друга и неуточнена чревна
непроходимост” и с основна диагноза „паралитичен илеус”. Направлението за
хоспитализация е издадено от доц. Т.А.. При този болничен престой на ищеца са
извършвани само лабораторни изследвания, инструментални изследвания –
рентенография, абдоминална ехография и е предписната терапевтична схема за
лечение, съгалсно издадената Епикриза. Изписан е в добро общо състояние и с
подобрение. Ищецът е подписал при
приемането си на 15.08.2019 г. декларация за информирано съгласие за
хоспитализация и лечение.
От ИЗ № 32170/2019 г. по описа на отвената болница се установява, че следващият престой
на ищеца в У. „С.” ООД е в периода от 05.11.2019 г. до 12.11.2019 г., когато В.П.
е изписан. Приет е като „спешен”, а направлението за хоспитализация е издадено
от доц. Т.А.с основна диагноза „чревни сраствания ( бридови ) с непроходимост”.
Лечението е оперативно, като от Епикризата е видно, че ищецът е опериран на
06.11.2019 г. без усложнения, в добро общо състояние и спокоен следоперативен
период. Към цитираното ИЗ 32170/2019 г. е приложена
Декларация за информирано съгласие за хоспитализация и лечение, както и
Декларация за информирано съгласие за операция. С последната ищецът се е съгласил да бъде извършена описаната
в епикризата оперативна интервенция с диагнозата „илеус”, който документ подробно
описва рисковете и усложненията във връзка с предстоящата операция.
От ИЗ № 1537/2020 г. на У. „С.” ООД е видно, че ищецът В.П. е хоспитализиран за
пореден път в периода 15.01.2020 г. и е изписан на 23.01.2020 г. Отново е приет
по спешност с основна диганоза „чревни сраствания ( бридови ) с непроходимост”.
Във връзка с диагнозата му е извършена оперативна интервенция на 16.01.2020 г.,
като според Епикризата е изписан в добро общо състояние и спокоен
следоперативен период. Без усложения. Подписана е декларация за информирано
съгласие за хоспитализация и лечение на 15.01.2020 г. – преди операцията, както
и на същата дата е подисана декларация за информирано съгласие за операция,
описваща диагнозата, налагащата се отворена операция във връзка със същата и че
по време на тази интервениця ще бъде премахнато
платно. Описани са възможните рискове и усложнения, включително и
рецидив на хернията.
От
ИЗ № 4105/2020 г. на У. „С.” ООД се
установява, че ищецът постъпва на лечение на 06.02.2020 г. и е изписан на
09.02.2020 г. с предварителна диагноза „възбудимо черво”. Насочен е за
хоспитализация от общопрактикуващ лекар с описани в направлението от 28.01.2020
г. като „полипус на сигма”, „възбудимо черво” и „вътрешни хемороиди”. При
постъпването си ищецът П. е подписал декларация за информирано съгласие за
хоспитализация и лечение. Извършена му е фиброколонскопия, при която са открити
няколко полипа и са премахнати механично два от тях, съгласно Епикризата от
Клиниката по вътрешни болести и хепатогастроентеролгия.
От
ИЗ № 9888/2020 г. на У. „С.” ООД е видно, че ищецът В.П. постъпва отново за
лечение на 13.04.2020 г. и е изписан на
16.04.2020 г. с предварителна диагноза „полип на сигмата” и окончателна
диагноза „киста на черен дроб, полипоза на сигма, полипектомия, вътрешни
хемороиди”, а като усложнение е вписана диагноза „възбудимо черво”. Приемът е
планов, а пациентът П. е насочен за хоспитализация от общопрактикуващ лекар.
Ищецът е подписал декларация за информирано съгласие за хоспитализация и
лечение при постъпването си в болницата. За извършеното ендоскопско изследване
на горния и долния храносмилателен тракт ищецът на 14.04.2020 г. е подписал информирано съгласие за
диагностично – терапевтични процедури, в което е описан подробно методът,
манипулациите, възможните усложнения и честотата на проявяването им. Извършена
му е Езофагогастродуоденоскопия, в резултат на която е поставена диагноза
„рефлукс – езофагит ст А по ЛА, Атрофичен пангастрит”. Извършена е на ищеца и
фиброколонскопия, след която му е поставена диагноза „полипоза на сигма,
полипектомия, вътрешни хемороиди, възбудимо черво”. Издадена е и Епикриза, в
която са описани посочените диагнози, като са дадени препоръки предвид
полипозата на сигмата да се провежда ендоскопски контрол на 12 месеца.
Фактура с № **********/03.12.2018
г., издадена от У. „С.” ООД, ведно с касов бон и Фактура №
**********/03.12.2018 г., издадена от У. „С.” ООД, ведно с фискален бон,
установяват, че ищецът при престоя си в болницата е заплатил на лечебното заведение
сума в общ размер на 709.01 лева за потребителска такса и индивидуален
хирургичен сет, стерилен за еднократна употреба.
Видно от Фактура с № ********** от
01.03.2019 г., издадена от У. „С.”ООД, на ищецът е начислена за плащане сума в
общ размер на 1468.97 лева за потребителска такса, сет за лапароскопска
хирургия, троакари за еднократна употреба и монофиламентно полиестерно платно.
Отразено е, че сумата е заплатена с карта.
По Фактура с № ********** от 17.05.2019 г.
ответната болница е начислила на ищеца сума за плащане в размер на 40 лева – за
преглед, като е отразено, че плащането е извършено с карта.
Фактура с № ********** от 21.06.2019 г. обективира начислено задължение
за плащане от ищеца към ответната болница в размер на 23.20 лева –
потребителска такса. Сумата е платена с карта, видно от приложения фискален
бон.
По Фактура с № ********** от 10.07.2019
г. е начислена и платена от ищеца, видно от приложения фискален бон, сума от 80
лева за избор на лекар за лечение на черепно – мозъчни нерви, на нервните
коренчета и плексуси, полиневропатии и вертеброгенни болкови симптоми.
По фактура № ********** от 01.08.2019
г. У. „С.” ООД е начислила на ищеца сума от 60 лева за преглед от доцент.
Отразен е начин на плащане „ в брой”.
Фактура с № ********** от
15.08.2019 г. е издадена от У. „С.” ООД за сума в размер на 40 лева, дължими от
ищеца за първичен преглед.
По делото е приета Фактура, издадена на 08.10.2019 г. с № **********,
издадена от ДКЦ „В.” ЕООД, за сумата от 960 лева, платени от ищеца, видно от
приложения фискален бон за медицински услуги .
Представени са и са приети като
писмени доказателства в хода на съдебното дирене 6 броя Фактури, издадени от У.
„С.” ООД , видно от които на ищецът са начислени за плащане следните суми: По
фактура № **********/05.11.2019 г. сума от 40 лева за първичен преглед и начин
на плащане на сумата „ в брой”; по фактура № 20000103119/15.01.2020 г. е
начислена също сума в размер на 40 лева за първичен преглед, за която е
посочено, че е платена в брой; по фактура № ********** от 23.01.2020 г. е
начислена на ищеца сума от 46 лева – потребителска такса и посочен начин на
плащане – „с карта”; по фактура № ********** от 07.02.2020 г. ответната болница
е начислила на ищеца за плащане
потребителска такса от 17.40 лева, с
начин на плщане на задължението „с карта”; по фактура с № ********** от
07.02.2020 г. ищецът, видно от приложения фискален бон е заплатил на У. „С.” ООД
сума от 80 лева за обща анестезия до 30 минути и по фактура № ********** от
14.04.2020 г. на ищецът е начислена за плащане сума от 80 лева, също за обща
анестезия до 30 минути.
Фактура с № ********** от 13.03.2020
г. е издадена от „СБР НК” ЕАД, Филиал
Поморие, за сумата от 149.10 лева, платени от ищеца, съгласно приложения
фискален бон и включва такса за избор на храна, потребителска такса и такса за
избор на стая.
Фактура с № ********** от 29.07.2020 г. е издадена от Университетска
Първа МБАЛ - София, „С.Й.К.” ЕАД, за
сумата от 918 лева, дължими от ищеца за сет за хирургия и сет обикновен, за
която сума в документа е посочено, че е платена в брой.
Видно от Писмо, изх. № 09-04-350/ 13.08.2020 г. по описа на Национална
Здравноосигурителна каса, ищецът П.
подава жалба в Централното Управление на НЗОК, изпратена по компетентност на
Изпълнителна Агенция „Медицински надзор”. За изясняване на обстоятелствата,
изложени в жалбата, е извършена проверка на място в ответната У. „С.” ООД ,
както и в медицинските документи, относно пролежаванията на ищеца в лечебното
заведение. При извършената проверка, съгласно заключителната част на писмото,
не са констатирани нарушения на Националния рамков договор за медицинските
дейности за 2018 г., както и не са допуснати нарушения на Диагностично лечебният алгоритъм на клиничните
пътеки, по които ищецът е бил хоспитализиран.
Други относими към предмета на
доказаване доказателства, на които съдът да основава изводите си, не са
ангажирани по делото.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Основателността на предявеният иск с правно
основание чл. 49 от ЗЗД, във вр. чл. 45 от ЗЗД, изисква ищецът, чиято е
доказателствената тежест затова, да установи пълно и главно в процеса
осъществяване на фактическия състав на непозволеното увреждане, включващ
кумулативно следните елементи: деяние (действие или бездействие),
противоправност на деянието, реално претърпяна вреда, причинно-следствена
връзка между претърпяната вреда и деянието, както и размера на имуществените вредите.
В същото време следва да се установи и наличието на съответно възлагателно
отношение между прекия причинител на вредата и лицето, на което е възложило работата. Вината на
делинквента, съобразно с уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се предполага. Липсата на
доказаност на който и да е от посочените елементи от фактическия състав влече
неоснователност на иска.
Настоящият състав на съда,
намира, че така предявеният иск е неоснователен и недоказан, независимо от
големия обем налична медицинска документация, ангажирана в хода на процеса.
Преценката на същата изисква специални медицински познания, с каквито съдът не
разполага. Дали поставените на ищеца диагнози са правилни, дали всяка следваща
хоспитализация е извършвана въз основа на погрешна лекарска преценка и като
такава не е била необходима и належаща, дали са извършвани в съответствие с установените медицински
стандарти, описаните в приетите 9 броя истории на заболяванията на ищеца,
оперативни и неоперативни интервенции и диагностично – консултативни процедури
през времето, в което е пролежавал в У.
„С.” ООД, съдът може да прецени единствено и само след осбъждане на експертно
заключение на медици, събрано по установения в ГПК ред. На ищеца П. е предоставена процесуалната възможност да
установи пълно и главно релевантните за спора факти, както чрез свидетелски
показания, каквито не ангажира в хода на съдебното дирене, така и чрез допуснатата комплексна съдебно – медицинска експертиза. Същата е
заличена поради процесуално бездействие на ищеца, което влече приложение на
неблагоприятните последици на установената с нормата на чл. 154 ГПК
доказателствена тежест. За съда недоказаният факт е неосъществил се факт,
поради което от неустановяване на релевантен за спора факт следва, че страната
носеща тежеста за доказването му, не може да се позовава на неговите
благоприятни правни последици.
Налага се съобразно с изложеното изводът, че в
хода на процеса ищецът не установи пълно и главно, по начин, че да създаде
сигурно убеждение у съда за съществуването им, кумулативното наличие на
елементите от фактическия състав на предявения деликтен иск.
По тези съображения съдът намира, че
предявеният иск с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД срещу У. „С.”
ООД е неоснователен и следва да се отхвърли.
По
разноските:
При този изход на спора на ищеца В.А.П.
разноски не следва да бъдат присъждани.
Ответникът не е заявил искане за присъждане на разноски.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от В.А.П.,
ЕГН **********, против У. „С.” ООД, ЕИК*********, иск с правно основание чл. 49
от ЗЗД, във вр. чл. 45 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 25 331.72 лева, представляваща
обезщетение за претърпени болки, страдания и увреждания вследствие на противоправно
поведение, осъществено при лечението на ищеца в ответната болница за периода
2018 г. – 2020 г., както и за сумата от 4 668.28 лева, представляваща
имуществени вреди ( разходи за лечение ), като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО е постановено
при участието на трето лице - помагач на страната на ответника - ЗД ” Е.” АД, ЕИК *********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: