№ 432
гр. София , 26.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на осми март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Елеонора Т. Михайлова
като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно гражданско
дело № 20211000500254 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 261059 от 16.11.2020 г. по гр. д. № 11027/2017 г. на Софийски
градски съд е отхвърлен искът на М. А. И. срещу ЗД “Бул инс” АД за заплащане на
суматата 50000 лева - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на С. Ф.,
настъпила в резултат на ПТП на 23.09.2013 г., ведно със законната лихва върху сумата
от 18.10.2013 г., на основание чл. 226 от КЗ отм.
Решението е обжалвано от ищцата с въззивна жалба изцяло с оплакване от
необоснованост на извода за липса на противоправност в действията на водача, както и
за липса на причинна връзка на получените при ПТП травми със смъртта на С. Ф..
Моли решението да бъде отменено и искът за обезщетение на неимуществени вреди да
бъде уважен.
Въззиваемият оспорва жалбата.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК
срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт.
Преценявайки основателността на жалбата съобразно изложените оплаквания, съдът
намира следното:
1
Първоинстанционното производство е имало за предмет предявен М. А. И.
против ЗД “Бул инс” АД иск с правно основание чл. 226 от КЗ отм. за заплащане на
суматата 50000 лева - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на С. Т. Ф.,
настъпила вследствие травматични увреждания, получени при ПТП на 23.09.2013 г. по
вина на водач на застрахован при ответника автомобил. Твърди се в исковата молба, че
смъртта на С. Ф., когото ищцата живяла в съжителство, й причинила силни
емоционални вреди.
Ответникът е оспорвал иска като е твърдял липса на противоправност в
действията на водача на автомобила поради непредотвратимост на удара от страна на
водача и липса на нарушения от негова страна на правилата за движение. Направил е
възражение за липса на причинно-следствена връзка между уврежданията, получени
при ПТП, и смъртта на пострадалия, и за прекомерност на претенцията.
В рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд намира
следното: Оплакванията във въззивната жалба са досежно изводите за липса на
причинно-следствена връзка между уврежданията, получени при ПТП, и смъртта на
пострадалия, и липса на противоправност в действията на водача, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника. Съобразявайки оплакванията на
жалбоподателя, след преценка на доказателствата, Софийски апелативен съд намира
въззивната жалба за неоснователна.
Процесното ПТП е настъпило между лек автомобил “Тойота Корола”,
управляван от Р. В., и пешеходците С. Ф. и М.И., които са пострадали от сблъсъка. С
влязло в сила решение на Софийски апелативен съд по гр.д. № 2911/2017 г. искът на
М.И. за претърпените от нея вреди от получените при ПТП телесни увреди е отхвърлен
поради липса на противоправност в поведението на водача Владимиров.
За установяване механизма на ПТП с оглед преценка наличието на
противоправност в действията на водача като един от елементите на непозволеното
увреждане, пред първоинстанционния съд са изслушани показанията на свидетеля Р.
В., управлявал автомобила, и са приети две заключения по съдебно-автотехнически
експертизи. Автомобилът се е движил със скорост 50 км/ч в най-дясната лента на
шестлентовия двупосочен път на бул.”Цар Освободител” в посока от Орлов мост към
Софийския университет. В този участък е забранено преминаването на пешеходци през
пътното платно. Пешеходците са пресекли трите ленти от ляво надясно по посока
движението на автомобила със спокоен ход, спрели са на разделителната линия, след
което са продължили тичайки да пресичат останалите три ленти. Продължителността
на пресичане на пътното платно е била около 19 секунди, а към началото на
пресичането автомобилът на ищеца е бил на разстояние около 262 метра (преди
кръстовището на Орлов мост). Видно от показанията на свидетеля Владимиров, които
2
се потвърждават от възприетия от експертите видеозапис на произшествието, отляво на
автомобила на свидетеля и малко по-напред се е движил бус, който е ограничавал
видимостта му в посоката, от която са пресичали пешеходците. Свидетелят сочи, че се
е движил успоредно с буса от светофара на Орлов мост с постоянна скорост поради
натовареното движение. Пешеходците са пресекли на около 15 метра пред буса, който
намалил скоростта си, за да ги пропусне, и са навлезли в лентата, по която се движел
автомобила “Тойота”, на около 9 метра пред него. Водачът предприел спиране, но при
скоростта му на движение опасната зона за пълно спиране е била 33 метра. Ударът е
настъпил на 1 метър вляво от края на най-дясната лента на платното за движение. Не се
установява водачът да е имал видимост към пешеходците нито към момента, в който те
са предприели пресичане на платното, нито към момента, в който са започнали
пресичане на трите ленти в неговата посока на движение. Проведено е обратно
доказване, че водачът не е могъл да забележи пешеходците преди те да пресекат пред
буса и да навлязат в неговата лента, при което ударът е непредотвратим за него. Това е
така, защото видимостта за водача наляво към посоката, от която идвали пешеходците,
е била ограничена от движещия се успоредно и малко по-напред бус през целия път от
Орлов мост до мястото на ПТП, когато те са започнали пресичането и са
представлявали опасност за движението. От тази фактическа обстановка следва
правният извод, че водачът Владимиров не е нарушил правилата за движение по
пътищата, причинявайки процесното ПТП. Той се е движил със скорост, съобразена с
пътната обстановка, която е могъл да възприеме, а от момента на възникване на
опасност за движението, когато пешеходците са навлезли в лентата му за движение, е
предприел намаляване на скоростта.
Функционалната отговорност на застрахователя е обусловена от наличието на
извършен деликт. Липсата на противоправност като елемент на фактическия състав на
непозволеното увреждане води до извод за липса на отговорност на застрахователя за
вредите, настъпили при ПТП.
Независимо от изложеното, при съобразяване с влязлото в сила решение на
Софийски апелативен съд по гр.д. № 2911/2017 г. между същите страни, съдът намира
че ищцата е обвързана от установената в другото производство липса на
противоправност в поведението на водача. Касае са за претендирани в две
производства между едни и същи страни вреди от едно и също пътно-транспортно
произшествие като част от правопораждащите претенциите факти са еднакви. По-
конкретно фактът на настъпилото ПТП между автомобил, управляван от Р. В., и
пешеходците М.И. и С. Ф., в което са пострадали двамата пешеходци, е един и същ. В
основанието на иска се включват всички факти, очертани от хипотезиса на правната
норма, въз основа на която се поражда претендираното материално право. Съдът
подвежда фактите под правната норма и ги обявява в диспозитива като правни
3
последици, които се ползват със СПН. След като в едното производство правото й на
обезщетение е отречено поради липса на противоправност на водача, тя е обвързана от
този извод. Поради това, че противоправността на водача Владимиров като
правопораждащ юридически факт е един и същ за двете вземания, той се ползва от
последиците на сила на пресъдено нещо при разглеждане на настоящия иск.
С оглед изложеното и предвид дадените указания по т. д. № 3/2016г на ОСГТК
на ВКС, т. 2, които съдът намира, че са приложими към разглеждания случай,
съдебният състав е обвързан от приетата липса на противоправност в поведението на
водача на лекия автомобил, така както е прието по гр. д. № 2911/2017 г. по описа на
САС. Съдът намира, че тълкуването на закона, дадено с ТР № 3/2016 г., касаещо
частичните искове, е приложимо и към настоящия случай, тъй като с решението по гр.
д. № 2911/2017 г. Софийският апелативен съд е разгледал въпроса за
противоправността в действията на водача, за да се произнесе по основателността на
претенцията на М.И.. Съответно, предмет на настоящото производство е правото на
М.И. на обезщетение на неимуществените вреди от смъртта на С. Ф., настъпила в
резултат на същото ПТП.
Съгласно чл. 298, ал. 1 от ГПК и разясненията, дадени с ТР № 3/2016 г.,
субективните и обективните предели на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила
решение обхващат същите страни за същото искане и на същото основание. Предмет на
делото е претендираното или отричано от ищеца спорно субективно материално право,
което се въвежда в процеса чрез твърденията на ищеца в исковата молба, които
индивидуализират спорното материално право и въведения петитум. Съответно при
произнасяне на съда по предявения иск силата на пресъдено нещо обхваща
основанието на иска, индивидуализирано чрез правопораждащите факти, страните по
материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното
субективно материално право.
Поради това, че правопораждащият юридически факт – настъпилото ПТП е един
и същ както за предявения иск за обезщетяване на вредите от получените от ищцата
телесни увреждания, така и за сега предявения иск за обезщетяване вредите от смъртта
на Ф., настъпила в същото ПТП; идентични са и страните, то следва че установената от
САС с влязло в сила решение липса на противоправност у водача се ползва с
обвързваща сила при разглеждането на сега предявения иск. Силата на пресъдено нещо
на окончателното решение по гр. д. № 2911/2017 г. на САС обвързва настоящия състав
по отношение на идентичните правопораждащи факти и по настоящото дело.
Изложеното обуславя неоснователност на заявената в настоящото производство
претенция.
4
Поради съвпадане изводите на въззивната инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261059 от 16.11.2020 г., постановено по гр. д. №
11027/2017 г. на Софийски градски съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД в
едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5