О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./………...2019г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито съдебно заседание на двадесет
и осми февруари две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
като разгледа
докладваното от съдия Писарова
в.т.д.№294/2019г., по описа
на ВОС, ТО, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на Л.К.К., ЕГН **********,***,
чрез адв.П Д от ВАК в качеството и на особен представител на ответника,
назначен съгласно чл.47, ал.6 от ГПК срещу решение по ГД №3526/2018г. на 42 състав на ВРС, постановено на 21.12.2018г., в частта, в която съдът приема
за установено в
отношенията между страните „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25,
офис-сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4 представлявано от Изпълнителни директори Н
Т С и М Д Д и от друга страна Л.К.К., ЕГН ********** и с адрес: ***, че в
полза на иещца АСВ ЕАД съществува парично вземане от ответника Л.К.К., ЕГН **********, представляващо ЧАСТ от вземане, за което е била издадена
заповед Заповед №9931/04.12.2017г. за изпълнение
на парично задължение по ЧГД
№18186/2017г. по
описа на РС Варна, Х–ти състава, а именно вземане за сумата от 500,00 лева (петстотин шестдесет и пет лева), представляваща неплатена главница, произтичаща от договор за паричен заем №2774792/23.03.2017г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и ответника, вземането по който е прехвърлено
в полза на заявителя съгласно Приложение 1 от 01.07.2017г. към Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., на основание чл.422, ал.1,вр. чл.415, ал.1 ГПК .
Твърди се, че
решението на първата инстанция е неправилно поради нарушения на материалния
закон и необоснованост. Сочи се, че
съдът неправилно е приел, че е налице
надлежно връчване на уведомлението по чл.99, ал.3 ЗЗД за извършената цесия на ответника като
същевременно по делото не е установено
връчване на ответника или на
негов пълномощник, а на назначения му
особен представител съгласно чл.47, ал.6 ГПК. Излагат
се доводи, че представителната власт на последния
е ограничена от процесуално представителство по конкретното гражданско дело, по което същия
е назначен като това не включва
получаване на материалноправни изявления, адресирани до отсъстващия
ответник, т.е. такива, които биха
довели до промяна в материалното правоотношение, вкл. със замяна на
досегашния кредитор с нов. /цит.практика/ В този смисъл, въззивникът
поддържа, че особеният представител не е нито договорен,
нито законов представител на ответника и не упражнява свои процесуални права е чужди, при това
в границите на дължимата на отсъстващия
защита. /цит.т.7 от ТР
№6/2013г. по ТД №6/2012г. на
ОСГТК/ Поради липсата на осъществени контакти между ответника и особения му представител, пълномощникът сочи, че няма как
същия /ответника/ да се счита
уведомен за прехвърляне на вземането. При това положение, въззивникът поддържа, че дори да
е извършена цесията не е произвела действие спрямо ответника. Поради това, особеният представител адв.Д претендира отмяна на постановеното решение в неговата уважителна част и вместо това отхвърляне
на иска изцяло.
В
срока за отговор съгласно чл.263 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна
АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД, ЕИК *********, София,
чрез ю.к.А Б, за неоснователност на жалбата. Според
страната, правилно съдът е приел, че е налице уведомяване
на ответника за извършеното прехвърляне на вземане/цесия/. Прави се довод,
че с исковата молба е било приложено
и копие от уведомлението до страната като с редовното връчване на преписа от
исковата молба и приложенията, следва да се счита
уведомен и длъжника, вкл. за извършената
цесия. /цит.съдебна практика/ За редовността
на връчване в исковото производство е без значение връчването
чрез особен представител. Твърди се, че ответникът
не може да
черпи блага от противоправното си поведение и като е съобщил и регистрирал един адрес като постоянен/настоящ както и не съобщил за
промяна на кредитора си, следва
да се счита,
че връчване на съобщените /известни/ адрес на страната, е редовно извършено. Отделно от това,
въззиваемата страна счита, че особения
представител има широки правомощия в представителството на ответника /арг. от чл.29, ал.5 ГПК/, като нему могат да
се връчват всякакви изявления до отсъстващия ответник. Цитира се съдебна практика
както и отделно решение на ВКС, в което се приема,
че особения представител е процесуален представител на ответника. Страната изразява несъгласие и с твърдението на въззивника, че цесията не е произвела
действие. Напротив, сочи, че цесията
е произвела действия със сключване на
договора като цесионерът е носител на вземането. Уведомлението
гарантира единствено, че длъжникът няма
да плати неправомерно на стария кредитор при извършена цесия.
Липсата на уведомление, според страната, не освобождава
длъжника от задължението да плати на кредитора
си както и не се отразява
на действителността на цесията. Освен
това, валидно е и съобщаването направено от новия кредитор
при наличие на упълномощаване за това. Правилно
поради това съдът приел, че
уведомяване на длъжника е настъпило в хода на процеса
с връчване на преписа от исковата
молба, приложение към която е и уведомлението
по чл.99 ЗЗД. /цит.решение по т.дело №1711/2013г. на ВКС/ Поради изложеното, въззиваемата страна претендира потвърждаване на решението в обжалваната част като правилно
и законосъобразно ведно с присъждане на сторените
разноски както и ю.к.възнаграждение в размер на 350 лева.
При преценка
редовността на жалбата, съдът констатира, че същата е подадена в преклузивния
срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от надлежна страна, чрез назначен от
съда особен представител адв.П Д.
Съдът констатира, че
към отговора на жалбата, подаден от ю.к.А Б не е представено пълномощно за
същата въпреки посочването му като приложение към отговора. На страната следва
да бъдат дадени указания по чл.101 ГПК за отстраняване на тази нередовност.
Решението на ВРС е
валидно и допустимо.
Страните не правят
доказателствени искания, не сочат за процесуални нарушения на първостепенния
съд, които да налагат промяна на доклада и разпределената доказателствена
тежест.
Доколкото ВЖ е подадена от особен
представител, то в полза на същия
следва да бъде определено от съда възнаграждение
за въззивната инстанция, което подлежи на внасяне
от ищеца на основание чл.48, ал.2 ГПК. Съгласно разясненията,
дадени с т. 6 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т. д. №
6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, възнаграждението за особения представител е винаги дължимо, независимо от изхода
на спора, а може да бъде
възмездено като разноски при определен
изход на спора, след като
бъде заплатено от ищеца, съобразно
указаното в чл.46, ал.6 и чл.48, ал.2 ГПК, които го определят
като задължено лице, независимо от изхода на
спора. На посоченото основание, разноските за особен
представител следва да бъдат възложени
на въззиваемата страна – ищец по
спора, комуто следва да бъде указано, че
при липса на изпълнение съдът
ще постанови определение по чл.77 ГПК за принудително събиране на сумата.
Съдът, с оглед характера на производството,
липсата на доказателствени искания и с оглед разпоредбата на чл.9 вр.чл.7, ал.2 от Наредба №1/2004г., намира, че възнаграждението на особения представител
следва да бъде определено в размер на 300 лева
за въззивната инстанция.
Съобразно горното,
съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА ЗА
РАЗГЛЕЖДАНЕ
въззивна жалба на Л.К.К., ЕГН **********,***,
чрез адв.П Д от ВАК в качеството и на особен представител на ответника,
назначен съгласно чл.47, ал.6 от ГПК срещу решение по ГД №3526/2018г. на 42 състав на ВРС, постановено на 21.12.2018г., в частта, в която съдът приема
за установено в
отношенията между страните „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25,
офис-сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4 представлявано от Изпълнителни директори Н
Т С и М Д Д и от друга страна Л.К.К., ЕГН ********** и с адрес: ***, че в
полза на иещца АСВ ЕАД съществува парично вземане от ответника Л.К.К., ЕГН **********, представляващо част от вземане, за което е била издадена
заповед Заповед №9931/04.12.2017г. за изпълнение
на парично задължение по ЧГД
№18186/2017г. по
описа на РС Варна, Х–ти състава, а именно вземане за сумата от 500,00 лева (петстотин шестдесет и пет лева), представляващо неплатена главница по договор за паричен
заем №2774792/23.03.2017г.,
сключен между „Изи Асет
Мениджмънт” АД и ответника, вземането
по който е прехвърлено в полза на заявителя съгласно Приложение 1 от
01.07.2017г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 16.11.2010г., на основание чл.422, ал.1,вр.
чл.415, ал.1 ГПК .
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение
на особения представител адв.П Д за въззивна инстанция
по в.т.дело №294/2019г. на ВОС, Трети състав,
в размер на 300 лева, които следва да
бъдат внесени по сметка на
ВОС от ищеца "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ"ЕАД,
ЕИК *********, на осн.чл.48, ал.2 ГПК.
ЗАДЪЛЖАВА "АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ"ЕАД, ЕИК *********, в 1 седмичен
срок от уведомяването
с препис от настоящото определение, да представи доказателства
за заплащане депозита за възнаграждение
на особения представител на насрещната страна както и да представи
пълномощно за ю.к.А Б и/или потвърди
извършените процесуални действия по подаване
на отговор на ВЖ на Л.К. срещу
решението по ГД
№3526/2018г. на РС-Варна.
УКАЗВА на "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ"ЕАД, ЕИК *********,
чрез пълномощника по делото ю.к.А
Б, че при липса на изпълнение,
съдът ще постанови определение по чл.77 ГПК за събиране възнаграждението на особения представител.
НАСРОЧВА производството в открито заседание на
17.04.2019г. от 14.00 часа. Да се уведомят страните, въззивника – с препис от
отговора на жалбата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: