Р Е Ш Е Н И Е
№ 465
гр. Велико Търново, 09.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Велико Търново – шести
състав, в
съдебно заседание на дванадесет и втори октомври през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при участието на секретаря С.М.и прокурора ……………………………..,
изслуша докладваното от председателя адм. дело №676 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.
Жалбоподателят В.М.Д. ***, притежаваща
търговско предприятие в качеството си на едноличен търговец с наименование „В.М.“,
е обжалвал ревизионен акт №Р – 04000616006630-091-001/15.05.2017 г. на органи
по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, поправен с РАПРА
№П-04000617130595-003-001/02.08.2017 г, и потвърден в обжалваната му пред съда част с решение
на директора на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Велико
Търново №228/07.08.2017 г.
Жалбоподателят, в жалбата си до съда
чрез процесуалния си представител адв.Б. поддържа, че ревизионният акт е
незаконосъобразен и необоснован. Конкретно се сочи, че необосновано са
констатирани в процсния акт липси, върху които се следва ДДС за данъчен период
м.12.2012 г., като констатацията в РА не
се базира върху предложението за установяване в РД от една страна и, от друга
страна това води до хипопетично облагане при неизяснена обстановка. Извън това,
се сочи, че актът е необоснован и недоказан досежно основанието по чл.122 от ДОПК във връзка с констатациите на ревизорите, свързани с данни за укрити
приходи във връзка със захранване на касата на предприятието и със суми, приети за неразполагаеми за
собственика на това предприятие. В това отношение излага тезата си, че това
облагане води до дублиране на констатиран приход, за който повторно е начислен както ДДС, така и пряк данък по
ЗДДФЛ, понеже в самия РА е направена констатацията, че е имала достатъчно
средства да покрие разходите си, без да е било необходимо да ползва заемни
средства. Възразява се и досежно констатацията за надценката, съобразена от
ревизорите за установяване на печалбата, свързана с тези твърдени приходи. Моли
за отмяна на потвърдения от ответника поправен ревизионен акт, като претендира
разноските по делото. Допълнителни съображения излага в представените по делото
писмени бележки.
Ответникът, директорът на Дирекция “ОДОП”
– Велико Търново, чрез процесуалния си представител заема становище за
неоснователност на жалбата. Според защитната теза на тази страна в процеса,
основанията по чл.122, ал.1 от ДОПК били доказани за всички данъчни периоди и
за всички данъчни основи за облагане с пряк и
косвен данъци. Излагат се съображения за променени шифри на счетоводни сметки
/материална сметка и сметка, по която се отчитат други резерви, както и
въвеждането през една от годините на корективни сметки/, както и съображения за
евентуалното наличие на отрицателно салдо на активната сметка, по която се
водят касовите наличности на предприятието. Сочи се недостоверен начин на
отчитането на обезценки/преоценки на материални запаси, като основание за
категоричен извод за наличието на една от хипотезите по чл.122, ал.1 от ДОПК.
Що се касае до констатираните укрити приходи по повод на захранването на касата
на предприятието на РЛ, тезата на ответника е, че на първо място не е несъмнена
автентичността на доказателствата, установяващи разполагаемостта на сумите у
собственика на предприятието и, на второ място, липсата на установения факт за
тази разполагаемост води отново до извод за кредитно салдо на активната сметка,
по която се отчитат касови наличности, т.е. налице са безотчетни средства,
които несъмнено били следствие на укрити приходи. Заема се и становище за
тезата на РЛ за дублиран приход, както и досежно приложения от ревизорите метод
за определяне на надценката на приетите за продадени от предприятието стоки.
Претендират се разноските по делото.
Съдът,
като взе предвид констатациите в обжалвания
ревизионен акт, становищата на страните и представените по делото доказателства,
приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 156,
ал. 1 от ДОПК от легитимирано лице, против подлежащ на оспорване поправен акт,
потвърден по административен ред от ответника в оспорената пред съда част,
което я прави допустима за разглеждане по същество.
По същество жалбата е частично основателна по изложените по-долу
съображения.
Спорът касае както установени факти,
така и правната им оценка, дадена в потвърдената от ответника част на оспорения
ревизионен акт, която част е предмет на делото понастоящем.
Ревизионното производство е било
възложено със ЗВР №Р-04000616006630-020-001/26.09.2016 г., връчена на 05.10.2016г.,
като тази заповед е изменена със заповед за възлагане на ревизия от 30.12.2016
г. Обхватът на възложената ревизия е установяване на действителните данъчни
задължения на лицето за доходи по чл.17 от ЗДДФЛ за 2012-2015 г. за годишен и
авансов данък за доходи от дейност като едноличен търговец за същите данъчни
периоди, за ДДС за данъчни периоди от 01.01.2012 г. до 31.12.2016 г., както и
за вноснки за здравно осигуряване за тези периоди. Пред ответника процесния РА
и РАПРА е обжалван само досежно частите по ЗДДС, установяващи задължения за
довнасяне на косвения данък и в частите
по, с които е променен за процесните периоди декларирания ДФР от лицето за
доходите му като едноличен търговец, като в останалата част ревизионния акт е
влязъл в сила. Понастоящем се обжалва поправения ревизионен акт, потвърден от
ответника в решението му именно в тези му части.
В резултата на понастоящем развилото
се производство е бил издаден РД №Р-0400616006630-092-001/20.03.2017 г., като срещу
него е постъпило писмено възражение, придружено с писмени доказателства –
счетоводни регистри /главни книги за 2007 г., ОВ за 2007 г., баланс за 2007 г.
Последвало е искане за представяне на обяснения и на документи от ЗЛ от
11.04.2017 г., като е депозиран отговор /л.62 от папка 2/, според който за 2012
г. е налице обезценка на запаси поради различни обстоятелства. Приложен е
протокол за обезценка на СМЗ към 31.12.2012 г., инвентаризационен опис без
дата, салда на подсметки, справки мемориален ордер, сборни ведомости, съдържащи
дати на фактури и продажни цени.
Въз основа на този доклад и след
обсъждане на представените от самото лице и събраните след издаването на
доклада доказателства, е издаден и процесния ревизионен акт, в който всички
възражения на лицето са отхвърлени.
Ревизионният акт е издаден от органи
по приходите, имащи това правомощие съобразно чл. 119, ал. 2 от ДОПК, тъй като
единият орган е възложилият ревизията, а вторият орган е ръководителя и, като
следва да се приеме, че актът е валиден.
Ревизионният акт съдържа изискуемата
се по чл.120, ал.2 от ДОПК писмена форма и може да се приеме като формално
законосъобразен.
По съществото на спора:
С процесният ревизионен акт са
определени следните допълнителни задължения:
1. По ЗДДС, както следва:
а/ Начислен е на основание чл.79, ал.4
от ЗДДС за м.12.2012 г. в релевантната му редакция ДДС върху липсващи стоки в
размер от 59 005, 40 лв. върху претендирана като установена по чл.122,
ал.2 от ДОПК основа от 295 027лв.
б) Начислен за всички данъчни периоди за
2012 г. ДДС в общ размер от 13 478, 44
лв., върху основа, за която е прието, че представлява укрити облагаеми сделки
по ЗДДС с оглед некредитиране на възможността на собственика на предприятието
да предостави парични средства в касата му.
в) Начислен за данъчни периоди м.01 и 02.
на 2013 г. ДДС в общ размер от 3333, 33 лв. върху основа, за която е прието, че
представлява укрити облагаеми сделки по ЗДДС с оглед некредитиране на
възможността на собственика на предприятието да предостави парични средства в
касата му.
г) Начислен за данъчен период м.10 на 2014
г. ДДС в размер от 1166, 67 лв. върху основа, за която е прието, че
представлява укрити облагаеми сделки по ЗДДС с оглед некредитиране на
възможността на собственика на предприятието да предостави парични средства в
касата му.
д) Начислен за данъчни периоди м.2 и 4 на
2015 г. ДДС в общ размер от 4166, 67 лв. върху основа, за която е прието, че
представлява укрити облагаеми сделки по ЗДДС с оглед некредитиране на
възможността на собственика на предприятието да предостави парични средства в
касата му.
2. По ЗДДФЛ, както следва:
а) формирана по реда на чл.122, ал.2
от ДОПК основа за доходи по чл.28 от ЗДДФЛ за 2012 г. в размер от 42 052,
29 лв., представляваща данъчна печалба във връзка с укрити приходи от продажба
на стоки в размер на сумите, с които собственика на предприятието е финансирал
дейността му за тази отчетна година;
б) формирана по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК основа за доходи по чл.28 от ЗДДФЛ за 2013 г. в размер от 8319,03 лв.,
представляваща данъчна печалба във връзка с укрити приходи от продажба на стоки
в размер на сумите, с които собственика на предприятието е финансирал дейността
му за тази отчетна година;
в) формирана по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК основа за доходи по чл.28 от ЗДДФЛ за 2014 г. в размер от 0 лв., предвид данъчната загуба от 4752,01 лв. и
основата от укрит доход в размер на 2361, 11 лв. във връзка с укрити приходи от
продажба на стоки в размер на сумите, с които собственика на предприятието е
финансирал дейността му за тази отчетна година;
г) формирана по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК основа за доходи по чл.28 от ЗДДФЛ за 2015 г. в размер от 895, 91 лв.,
представляваща данъчна печалба във връзка с укрити приходи от продажба на стоки
в размер на сумите, с които собственика на предприятието е финансирал дейността
му за тази отчетна година.
За всички години са приспаднати
внесените ЗОВ, за които ревизионният акт не е обжалван, като освен това са
правени преобразувания във връзка с амортизациите за отчетната 2013 г.
1. По отношение на допълнително
установения ДДС:
А/ По
отношение на начисления от ревизорите ДДС във връзка с
констатирани
липси на СМЗ:
Ревизорите са приели – както се
установява от ревизионния акт, че
следва да определят основата за облагане с ДДС на
липсващите според тях стоково-материални запаси по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК, като на практика нито един от там
посочените фактори не е ползван. Тъй като в акта няма разграничение по периоди
и по видове данъци досежно проявлението на хипотезите на чл.122, ал.1 от ДОПК
/констатациите са изведени общо на л. 29 от ревизионният акт/, то следва да се
приеме, че и за определянето на тази основа е посочено, че то е обусловено от
наличието на хипотезите на чл.122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК.
Съдът не намира, че наличието на това
основание за посочените два данъчни периода по ЗДДС е установено от събраните
при ревизията, а и по делото доказателства – арг. от чл.124, ал.2 от ДОПК.
Впрочем, що се касае до констатираното
наличие на липси, за които се дължи корекция на ползван ДДС, не става ясно как
логически е изведено наличието на
основанието, което да се субсумира под приложената от администрацията
процесуална норма на чл.122 ал.1, т.2 от ДОПК. В хода на ревизията РЛ не е
оспорило, че е получило стоките, констатирани като липсващи, нито е оспорило
констатациите досежно ползвания данъчен кредит за част от тях. Самата
констатация не е обоснована със
счетоводни или други доказателства, в които доказателства да се съдържат данни
за отчуждени срещу нетна икономическа изгода активи на жалбоподателя, която
нетна изгода да е прикрита от него в съответния данъчен период. На практика
никакво обстоятелство, което да се субсумира под хипотезата на чл.122, ал.1,
т.2 от ДОПК, съотнесена към укриване на приходи,формиращ различна данъчна
основа за ДДС по повод продажби на стоки не е събрано и анализирано при
настоящата ревизия.
Посоченото налага анализ на другото
твърдяно като доказано от ревизорите и ответника основание за определянето на
основата за начисляване на косвения данък основание – чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК. Според тази норма „Органът по
приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към
определена от него по реда на ал. 2 основа, когато е налице едно от следните
обстоятелства: липсва или не е представена счетоводна
отчетност съгласно Закона за счетоводството
или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за
данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на
основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни
вноски, са унищожени не по установения ред;“. Видно от мотивите на доклада и
акта,РЛ е представило счетоводна отчетност, касаеща предприятието му на ЕТ, а и
не се обоснова унищожаване на документи, необходими за установяване на
данъчната основа, поради което следва дасе приеме, че се претендира
невъзможност представената отчетност за м.12.2012 г. да послужи за определянето
на основата за облагане с ДДС върху липсващи според администрацията стокови
запаси.
Какви са констатациите на ревизорите?
Според мотивите на акта, изцяло
възприети от ответника в решението му , съответната сметка, отчитаща стоките не
била водена аналитично – по вид, количества и стойност на стоките и
материалите. Посочено е само стойностното водене на тази сметка за 2012 г. При
предхождащата ревизията проверка /резултатите от която са били приобщени
понастоящем/ е констатирано от записванията в главната книга, че встъпителното
салдо по сметката е от 616 919, 28 лв., а крайното и салдо е от
696 049, 07 лв. изписани са по кредита на сметката /т.е. като разходвани
от предприятието/ стоки на обща стойност 115 106, 89 лв., като са
постъпили стоки на стойност от 194 236, 68 лв. В главната книга,
представена при проверката е била отразена кореспонденция 303/303 с оборот
88 264, 87 лв. Констатирано е и отчитането по см.701 на приходи от
продажби в размер от 82 302, 62 лв., като тези обороти са отчетени в
оборотната ведомост. Посочените записвания са допълнени в записванията по
оборотна ведомост за подсметки на см.303, като са посочени начални и крайни салда на различните позиции, формирани
по функционален признак /като например консумативи, авточасти ходова част и
прочие. Самите ревизори са констатирали, че стоките са завеждани по доставна
стойност съобразно получените фактури. В хода на ревизията, в резултат на
искане до РЛ, последното е представената главна книга не са налични оборотите,
представляващи кореспонденция см.303/303 /отписване и едновременно
заприхождаване на стоки/ на стойност от 88264, 87 лв. Констатирано е и, че
крайните салда на материалната сметка си кореспондират, като останалите статии
също са идентични. Установено е и, че рекапитулационните резултати от
декларираните инвентаризации показват наличност на стоки, стойността на които
равни на крайното салдо на материалната сметка за тази процесна година.
Проследявайки хронологията на счетоводните записвания, ревизорите са приели, че
през следващата отчетна година,РЛ било променило счетоводната си
политика /, стр. 9, четвърти абзац, и стр.23 от РА, първи абзац/, тъй като в
индивидуалният сметкоплан на предприятието вместо см.303 стоки, е въведен нов
шифър за тази сметка – 304, катокъм тази сметка дса открити подсметки. През
тази година са били отчетени обороти, както следва дебит 87 096, 09 лв.
срещу кредит за същата сума, т.е. стойността на изписаните на разходи и
заприходени стоки е идентична. Констатирано е, че през 2013 г. началното
дебитно салдо на същата сметка /макар и с променен шифър/ е идентично с
крайното дебитно салдо за същата сметка за 2012 г. Освен това, както се
отбеляза, е констатирано, че през 2013 г. е въведен коректив на материалната
сметка чрез две подсметки, като дебитното салдо е намалено чрез кредитирането
на тези сметки с общо 373 804,11 лв.РЛ е посочило, че операцията
см.303/303 е в резултат на предвиждане на въеждане на отчитане по обекти, което
не е осъществено, като е представена счетоводна
справка, видно от която е, че тя съдържа номера на документи, позиция по
фактурата, отнесена към съответна група стоки по количество и стойност, с която
се цели установяване на осчетоводяване по аналитични сметки.
При тези факти е прието от страна на
ревизорите, че е нарушен основен принцип на ЗСч /отм./ – независимост на
отделните отчетни периоди и връзка между начален и краен баланс, тъй като
началното салдо на см.304 за 2013 г. започва със стоки на отчетна стойност н
размер от 322 244, 96 лв. Констатирано е и, че през 2013 г. не съществува
сметка с шифър 119 други резерви, а сметка 117 с шифър 117 „допълнителни
резерви“. Началното кредитно салдо на сметката е 216 195, 89 лв.- като
това е размера на корекцията в отчетната стойност на стоките към началото на
2013 г., а сметката други резерви няма движение през 2012 г. и е с начално и
крайно салдо в размер от 590 000 лв. Във възражението е било отбелязано,
че разминаването е аритметично /но възражението е изготвено и депозирано от
адвокат/, а в хода на ревизията все така е поддържано, че става въпрос за
обезценка на активи. Най – сетне, прието е, че за периода 2008 -2012 г. РЛ е
закупило стоки, по които е упражнило право на приспадане на ДДС в размер от
572 892 лв., като това е разликата между закупените в този период всички
стоки и тези, които са закупени, но по тях не е ползван данъчен кредит. Прието
е, че неосчетоводени стопански операции за 2012 г. са довели до намаляване на
салдото на см.304 към началото на 2013 г., със сумата от 373 804,11 лв. /корективни
суми, отчетени през 2013 г., претендирани като отчитащи преоценка до нетна
реализируема стойност/, като от тази сума е извадена сумата на доставените
стоки, за които не е ползван данъчен кредит, като е налице претенция, че е
формирана данъчна основа по някой от факторите /неясно кой/ на чл.122, ал.2 от ДОПК за основата за корекцията в размер от 20%.
Според заключението на ВЛ в
релевантната му част, за периода 2008 -2012 г. са извършени следните записвания
о материалната сметка на РЛ, както следва: за 2008 г. са изписани на разход
стоки на стойност 133324, 42 лв., като са продадени, през 2009 г. са изписани
на разход стоки в размер на 152 895, 11 лв., като стоки на стойност
101143,22 лв. са отчетени като продадени, а стоки на 7800 лв. са отчетени като
намаление на задълженията по разчети с доставчици. Освен това, стоки на
стойност 43 951 89 лв. представляват вътрешен оборот с оглед изписването и
заприхождаването им. През 2010 г. са изписани стоки в размер на 65 559, 97
лв., като всичките са изписани като продадени,. През 2011 г. са изписани стоки
на стойност от 49471, 66 рлв.ь като са изписани като продадени, през 2012 г. са
изписани стоки на стойност от 26 842, 02 лв., като и те са изписани като
продадени, а салдото на сметката през края на 2012 г. е същото като
констатираното от ревизорите. Няма данни за отчетени липси за тези периоди. ВЛ
освен това е посочило след проверка на счетоводството на РЛ, че след извършен
анализ на записванията по см.117, респ.119 /други резерви и допълнителни
резерви/, че в началото на 2008 г. тази пасивна сметка е с кредитно салдо от
148 235, 55 лв., и няма движение по това салдо, през 2009 г. сметката е
кредитирана със сумата от 66 136, 28 лв,, като е формирано кредитно салдо
от 214 271, 83 лв., през 2010 г. сметката е кредитирана със сумата от
85 628, 17 лв., като към края на годината кредитното салдо е 300 000
лв., а задълженията към собственика са погасени и са трансформирани в други
резерви, през 2011 г. сметката е кредитирана със сумата от 290 000 лв.,
като крайното и салдо е 590 000 лв., през 2011 г. няма сметка с такъв
шифър, но по новата сметка 119 е отразено посоченото кредитно салдо, през 2012
т нязма промяна в оборотите по тази сметка, през 2013 г.е променено
наименованието и шифъра на сметката, а салдото започва с различен кредитен
размер. Посочено е, че кредитният размер на салдото е резултативна величина, на
салдото към края на 2012 г., намалено с отчетените по двете корективни сметки
на основната материална сметка обороти. ВЛ дава заключение и, че на 01.01.2013
г. основната материална сметка 303 не съществува в сметкоплана на търговеца, но
сметката, която изпълнява същите функции, но е със сменен шифър 304 е с дебитно
салдо, отговарящо на дебитното салдо на сметката, водена през предходната
година и изпълняваща същите отчетни функции. Създаването на тези корективни
сметки през началото на 2013 г. според ВЛ
, представлява намаление на отчетната стойност на стоките, отчитани по
тази сметка, като фактически отчетната стойност на стоките към 01.01.2013 г. е
322 244, 96 лв.
Тази фактология се потвърждава от
представените и при ПУФО и при ревизията отчетни регистри, на които е дадена
вяра от ревизорите досежно отчетната стойност на всички водени от РЛ материални
запаси, представляващи стоки към началото и края на 2012 г.и към началото на
2013 г.
Констатациите са необосновани.
По аргумент от чл.124, ал.2 от ДОПК
следва, че в тежест на администрацията е да установи при пълно главно доказване
обстоятелствата по чл.122, ал.1 от ДОПК, твърдени от нея като налични, проявата
на която дава презумптивна доказателствена сила на останалите констатации в
акта.
Както се изложи, твърдението на администрацията е,
че представената счетоводна отчетност не дава възможност за определяне на
основата за констатирани липсващи стоки. При това, в пълен разрез с това
твърдение, именно според представената счетоводна отчетност е констатирано
каква е стойността на всички стоки към края на декември 2012 г. и какво е било
движението на тези стоки през цялата година и как това салдо е пренесено и
транформирано през 2013 г., каква е стойността на корекцията, за която се
твърди, че прикрива налични липси към началото на 2013 г., какъв е размера на
ползвания за предходните пет години данъчен кредит и каква е стойността на
стоките за този период, които лицето е придобило, без да ползва данъчен кредит.
Този подход е в разрез с елементарни изисквания на логиката и на опитните
правила.
Второ,
не всяко нарушаване на счетоводното законодателство е основание да се приеме,
че е налице изискването на чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК досежно приложената от
администрацията хипотеза, като това следва от логиката на тази разпоредба и от
преследваната с нея цел. При това нормата визира определен резултат – воденото
счетоводство да не дава никаква възможност за определяне на основата за
облагане с данъци, а не просто воденото счетоводство да противоречи на счетоводен принцип или да не
спазва конкретен счетоводен стандарт, приложим за конкретно отчитане на
определена стопанска операция. В процесният случай администрацията се позовава
на неспазване на процедурата по инвентаризиране на СМЗ, на принципа на чл.4,
ал.1, т.6 от ЗСч/отм./, на неспазване на разпоредбите на чл.13, ал.1 от този
закон във връзка с изискването на СС2 досежно оценката на активите и на
неспазване на принципа на текущо начисляване.
Първо, позоваването на неспазването на
принципа на чл.4, ал.1, т.6 от ЗСч /отм./ е съвсем бланкетно. Впрочем самите
ревизори са констатирали, че конкретно сметката, по която се водят запасите,
макари с променен шифър, е запазила
функционалността си и през следващата отчетна година. Това касае и сметката, по която се водят резервите
/независимо дали резерва се формира от преоценка или последваща оценка или
касае формиране въз основа на решение на собственика, тази сметка е пасивна
балансова и отразява отделна форма на собствения капитал, целяща запазването
му/. Второ, неспазването на счетоводния стандарт, касаещ отчитането и
преоценката на материални запаси /какво неспазване действително е налице/ не
означава, че то води до единствено възможен и причинно-следствено обоснован
извод, че то е функция единствено и само на прикрити от предприятието липси. Всъщност
единственият логически обоснован извод при неспазването на този стандарт /с
аргумент от т.9,2 и т.11,1 от СС2 в приложимата му редакция/ е, че е налице
неправилно отчетен разход при потреблението на стоките при изписването им или е
налице недостоверно определена нетната реализируема стойност на запасите при
твърдяно обезценяване /преоценка/ - когато тези запаси не са разходвани от
предприятието. За такива нарушения на стандарта следва да се приложат механизми
за корекции, предвидени в ЗКПО /чл.28, чл.29, чл.75 – чл.78/, но самите
нарушения не водят до отговарящ на опитните правила и логиката извод, че
преоценени стоки всъщност няма, а са налице липси, респ. че всъщност
евентуалният недостоверен разход при потребяването на МЗ към края на отчетен
период или началото на друг период е равнозначен с липсата им. Както е имала
повод да сочи настоящата инстанция /в решение по АД № 269/2015 г./, чл.185, §1
от Директивата за ДДС /Директива 2006/112/ЕО НА СЪВЕТА 28.11.2006 г./ има
предвид намалението на цените от
доставчика по повод на доставените вече стоки, а не последващо намаление на цените /правилно или неправилно/
на тези стоки от получилото ги лице. Обстоятелството, че стойността на
получените стоки е променена вследствие на
недостоверна преоценка на същите от получателя на доставката, не
обуславя правен извод за дължим данък поради приспадането му в размер,
отговарящ на по-високата стойност на стоките при придобиването им, тъй като системата
на ДДС е неутрална и икономическият успех или неуспех на РЛ при евентуалното реализирането
на получени активи на определена /макар
и изкривена/ реализируема стойност е ирелевантен за тази фискална неутралност. Неспазването
на принципа на текущо начисляване /с оглед еднократното изписване на потребени
стоки/, по никакъв начин не може да се свърже с твърдение за липси, като в акта
няма и констатация за несвоевременно отчетени разходи за липси. Най – сетне,
непровеждането на инвентаризация не е равнозначно на констатация за липсващи
активи, тъй като е напълно възможна и хипотезата за придобити, но неотчетени
активи /в какъвто смисъл са констатациите в акта по повод на укритите приходи
от продажби на счетоводно неотчетени стоки с оглед некредитирането на
твърдяното финансиране на предприятието от собственика му./.
Посоченото по-горе дискредитира извода
на администрацията, че от една страна е налично, а от друга страна релеванто
основанието по чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК досежно твърдението за формиране на
липси на СМЗ, прикрити чрез въвеждането на коректив, претендиран като отразяващ
констатирана от РЛ нетна релизируема стойност по - ниска от отчетната такава.
Както многократно е сочила настоящата инстанция, недоказването на основанието
за преминаване на обагането по аналог не води непременно до незаконсъобразност
на ревизионния акт, но води до променена доказателствена тежест за
констатациите в него. В процесният случай от администрацията е установено
единствено, че в периода по чл. 80, ал.1, т.3 от ЗДДС е ползван данъчен кредит
за стоките, чието салдо към края на 2012 г. е прието за достоверно, в размер от
59 005, 40 лв. Няма доказателства за констатирани в действителност
липсващи стоки, при което не е налице данъчният състав на чл.79, ал.3 от ЗДДС в
приложимата му редакция.
Най – сетне, дори и хипотетичното и
напълно безкритично възприемане на доказаността на основанието по чл.122, ал.1,
т.4 /а и на т.2/ от ДОПК отново не води до материална законосъобразност на
ревизионният акт.
Според разпоредбата на чл.79, ал.4 от ЗДДС в приложимата му редакция „Корекцията по ал. 1 и 3 се извършва в данъчния
период, през който са възникнали съответните обстоятелства, чрез съставяне на
протокол за извършената корекция и отразяване на този протокол в дневника за
продажбите и справка-декларацията за този данъчен период.“.
Както се посочи, самите ревизори са
приели, че въвеждането на корективните сметки към материалната сметка на РЛ
/което въвеждане е прието, че прикрива липсващи стоки в размер на сбора от салдата
на тези корективни сметки/ е станало на 01.01.2013 г., като този извод следва и
от заключението на ВЛ по делото. В този период е променено и кредитното салдо на сметката,
отчитаща допълнителните резерви по тогавашния сметкоплан на лицето.
Действително, след предложението за облагане, направено с РД, РЛ е представило
протокол за т.н. обезценка на СМЗ, който е с дата 31.12.2012 г., но – видно от
мотивите на РА и от мотивите, изложени в допълнение от ответника /стр.9, абзац
четвърти от потвърдителното решение/, това доказателство е прието като
недостоверно и новосъздадено. Извън тези правилни според съда мотиви следва да
се отбележи, че този протокол според съдържанието си е съставен от три лица /С.
Е., С. С. и Б.Д./, като не съдържа техни подписи, като от друга страна не става
ясно тези лица в какво качество са действали и каква е правната и фактическата
им връзка с предприятието на РЛ, които обстоятелства допълнително дискредитират
доказателствената му стойност.
Предвид представените главни книги за
2012 и 2013 г. както и представените при ПУФО и ревизията оборотни ведомости
/ценени от ревизията/, заключението на ВЛ, както и предвид вече изтъкнатото, че
в мотивите си ревизорите са приели, че корективните сметки са въведени през
първия данъчен период по ЗДДС на 2013 г. /л. 9 и 23 от РА/, обоснован се явява
извода, че възникването на твърдените липси е станало в данъчен период
м.01.2013 г., а не в данъчен период
м.12.2012 г. Начислявайки данъка в данъчен период, който не се вписва в
изискването на чл.79, ал.4 от ЗДДС, ревизорите са издали незаконосъобразен акт,
налагаща корекцията му.
Б/ По
отношение на начисления от ревизорите ДДС върху основи, за които е прието, че
представляват укрити облагаеми сделки по ЗДДС с оглед некредитиране на
възможността на собственика на предприятието да предостави парични средства в
касата му:
В хода на ревизията са изискани
обяснения досежно необходимостта от заеми от ФЛ, средствата пот които са
отчетени като касово постъпили в предприятието на ЕТ, като са отчетени като
задължения към собственика му. Впрочем не се спори, че са констатирани касови
записвания, като статиите са дебитиране на сметката, по която се отчитат
касовите наличности срещу кредита на разчетната сметка със собственика на
предприятието, като конкретните суми са посочени на страница 5 и 6 от РА. За
2012 г. е констатирано отчитането на такива операции всеки месец, за 2013 г. за
два месеца, за 2014 г. за един месеци и за 2015 г. за два месеца. Съответно отчетени
са като постъпили за 2012 г. суми в общ размер от 80 870, 65 лв., за 2013
г. в размер от 20 000 лв., за 2014 г. в размер от 7 000 лв., за 2015
г. в размер от 25 000 лв. Представени са и ПКО, въз основа на които е
извършено посоченото отчитане.
Според
даденото от РЛ обяснение, същото е потвърдило, че парите са и дадени от
посочените седем лица, като е изтъкнала приятелските си връзки с тях. При
насрещната проверка на С.В.е контатирано, че той не е подал ГДД за 2009 – 2012
г., има участие в три дружества, осигурителният му доход е 750 – 850 лв.,
потвърдил е предаването на 9500 лв., като източни за това е продажба на имот,
доходи от трудови правоотношения и наем от предишни години. Констатирано е, че
действително през 2006 г. е продаден имот с материален интерес от 10 500
лв.
При
насрещната проверка на Т.Т.е констатирано, че тя е пенсионер от 2005 г.,
размерът на пенсията и е от 262, 50 лв., декларира предаването на сума от 9500
лв. през 2012 г-, а произхода на сумата е пенсия и пенсия на починалия и
съпруг.
При
насрещната проверка на Т.Ц.е констатирано, че същата е пенсионер от 1993 г.,
пенсията и е от 262, 50 лв., твърди, че е дала на РЛ сумата от 9 500 лв.,
сумата произтича от продаден имот, като такъв имот – СИО е продаден на стойност
17 200 лв.
При
насрещната проверка на М.Ф.е констатирано, че тя е пенсионер от 1999 г.,
пенсията и е от 489, 22 лв., декларирала е доходи от гъби, както следва: 6300
лв. за 2009 г., 8659 лв. за 2010 и 10 900 лв. за 2011 г.
При
насрещната проверка та В.В., последният е потвърдил даването на сума от 9500
лв., сумата е от доходите му като ЕТ, като е констатирано, че за доходи като
такъв в ГДД за 2010 г. е посочено, че не е получил такива , а за 2011 г.е
посочено, че данъчната основа е от 10 578, 99 лв.
При
насрещната проверка на Т.П.е констатирано, че той е самоосигуряващо се лице, осигурявало се на
доход от 420 лв., твърди предоставянето на заема от 9500 лв., предоставените
средства са от кредитна карта с лимит от 50 000 евро /приложен е договор
за ползване на международна кредитна карта/.
Най
– сетне при насрещната проверка на Г.Ф.е констатирано, че той е пенсионер от
17.07.1990 г., размерът на пенсията му е от 500 лв., спестени от трудови правоотношения
и пенсията.
Ревизорите
са приели, че заемът е реален договор, изискващ предаването на сумата,
договорите са писмени доказателства,скоито имат само формална доказателствена
сила /която бе оспорена пред съда, но с оглед даденото заключение от ВЛ по
графическата експертиза не бе опровергана/, а предметът им е конкретно благо,
което кредиторът цели да придобие, като отношението към него е и неговият
интерес, а в случая този интерес е получаването на заетото, което не е
установено, а и кредиторите не са потърсили правата си по тези вземания. С тези
объркани мотиви, които се опитват да пояснят понятието „causa“ като
основание за сключването на тези сделки, ревизорите са отрекли получаването на
сумите, а оттам и възможността такива суми да постъпят касово, респ. да бъдат
част от имуществото на търговеца, като общият размер е от 65 500 лв. Чрез
касови операции обаче задължението към собственика за процесния период
съобразно записванията в счетоводството му са в размер от 80 870, 65 лв.
Както се констатира, договорите с тези лица /дори и да се кредитират/ касаят
само данъчни периоди м.01. и 02.2012 г., като касовите записвания за останалите
периоди на тази година и за периодите през 2013, 2014 и 2015 г. не са
обосновани с обяснения или представени доказателства за разполагаемост у РЛ, а
и от констатациите досежно имуществените баланси на лицето /които не са предмет
на спора/ опровергават възможността лицето да е разполагало с такива суми
за всяка от съответните години. Касовите
операции, довело до попълване на касата чрез твърдените заеми за месеците 01 и
02 от 2012 г. са съответно за сумите от 5920, 66 лв. и 4796, 54лв.
Съдът, въпреки автентичността на разписките –
договори, които установяват предаване на суми на собственика на предприятието
само през месеците януари и февруари на 2012 г., споделя като резултат
констатациите на ревизорите и ответника. Впрочем правилно последният е
отбелязал в решението си, че т.н. договори на практика имат само характер на
разписки за даването на сумите, посочени в тях, като единствено в един от тях е
посочено за каква цел сумата се предоставя. В нито един от случаите обаче не е
установено, че към конкретните дати лицата са разполагали в брой със съизмерима
на предоставената сума, нито са посочили, респ. не е установено по делото как
са се издържали след предоставянето на тези не малки към онзи момент парични
средства. Обосноваването на разполагаемост на тези суми в част от случаите е с
оглед твърдение за получени/декларирани доходи от сделки, които са сравнително
отдалечени от момента на датирането на разписките. Освен това, от обясненият на
предалите заемите не става ясно къде са държали сумите, дали лицата, които са
имали търговско качество са разпределили ефективно печалбата си към момента на
предоставяне на заемите и в какъв размер, как са държани твърдените
спестявания, на коя именно дата и в какъв размер е ползван част от кредитния
лимит от единият твърдян заемодател и какви писмени доказателства установяват
това. В хода на съдебното дирене, въпреки указанията на съда такива факти и
обстоятелства не са установени от жалбоподателя, нито констатираното от
ревизорите е опровергано с други доказателствени способи. Всъщност многократно,
константно и предвидимо настоящата инстанция е сочела, че при твърдение за
предоставени в брой парични средства /независимо от основанието за това/ следва
да се установи самото предаване на средствата, възможността съответните
средства да бъдат предадени на твърдяната дата от лицето, което се установява
като техен държател, както и обстоятелството – при твърдение, че те са негови,
че след предаваните им, жизненият му статус /ако става въпрос за дееспособно
физическо лице/ не се е променил кардинално. В случая тези обстоятелства според
съда не са установени, а представените доказателства имат нисък интензитет на убеждаващо
въздействие, което допълнително се подкопава от обстоятелството, че самото РЛ
не е декларирало по надлежния ред по ЗДДФЛ тези предоставени му заеми.
В крайна сметка, и за данъчни периоди
м.01. и 02 на 2012 г.и за останалите данъчни периоди по ЗДДС за тази и
следващите три години следва да се сподели констатацията на ревизията, че твърдените
заеми не могат да са източник на финансиране на дейността на търговеца, респ.
извън конкретните два периода на 2012 г. такъв източник на финансиране не е
установен надлежно.
При тези обстоятелства изводът на
ревизията за наличие на основание по чл.122, ал.1 от ДОПК е обоснован като
краен резултат. На практика, в този случай е неприложимо основанието по чл.122,
ал.1, т.4 от ДОПК, тъй като са налице - както е констатирало ВЛ по счетоводната
експертиза, касови документи, обосноваващи записванията по салдото на см.501 и
оттам по салдото на разчетната сметка със собственика. Въпросът за верността на
тези документи е ирелевантен за начина на воденото от РЛ счетоводство,
доколкото не става въпрос за документално необоснован разход по смисъл на ЗКПО,
а за първичен счетоводен документ, отразяващ касово постъпление в предприятието
– чл.7, ал.2 от ЗСч/отм./.
Следва да се посочи изрично, че в РА е
обоснована хипотезата на укрити приходи именно във връзка с невъзможността на
лицето да финансира предприятието си, респ. оперативната му дейност чрез
предоставените му заеми, респ. чрез достоверността на касовите документи с
които са предоставени парични средства от собственика, без установяване на наличността им у последният,
като именно срещу тези констатации са насочени възраженията на лицето по
фактите, мотивирали ревизорите.
Съдът счита, че констатираните
обстоятелства се вписват в състава на нормата на чл.122, ал.1 , т.7 от ДОПК,
според която е възможно определяне на основата за облагане с данъци тогава,
когато декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на
формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската
дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото
му състояние за ревизирания период. Следва да се посочи, че разчетите със
собствениците отразяват /при кредитно салдо на сметката/ промяна на
имуществения комплекс на предприятието, тъй като се вписват като текущ пасив в
баланса на предприятието, съответстващ на активната му част при предоставянето
на сумите. Неустановяването на безвъзмездното финансиране на предприятието
/няма доказателства на собственика да е дължимо възнаграждение /лихви/ при
евентуалното връщане на предоставените средства/ на този имуществен комплекс и
оттам на стопанската дейност на търговеца предвид констатираното следва да се
подведе под тази хипотеза, извън посоченото от ревизията основание.
Наличието на дори едно основание по
чл.122, ал.1 от ДОПК от една страна скрепява констатациите в акта с
доказателствена сила, и от друга страна дава правомощията на органите по
приходите да определят основата за облагане с данък въз основа на факторите по
чл.122, ал.2 от ДОПК.
При това положение съдът следва да
приеме, че сумите по ПКО, осчетоводени като разчет със собственика срещу касово
постъпление в предприятието, всъщност представляват брутен поток от
икономическа изгода, реализиран от продажби на стоки, които не са манифестирани
надлежно от ревизираното лице, като тази констатация не е опровергана. В това
отношение следва да се посочи, че съдът не съобразява заключението на ССчЕ в
частите му досежно дадените отговори по втори и четвърти въпрос, тъй като в
първият случай е налице хипотетично предположение, а във вторият случай изводът
на ВЛ е направен при предпоставката, че т.н. „липси“ /недостоверно и неправилно
преоценяване на СМЗ, фингирано от ревизорите като последицата от липси на СМЗ/
всъщност са реализирани при продажби стоки, каквото обстоятелство не е
констатирано нито от ревизията, нито чрез годни доказателства пред съда.
При това положение правилно е
установена данъчната основа за облагане на констатираните доставки по ЗДДС
съобразно разпоредбата на чл.67, ал.2 от ЗДДС за процесните данъчни периоди.
В заключение, в частта по ЗДДС
поправеният РА следва да се измени само за периода м.12.2012 г., като вместо
установения ДДС за довнасяне от 61 193, 70 лв., следва да се установи ДДС
за довнасяне в размер от 2188, 30 лв., като върху тази сума се следват лихви от
963, 17 лв., като в останалата и част следва жалбата да се отхвърли.
2.
По отношение на определяне на данъка по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ за
процесните периоди.
Що се касае
до процесуалния ред за провеждането на ревизията за тези данъчни периоди по
ЗДДФЛ, прието е – както в случаите по ЗДДС – че са налице основанията по
чл.122, ал.1, т.2 и 4 от ДОПК. На
практика, при общност на фактите, касаещи недостоверността на финансирането на имуществото
на предприятието на РЛ, ревизорите са приели, че са отчуждени възмездно стоки
на стойност, съответстваща на твърдяното безвъзмездно финансиране от странана
собственика, прикриващо получен брутен поток на икономически изгоди от продажби
на стоки, като са формирали отчетна стойност на тези стоки като са съобразили
констатираната от тях, респ. твърдяната от самото РЛ надценка и като са
игнорирали дължимия /и установен с коментираната по –горе част на РА/ косвен
данък.
По този
начин за 2012 г. е прието, че паричната сума, получена от продажби е от
80 870, 65 лв. с ДДС, като продажбената стойност на стоките е 67 92, 21
лв., отчетната им стойност е 21 980, 50 лв., предвид надценката от 206, 62
% за този период. По отношение на 2013 г. е прието, че паричната сума, получена
от укрити продажби с ДДС е от
20 000 лв., като продажбената цена е от 16 666, 67 лв., отчетната
стойност на стоките е от 9689,92 лв., а надценката е декларираната от лицето
72% за този отчетен период. По отношение на 2014 г. е прието, че паричната
сума, получена от укрити продажби с ДДС
е от 7000 лв., като продажбената цена е от 5833, 33 лв., отчетната стойност на
стоките е от 3472,22 лв., а надценката е декларираната от лицето 68% за този
отчетен период. По отношение на 2015 г. е прието, че паричната сума, получена
от укрити продажби с ДДС е от 25 000
лв., като продажбената цена е от 20 833, 33 лв., отчетната стойност на
стоките е от 12 400, 79 лв., а надценката е декларираната от лицето 68% за
този отчетен период.
Съобразявайки
тези нетни доходи, ревизорите са преобразували декларираните от самото лице
ДФР, като за 2012 г. декларираната загуба от 1439, 42 лв. е увеличена с
установения доход от търговска дейност във връзка с констатираното недоказано
финансиране на дейността на предприятието със сумата от 45 411, 71 лв., като
е формиран облагаем доход като ЕТ в размер на 43 972, 29 лв., от който са
приспаднати безспорните понастоящем ЗОВ в размер от 1516, 80 лв. и допълнителни
ЗОВ от 1516, 80 лв., като е определена основа /предвид констатираните авансови
вноски/ в размер от 42 052, 29 лв. върху който е определен и дължимия по
чл.48, ал.2 от ЗДДФВЛ данък.
Що се касае
до констатациите досежно основанията за преминаване на ревизията по реда на
чл.122 от ДОПК, то съдът вече обоснова наличието на това основание по –горе,
като не е необходимо изводите да се повтарят.
Едно от
оплакванията на лицето е досежно размера на надценката, определен от ревизията,
предвид разликата в подхода при изготвянето на РД и на РА. Съдът счита
оплакването за неоснователно. Както правилно сочи ответника в писмената си
защита, от счетоводните регистри на РЛ /и по-конкретно от главният му регистър,
какъвто е главната книга кредитирана от ревизията и от съда/ за този периоди се
установява, че по кредита на см.303 са изписани стоки на стойност от
26 842, 02 лв., като сумата кореспондира с дебитния оборот на см.701
приходи от продажби на стоки, при което е обоснован извода, че посоченото
съотношение от 206, 6% е всъщност действително реализираната от търговеца
икономическа изгода /надценка/.
Неоснователно
е и оплакването, че не ставало ясно какви точно фактори по чл.122, ал.2 от ДОПК
са използвани за определянето на данъчната основа за облагане с данъка по чл.48
от ЗДДФЛ. Както се отбеляза, след опледелянето на дохода на лицето с оглед
проявлението на основанието по чл.122, ал.1 от ДОПК, ревизорите са
преобразували ДФР на лицето на практика по реда на материалния закон, като това
не съставлява процесуално нарушение, тъй като нормата на чл.122, ал.1 от ДОПК
дава само процесуално правомощие на приходните органи да определят основата за
облагане съобразно критериите по чл.122, ал.2 от ДОПК,без да ги задължава да
ползват в условията на обвързана администрация тези неизчерпателно
посочени критерии.
С оглед на
посоченото, следва да се приеме, че е налице констатираното основание по
чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК досежно данъчния период по ЗДДФЛ за тази процесна
година, като доходите, представляващи нетната изгода от приходи на
предприятието правило са участвали във формирането на меродавния ДФР на
търговеца за 2012 г,. респ. правилно е определен и дължимия пряк данък.
Аналогично,
за 2013 г. декларираната загуба от 4402, 90 лв. е увеличена с установения доход
от търговска дейност във връзка с констатираното недоказано финансиране на
дейността на предприятието със сумата от 6976, 74 лв., като е формиран облагаем
доход като ЕТ в размер на 9042,42 лв., от който са приспаднати безспорните
понастоящем ЗОВ в размер от 723, 39 лв. и допълнителни ЗОВ от 320,19 лв., като
е определена основа /предвид констатираните авансови вноски/ в размер от 8319,
03 лв. върху който е определен и дължимия по чл.48, ал.2 от ЗДДФВЛ данък.
Що са касае
до основанията по чл.122, ал.1 от ДОПК, то съдът изложи мотивите си, като няма
необходимост те да се повтарят отново. Същото касае и оплакването за несъобразяването на
факторите по чл.122, ал.2 от ДОПК при определянето на основата за облагане с
данъка по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ.
Едва в
писмената защита жалбоподателят навежда довод за неправилно третиране на ДФР
със сумата, с която същият е увеличен чрез отчетените от самото лице счетоводни
амортизации. Съдът счита, че и това оплакване е неоснователно. Обратно на
твърдяното в писмената защита в РД, както и в РА е посочено, че установените по
счетоводни регистри счетоводни амортизации /отчетени по см.603 като текущ
разход/ не са декларирани в увеличение на ДФР от самото лице, при което на
основание чл.54, ал.2 от ЗКПО това е сторено от самите ревизори.
С оглед на
посоченото, следва да се приеме, че е налице констатираното основание по
чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК досежно данъчния период по ЗДДФЛ за тази процесна
година, като доходите, представляващи нетната изгода от приходи за
предприятието правило са участвали във формирането на меродавния ДФР на
търговеца за 2013 г,. респ. правилно е определен и дължимия пряк данък.
За 2014 г.
РЛ е декларирало данъчна загуба от 4752,01 лв., като тя е третирана чрез увеличаването
и с установения доход от търговска дейност във връзка с констатираното
недоказано финансиране на дейността на предприятието със сумата от 2361,11 лв.,
като е формиран облагаем доход като ЕТ в размер на 0 лв., като е намалена
загубата за пренасяне на 2390, 90 лв.
Съдът изложи
трикратно в мотивите на решението си наличието на основанията по чл.122, ал.1
от ДОПК,както и аргументите си досежно оплакването за несъобразяването на
факторите по чл.122, ал.2 от ДОПК при определянето на основата за облагане с
данъка по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ.
При това
положение законосъобразно е третиран от администрацията декларирания ДФР за
тази процесна година и законосъобразно е определена нова данъчна загуба за
пренасяне, различна от декларираната от лицето.
За 2015 г.
РЛ е декларирало данъчна загуба от 7133,43 лв., като тя е третирана чрез
увеличаването и с установения доход от търговска дейност във връзка с
констатираното недоказано финансиране на дейността на предприятието със сумата
от 8432,54 лв., като е формиран облагаем доход като ЕТ в размер на 1299, 11 лв.,
който е намален с декларираните ЗОВ в размер от 403, 20 лв., като е определена
основа от 895, 91 лв. Съдът многократно посочи в мотивите на решението си до
тук обосноваването на основанията по
чл.122, ал.1 от ДОПК, както и аргументите си досежно оплакването за
несъобразяването на факторите по чл.122, ал.2 от ДОПК при определянето на
основата за облагане с данъка по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ.
С оглед на
посоченото, следва да се приеме, че е налице констатираното основание по
чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК досежно данъчния период по ЗДДФЛ за тази процесна
година, като доходите, представляващи нетната изгода от приходи за предприятието
правилно са участвали във формирането на меродавния ДФР на търговеца за 2015
г,. респ. правилно е определен и дължимия пряк данък.
Общият извод
на съда е за частична основателност на жалбата.
Разноски:
същите следва да се присъдят на страните съобразно спечеления от всяка от
страните материален интерес по делото, като се съобразят действително
направените от жалбоподателя разноски и дължимото по закон възнаграждение за
администрацията с оглед процесуалното представителство на ответника,
осъществено по делото. За жалбоподателя разноските представляват внесена
държавна такса в размер от 50 лв., разноски за експертизи в общ размер от 1050
лв., както и ефективно заплатено адвокатско възнаграждение в размер от 4800 лв.
За ответника разноските са дължимото по закон юрисконсултско възнаграждение
съобразно Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Водим от горните съображения,
Административният съд – В. Търново, шести състав
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ
ревизионен акт №Р – 04000616006630-091-001/15.05.2017 г. на органи по приходите
при ТД на НАП – Велико Търново, поправен с РАПРА
№П-04000617130595-003-001/02.08.2017 г. на същите органи по приходите и потвърден в обжалваната му пред съда част с
решение №228/07.08.2017 г. на директора
на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Велико Търново в
частта му относно допълнително определеното задължение за ДДС за данъчен период
м.12 на 2012 г., като вместо това установява ДДС за довнасяне за данъчен период
м.12.2012 г. в размер от 2188, 30 лв., в едно с лихви върху тази сума от 963,
17 лв.
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на В.М.Д. ***, ЕГН **********, в останалата и част.
ОСЪЖДА
В.М.Д. ***, ЕГН **********, да заплати на дирекция „ОДОП“ – Велико Търново юрисконсултско
възнаграждение в размер от 934,14 лв.
ОСЪЖДА дирекция „ОДОП” – В.Търново при
ЦУ на НАП да заплати на В.М.Д. ***, ЕГН **********, разноски по делото в размер
от 4096, 08 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :