Р Е Ш Е Н И Е
гр. К., 26.08.2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд - К., гражданска
колегия, в публично заседание на 26.08.2018 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЙКО НЕЙКОВ
при секретаря Детелина Димитрова, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 214 по описа за 2019 година за да се произнесе, взе
предвид следното:
Гражданско дело №
214/2019 по описа на РС-К. е образувано
по предявен иск от „П.к.Б.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление:*** чрез пълномощника си юрисконсулт Радина И. срещу М.М.И., ЕГН **********
*** с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК с цена на
иска 1 390,95 лева.
Ищецът, чрез процесуалния си
представител твърди, че на *****.2017 г.
между „П.К.Б.“ и М.М.И., бил сключен договор за
потребителски К.№ **********. Договорът бил сключен при следните
параметри: сума на кредита 600,00 лева; срок – 11 месеца; размер на вноска –
66,40 лева; ГПР – 49,88 %; ГЛП – 41.17 %;лихвен процент на ден 0,11%; общо задължение – 730,40 лева. По
избран и закупен допълнителен пакет – 660,55 лева, вноска по него – 60,05 лева,
като общото задължение по кредита било 1390,95 лева, с общ размер на вноска –
126,45 лева.
Сочи, че сумата на кредита в
размер на 600,00 лева била преведена на ответника на дата *****.2017 г.
Твърди, че длъжникът не
направил нито една погасителна вноска и съгласно Общите условия към договора за
потребителски кредит, на 27.02.2018 г. договорът бил прекратен автоматично от
страна на ищцовото дружество и била обявена неговата предсрочна изискуемост.
Било изпратено уведомително писмо на ответника.
В настоящото производство
ищцовото дружество се отказва да търси претендираните в заявлението по чл. 410 ГПК лихви за забава в размер на 9,94 лева и такси в размер на 30,00 лева.
Моли съда да постанови
решение, с което да установи съществуването на вземане в полза на „П.к.Б.“
срещу длъжника М.М.И. в размер на 1390,95 лева, представляващо незаплатено
задължение по договор за потребителски К.№ *******В срока по чл. 131 ГПК е
постъпил отговор от назначения особен представител на ответника.
Твърди, че исковата молба била
нередовна, като излага своите съображения: Не било посочено ясно от какво се формирало
неизплатеното задължение по договора. Не било ясно от какво била формирана
сумата от 659,59 лева. Моли съд да разгледа вземането до размера на главница и
лихва, общо до 730,91 лева.
Сочи, че основният въпрос бил
дали ответницата дължала сума по „закупен пакет от допълнителни услуги“ в размер
на 660,55 лева, какво съдържал той е и каква е отделната цена на всяка една от
тези услуги. Счита, че представеното споразумение за допълнителни услуги е
нищожно на осн. чл. 26 ЗЗД, като излага конкретните си съображения за това.
Намира, че както ДПК така и Споразумението са с неравноправни клаузи, като моли
съда да ги провъзгласи за нищожни на осн. чл. 26 ЗЗД и чл. 143 и чл. 146, ал. 1
ЗЗП.
Сочи, че приложеното
извлечение по сметки не носило подпис на длъжностното лице, което го съставило,
неговите имена и длъжност. Моли съда да открие на осн. чл. 192 ГПК производство
по оспорването му.
Моли съда да отхвърли иска, а
при условията на евентуалност да го разгледа като претенция в размер на
вземането 730,40 лева – главница и лихви, а вземанията по споразумението за
допълнителен пакет услуги в размер на 660,55 лева и т. 4.4 от ДПК да отхвърли
изцяло като прогласи същите за нищожни, поради неравноправни клаузи и които
клаузи са в противоречие с добрите нрави и морала. Моли пропорционално на
уважената част от исковата претенция да се присъдят разноски но ищеца.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено
от фактическа страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № ****/2018 г. по описа на Районен съд-К.,
съдът е издал в полза на „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, срещу М.М.И., ЕГН **********,
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите: 1 390,95 лева
- главница; 30,00 лева – такса от 21.12.20017г.
до 27.02.2018 г.; 9,94 лева – законна лихва за забава от 21.12.2017 г. до 27.02.2018
г.; Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.
5 от ГПК. В срока по чл.
415, ал. 1 ГПК „П.К.Б.“ ЕООД е предявил против М.М.И. установителен иск за сумите
по издадената заповед за изпълнение.
От представения Договор за
потребителски К.„Профи кредит „Стандарт“ № *******се установява, че на *****.2017
г. на ответника е отпуснат паричен кредит за сумата от 600,00 лева и срок на
погасяване 11 месеца. Общата дължима сума на кредита след начисляване на
дължимите лихви, е в размер на 730,40 лева. В договора е включено и
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 660,55 лева, като общото
задължение, ведно с пакета от допълнителни услуги възлизало на 1390,95 лева,
дължими на 11 месечни вноски по 126,45 лева всяка.
Видно от преводно
нареждане за кредитен превод с банкова референция ************** от дата *****.2017
г. сумата от отпуснатия потребителски кредит в размер на 600,00 е преведена по посочената
в подписания договор за кредит банковата
сметка на ответника М.М.И., с основание на превода: **********.
От представените
общи условия на „П.Кредит Б.“, подписани от ответника се установява, че
съгласно чл. 12. 3 Кредиторът може да обяви предсрочна изискуемост по кредита.
По делото е
представено уведомително писмо от 01.03.2018 година. От него е видно, че
ищцовото дружество уведомява ответника М.М.И., че считано от 27.02.2018 г.
договор за кредит с № *******е едностранно прекратен и задължението съгласно
договора е обявено за предсрочно изискуемо. По делото не са представени данни,
от които да е видно писмото да е било
връчено на длъжника.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск е
за установяване на вземане с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК.
За ищеца е налице
правен интерес от установяване съществуването на вземането му, тъй като
издадената заповед за парично задължение срещу ответника не му е връчена.
Искът е допустим,
подаден от и срещу надлежно активно и пасивно легитимирани страни, имащи правен
интерес от образуване и водене на настоящото дело.
Поради допустимостта на иска,
съдът следва да разгледа спора по същество.
В настоящото производство в
тежест на ищцовата страна бе при условията на пълно и главно доказване да
установи и докаже съществуването на оспореното вземане, за което е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Спорно по делото е
обстоятелството за наличието на
основание за заплащане на сумата от 1 390,95 лева, дължима по Договор за
потребителски кредит № *******от *****.2017
г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.
гр. д. № ****/2018 г. по описа на РС-К..
Няма по делото доказателства
за погасяване на суми по кредита от страна на ответника, поради което съдът
намира, че вземането на ищеца по предоставения кредит за главница в размер на 600,00
лв., ведно със законната лихва от 27.08.2018
г. до окончателното изплащане на задължението и договореното възнаграждение
при ГПР 49,88 % и ГЛП 41,17 % е доказано и в тази част искът следва да се
уважи.
Уговореният между страните ГПР
в размер на 41,17 %, представляващ възнаграждението, дължимо на кредитора за
предоставянето на сумата в заем, не накърнява добрите нрави, тъй като е в
рамките на максималния размер на разходите по кредита, регламентирана в чл. 19,
ал. 4 ЗПК, от друга страна е съобразен с обстоятелството, че се касае за
необезпечен заем с висока стойност.
Съгласно решението по дело № С
- 472/11 на Съдът на европейския съюз, националните съдилища са длъжни да
следят служебно за неравноправни клаузи в потребителските договори, което се
явява основание за извършената проверка за валидност на клаузата за дължимостта
на сумата от 660,55 лв.- закупен пакет от допълнителни услуги. Съдът намира клаузата за нищожна поради противоречие
с разпоредбите на ЗПК и добрите нрави. Налице
е противоречие с чл.10а, ал.2 ЗПК. Уговореното в т. VI от договора заплащане на
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 660,55 лв. е
прекомерно и противоречащо на законовите изисквания. Съдът счита, че предоставените
за тази цена услуги не са изчерпателно изброени в договора за потребителски
кредит, в какъвто смисъл е изискването на императивните разпоредби на закона.
Не е формирана цена за всяка от услугите поотделно, каквито
са изискванията заложени в разпоредбата
на чл.10а, ал.4 от ЗПК, в която е
предвидено, че „Видът, размерът на действието, за което се събират такси и/или
комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски
кредит“. Налице е противоречие с императивното правило на чл.10 ал.4 от ЗПК в
процесния договор за различните видове допълнителни услуги, като е определено едно общо възнаграждение за
плащане в размер на 660,55 лв. Съдът счита, че заплащането на това
възнаграждение от потребителя е предварително, тоест същото е дължимо само за
„възможността за предоставянето“ на изброените услуги, като е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде
използвана по време на действието на сключения между страните договор.
Разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП дава легално
определение на понятието „неравноправна клауза“ в договор. Неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП
неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени
индивидуално, като в алинея 2 от същата
разпоредба е разписано, че не са
индивидуално уговорени клаузите, които са изготвени предварително и поради това
потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в
случаите на договор при общи условия.
Анализирайки всички тези обстоятелства, съдът достигна до
извода, че уговорката за заплащане на
възнаграждение за пакет от допълнителни услуги в размер на 660,55 лв. се явява
нищожна, като противоречаща на императивни правни норми – разпоредбите на
чл.10, ал.2 предл. второ и чл.10а, ал. 3 и ал.4 от Закона за потребителския
кредит/ЗПК/.
В исковата молба ищцовото дружество се е
отказало от претендираните с подаденото заявление по чл. 410 ГПК такси по
Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30,00 лева и от
претендираните в заявлението лихви за забава на размер на 9,94 лева.
По въпроса за разноските, съдът намира следното:
Разноските в исковото
производство следва да бъдат редуцирани съобразно уважената част от иска.
Представен е списък по чл. 80 ГПК. Съобразно отправеното искане на ищеца следва
да бъдат определи разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 328,00
лева. Държавната такса в настоящото производство е в размер на 50,00 лв. и депозит за особен представител 328,00
лв. Съобразно уважената част на исковата претенция в полза на ищеца следва да
се присъдят разноски в размер на 370,73 лева.
Съобразно т. 12 ТР № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза на ищеца и сторените от него
разноски в заповедното производство съобразно уважената част на исковата
претенция. Уважените там разноски са в общ размер на 128,62 лв.. Съобразно
уважената част на исковата претенция в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски в размер на 67,54 лева.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.М.И., ЕГН **********,
с адрес: ***, че дължи на „П.КРЕДИТ Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, сумата в размер на 730,40 лева /седемстотин
и тридесет лева и 40 ст./, представляваща 600,00 лева - главница по договор за потребителски кредит
№ *******от *****.1017 г., ведно със законната лихва от 27.08.2018
г. до окончателното й изплащане и 130,40 лева договорна лихва, като отхвърля иска за съществуване на
вземането над размера от 730,40 лева до претендираните 1 390,95 лв., за
които е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК № ****/*****.2018 г. по ч. гр. д. № ****/2018
г. по описа на РС-К..
ОСЪЖДА
М.М.И., ЕГН **********, с адрес: *** да
заплати на „П.КРЕДИТ Б.“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 67,54 лева /шестдесет и седем лева и 54 ст./, представляваща направени в заповедното
производството по ч. гр. д. № ****/2018 г. по описа на РС-К. съдебно-деловодни
разноски, съобразно уважената част от иска, както и сумата 370,73 лева /триста и седемдесет
лева и 73 ст./, представляваща сторени в исковото производство разноски,
съразмерно с уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-С.
в 14-дневен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис
от него да се приложи по ч.гр.д.№ ****/2018 г. по описа на РС-К..
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: