Р Е Ш Е Н И Е
№ 3469 10.12.2019 г. гр. Бургас
В
И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На
четвърти декември две
хиляди и деветнадесета
година
в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОЯН
МУТАФЧИЕВ
Секретар: Милена Манолова,
като
разгледа докладваното от съдия Мутафчиев
гр. дело № 6744 по описа на БРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод искова молба от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ АД против Н.М.Т. и е
за установяване на дължимост от ответника на ищеца на сума, установена в
заповедно производство по ч. гр. дело № ***/2019 г. по описа на БРС, както и
осъдителен иск за сумата от 104,93 лева, представляваща стойност на неизплатени
лизингови вноски по договор за лизинг от 07.07.2016 г. на мобилно устройство
марка „Самсунг“, модел „***“ за периода месец януари 2018 г. – месец юни 2018
г.
С
определение № 8249/08.10.2019 г. съдът е приложил по делото съобщението до ответника
Н.М.Т., с което са му изпратени
препис от исковата молба и от приложенията към нея
за депозиране на отговор, като му е
назначил на основание чл.47, ал.6 от ГПК особен представител на разноски на ищеца. За такъв АК – Бургас
определя адвокат Д.Д., който депозира отговор на исковата молба.
В
съдебно заседание представител на ищеца не се явява. Преди първото по делото
съдебно заседание процесуалният му представител депозира становище, с което
моли да бъдат уважени исковете и да бъдат присъдени на страната сторените по
делото разноски.
В
съдебно заседание особеният представител на ответника моли съда да отхвърли
исковете.
Бургаският районен съд, след като взе предвид
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На
04.06.2012 г. е сключен договор за мобилни услуги, по силата на който
ответникът е клиент на дружеството ищец по програма „Generation
GLOBUL“ със срок на договора 24 месеца. На 07.07.2016 г. между
дружеството и ответника е сключено допълнително споразумение към договор за
мобилни/фиксирани услуги с мобилен/фиксиран номер *** (за краткост Споразумението).
Абонаментният план е „Нонстоп 29.99/17.99 promoJune“. Според Споразумението промоционалният месечен
абонамент е 17,99 лева. Срокът му е 24 месеца, т.е. до 07.07.2018 г.
На
същата дата, 07.07.2016 г., между страните е сключен Договор за лизинг (за
краткост Лизинга), по силата на който лизингодателят „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД се
задължава при условията на договора и Общите условия да предостави на
лизингополучателя Т. за временно и възмездно ползване следното устройство:
марка „Самсунг“, модел „***“ с телефонен номер ***, а лизингополучателят се
задължава да заплати обща лизингова цена в размер на 344,77 лева с ДДС по
начин, посочен в договора. Лизингът се сключва за срок от 23 месеца и влиза в
сила от датата на подписването му. Лизингополучателят се задължава да заплати
цената на 23 месечни лизингови вноски, всяка една в размер на 14,99 лева с ДДС.
Месечните лизингови вноски се фактурират от лизингодателя и заплащат от
лизингополучателя съгласно сроковете, условията и начина за плащане на
задълженията на лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни услуги
съгласно сключения между страните договор за предоставяне на такива услуги.
Според чл.4 от Лизинга лизингополучателят декларира, че е получил лизинговата
вещ в състояние, годно за употреба.
Според
чл.10, ал.2 от Общите условия към Лизинга развалянето му се извършва с
едностранно писмено изявление, като лизингодателят може да развали Лизинга при
неизпълнение на договора за предоставяне на мобилни/фиксирани услуги, по който
лизингодателят и лизингополучателят са страни, включително в хипотезата на
неговото прекратяване от лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни
или фиксирани услуги, предоставяни от лизингодателя.
Според
чл.26 от Общи условия на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД за взаимоотношения с
потребителите на мобилни телефонни услуги (за краткост ОУ) при използване на
услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва
въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При
сключване на индивидуален договор всеки потребител, страна по договора, бива уведомен
за датата от месеца, на която ще му бъде издадена фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава
потребителя от задължението му за заплащане на дължимите суми.
За
потребени услуги дружеството издава следните фактури: на 05.09.2017 г. за
отчетен период 05.08.2017 г. – 04.09.2017 г. за сумата от 34,02 лева, в която
се включват месечна такса, стойност на услуги, лизингова вноска и задължения от
минал период, с падеж за плащане 20.09.2017 г.; на 05.10.2017 г. за отчетен
период 05.09.2017 г. – 04.10.2017 г. за сумата от 70,48 лева, в която се
включват месечна такса, стойност на услуги, лизингова вноска, задължения от
предходен период, с падеж за плащане 20.10.2017 г; на 05.11.2017 г. за отчетен
период 05.10.2017 г. – 04.11.2017 г. за сумата от 103,46 лева, в която се
включват месечна такса, лизингова вноска и задължения от предходен период, с
падеж за плащане 20.11.2017 г; на 05.12.2017 г. за отчетен период 05.11.2017 г.
– 04.12.2017 г. за сумата от 113,65 лева, в която се включват месечна такса,
лизингова вноска и задължения от предходен период, с падеж за плащане
20.12.2017 г.
По
делото няма доказателства Споразумението и Лизингът да са прекратени с писмено
изявление на дружеството, достигнало до абоната.
На
16.05.2019 г. дружеството подава заявление за издаване на заповед за
изпълнение, по което е образувано ч. гр. дело № ***/2019 г. по описа на БРС. На
17.05.2019 г. по това дело е издадена заповед за изпълнение № ***, с която е
разпоредено на длъжника да заплати на дружеството следните суми: 218,58 лева, представляваща
дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни
услуги по договор за мобилни услуги от 04.06.2012 г., потребени за периода
05.08.2017 г. – 04.01.2018 г.; 27,48
лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 21.01.2018
г. до 18.04.2019 г.; законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението 16.05.2019 г. до окончателното й
изплащане. Тъй като длъжникът е уведомен
за заповедта на основание чл.47, ал.5 от ГПК, дружеството предявява
установителен иск по настоящото дело. Видно от исковата молба, установителен
иск за мораторна лихва не е предявен, а искът за главница е предявен в по-нисък
размер, а именно – 113,65 лева „за незаплатени далекосъобщителни услуги за
абонатен номер *** за периода 05.08.2017 г. – 04.01.2018 г., ведно със
законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението по реда на чл.410
от ГПК до окончателното изплащане на сумата“. Дружеството предявява и
осъдителен иск за сумата от 104,93 лева, представляваща неизплатени лизингови
вноски за периода януари 2018 г. до юни 2018 г.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото писмени доказателства.
При тези факти съдът приема от правна страна следното:
Предявеният установителен иск е с правно основание чл.422
от ГПК, вр. чл.79
ЗЗД, а осъдителният иск е с правно основание чл.79, ал.1
от ЗЗД, вр. чл.342, ал.1 от ТЗ.
По установителния иск:
Изрично
следва да се подчертае, че дружеството претендира с петитума на исковата молба
за периода 05.08.2017 г. – 04.01.2018 г. неизплатени „далекосъобщителни
услуги“. Това искане е логично продължение на заявеното в обстоятелствената
част на исковата молба, а именно, че се предявява „на основание чл.422, вр.
чл.415 ГПК иск за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение
до размера на 113,65 лева, която сума представлява цена на потребени и
неизплатени мобилни услуги“. В нея не се включват незаплатени лизингови вноски
за същия период 05.08.2017 г. – 04.01.2018 г. Това е така, защото Лизингът е
различно основание от Споразумението, независимо че за дължимите суми по двете
правоотношения се издава една фактура. Тъй като падежът на фактурите е настъпил,
на ищеца следва да се присъди само сума в размер на 53,93 лева, която
представлява стойност на ползваните услуги по Споразумението, а в останалата
част до пълния претендиран размер от 113,65 лева искът следва да бъде
отхвърлен. Това е така, защото разликата от 59,72 лева представлява стойност на
дължими лизингови вноски, но не и стойност на потребени услуги, която, извън
дължимите абонаментни или други такси, е пренебрежително малка (общо под 2
лева). Без значение в случая е дали Споразумението е прекратено едностранно от
оператора, защото се претендират суми за предоставени услуги преди евентуалното
прекратяване на правоотношението.
По отношения на осъдителния иск:
Стойността
на лизинговите вноски за периода януари 2018 г. – юни 2018 г., за който е предявен
искът, е 89,94 лева, а не 104,93 лева. Следва да се подчертае, че няма
доказателства Лизингът да е обявен за предсрочно изискуем с изявление на
кредитора, което да е достигнало до ответника, а това условие е необходимо (аргумент
от Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по
т. д. № 3/2017 г., ОСГТК). Нещо повече,
няма доказателства и за предсрочно прекратяване на Споразумението, което е
условие за обявяване на Лизинга за предсрочно изискуем – чл.12, ал.2 от Общите
условия към Лизинга. След като предявеният по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за
банков кредит поради предсрочна изискуемост
може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на
силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение (Тълкувателно решение №
8 от 2.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 8/2017 г., ОСГТК), то няма пречка да бъде уважен осъдителен иск за
лизингови вноски, ако падежът им е настъпил към датата на формиране на силата
на присъдено нещо, независимо че предсрочната изискуемост не е обявена на
длъжника преди подаване на исковата молба. Видно е, че към настоящия момент
срокът на Лизинга е настъпил, но длъжникът не е заплатил вноски за периода
януари 2018 г. – юни 2018 г., поради което искът се явява основателен за сумата
от 89,94 лева и до този размер следва да бъде уважен, а отхвърлен за разликата
до 104,93 лева.
По разноските:
С
оглед изхода от делото право на разноски има както ищецът, така и ответникът. Както
вече се посочи, дружеството не е предявило установителни искове за всички
вземания по заповедта за изпълнение, а искът за главница бе частично уважен.
Ето защо ищецът има право на разноски в заповедното производство в размер на 44,93
лева.
Видно
от договор за правна защита и съдействие от 02.08.2019 г. (л.9 от исковото
производство) дружеството е заплатило адвокатско възнаграждение в размер на 180
лева „за оказване на правна защита и съдействие, изразяваща се в подаване на
иск с правно основание чл.422 ГПК“, т.е. адвокатско възнаграждение за
осъдителния иск не е заплатено. Следователно по установителния иск ответникът
дължи разноски в размер на 97,28 лева, част от заплатената държавна такса за
този иск и от адвокатското възнаграждение. По осъдителния иск ответникът дължи
сумата от 42,86 лева, част от заплатената държавна такса по него.
Ответникът
дължи на ищеца и част от заплатеното от последния възнаграждение за особен
представител, а именно 131,64 лева или общо сума за разноски в исковото производство
от 271,78 лева.
Ответникът
не е направил разноски, поради което и такива не следва да му се присъждат.
Мотивиран
от горното Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по делото, че Н.М.Т.,
ЕГН – **********, дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД,
ЕИК – *********, сумата от 53,93
лева (петдесет и три лева и деветдесет и три стотинки), представляваща дължими
и незаплатени далекосъобщителни услуги по договор за мобилни услуги от
04.06.2012 г., новиран с допълнително споразумение от 07.07.2016 г., потребени
за периода 05.08.2017 г. – 04.01.2018 г., ведно със законната лихва от
16.05.2019 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело № ***/2019 г. по описа на БРС,
като ОТХВЪРЛЯ иска над присъдената
сума от 53,93 лева до пълния претендиран размер от 113,65 лева (сто и
тринадесет лева и шестдесет и пет стотинки).
ОСЪЖДА Н.М.Т., ЕГН – **********, да заплати на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК – *********, следните
суми: 89,94 лева (осемдесет и девет лева и деветдесет и четири стотинки),
представляваща стойност на неизплатени лизингови вноски по договор за лизинг от
07.07.2016 г. на мобилно устройство марка „Самсунг“, модел „***“ за периода
месец януари 2018 г. – месец юни 2018 г., като ОТХВЪРЛЯ иска над присъдената сума от 89,94 лева до пълния
претендиран размер от 104,93 лева (сто и четири лева и деветдесет и три
стотинки); 44,93 лева (четиридесет и четири лева и деветдесет и три стотинки),
представляваща разноски в заповедното производство по ч. гр. дело № ***/2019 г.
по описа на БРС; 271,78 лева (двеста седемдесет и един лева и седемдесет и осем
стотинки), представляваща разноски в настоящото производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: (П)
Вярно с
оригинала!
ММ