№ 111
гр. София , 16.09.2021 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито заседание на шестнадесети септември,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Недялка Н. Нинова
Членове:Кристина Ив. Тодорова
Светослав Н. Николов
като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Въззивно частно
наказателно дело № 20211800600485 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.249, ал. 3, вр. ал. 1 НПК.
Образувано е по частен протест, подаден от прокурор от Рaйонна
прокуратура- гр. Б. срещу определение от 17.08.2021 г, постановено по НОХД
№ 61/2021 г. по описа на Районен съд- гр. Б., с което е прекратено съдебното
производство и делото е върнато на Районна прокуратура- гр. Б. за
отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения на
досъдебното производство.
В протеста са развити доводи за неправилност и незаконосъобразност
на обжалваното определение. Поддържа се, че съдът неправилно е приел, че е
нарушено правото на защита на подсъдимия при изготвянето на
обвинителният акт и на постановлението за привличане, водещи до това
подсъдимият да не може да разбере в какво е обвинен.
На 08.09.2021г. е подадено възражение от страна на адв. М. Н. от САК,
защитник на подс. АНГ. К. АНГ. по НОХД №61 от 2021г. по описа на РС- гр.
Б.. Със същото се иска да бъде потвърдено обжалваното определение.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото и доводите на
страните по повод подадения протест, намира за установено следното:
Съдебното производство пред първоинстанционния съд е образувано по
внесен обвинителен акт срещу АНГ. К. АНГ. за престъпление по чл. 343,
ал.3, б.“а“, вр. ал.1, б. “б“, вр. чл.342, ал.1 НК.
В разпоредително заседание, проведено на 17.08.2021г. е постановено
обжалваното определение, с което се прекратява съдебното производство по
НОХД №61/2021г. по описа на БРС и връща делото на РП- гр. Б. за
отстраняване на допуснатите нарушения на процесуалните правила довели до
1
нарушаване на правото на зашита на подсъдимият. За да прекрати съдебното
производство, първоинстанционният съд е приел, че в хода на досъдебното
производство са допуснати съществени процесуални нарушения, в резултат
на което е накърнено правото на защита на подсъдимия, водещо до
невъзможност да научи за какво престъпление е обвинен. Първият съд е
приел, че обвинението е формулирано по начин, който не позволява на
подсъдимия да узнае фактите на обвинението и да организира адекватно
защитата си.
Частният протест е подаден в срок, от легитимиран субект, против акт на
съда, който подлежи на въззивна проверка, поради което същият е
процесуално допустим.
Разгледан по същество, протестът се явява неоснователен.
Районният съд правилно е приел, че на досъдебното производство са
нарушени процесуалните права на подс. А., като по този начин се затруднява
възможността същият да разбере в какво точно е обвинен и какво точно е
неговото престъпно деяние.
В обстоятелствената част на обвинителният акт е изложена подробно
фактическата обстановка по отношение на обстоятелствата кога, къде и как е
било извършено деянието. Неяснотата в обвинителния акт е въведена с
вменените едновременно нарушения на правилата за движение по чл. 20, ал.
2, чл. 21, ал. 2 и чл. 23, ал. 1 ЗДвП. При това положение не става ясна
обвинителната теза от фактическа страна дали престъпният резултат е
настъпил: защото обвиняемият е управлявал МПС със скорост, несъобразена
с атмосферните условия, с релефа на местността и др. фактори, посочени в
изречение първо на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и с кои точно фактори от сложилата се
пътна обстановка не се е съобразил при избиране на скоростта на движение на
управлявания от него автомобил, или защото не е намалил и спрял при
възникнала опасност за движението и какво е конкретното обективно
проявление на тази опасност, или защото е управлявал МПС със скорост,
превишаваща разрешената по правилата на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, или защото не
се движил на такова разстояние от движещо се пред него друго превозно
средство, за да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта
или спре рязко, съгласно правилото по чл. 23, ал. 1 ЗДвП.
Така формулираното фактическо обвинение вменява противоречиви,
обективно несъвместими действия на обвиняемия, с които да е нарушил
твърдените от прокурора правила за движение, което прави обвинението
неясно. Обвинението и в двете му неразривно свързани части - фактическо и
юридическо - следва да бъде конструирано по начин, че да е възможно от
изложените от прокурора фактически твърдения да се изведе
инкриминираното деяние, за което е повдигнато обвинение. Всяко
неизпълнение на това процесуално изискване от органите на досъдебното
производство съставлява нарушение на разпоредбите на НПК, гарантиращи
правото на защита на обвиняемото лице и на останалите страни. Всяко
2
нарушение на правата на подсъдимия, засягащо по недопустим начин правото
му на защита, в частност правото му на ясно, точно и конкретно обвинение,
от което, без да се налага тълкуване и/или изграждане на предположения, да
разбере за какво точно и при какви изрично посочени обстоятелства се
обвинява, че е извършил престъплението, представлява отстранимо
нарушение на процесуалните правила от категорията на съществените.
При това положение внесения обвинителен акт е негоден да изпълни
процесуалното си предназначение, а именно да определи предмета на
доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на
обвиняемия в него, което от своя страна съществено нарушава правото на
обвиняемия да узнае фактите на обвинението и съставлява съществено
нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 249, ал. 4, т. 1 НПК,
което следва да бъде отстранено от прокурора.
Предвид изложеното, с обжалваното определение правилно е било
прекратено съдебното производство на основанието чл. 249, ал. 4, т. 1 НПК и
делото е върнато на прокурора, като следва да се отстранят допуснатите
процесуални нарушения, посочени от първоинстанционния съд и в мотивите
на настоящия съдебен акт.
Въз основа на гореизложеното, С. окръжен съд, НО, II въззивен
състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 17.08.2021 г., постановено по НОХД
№ 61/2021 г. по описа на РС- гр. Б., с което е прекратено съдебното
производство и делото е върнато на БРП за отстраняване на допуснато
съществено процесуално нарушение на процесуалните правила.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3