Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О Р Е Ш Е Н И Е
№…........./...........2019 г.
гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 СЪСТАВ, в публично съдебно
заседание, проведено на 30.01.2019
г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ
при участието на секретаря Светла Радойкова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 11335 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск
с правно основание чл. 422 ГПК от ищеца „Е.М.” ЕООД, ЕИК: ***, против ответника
С.Б.С., ЕГН **********, за съществуване и дължимост на сумата от 1046.37 лв. - главница
по Договор за кредитна карта на физически лица № КК-356/16.11.2012 г., сключен
с „У***т Б***к“ АД, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението – 22.03.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, вземане
цедирано на ищеца с договор от 23.11.2015 г.
Ищецът
посочва, че на 16.11.2012 г. е сключен договор за кредитна карта на физически лица
№ КК-356, между „У***Т Б***К" АД и С.Б.С., по силата на който кредиторът отпуснал
на длъжника кредитен лимит в размер на 1000 лв. След усвояване на кредитния
лимит, кредитополучателят не извършвал редовни плащания на месечните си вноски,
поради което непогасеното задължение по кредита било в общ размер на 1180,79
ла. На 23.11.2015 г. бил сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания
между „У***Т Б***К" АД и „Е.М." ЕООД, по силата на който
задължението, произтичащо от договора за кредитна карта на физически лица №
КК-356 от 16.11.2012 г., било изкупено от „Е.М." ЕООД. В изпълнение
разпоредбите на чл.99 от ЗЗД длъжникът бил уведомен за цедирането на дълга му с
изпращане на писмо-уведомление, съгласно предоставените от първоначалния
кредитор правомощия. Със съобщаването на цесията, на длъжника бил предоставен
7-дневен срок за доброволно изпълнение. Срокът на договора бил изтекъл, поради
което задълженията на длъжника били изискуеми изцяло. За съдебно претендиране
на вземанията срещу ответника било образувано Ч.ГР.Д. № 4150/2018 г. по описа
на PC - Варна, по което била издадена заповед за парично изпълнение, връчена по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
По делото не е
постъпил отговор от ответника. В съдебно заседание не изпраща представител, не
изразява становище по иска, не прави искане делото да се гледа в негово
отсъствие.
Поради липсата
на депозиран писмен отговор на исковата молба, неявяване на ответника в съдебно
заседание и с оглед на събраните доказателства, установяващи основателността на
исковата претенция, ищецът моли за постановяване на неприсъствено решение, на
основание чл. 238 от ГПК.
Представените по делото
доказателства, подкрепят твърденията в исковата молба. Преценени в тяхната съвкупност,
доказателствата обуславят извода за вероятна основателност на претенцията.
По тези съображения, съдът
установява наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение по чл. 239 от ГПК, поради което и претенцията следва да се уважи по
този ред.
На основание чл. 78 ал. 1
от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото
разноски в размер на 25 лв. – държавна такса, както и разноските по заповедното
производство в размер на 25 лв. – държавна такса.
По изложените съображения
и на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че С.Б.С., ЕГН **********, дължи на „Е.М.”
ЕООД, ЕИК: ***, сумата от 1046.37 лв., представляваща главница по Договор за
кредитна карта на физически лица № КК-356/16.11.2012 г., сключен между „У***т Б***к“
АД и С.Б.С., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 22.03.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, което
вземане е прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 23.11.2015 г., за което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 4150/2018 г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА
С.Б.С., ЕГН **********, да заплати на „Е.М.” ЕООД, ЕИК: ***, сумата от 25 лева - разноски по настоящото дело, и 25 лв. - разноски по заповедното производство, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване, на основание чл. 239 ал. 4 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: