Решение по дело №3974/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 2962/1.7.2019г.

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на единадесети юни, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА

 

         при участието на секретаря Гергана Найденова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 3974 по описа на Варненски районен съд за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано въз основа на искова молба вх. № 18930/14.3.2019 год. от Р.А.Г., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, чрез пълномощник срещу „Е. - П. П.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, с искане до съда да постанови решение, с което да приеме за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумите от: 9116.06 лева, представляваща незаплатени задължения за текуща електрическа енергия за периода от месец юни 2006 год. до месец декември 2010 год., за обект с клиентски № * и абонатен № *, с адрес на потребление: *; 3584.16 лева, представляваща мораторна лихва, начислена по всяка фактура от датата на падежа й до 07.07.2011 год., ведно със законната лихва върху тази главница считано от 26.07.2011 год. до окончателното изплащане на задължението, 554.01 лева, представляваща съдебно – деловодни разноски по ч. гр. д. № 11304/2011 год. на ВРС, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 11304/2011 год. на ВРС.

В исковата молба се излага, че ищецът е длъжник по изпълнително дело № 1346/ 2011 год. по описа на С.-И. С. при Р. С. - В., като счита, че задълженията, обективирани в изпълнителния лист са погасени по давност. Твърди, че предмет на изпълнителното дело са незаплатени задължения за текуща електрическа енергия, в общ размер на 9116.06 лева за периода от месец юни 2006 год. до месец декември 2010 год., за обект с клиентски № * и абонатен № *, с адрес на потребление: *; 3584.16 лева, представляваща мораторна лихва, начислена по всяка фактура от датата на падежа й до 07.07.2011 год., ведно със законната лихва върху тази главница считано от 26.07.2011 год. до окончателното изплащане на задължението, 554.01 лева, представляваща съдебно – деловодни разноски по ч. гр. д. № 11304/2011 год. на ВРС. Твърди се и че след образуването на изп. дело на 31.11.2011 год. с разпореждане на държавния съдебен изпълнител, няма извършени никакви принудителни изпълнителни действия. Сочи и че единствено по сметка на С.-И. С. са преведени на 04.01.2012 год. и 07.02.2012 г. суми от по 60.00 лева, като е започнала да тече нова давност, считано от 07.02.2012 год. Изпълнителното дело се счита за прекратено, считано от 07.02.2014 год., поради настъпила перемция. Позовава се и на погасяване на вземането поради изтичане на петдавностен срок от извършване на последното изпълнително действие.

Ответникът - „Е. - П. П.” АД депозира писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който релевира доводи за недопустимост, в условия на евентуалност за неоснователност на предявения иск, поради липса на правен интерес за ищеца. Отправя искане за прекратяване на производството и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК.

 

         Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

 

Предявен е отрицателен установителен иск, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

 

Относно допустимостта:

         Абсолютна процесуална предпоставка за неговото разглеждане, е наличие на правен интерес за ищеца за разрешаване със сила на присъдено нещо на спора за отричаното от него материално право, като бъде установено действителното правно положение в отношенията между страните, във връзка с конкретно притезание, както и за осуетяване на възникването на нов спор на същото основание. Правният интерес провеждане на установителен иск следва да е налице към момента на неговото предявяване до приключване на устните състезания.

         В конкретната хипотеза, за начислена от ответното дружество сума за електроенергия, която счита за недължима, което начисление застрашава имуществената сфера на абоната. Позовава се на изтекла погасителна давност по отношение на паричното му задължение към ответника, възникнало с влизането в сила на съдебно решение, постановено по гр. д. № 11304/ 2011 г. на ВРС. Налице е позоваването на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание за процесното вземане. Горните съображения, а също и процесуалното поведение на ответника, обосновават правният интерес за ищеца от избраната форма на защита.

 

Относно основателността:

Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи тежест е да установи претендиране от страна на ответника на процесните суми, предмет на изп. дело № 1346/ 2011 год.; съществуването на новонастъпили факти, след приключване на съдебното производство, предмет на изпълнението, даващи основание последното да се оспорва.

В тежест на ответника е да установи настъпването на юридически факт, годен да прекъсне давността за вземането му.

В случая страните по делото не спорят, че въз основа на заявление вх. № 19893 от 26.7.2011 г. по ч. гр. д. № 11304 по описа на ВРС за 2011 г., е издадена Заповед № 7809/16.9.2011 г., по силата на която е разпоредено длъжникът Р.А. Г. ЕГН********** ***, да заплати на кредитора „Е. Б. П.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, *, сумите: 9116.06 лв., сбор от дължими се суми за ползвана ел. енергия за времето от м. юни 2006 г. до м. декември 2010 г., 3 584.16 лв., лихва за забава, начислена върху отделните суми от датата на съответния падеж до 7.07.2011 г., законната лихва върху главниците от датата на сезиране на съда - 26.07.2011 г. до окончателното им изплащане и сторените по делото разноски в размер на 554.01 лв.

Видно от деловодното отразяване върху заповедта, въз основа на същата, на 21.09.2011 г. е издаден изпълнителен лист за горепосочените суми и законна лихва.

Въз основа на издадения изпълнителен лист, дружеството е депозирало молба вх. № 13801/29.11.2011 г. и съответно е образувано изпълнително дело № 1346/2011 год. по описа на С.-И. С. при Р. С. - В..

Горните данни, обуславят извода, че заповедта за изпълнение е влязла в сила в деня на нейното издаване - 16.09.2011 г. От тази дата до датата на предявяване на настоящия иск - 14.03.2019 г. е изминал период от време, в който ответникът нито твърди, нито от материалите по приобщеното изп. дело № 1346/ 2011 год. се установи, осъществяването на някои от юридическите факти, предвидени в чл. 116 ЗЗД, годни да прекъснат изтичането на погасителната давност за задължението на ищеца за процесните суми. Ето защо, следва да се приеме, че към датата на предявяване на иска е изтекъл петгодишния давностен срок , приложим спрямо съдебно установеното вземане на ответника, по аргумент от чл. 117, ал. 2 ЗЗД.

По изложените съображения, се налага извод за основателност на  предявения отрицателен установителен иск, поради което и следва да бъде уважен, основание чл. 439, ал. 1 ГПК.

         Съобразно изхода на спора и направеното искане, в полза на ищеца следва да се присъдят извършените разноски в общ размер на 1530.17 лева, на основание чл. 78 ал. 1 ГПК.

         Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Р.А.Г., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, не дължи на „Е. - П. П.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, сумите от: 9116.06 (девет хиляди сто и шестнадесет лева и шест стотинки) лева, представляваща незаплатени задължения за текуща електрическа енергия за периода от месец юни 2006 год. до месец декември 2010 год., за обект с клиентски № * и абонатен № *, с адрес на потребление: *; 3584.16 (три хиляди петстотин осемдесет и четири лева и шестнадесет стотинки) лева, представляваща мораторна лихва, начислена по всяка фактура от датата на падежа й до 07.07.2011 год., ведно със законната лихва върху тази главница считано от 26.07.2011 год. до окончателното изплащане на задължението, 554.01 (петстотин петдесет и четири лева и една стотинка) лева, представляваща съдебно – деловодни разноски по ч. гр. д. № 11304/2011 год. на ВРС, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 11304/2011 год. на ВРС, на основание чл. 439, ал. 1 ГПК.  

 

         ОСЪЖДА „Е. - П. П.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Р.А.Г., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, сумата от 1530.17 (хиляда петстотин и тридесет лева и седемнадесет стотинки) лева, представляваща извършени разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

         Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: