Присъда по дело №267/2023 на Районен съд - Костинброд

Мотиви към присъда №7/17.03.25г., постановена по н.ч.х.д.№267/23г.
по описа на РС- Костинброд.
Производството по делото е образувано във връзка с подадена частна
тъжба от страна на М.П.Й., от гр. С., пълнолетна, с която е повдигнато
обвинение срещу подсъдимия И.С.П., от гр. С., пълнолетен, за това, че на
10.06.23 г., в къща находяща се в село Дръмша, община Костинброд, около
23.00 часа, и е нанесъл удари с юмрук и метална обувалка в лявата част на
главата, в резултат на което и причинил временно разстройство на здравето,
неопасно за живота - престъпление по чл.130, ал.1 НК.
Наред с обвинението, е предявена гражданска претенция от страна на
М.Й. спрямо И.П., за обезвреда от причинени неимуществени вреди на
частния тъжител от описаното в тъжбата деяние, с правно основание чл.45
ЗЗД, заедно с претендираната законна лихва, считано от 10.06.23 г. до
окончателното изплащане на вземането.
В открито съдебно заседание частния тъжител се представлява от
упълномощения от нейна страна адв. И.Й.- САК, който поддържа частната
тъжба и отправя искане за уважаване на предявения граждански иск и
осъждане на подсъдимото лице по така повдигнатото му обвинение.
Подсъдимият и упълномощения от негова страна защитник- адв. Д.Я.,
вземат участие в проведените открити съдебни заседания, като отправят
искане за отхвърляне на гражданската претенция, както и да бъде оправдан
подсъдимият по така повдигнатото му обвинение.
Съдът след внимателен анализ на доказателствените материали по
делото, както и с оглед изразеното становище от страните по делото намира за
установено следното от фактическа страна:
На 10.06.23 г. се провел местният празник на село Дръмша, община
Костинброд. В къщата на свидетелката И.П./майка на частната тъжителка/,
която се намирала в началото на селото, се събрали преди обяд, свид. П.,
подсъдимият П./бивш приятел на свид. П./, както и частната тъжителка.
Между подсъдимия и частната тъжителка възникнал спор, доколкото била
ползвана в този момент, без нейно разрешение притежавана от нея аудио
техника/музикална колонка/ от подсъдимия. До този момент подсъдимият бил
консумирал няколко бири, като нещата се успокоили и тримата решили по-
късно да отидат до центъра на селото, където се събирали живущите в селото
да празнуват. Към тяхната компания се присъединили свид. З.И./братовчед на
подсъдимия/, както и свид. М.С./приятелка на И./. Там свидетели през
останалата част от деня консумирали различен по вид и количество алкохол,
след което всички решили да отидат на гости у свид. П., в нейната къща
находяща се в селото.
Компанията се била настанила в кухненското помещение на къщата,
когато около 22.50 часа, подсъдимият внезапно се ядосал и започнал да
обижда свидетелката П., а след това нападнал и частната тъжителка Й.. На
последната нанесъл удари с ръка и чрез намираща се в коридора метална
обувалка, в областта на главата й, в резултат на което и бил причинил телесна
повреда, а именно- охлузване с неправилна форма, находящо се в
1

челнотеменна област на главата, кръвонасядане на челото вляво над веждата и
на лявата мишница, охлузване с линеен характер/драскотина/ в областта на
лявата предмишница, които и причинили болки и страдания, както и болки в
областта на травмираните участъци и в шийната мускулатура, които са довели
до временно разстройство на здравето, което е неопасно за живота.
Подсъдимият бил изведен от свид. И. от къщата, след което си тръгнал.
На другият ден сутринта се върнал, но бил отпратен от свид. П..
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията
свидетелката П., свид. И., свид. С., обясненията на подсъдимия, приетата
СМЕ, така и от приобщените по делото документи приобщени по реда на
чл.283 НПК.
Съдът кредитира в цялост показанията на свид. И.П., като същите се
явяват логични, последователни и непротиворечиви. Показанията намират
подкрепа сред останалите доказателствени източници, а именно с показанията
на свид. И. и С., по отношение на това, къде и кои са били присъствали по
време на случката, факта, че са консумирали алкохол, както и това, че частната
тъжителка е имала телесни увреждания. Съдът намира, че показанията на
тримата свидетели се припокриват и по отношение на това, че е имало
физически контакт между частната тъжителка и подсъдимия, поради което
последният е бил отпратен от къщата на свид. П.. При анализ на показанията
на свидетелката П., съдът взе предвид и факта, че същата се явява майка на
частната тъжителка, както и това, че към онзи момент- датата на деянието- е
живеела на семейни начала с подсъдимия, но въпреки това, съдът не установи
същата да е заинтересована или предубедена от изхода на делото, за да се не се
кредитират нейните показания по делото.
Съдът кредитира показанията на свидетелите И. и С., в посочената по-
горе част, като в останалата им част/където твърдят, че не си спомняли нищо,
поради прието количество алкохол/ съдът намира, че същите се явяват общи и
абстрактни, свидетелите често изразяват твърдения, че не си спомнят или
навеждат евентуални предположения, поради което съдът намира, че не
следва да се кредитират.
Съдът кредитира обясненията на подсъдимото лице, в частта, с която се
описва къде, кога и кои хора са се били събрали през въпросния ден. В
останалата им част, съдът намира, че обясненията не намират доказателствена
подкрепа. Касае се за изграждане на защитна версия на подсъдимия, че не си
спомнял нищо, бил е шофирал кола в нетрезво състояние лек автомобил,
както и това, че се е бил се събудил сутринта в него и не помнил нищо. По
своя характер същите представляват изцяло изграждането на защитна теза,
целяща да създаде впечатление, че същият не е разбирал и могъл да ръководи
постъпките си във въпросната вечер, но по делото не се установи да има
такива обективни находки/сигнал за ПТП, доколкото се твърди, че е бил в
невъзможност да се движи или да се контролира, да е бил санкциониран от
органите на МВР, както и изобщо да е бил пристигнал с кола на мястото на
случката/.
По делото е приобщено и заключение на вещото лице по допусната
2

СМЕ, което съдът намира, че се явява достатъчно обосновано, пълно и ясно и
следва да бъде кредитирано в цялост. Въз основа на същото може да се
направи обосновано заключение по отношение на причинената телесна
повреда на частната тъжителка, в резултат на деянието на подсъдимия, както
и относно това какъв е бил механизъмът на нейното причиняване.
По делото е изслушано заключение по допуснатата комплексна
химическа и съдебно психологична експертиза, което съдът намира, че не
следва да бъде кредитирана в цялост, доколкото същото не е обосновано и
ясно. Последните недостатъци на заключението не бяха отстранени и в
съдебна зала/а именно вещите лица не успяха да посочат един пример от
обективната действителност, въз основа на събраните по делото
доказателства, от които са приели, в каква степен на опияняване е бил
подсъдимият към момента на извършване на деянието/. Ето защо, съдът
намира, че посоченото заключение не следва да се кредитира след
доказателствените източници по делото.
Съдът намира, че следва да се кредитират и приложената по делото
медицинска документация от страна на частната тъжителка, доколкото същата
допринася за изясняване на относими към предмета на делото факти.
Въз основа на приобщените по делото доказателства, съдът прие
следното от правна страна:
Подсъдимият И. С. П., е роден на ****** г., в гр. С., българин, българско
гражданство, живущ в гр.С. , ЕГН**********, неженен, неосъждан, работещ.
Срещу него е повдигнато обвинение за извършено престъпление по
чл.130, ал.1 НК.
Законодателят е предвидил като престъпление, което се преследва по
частен път всяко деяние, което се изразява в причиняване на другиму
разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129 от НК, което не е
опасно за живота.
По делото безспорно се установи, че от обективна страна на посочената
в частната тъжба дата и място, е било извършено престъпление против
телесна неприкосновеност на ЧТ, изразяваща се в причиняване на болки в
областта на травмираните участъци и в шийната мускулатура, които са довели
до временно разстройство на здравето, което е неопасно за живота. Наред с
това, са и били причинени и телесни увреждания по по- леко наказуемия
състав по чл.130, ал.2 НК, а именно болки и страдания, изразяващи се в
охлузване с неправилна форма, находящо се в челнотеменна област на главата,
кръвонасядане на челото вляво над веждата и на лявата мишница, охлузване с
линеен характер/драскотина/ в областта на лявата предмишница, които следва
да се погълнат от по- тежкия по вид резултат, но следва да се отчетат при
индивидуализация на наказанието.
По делото се установи в какво се е изразявало изпълнителното деяние
на посочения състав на престъпление, а именно в нанасяне на удари с юмрук и
метална обувалка от страна на подсъдимия спрямо частната тъжителка.
Доказано беше и наличието на причинна връзка между деянието на
подсъдимия и причинените на частната тъжителка увреждания. При горните
3

констатации по делото, съдът намира, че по делото се установи, че се доказа
извършването от обективна страна на престъплението по чл.130, ал.1 НК.
Съдът намира, че с оглед събраните по делото доказателства се
установи, че деянието от страна на подсъдимия е било извършено при наличие
на пряк умисъл, като същият не само е съзнавал, че чрез нанасянето на удари
по посочения по- горе начин може да причини на частната тъжителка телесно
увреждане, но и същият е искал настъпването на този вредоносен резултат. По
делото се установи, че между частната тъжителка и подсъдимия, е имало
известно напрежение, възникнало през времето, което е и било плод на
възникналия по- рано през деня скандал между тях. Възползвайки се от
изпития алкохол подсъдимият се е възползвал от намаляването на неговите
съпротивителни/възпиращи волеви моменти, за да навреди/възмезди по
някакъв начин частната тъжителка. Действително по делото се установи, че
през целият ден подсъдимият е консумирал алкохол, но само по себе си
обстоятелството, че се е привел доброволно в такова състояние, с цел да
извърши или да търси саморазправа с друг човек, не е обстоятелство, което
следва да изключи наказателната му отговорност и вменяемостта по
отношение на извършеното от него. При тези съображения, съдът намира, че
следва да се остави без уважение релевираното възражение от страна на
защитата и подсъдимия, че не е разбирал значението и свойството на
постъпките си, както и да ръководи същите към момента на деянието като
неоснователно.
Ето защо, съдът намира, че по делото безспорно се установи, че на
въпросната дата и място, подсъдимото лице е извършило престъпление по
чл.130, ал. 1 НК спрямо частната тъжителка.
За престъплението по чл.130, ал.1 НК, законодателят е предвидил
наказание „лишаване от свобода“ до две години или „пробация“, поради което
съдът намира, че подсъдимото лице следва да се освободи от наказателна
отговорност и да му се наложи наказание глоба, доколкото са налице
предпоставките на чл.78а, ал.1 НК и същият не е освобождаван от наказателна
отговорност по тази глава.
Съдът намира, че съобразно чл.54, ал.1 НК, следва да се вземе предвид
при индивидулазиция на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимото лице, факта, че същият е неосъждан и работещ, които
обстоятелства да се отчетат като смекчаващи вината обстоятелства.
Отегчаващо вината обстоятелството е това, че наред с причиненото
разстройство на здаравето на частната тъжителка, на същата са били
причинени болки и страдания. Въпреки това, съдът намира, че по своя
характер деянието и деецът не се характеризират с по- висока степен на
обществена опасност от традиционната за подобен тип деяние, поради което
наказанието, което следва да бъде определено следва да бъде към минималния
размер предвиден в закона, а именно в размер на 1000 лева.
По отношение на предявената гражданска претенция за обезвреда на
причинените неимуществени вреди на частната тъжителка, съдът намира, че
по делото не се доказаха да е бил налице продължителен период за
4

възстановяване й, както и значителни по обем неимуществени вреди, като
развиване на някакви допълнителни психически състояния и притеснения,
което да мотивира съда, да уважи претенцията за сума в по- голям размер от
3000 лева. Посочената сума съдът намира, че съобразно принципът за
справедливост залегнал в ЗЗД, отговаря на действително причинените вреди,
както и на икономическото положение в страната, поради което следва да се
отхвърли претенцията над тази сума до пълния претендиран размер от 15000
лева.
Следва да се уважи в цялост и предявеният акцесорен иск по реда на
чл.86 ЗЗД, за претендирана мораторна лихва от датата на деянието до
окончателното изплащане на вземането.
С оглед изхода на делото, в тежест на подсъдимия следва да бъдат
възложени и сторените по делото разноски и такси, както следва:
- да заплати сумата от 120 лева по сметка на КРС, която представлява
дължима държавна такса във връзка с разглеждането и произнасянето на съда
по предявения граждански иск;
- да заплати сумата от 1743, 52 лева по сметка на КРС, представляваща
заплатени разноски от бюджетните средства на съда за СМЕ и СППЕ;
- да заплати на частната тъжителка сумата от 1800 лева за заплатено
адвокатско възнаграждение, както и сумата от 12 лева за заплатена ДТ.
С горните съображения, съдът постанови своята присъда.

Съдия:
5

Номер на акта:	7
Дата:	17 март 2025 г. (в сила от 17 март 2025 г.)
Съдия:	Светослав Николаев Николов

Дело:	20231850200267
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	1 август 2023 г.

Присъда по дело №267/2023 на Районен съд - Костинброд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите