Мотиви към присъда № 32 от 17.10.2018 година,постановена по н.о.х.дело № 216 по описа за 2018 година на Районен съд Велинград :
Обвинение
против К.М.К. – роден на *** ***, български гражданин, с
начално образование, неженен, безработен , неосъждан, с ЕГН **********, в това, че на 08.11.2017 година в град Велинград , по
начин особено мъчителен за пострадалата , чрез заливане по главата с корозивна
отрова – със сярна киселина, е причинил средна телесна повреда на Б.М.М. *** , изразяваща се в обезобразяване на главата и лицето
– престъпление по чл.131,ал.1,т.5 от НК, във връзка с чл.129,ал.2 и ал.1 от НК .
Б.М.М.
*** е конституирана като граждански ищец – предявила е иск за причинени неимуществени вреди
от К.М.К.
за сумата 30 000 лева ,ведно със
законната лихва ,считано от 08.11.2017 година до окончателното й изплащане.
Подсъдимият К.М.К. не се признава за виновен,като
твърди че на 08.11.2017 година е бил в гр.Сърница,не се е срещал с Б.М.М. и не е заливал същата
с киселина – разбрал е за случилото се,тъй като още същата вечер бил
потърсен от полицията.
От събраните по делото доказателства съдът приема
за установена следната фактическа
обстановка :
Подсъдимият К.
и свид. Б.М. живели продължително
време на съпружески начала,като от съвместното си съжителство имат пет деца – А.,С.,М.,А.
и Б..Същите са припознати от бащата К.М.К.. Две от децата им – А.К. и С.К. са разпитани като свидетелки в
настоящия процес. Свид. А.К. живее на съпружески начала със свид. М.М.. В началото на м.август 2017 година / на 12,респ.
13.08.2017 год./ свид. М. прекратила
съжителството си с подс. К.,като твърди,че причина за това е упражняван спрямо
нея физически и психически тормоз от подсъдимия – той я ревнувал,биел
я,заплашвал я и не й позволявал да контактува с близките си. К. не приел
решението на свид. М. да прекратят съжителството и продължил да я търси.
На 08.11.2017 година свид. М. се прибрала от
работа. В около 19.30 часа се наложило да излезе от дома си – отишла да
пазарува,като по пътя срещнала дъщеря си – свид. С.К.,която се прибирала от
тренировка. При разговор с майка си С. я предупредила да се пази,тъй като е получила съобщение от телефона на приятеля
на сестра си – свид. М.,че баща й се заканва да я залее с киселина. Съобщението
било изпратено след обяд в 3:39 часа и
имало следния текст:” Кажи на майка ти да се пази от баща ти иска да я олее с
киселина всяка вечер я деби”.Свид. М. отрича той да е
пращал това съобщение,но не и това,че е знаел за заканите на подсъдимия да залее съпругата си с
киселина.Свидетелката С.К. дала на майка
си чадър,тъй като заваляло дъжд. М. не приела сериозно думите на дъщеря си и
продължила към магазина. Същия ден подсъдимият
се обаждал многократно по
телефона на дъщеря си .С. , за да я пита къде е и дали не е отишла с
майка си. Свид. С.К. отговорила,че е вкъщи и откъде знае,че майка й я няма,но
той затворил телефона.
След като напазарувала свид. М. тръгнала към дома
си и на ъгъла на улица „***” с улица „Никола Вапцаров” била застигната от
подсъдимия –тя чула стъпки,първоначално помислила,че е куче и като се обърнала видяла,че е К. – същият идвал от полето,където
минават релсите на ж.п. линията Той не й
казал нищо,но като се приближил й
нанесъл удари в областта на лицето и главата ; повалил я на земята. В момента,в който се изправяла и се опитала да побегне свид. М.
видяла,че подсъдимият отваря пластмасово шише - бяло на цвят ,задържал я и излял течността по
главата й. Свид. М. се обърнала,ударила го с чадъра си и успяла да се
отскубне,но подсъдимият я хванал за ръката и отново успял да я олее с течността
. Пострадалата изпитала много силни болки,започнала да вика за помощ,тичайки
към дома си. В този момент подс. К. побягнал
в обратна посока. Влизайки вкъщи пострадалата викала „Деца, бързо,баща ви”, „Татко бързо,той ме оля
с киселина”,от главата й се стичала кръв , започнала да съблича дрехите си,които
били мокри и пушели и да полива главата
си с вода от чешмата,като още в този момент падали кичури от косата й. От
виковете на дъщеря си свид. М. разбрал,че
това й е сторено от К.,веднага изтичал навън,видял мястото ,където е
станало заливането – имало петно от течност и захвърлен чадър,огледал се да
види къде е подсъдимия и тъй като не го видял тръгнал в посока към ж.п.
линията. Видял автомобила на подсъдимия,който потеглил за кв.Чепино по
околовръстния път. Същият твърди ,че добре познава колата на К. – марка
„Пежо”,тъмно синя на цвят. Относно марката и цвета на автомобила на подсъдимия
– същите данни се сочат и от свид. М.. Свид. А.К. се обадила на тел.112,като не
се представила и след това разговора бил проведен от М.Б.М..Още същата вечер
пострадалата споделила с децата си,че е залята
с киселина от баща им. Пострадалата била откарана във ФСМП Велинград,където
й била указана първа помощ,а на мястото
на заливането пристигнали полицейски
служители. На 10.11.2017 година пострадалата била приета в Клиника по
пластична,възстановителна и естетична хирургия при УМБАЛ”СВ.Георги”ЕАД
Пловдив,за оперативно лечение.Свид М. твърди,че е
престояла в болницата 43 дни,направени
са й 5 операции ,като едната от тях през м. януари 2018 год. и й предстоят още
операции,вкл. и за слагане на импланти на ухото,тъй
като е отрязано до половината,а също и
за присаждане на коса.
Свид. С. познава подсъдимия – съученици са и са работили заедно,като установява,че дори и след
раздялата му с Б.М. той не таи лоши чувства към нея,грижи се за децата,както и
че му е казал,че ще ходи в Сърница и след това разбрал за инцидента,станал
същия ден. Свид. Д. е израснал заедно с
подсъдимия, в една махала,като от него разбрал,че Б. си имала любовници,като
той не е бил ревнивец,страшно много я
обичал и от хората разбрал за случая със
заливането на Б. с киселина. Същият ден,когато станало това, в около 16:00 - 16:30 часа му се обадил К. и го помолил да
тръгне с него за Сърница, той му казал,че е на работа и да го изчака,но въпреки
това подсъдимият казал,че ще тръгва .Свид. Д. не е
видял с очите си дали К. е тръгнал за Сърница.
От заключението на
съдебно-медицинската експертиза
е видно,че на 08.11.2017 година към 20:00 часа в гр.Велинград,на ъгъла на ул.”***”
и ул.”Никола Вапцаров” при инцидент е
пострадала Б.М.М. – била е удряна с юмруци по главата
и залята с течност в областта на главата и лицето; същата не е изпадала в
безсъзнание; транспортирана е в МБАЛ”Велинград”,където е била прегледана и
диагностицирана и освободена за дома си; на следващия ден е прегледана в ДКЦ-1
ЕООД Велинград,като след прегледа й е издадено медицинско свидетелство за пред съда,в което е описано,че е налице в окосмената
част,вдясно и дясната лицева половина и ухото,части от брадата и вляво около
устата данни за изгаряне на кожата с кафеникав цвят; оток на лицето вдясно;в
областта на врата отзад изгаряне с кафеникав цвят; изгаряния с различни
размери и в областта на лицето и долните
крайници,като на 10.11.2017 година пострадалата е постъпила в Клиника по
пластично-възстановителна и естетична хирургия при УМБАЛ”Св.Георги” ЕАД Пловдив
за оперативно лечение,където е поставена диагноза – химическо изгаряне от
ІІ-АБ-ІІІ степен на главата,врата,десния горен и долен крайник – 5%. Вещото
лице освен това определя,че травматичните увреждания са причинени по механизма
на действие на корозивна отрова / основа или киселина / ,която е причинила
химическо изгаряне на поразените области по главата,врата и крайниците,както и
че описаните рани от това изгаряне са
причинили на Б.М.М. временно разстройство на
здравето,неопасно за живота,като впоследствие са довели до тежки сраствания и
са причинили белези / цикатрикси/ ,които загрозяват
външния вид на пострадалата и по медикобиологичния критерий – обезобразяване на главата и на
лицето. В съдебно заседание вещото лице изясни,че най-силен интензитет на болките
са били в момента на заливане с корозивна отрова,впоследствие са намалели,тъй
като се прилагат болкоуспокояващи,за да не възникне шоково състояние,фатално за
организма; последвалите манипулации също са свързани с болки,макар и не с
толкова голям интензитет,както и че липсата на ушната мида,води до намаляване
на слуха,но не във висока степен.
От изготвената по делото химическа експертиза е видно,че течността,която е иззета от
чадър,яке,панталони и тампони,се определя като сярна киселина,като има сходство
между течностите,отделени от вс. обекти.
За да приеме,посочената фактическа обстановка
съдът взе предвид показанията на част от
разпитаните свидетели,заключенията на двете експертизи,протокола за оглед на местопроизшествие,веществените
доказателства и писмените
доказателства,събрани по време на досъдебното производство. Съдът дава вяра на показанията на свид. Б.М.,М.М.,С.К. ,както и на показанията на свид. А.К. и свид.М. – дадени по време на досъдебното производство –
прочетени по реда,предвиден в НПК ,тъй като същите са
последователни,непротиворечиви и правдоподобни. Освен това – показанията на
свид. Б.М.,М.М.,С.К., относно начина на причиняване
на уврежданията ,се подкрепят от
заключението на съдебно-медицинската експертиза. Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия К. и на
показанията свид. А.К. и св.М. – дадени по време на съдебното
следствие,че на инкриминираната дата подсъдимият е бил в гр.Сърница и не се е срещал и съотв. заливал с течност пострадалата Б.М.,респ. че преди
това не се е заканвал да стори това ,тъй
като
- касае се за защитна позиция
на подсъдимия ,която не е подкрепена от останалите доказателства,събрани в
настоящия процес. Пред различни лица подсъдимият е заявил,че ще пътува за
Сърница,но никой не е в състояние да потвърди това пътуване,респ. времетраенето
му. Освен това в тази част показанията на подсъдимия са непълни и неубедителни
– той не може да посочи имената на лицата,с които е имал бизнес-среща,както и
целта на срещата и местонахождението на обекта,за който е следвало да се
договорят;
- са в противоречие с
показанията на свид. Б.М.,М.М.,С.К. ,както и на
показанията на свид. А.К. и св.М. – дадени по време на досъдебното производство.Защо
дава вяра на показанията на тези свидетели съдът е изложил съображения по-горе.
към всичко това следва да се добави и обстоятелството,че непосредствено след
заливането с киселина свид. б.М. е казала,че това е
сторено от подс. К. и именно за това той още същата
вечер е търсен от полицейските органи ;
- не се подкрепят от писмените
доказателства и от съдебно-медицинската
и химическата експертизи,относно механизма на причиняване на процесните травма,респ.
характера на веществото,което е открито по дрехите на пострадалата;
- по време на разпита в ОСЗ
свид. А.К. и свид. М. променят показанията,които са
дали по време на досъдебното производство,като не могат да посочат убедителни
причини за това.Съдът приема,че единствената причина за тази промяна са
влошените отношения между майка и дъщеря т.е между пострадалата и свид. А.К.,а
от там и със свид. М.. Не е без значение и обстоятелството,че между
показанията,които А.К. и М. са дали по време на досъдебното производство и тези
на свид. Б.М.,М. и С.К. не е налице противоречие,докато
такова се явява във фазата на съдебното производство,където посочените двама
свидетели променят показанията си,като не могат да обяснят правдоподобно защо. Нещо повече –
показанията на свид. А.К. ,дадени по време на съдебното следствие,относно
поведението на нейната майка непосредствено
след заливането й с киселина,са крайно неправдоподобни и в противоречие
със заключението на съдебно-медицинската експертиза – същата е изпитвала силни
болки; дрехите й са били мокри ,
разкъсани и пушели; от главата й текла кръв;косата й падала,но въпреки това
според свидетелката тя се оглеждала и заявявала,че още била красива.
- с показанията си свид. С. и Д.
установяват непосредствени впечатления за отношенията между подсъдимия и
пострадалата,но същите не се отнасят до
факти и обстоятелства,които са във връзка с процесното
деяние;
Подсъдимият К.М.К. *** не е осъждан.От
представената полицейска справка е
видно,че е роден в гр.Велинград, има
постоянен и настоящ адрес ***, има пет деца и трима братя,срещу него има
регистрирани един заявителски
материали през 2002 год. ,няма данни да подържа връзки с криминално проявени
лица.Декларирал е,че семейството му се състои от него и пет деца,не получава
доходи и не притежава МПС.
С оглед на всичко изложено до тук съдът счита,че К.М.К.
***, от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл.131,ал.1,т.5 от НК, във връзка с чл.129,ал.2 и ал.1 от НК :
- на 08.11.2017 година в град
Велинград , по начин особено мъчителен за
пострадалата , чрез заливане по главата с корозивна отрова – със сярна
киселина, е причинил средна телесна
повреда на Б.М.М. *** , изразяваща се в
обезобразяване на главата и лицето. Установи се по един безспорен
начин,че подсъдимият и пострадалата са живеели
продължително време на съпружески начала,имат пет деца и са се разделили през
м. август 2017 година ,както и че К. не е бил съгласен с тази радяла,продължил
е да търси съпругата си,следял я,като преди инкриминираната дата се заканил да
я залее с киселина,както и че на 08.11.2017 година е сторил това. Несъмнено е
освен това,че се касае за средна телесна
повреда по смисъла на чл. 129,ал.2 от НК т.е че вследствие заливането със
сярна кисели е причинено обезобразяване на главата и на лицето на Б.М.М. т.е значително изменение на главата и на лицето,което
обективно загрозява вида на пострадалата,като същото е довело до решителна
промяна на външния й вид и е свързано със сериозни последици за личността
й,както и че деянието е осъществено по
особено мъчителен начин за пострадалата.Последния извод следва от това,че
на пострадалата са причинени изключителни болки и морални страдания,които
значително превишават болките и страданията,преживени от пострадалия при
причиняване на една обикновена средна телесна повреда,като тези болки са траяли
през един по-продължителен период от време.
Тези обстоятелства се установиха
от показанията на свид. Б.М.,М.М.,С.К. ,както и на
показанията на свид. А.К. и св.М. – дадени по време на досъдебното производство
– прочетени по реда,предвиден в НПК , съдебно - медицинската и химически експертизи
и писмените доказателства.Защо съдът кредитира показанията на посочените свидетели
и не дава вяра на обясненията на
подсъдимия и на показанията на свид. А.К. и св.М. – дадени по време на
съдебното следствие,са изложени съображения във фактическата
обстановка.Вътрешното убеждение на съда се формира не само на обективното,всестранно и пълно
изследване на доказателствения материал,събран по делото,но и на непосредствеността при събиране на доказателствата,която
му позволи да възприеме липсата на колебливост при депозиране на показания от отделните
свидетели ,респ. нежеланието на друга група да установи действителните факти и
обстоятелства. Нещо повече – пострадалата Б.М. веднага е съобщила на близките
си и те съотв. са предали това на съотв.
органи,че е залята с киселина от подсъдимия т.е в нито един момент тя не е имала колебание
кой й е причинил уврежданията. Нещо повече – намерението на подс. К. да
залее Б.М. – майката на децата си, с
киселина,той е заявил пред близките си
,като това е установено още по време на досъдебното производство.
- Деянието е
извършено при п р я к у м и с ъ л
,тъй като подсъдимият е съзнавал неговия общественоопасен
характер,предвиждал е настъпването на общественоопасните
му последици и е искал това. Този извод следва от обстоятелствата,при които е
причинено увреждането и от действията на подсъдимия,преди
осъществяване на деянието.Несъмнено е,че деецът е осъзнавал и това,че причинява
на пострадалата посочените по-горе страдания.
- Съдът не възприе тезата на защитата,че
подсъдимият К.,че следва да бъде признат за невиновен
и оправдан по обвинението за
извършено престъпление по чл.131,ал.1,т.5 от НК, във
връзка с чл.129,ал.2 и ал.1 от НК ,поради обстоятелството,че липсват
конкретни доказателства ,че той е залял пострадалата с киселина и й е причинил
описаните по-горе увреждания и че присъдата не може да почива на предположения.Съображенията
на съда защо приема,че подсъдимия е осъществил
действия спрямо пострадалата,които са в пряка и непосредствена връзка с причиненото
й увреждане,са изложени по-горе.Освен изложеното следва да се има предвид,че
подсъдимият твърди,че на инкриминираната дата е бил в гр.Сърница,тръгнал е към
17:30 часа и към 8-9 вечерта се е прибрал и не е имал възможност в около 20 часа да нанесе удари на пострадалата и да я залее с киселина
,тъй като това негово твърдение не се потвърждава от събраните по делото
доказателства. Нещо повече – свид. Д. установява,че К. му се обадил да отиде с
него в Сърница и това било в 4-4.30 след
обяд,той му казал да го изчака,но подсъдимият казал,че тръгва т.е дори и този
свидетел установява друг час на тръгване на подсъдимия от Велинград,като освен
това не е видял дали е осъществено посоченото намерение. Фактическата
обстановка е установена по безспорен и
несъмнен начин и установените факти и обстоятелства,не почиват на
предположения,а на събрани доказателства по реда,предвиден в НПК. Следва да се
има предвид,че не се касае за косвени доказателства,тъй като пострадалата
свидетелка М.,свид. М. и свид. С.К. са очевидци,респ.
имат непосредствени впечатления след осъществяване на деянието. Същите са
заинтересовани от изхода на делото,но независимо от това показанията им следва
да бъдат кредитирани,тъй като те са правдоподобни,последователни и не са в
противоречие с останалите доказателства,събрани в наказателния процес.
При
определяне на наказанието съдът се съобрази с високата степен на обществена
опасност на деянието,обусловена от причинените конкретни увреждания на пострадалаат; ниската степен на обществена опасност на дееца,причините за извършване на
престъплението – лоши отношения между подсъдимия и пострадалата и несъгласие на
първия с настъпилата раздяла;подбудите за извършване на престъплението – стремеж
за саморазправа и налагане на волята си по неправомерен начин; липсата на отегчаващи вината обстоятелства и смекчаващите такива - чисто съдебно минало и
добри характеристични данни. С оглед на това съдът определи наказанието при
превес на смекчаващи вината обстоятелства - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за с р
о к от ДВЕ ГОДИНИ. На основание чл.
57,ал.1,т.3 от ЗИНЗС съдът определи първоначален режим на изтърпяване на
наказанието „общ” Това наказание е в състояние да осъществи целите,предвидени в
чл. 36 от НК. Съдът не възприе тезата на държавното обвинение,че изтърпяването на присъдата следва да бъде
отложено ,на основание чл. 66 от НК,тъй като с оглед характера на
деянието,предварителните закани от страна на подсъдимия към пострадалата и
некритичното му отношение към извършеното от него,не може да се направи
извода,че целите на наказанието и преди всичко поправянето на подсъдимия, могат
да бъдат постигнати и без неговото ефективно изтърпяване.
Предявения граждански
иск от пострадалата е частично основателен,поради
което следва да бъде уважен,като К.М.К. ***, с ЕГН **********, бъде ОСЪДЕН да
заплати на Б.М.М. , ЕГН ********** ***, сумата 15000 лева / петнадесет хиляди лева /,представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 08.11.2017 година
до окончателното изплащане на сумата,а за разликата до 30000 лева / тридесет
хиляди лева/ следва да бъде отхвърлен като НЕОСНОВАТЕЛЕН.Касае се за иск за непозволено увреждане,предявен на основание чл. 45 от ЗЗД т.е за поправяне на вредите,причинени виновно и противоправно другиму. От изложеното до тук - при мотивиране на
наказателната част на присъдата, е видно,че подсъдимият с противоправното
си и виновно поведение е причинил увреждане - средна телесна повреда на гражданската
ищца.Вследствие на това увреждане - обезобразяване на главата и
лицето,пострадалата е претърпяла неимуществени вреди,изразяващи се в изключителни
и продължителни болки и страдания,както в момента на заливането й с
киселина,така и впоследствие по време на многобройните оперативни лечения,видно
от показанията на свидетелите и заключението на медицинската експертиза.
Размера на неимуществените вреди съгл. чл.52 от ЗЗД следва да бъде определен по
справедливост т.е за сумата 15 000 лева. За да определи този размер
на вредите съдът се съобрази с характера на причиненото увреждане , продължителния
период,през който пострадалата е търпяла болки и страдания и интензитета на
същите; необходимостта при последващото
лечение да се извършват няколко операции, вкл. и в настоящия момент ;неблагоприятни
последици за здравето й за в бъдеще,както и променения й външен вид.Претендираната сума от 30000 лева е завишена,поради което
предявения иск за разликата до същата, следва да бъде отхвърлен.
К.М.К. ,с посочена по-горе самоличност,следва да заплати , както следва :
- По сметка на ОД на МВР – Пазарджик
- разноски 176.00 лева / сто седемдесет и шест лева
/ плюс пет лева за служебното издаване
на изпълнителния лист;
- По сметка на
Районен съд – Велинград - разноски 64.60 лева / шестдесет и четири
лева и шестдесет стотинки / плюс пет лева за служебното издаване на
изпълнителния лист, като преди издаване на същия следва да се изпрати покана за
доброволно изпълнение на подсъдимия;
- на Държавата такса –
60.00 лева / шестдесет лева / плюс пет лева за служебното издаване на
изпълнителния лист;
По горните съображения бе постановена настоящата
присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :