Р Е Ш Е Н И Е
№ 159
гр. Горна Оряховица, 13.08.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, трети състав, в публично съдебно заседание
на пети юни две хиляди и
двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Цветелина Цонева
при
секретаря Снежана Георгиева като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1343 по описа на Районен съд – Горна Оряховица за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен искове за
установяване на вземания с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с
чл.415, ал.1, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
Предмет
на делото е предявен от ищеца „Теленор България” ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1766, ж.к. „Младост
Ищецът твърди,
че между М.Е.А. и „Теленор България” ЕАД (с предишно наименование „Космо
България Мобайл” ЕАД) са сключени договор за мобилни услуги № ********* и
договор за лизинг от 13.05.2016 г., съгласно които на клиента били предоставени
мобилен телефонен номер ********** и мобилно устройство Lenovo А6010 Black.
Предоставянето на устройството е уредено от страните в договор за лизинг,
съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 172,97 лв. с вкл. ДДС. За
ползването ѝ лизингополучателят се задължил да извърши една
първоначална вноска в размер на 37,50 лв., както и двадесет и три месечни
вноски в размер на 5,89 лв. с вкл. ДДС всяка, които се фактурират с месечните
сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера.
Към периода на
издаване на процесните фактури за ползваните услуги от ответника са прилагани
за мобилен номер ********** условията, договорени в Договор за мобилни услуги №
********* от 13.05.2016 г., и за мобилно устройство Lenovo А6010 Black
условията, договорени в Договор за лизинг от 13.05.2016 г.
Твърди се, че
ответникът не е изпълнил свои парични задължения, начислени във фактури,
издадени в периода м. май
Фактура №
**********/15.05.2016 г. е издадена за отчетния период 13.05.2016- 14.05.2016
г. и включва задължения на клиента за посочения период за мобилен номер
**********: месечна абонаментна такса - 15,96 лв. без ДДС - 19,15 лв. с вкл.
ДДС; месечна лизингова вноска за мобилно устройство Lenovo А6010 Black - 5,89
лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начислена във фактурата, е 25,04 лв., като след
приспадане на 0,11 лв. надвнесено плащане за задължение oт предходен отчетен
период, претендираната сума по фактурата е 24,93 лв.
Фактура №
**********/15.06.2016 г. е издадена за отчетния период 15.05.2016- 14.06.2016
г. и включва задължения на клиента за посочения период за мобилен номер
**********: месечна абонаментна такса – 14,99 лв., такса спиране на номер -
0,75 лв., такса временно възстановяване на изходящия трафик - 1,24 лв., както и
ползвани услуги - 4,18 лв. (Кратки текстови съобщения (SMS) - 4,16 лв.,
Разговори към „Грижа за клиента” - 0,02 лв.), които са в общ размер на 21,16
лв. без ДДС - 25,39 лв. с вкл. ДДС; месечна лизингова вноска за мобилно
устройство Lenovo А6010 Black - 5,89 лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начислена във
фактурата, е 31.28 лв.
Фактура №
**********/15.08.2016 г. е издадена за отчетния период 15.07.2016- 14.08.2016
г. и включва задължения на клиента за посочения период: месечна лизингова
вноска за мобилно устройство Lenovo А6010 Black - 5,89 лв. с вкл. ДДС. Общата
сума, начислена във фактурата, е 5,89 лв.
След
предсрочното прекратяване на договорите между „Теленор България” ЕАД и М.Е.А.
по негова вина поради изпадането му в забава, на потребителя е издадена фактура
№ **********/15.09.2016 г., която включва задължение за заплащане на неустойки
за предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги чрез номер
********** в общ размер на 563,91 лв., в съответствие с договореното между
страните, както и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за мобилно
устройство Lenovo А6010 Black в общ размер на 117,80 лв. с вкл. ДДС.
Размерът и
основанието за възникване на задължението за неустойка за мобилен номер
********** са уредени в т. 11 от Договор за мобилни услуги № ********* от
13.05.2016 г. Съгласно посочените клаузи, в случай на предсрочно прекратяване
на срочен договор за мобилни услуги - преди 13.05.2018 г., по вина на
потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за
абонаментния план месечни такси от прекратяването на съответния договор до края
на първоначално предвидения срок на действието му. Въз основа на уговореното
между страните задължението за неустойка за номер ********** е в размер на
563,91 лв., което вземане се претендира частично в размер на 74,97 лв.
Сочи се, че
обявяването на предсрочната изискуемост на неначислените лизингови вноски е уредено
в чл. 12 от Общите условия на оператора за договорите за лизинг, като
предпоставка за упражняването на това право е неизпълнението на паричните
задължения на лизингополучателя, в т. ч. по свързаните договори за мобилни
услуги. За мобилно устройство Lenovo А6010 Black, чието ползване е предоставено
с Договор за лизинг от 13.05.2016 г., предсрочно изискуемият остатък от
лизингови вноски е в общ размер на 117,80 лв. с вкл. ДДС, равняващ се на
двадесет неначислени лизингови вноски. Претендираната сума по фактурата е в общ
размер 192,77 лв.
Изискуемостта на
вземанията на „Теленор България” ЕАД по всяка от фактурите е настъпвала
петнадесет дни след издаването ѝ.
Длъжникът не е
извършвал плащания по фактурите, поради което в Районен съд – Горна Оряховица
ищецът подал заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.
гр. д. № 459/2019 г. и издадена заповед за изпълнение на парично задължение,
връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което в
законоустановения срок е предявен иск по чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
Моли се съдът да
постанови решение, с което да приеме за установено наличието на вземането по
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д № 459/2019 г.
по описа на Районен съд - Горна Оряховица против М.Е.А. за сумата 254,87 лв. -
дължима се съгласно фактура № **********/15.05.2016г., фактура №
**********/15.06.2016 г., фактура № **********/15.08.2016г. и фактура №
**********/15.09.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на вземането.
Претендират се
направените разноски в заповедното и настоящото производства.
В законоустановения
срок е постъпил писмен отговор от назначения особен представител на ищеца –
адв. С.М.. Предявеният иск се счита за допустим, но се оспорва изцяло по
основание и размер. Посочва се, че не са представени доказателства относно
начина на формирането на претендираната цена на иска, неговата структура и
правното основание за това. Сочи се, че за периода от 15.05.2016г. до
15.09.2016г. липсва фактура за месец юли
Счита се, че
дължимите лихви за просрочие и забава следва да текат от връчването на
съдебните книжа за срока по чл. 131, ал. 2 от ГПК, от която дата длъжникът да
се счита уведомен.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за
установено следното:
Видно от приложеното към настоящото дело ч.гр.д. 459/2019 г. на РС
Г.Оряховица е, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение против
ответника.
Съобщението за издадената заповед за изпълнение е връчена на ответника по
реда на чл. 47 ал.5 от ГПК, поради което е дадена възможност на ищцовата страна
да предяви настоящия иск и същия е предявен в дадения от съда срок.
Видно от представените по делото писмени доказателства и изготвената
ССЕ е, че между страните по делото
действително са съществували твърдените в исковата молба договорни отношения.
Към доказателствата по делото са представени посочените в исковата молба
фактури, издадени на ответника за доставените му услуги за посочените периоди,
както и за дължимите суми по договора за лизинг.
В тежест на ответника е да докаже плащането на дължимите суми за
доставените му услуги и по договора за лизинг. Същият, обаче не е представил
доказателства в тази насока.
При това положение, съдът приема, че предявените искове са основателни и
доказани и като такива следва да бъдат уважени.
При този изход на делото следва да бъде осъден ответникът да заплати
направените деловодни разноски от ищцовото дружество
в настоящото производство общо в размер на 935
лева, от които 75,00 лева-държавна такса, 360 лева-адвокатски хонорар,300
лева-възнаграждение за особен представител и 200 лева –депозит за особен
представител.
Следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца и разноски по ч.гр.дело
№ 459/2019г.по описа на ГОРС в общ размер на 385 лева -25, 00 лева ДТ , 360
–адвокатско възнаграждение.
На основание изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК по отношение на ”ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
София, район „Младост”, ж.к.„Младост” № 4, Бизнес Парк София, сграда 6,
представлявано от Изпълнителния директор Д. К. К., заедно с М. С.– член на
Съвета на директорите, с пълномощник : адв. З.Й.Ц., вписан в САК, със съдебен
адрес:***, , че М.Е.А.
с
ЕГН **********,*** дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, /със сочени по-горе данни/ сумата от 254.87
лв. /двеста петдесет и четири лева и осемдесет и седем стотинки/, представляваща
неизпълнено парично задължение на длъжника, произтичащо от следните договори
между него и ,,Теленор България” ЕАД (с предишно наименование ,,Космо България
Мобайл” ЕАД): Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг от
13.05.2016г. и индивидуализирани по размер и основание в издадени фактури с №
**********/15.05.2016г., № **********/15.06.2016г., № **********/15.08.2016г. и
№ **********/15.09.2016г., заедно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в
съда – 08.03.2019г. до окончателното й изплащане– за които
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
589/11.03.2019 г. по ч.гр.д. № 459/2019г. на РС Г.Оряховица.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.1 от ГПК М.Е.А.
с
ЕГН **********,*** да заплати на ”ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град София, район „Младост”, ж.к.„Младост” № 4,
Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Изпълнителния директор Д. К. К.,
заедно с М. С.– член на Съвета на директорите деловодни
разноски в настоящото производство в
размер на 935/деветстотин тридесет и пет / лева, както и направените деловодни
разноски по ч.гр.д. 459/2019 г. на РС Г.Оряховица в размер на 385/
триста осемдесет и пет/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчване
на копие от същото на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: