Р Е Ш Е Н И Е
№……………
гр. София, 18.12.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно
заседание на четвърти ноември две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: АДРИАНА АТАНАСОВА
при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от
съдия Анастасова гр. дело № 1053 по описа за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 50402 от
17.10.2018 г. по гр.д. № 18942/2018 г. по описа на СРС, 163 с-в е уважен
предявения от Д.Г.С. против „З.к. „У.“ АД
осъдителен иск с правно основание
чл. 208 КЗ(отм.), като ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 20500.00
лева - представляваща застрахователно обезщетение за откраднат лек автомобил – Фолксваген
Туарег с рег. ****** - собственост на Д.Г.С.,
ведно със законната лихва върху сумата от дата на кражбата – 22.05.2013г. до
окончателното заплащане на дължимото, като е отхвърлен като неоснователен иска
за разликата над сумата 20 500.00 лв. до пълния предявен размер от 25000.00 лева; „З.к. „У.“ АД е осъдена да заплати на Д.Г.С. сумата от 2 160
лв. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща разноски по делото.
В срока по чл.259, ал.1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ответника „ЗК „У.“ АД срещу постановеното
решение в частта, с която е уважен осъдителния иск. Изложени са доводи, че
решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон. Въззивникът е посочил, че съдът е следвало да квалифицира
предявените искове по чл. 208, ал. 1 КЗ (отм.) вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД, а не по
чл. 223, ал. 1 КЗ(отм.), тъй като в случая делото не било с предмет застраховка
„Гражданска отговорност“. Първоинстанционният съд неправилно приел, че
претенцията се погасява с петгодишен давностен срок, а не с тригодишен. Между
страните била сключена комбинирана застраховка – КАСКО на МПС, а не „Злополука“
по см. на глава 21 от КЗ(отм.). Следователно била приложима разпоредбата на
чл.197, изр. 1 КЗ (отм.)., тъй като не се касае за застраховки
"Живот", "Злополука" и "Гражданска отговорност".
Застрахователното събитие – кражба настъпило на 21.05.2013 г., предвид което
правата по имуществената застраховка се погасяват с тригодишна давност считано
от датата на настъпване на застрахователното събитие. Отделно от това излага,
че не е в забава поради неизпълнение на договорно задължение от ищеца.
В срока по чл. 263 ГПК ищецът
Д.Г.С. подава отговор на въззивната жалба, в който излага доводи, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Заявява, че така сключената
застраховка е с комбинирана полица „Каско, злополука и гражданска отговорност“,
като съответно същата не може да бъде разглеждана поотделно за всяко застрахователно
събитие. Поради това погасителната давност за вземанията е петгодишна, а не
тригодишна.
Като необжалвано решението
е влязло в сила в частта, с която е отхвърлена претенцията по чл. 208, ал. 1 КЗ(отм.) за разликата над сумата 20500.00 лева до предявения размер 25000.00
лв.
Софийският градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно
указаното в чл. 12 ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в
срок и е срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е
допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
В исковата молба се
твърди, че ищецът е собственик на процесния лек автомобил – „Фолксваген Туарег“
с рег. № ******, който бил застрахован при ответника по комбинирана застраховка
по полица № 00431366К/31.05.2012 г. „Каско и злополука“, като същата покривала
рискове и при кражба. След сключване на застрахователния договор автомобилът
бил откраднат на 22.05.2013 г., за което застрахования – ищец в производството уведомил
органите на МВР и застрахователя- ответник. Въпреки това застрахователят
отказал да заплати претендираното от него застрахователно обезщетение в размер
на 25 000.00 лв.
В отговора на исковата
молба ответникът е направил възражение за изтекла погасителна давност, като по
изложени правни и фактически доводи в случая приложим бил краткият тригодишен
срок, а не петгодишен такъв. Според
ответника пазарната стойност на застрахования автомобила била значително
по-ниска. Направено е и възражение, че ищецът не е изпълнил договорни предписания-
да дерегистрира автомобила.
За да постанови
обжалваното решение първоинстанционният съд приел, че между страните е сключена
имуществена застраховка, покриваща претърпените вреди, в резултат на настъпилото
на 22.05.2013 г. застрахователно събитие –кражба на МПС. Поради това, че в
случая била сключена комбинирана застраховка КАСКО и злополука, според СРС вземането
се погасява с изтичане на петгодишен, а не тригодишен срок. Въз основа на приетата
СОЕ първоинстанционният съд приел, че действителната стойност на автомобила възлиза
на сумата 20 500.00 лв., до която сума предявения иск по чл. 208 КЗ (отм.)
е уважен.
Постановеното от СРС
решение в обжалваната част е валидно и допустимо. Поради това, въззивният съд следва
да се произнесе по отношение правилността на постановеното от първата инстанция
решение с оглед наведените в жалбата доводи за допуснати нарушения на
материалния закон, за необоснованост на решението и за нарушение на
съдопроизводствените правила.
Предмет на спора пред
въззивния съд е иск с правно основание чл.208 КЗ /отм./.
Според чл.208 от Кодекса
за застраховането /отм./, при настъпването на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения
срок, който не може да бъде по-дълъг от 15 дни и започва да тече от деня, в
който застрахованият е изпълнил задълженията си по чл. 206, ал. 1 или 2 е
чл.207, ал. 3 КЗ /отм./. В настоящия случай срокът започва да тече от 22.05.2013
г. След тази дата ответникът е в забава.
За основателността на
иска в тежест на ищеца е докаже в кумулативност следните предпоставки:
възникване на валидно застрахователно правоотношение; настъпване в срока на
застрахователното покритие на застрахователно събитие, за което застрахователят
носи риска и в причинна връзка с което са настъпили вреди в претендирания
размер.
Неоснователен е
наведения довод, че първоинстанционният съд е дал неправилна правна
квалификация на иска по чл. 223 КЗ(отм.). В диспозитива на постановеното
решение жалбоподателят е осъден да заплати процесната сума на основание чл. 208 КЗ (отм.). Посочването на съда, че производство е по реда и на чл. 228 КЗ (отм.) е ирелевантно, тъй
като със сила на пресъдено нещо се ползва само решението по отношение на
спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като
предмет на делото. С решението съдът подвежда фактите под правната норма, и ги
обявява в диспозитива като правни последици, които се ползват със сила на пресъдено
нещо. За това диспозитива на решението представлява източника на силата на
пресъдено нещо. Мотивите към решението не са част от него." – В този
смисъл са и дадените разяснения с Тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001 г. на
ВКС по т. гр. д. № 1/2000 г., ОСГК, които са приложими в случая.
В производството пред
първата инстанция е представена комбинирана полица за застраховка Каско на МПС
и Злополука № 0043136 6К/ 31.05.2012 г. сключена между ЗК У. АД като
застраховател и Д.Г.С. като застрахован с предмет Застраховка Каско на МПС -
лек автомобил „Фолксваген Туарег“ с рег. № ****** при застрахователна сума
25000.00 лв. и застраховани рискове – съгласно приложените ОУ със срок на
покритие 00.00 часа на 01.06.2012 г.-24.00 часа на 31.05.2013 г.
Доводите на ищеца, че
предмет на застраховане са и живота, здравето или телесната цялост на физическо
лице, съдът намира за неоснователни и недоказани. От представената полица се
установява, че страните са договорили единствено имуществено застраховане – Каско
на МПС, макар ползваната полица да сочи сключване и на застраховка „Злополука“.
Страните не спорят и се
установява от представеното уведомление до застрахователя и МВР от 22.05.2013
г. /л.8-л.11 от делото на СРС/, че за времето от 21.05.2013 г. до 22.05.2013 г.
в гр.София, кв.Красно село, на кръстовище на ул.Ладога и ул.Леринска чука е
била извършена кражба на застрахования при ответника лек автомобил.
Представени са Общите
Условия за застраховка Каско на МПС приети с решение на УС на ЗК У. АД от
14.11.2011 г. и страните не спорят, че кражба на застраховано МПС по
застраховка Каско е покрит риск по клауза А- пълно Каско. Образувана е щета №
12110012286, по която не е изплатено застрахователно обезщетение.
Установява се от
заключението на САТЕ, приета от първата инстанция, чийто изводи настоящия
състав кредитира напълно по реда на чл.202 ГПК, че действителната стойност на застрахования
автомобил възлиза на сумата 20500.00 лв.
В настоящото производство
единствения спорен въпрос между страните е относно приложимата погасителна
давност за вземанията, която следва да се определи според вида на сключената
застраховка.
Съгласно чл. 230 КЗ
(отм.) договорите за застраховки "Живот" и "Злополука" се
сключват срещу събития, свързани с живота, здравето или телесната цялост на
физическо лице. Застраховките „Живот“ и „Злополука“ са известни като лични
застраховки, тъй като техен предмет са лични, неимуществени блага. Те дават застрахователна
закрила на живота, здравето и телесната цялост на застрахования или на трето
лице. В чл. 200 КЗ (отм.) е уредено, че предмет на застрахователния договор за
имуществено застраховане може да бъде всяко право, което за застрахования е
оценимо в пари. От горното може да се изведе, че имуществените застраховки са с
предмет имуществени блага. Със сключената комбинирана полица за доброволна
застраховка на МПС и злополука е видно, че ищецът е застраховал „Фолксваген Туарег“ с рег. № ******, като е
определено застрахователно покритие в размер на 25 000.00 лв. Предметът на
застраховката не е свързан с живота, здравето или телесната цялост на ищеца, а
именно с имуществено право оценимо в пари, с оглед на което може да се направи
извод, че е сключена имуществена застраховка по см. на чл. 200 КЗ(отм.).
Съгласно чл. 197 КЗ(отм.) правата по застрахователния договор се погасяват с тригодишна давност
считано от датата на настъпване на застрахователното събитие, а при застраховки
"Живот" и "Злополука" и при застраховки "Гражданска
отговорност" по т. 10 - 13 на раздел II, буква "А" от приложение
№ 1 - с петгодишна давност от датата на настъпване на събитието.
Доколкото в
производството бе установено, че процесната застраховка не е с предмет „живот“
или „злополука“, а е с предмет Каско на МПС, то приложима е тригодишната
давност за вземането с оглед действащата разпоредба на чл. 197, ал. 1, т. 1 КЗ(отм.).
С оглед изложеното,
съдът намира, че предявения иск по чл.208 от Кодекса за застраховането /отм./
следва да бъде отхвърлен, като неоснователен поради погасяване по давност на
вземането за обезщетение на имуществени вреди по сключената застраховка Каско
на МПС. Поради несъвпадане изводите на двете инстанции решението на Софийски
районен съд следва да бъде отменено като неправилно.
По разноските:
В настоящата инстанция с
оглед основателността на въззивната жалба право на разноски има ответникът ЗК У.
АД. На основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК в полза на ответника следва да бъдат
присъдени разноски за въззивната инстанция в размер на 410.00 лв. за държавна
такса и 100.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
С оглед изхода на спора в първоинстанционното
производство в полза на ответника следва да бъде
присъдено на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК сумата 100.00 лв.-разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
По изложените съображения, Софийски
градски съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 50402 от 17.10.2018 г. по гр.д. № 18942/2018 г. по описа на СРС, 163 с-в в
ЧАСТТА, с която е уважен предявения от Д.Г.С.,
ЕГН ********** с адрес ***, ж.к.******, срещу „З.к. „У.“ АД, ***,
ж.к.Възраждане, бул.******, иск с правно
основание чл.208 КЗ(отм.) за заплащане на сумата от 20500.00 лева -
представляваща застрахователно обезщетение по застраховка Каско на МПС по полица
№ 00431366К/31.05.2012 г. „Каско и злополука“ за настъпил застрахователен риск
– кражба на лек автомобил – Фолксваген Туарег с рег. ****** - собственост на Д.Г.С., и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Д.Г.С., ЕГН ********** с адрес ***, ж.к.******, срещу „З.к. „У.“ АД, ***,
ж.к.Възраждане, бул.******, иск с правно
основание чл.208 КЗ(отм.) за заплащане на сумата от 20500.00 лева -
представляваща застрахователно обезщетение по застраховка Каско на МПС по
полица № 00431366К/31.05.2012 г. „Каско и злополука“ за настъпил
застрахователен риск – кражба на лек автомобил – Фолксваген Туарег с рег. ****** - собственост на Д.Г.С., като неоснователен
поради погасяване по давност на вземането.
ОСЪЖДА Д.Г.С.,
ЕГН ********** с адрес ***, ж.к.******, да заплати на „З.к. „У.“ АД, ***,
ж.к.Възраждане, бул.******, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК сума в
размер на 100.00 лв. – разноски в първоинстанционно производство и сума в
размер на 510 лв. – разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд при условията
на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.