Р
Е Ш Е Н И Е
№
3
Габрово,
10.02.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД- ГАБРОВО в открито съдебно заседание проведено на осемнадесети януари,
две хиляди двадесет и трета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯН АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при секретаря
Мариела Караджова и с участието на прокурор А. Александров от Окръжна прокуратура Габрово, като разгледа
докладваното от съдията КИРОВА к.а.н.д. № 184 от 2022 година по описа на същия
съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
настоящото адм. дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството на
Административен съд Габрово /ГАС/ жалба с вх. № СДА-01-1985 от 21.11.2022 г.,
подадена от С.С.И. ***, с ЕГН: **********, против Решение № 19 от 27.10.2022 г.
на Районен съд Трявна /РСТ/, постановено по н.а.х.д. № 64 от 2022 г. по описа
на същия съд, с искане за неговата отмяна.
С
атакуваното съдебно решение е потвърдено Наказателно
постановление /НП/ № 22-0360-000052 от 20.06.2022 г., издадено от началник РУ –
Трявна при ОД на МВР Габрово, с което на касатора И. е наложена глоба в
размер на 500.00 лв. и лишаване от право на управление на МПС за срок от 6
месеца за извършено нарушение на чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Нарушението,
за което е издадено процесното НП, се изразяват в следното:
На
29.05.2022 г., около 10.45 ч., в гр. ********** на ул. „*************“
в близост до № **, като водач на тежко МПС – ************ с
рег. № **********, негова собственост, при извършена проверка за алкохол с
Алкотест дрегер на водача и настоящ жалбоподател е отчетено наличие на алкохол
от 0.76 ‰.
На същия е издаден талон за изследване №
0054077 и са му връчени 7 броя стикери с № А037131. И. не приел
показанията на техническото средство, което саморъчно изписал в предоставения
му талон за медицинско изследване, явил се е във ФСМП - Трявна в указания срок
и е дал кръв за химически анализ. Видно от Протокол за химическа експертиза №
241 от 31.05.2022 г. в изпратената за изследване проба кръв се доказва
наличието на алкохол в концентрация 0.64 ‰. Извършил е нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП,
като е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 ‰ до 0.8 ‰ и е санкциониран по горепосочения начин на основание чл.
174,, ал. 1, т. 1 от същия нормативен акт.
В
законния срок привлеченото към административно-наказателна отговорност лице
подава жалба до районния съд, с която моли за отмяна на процесното НП.
За
да постанови съдебния си акт, РСТ е счел, че при съставянето на АУАН и НП не са
допуснати съществени процесуални нарушения. Същите са издадени от компетентни
административни органи и нарушението, за което е наложена санкцията, е
установено по несъмнен начин. По делото е било назначена химическа експертиза и
изслушано вещо лице, изследвало една от епруветките с иззетата кръвна проба на
водача, като заключението на експерта е за наличие на концентрация от 0.48 ‰. В о.с.з. специалистът пояснява, че първите два часа
след консумацията на алкохол концентрацията му в кръвта нараства и едва след
това започва да спада с около 0.15 ‰ на час. При човек с тегло около 105 кг е възможно 11
часа след прием на 300 гр. уиски концентрацията да е 0.76 ‰. Времевият период при двете изследвания на водача – с
дрегер и кръвен анализ, е било около 50 минути, като между двете се установява
разлика в данните от 0.12 ‰, което съответства на посоченото от експертизата
намаляване на концентрацията с около 0.15 ‰ на час. Също така при изследването в хода на съдебното
производство втората проба е отчела резултат с 0.16 ‰ по-нисък от отчетения при първоначалната химическа
експертиза. Съдът приема, че при двете изследвания – с дрегер и химически
анализ, се установява двукратно едно и също по вид и тежест нарушение, за което
правилно на жалбоподателя са наложени санкции в предвидения вид и размер, които
са фиксирани и това препятства намаляването им.
В
касационната си жалба И. сочи, че съдът не е взел предвид, че според
показанията на назначената експертиза се установява количество на алкохол под
0.5 ‰,
което следва да доведе до извод за липса на нарушение. Втората кръвна проба е
иззета и съхранявана по установения ред и по делото е приета тази експертиза,
но РС не е изложил мотиви по какви причини не приема нейните изчисления и
изводи. Съдът е бил бездеен, като не бил задал всички необходими въпроси на
експерта, за да се изясни случая. Съдебното решение е немотивирано, което го
прави незаконосъобразно поради което касаторът моли същото да се отмени.
Касационната
жалбата е депозирана в законния 14-дневен срок против подлежащ на касационна
проверка съдебен акт, поради което се явява редовна и допустима и следва да
бъде разгледана по същество с оглед нейната основателност.
В
проведеното по делото открито съдебно заседание касационният жалбоподател,
редовно призован, не се явява лично и не се представлява. По делото е
депозирано писмено становище от процесуалния представител адв. М. от САК.
Ответната
страна не се явява и не се представлява.
Представителят
на Окръжна прокуратура Габрово намира жалбата за неоснователна.
При
направената от настоящата съдебна инстанция проверка за допустимост и
законосъобразност на процесното решение на РСТ се установи следното:
По
делото не е налице спор по фактите, че касаторът е управлявал посоченото МПС на
посочената дата, място и в указания час и че е бил подложен на проверка за
алкохол с Алкотест дрегер, а след това и на химически анализ на кръвта,
резултатите от които проверки са правилно отразени като стойности в АУАН и НП.
Тези факти се подкрепят и от приложените към делото доказателства – талон за
изследване; протокол за медицинско изследване и вземане на биологична проба за
употреба; протокол за извършена експертиза № 241/2022 г. от 31.05.2022г. на НТЛ
при ОД на МВР Габрово; докладна записка от 30.05.2022 г. на ст. полицай Д. до началник
РУ – Трявна; докладна записка на инспектор „ПК“ до началник РУ – Трявна.
По
отношение на повторната химична експертиза АСГ установи, че същата е допусната
с Разпореждане на РС от 10.08.2022 г., като експертизата се извършва върху
материалът, взет на 29.05.2022 г., при проверката, описана в НП. Видно от
протокол за повторна съдебна химическа експертиза, на 17.08.2022 г. вещото лице
Л. съставя този документ, в който е вписано заключение, че
в представената му за изследване кръвна проба на водача С.И. е установено
наличие на етилов алкохол с концентрация от 0.48‰. Експертът не може да посочи с категоричност на какво се
дължи различието в резултатите от първото, непосредствено направено след
взимането на пробата, и второто – три месеца след това. Изтъква само
предположения.
Редът,
по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на
моторни превозни средства (МПС), трамваи или самоходни машини и/или употребата
от тези водачи на наркотични вещества или техни аналози, се регламентира в Наредба №
1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Съгласно чл. 3, ал. 2 от същата, при
съставянето на акт за установяване на административно нарушение за установена с
техническо средство концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и при
попълване на протокол за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози контролният орган попълва и талон за изследване по образец съгласно
приложение № 1, като процедурата е спазена в
случая. В талона по чл. 3, ал. 2 е отразен изборът на лицето дали
установяването на концентрацията на алкохол в кръвта да се извърши с
доказателствен анализатор, или с медицинско и химическо лабораторно изследване, като в процесния такъв е поставен подпис под
„медицинско и химическо или химико-токсикологично изследване“ и изрично е
вписано, че лицето не приема данните от анализатора.
При изследване
за концентрация на алкохол в кръвта се вземат две проби кръв в предназначени за
целта вакуумни епруветки, като едната
от кръвните проби се съхранява като контролна, а другата се използват за
химическо и химико-токсикологично лабораторно изследване, както е направено в случая, видно от съставения
протокол за извършена химическа експертиза от 31.05.2022 г. По делото не са
установени нарушения на процедурата по взимане и съхраняване на кръвните проби.
Този протокол е официален свидетелстващ документ, който не е оспорен от страна
поделото и следва да се приеме като годно доказателство, наред с останалия
доказателствен материал. Съгласно чл. 26 – 28 от Наредбата, след изследване на
пробите кръв за установяване на концентрацията на алкохол същите се съхраняват
в химическите лаборатории при посочени условия. Пробите
и контролните проби към тях се съхраняват за срок не по-малък от 3 месеца, като
при възлагане на повторен анализ се изследват контролните проби. В случая
назначеното от съда вещо лице е изследвало контролната проба във втората
епруветка. В тридневен срок от получаването на резултата от изследването
административно-наказващият орган може да поиска повторно извършване на изследването,
но такова не е искано и правено, а в
седемдневен срок от връчване на наказателното постановление изследваното лице
може да поиска за своя сметка повторно извършване на химически анализ чрез
органа по производството, ако не е изтекъл срокът по чл. 26, ал. 4 /тримесечен, който в случая не е изтекъл/.
НП е връчено на адресата си на 25.07.2022 г., като 7-дневният срок изтича на
1.08.2022 г. В депозираната в съда жалба, подадена на 27.07.2022 г., е
посочено, че жалбоподателят е направил искане пред АНО за повторно изследване
на кръвната проба на основание чл. 27, ал. 3 от Наредбата. В нормата изрично е
посочено, че искането се отправя „чрез органа по производството“ – т.е. АНО. По
делото е приложено това искане, което е в рамките на срока по чл. 27, ал. 4 от
Наредбата /л.9/, но не са налице данни дали, кога и по какъв начин е действал
административния орган, до когото е адресирана молбата. Съгласно чл. 27, ал. 4 от Наредбата, при
отчетена разлика между първото и повторното изследване, два пъти по-голяма от
посочената в чл. 22, ал. 2 /0.10
на хиляда при резултати до 1 на хиляда/ - или при разлика от 0.2 на хиляда, от органа по производството се
възлага изследване на контролната проба в друга лаборатория, което се извършва
от трима специалисти. В този случай транспортирането на пробата се осигурява от
структурата, в която работи контролният орган, назначил изследването. В случая
такава разлика не е налице, поради което не е налице необходимост от последващо
изследване от трима експерти. Налице е обаче разлика между резултатите от
първото и второто химично изследване на дадените в един и същи момент проби,
като причината за тази разлика не се установява, но при второто изследване не е
налице концентрация на алкохол над допустимите норми и, следователно, не е
налице основание за търсене на административно-наказателна отговорност. В
решението си съдът не е изложил съображения, от които да е видно от какви
мотиви се е водил за достигане до този извод при наличието на две
взаимноизключващи се доказателства, едното от които оневинява привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице. В о.с.з. вещото лице поддържа
изготвеното заключение и сочи, че разликата между първото и последващото
изследване може да се дължи на различни фактори, като времето не оказва влияние
върху резултата, т.к. пробите се съхраняват неотворени и не се окисляват.
Останалите обяснения на експерта относно това за колко време и по какъв начин се
отразява поетият алкохол в кръвта нямат отношение към случая, т.к.
законодателят е решил въпроса чрез отчитане на резултатите от кръвните проби,
без да е нужно да се правят математически изчисления на база килограми на
лицето, време на консумация на алкохола /което е и неизвестно в случая/, вид на
алкохола, време на вземане на пробите и т.н. Съгласно чл. 3а от Наредба №
1/2017 г., установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с
доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните
дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо
лабораторно изследване, когато лицето не приема показанията на техническото
средство или теста. В случая при оспорени резултати от техническото средство
същите са без значение, т.к. концентрацията се установява с лабораторно
изследване.
В решението си първоинстанционният съд не е изложил мотиви, от които да е
видно по какви причини приема резултатите от първото, а не от второто
изследване. Не отговаря на установеното твърдението, съдържащо се в мотивите на
решението, че в резултат от заключението на вещото лице, анализирано в
съвкупност с документите по делото и показанията на свидетелите, нарушението е
установено по несъмнен начин, напротив, точно това заключение разколебава такъв
извод. Свидетелските показания не са начин, по който може да се установи
наличие на определено количество алкохолна концентрация в кръвта на водача, за
целта са нужни точно определени доказателствени средства, посочени в Наредбата,
като изрично е предвидено, че при оспорване на данните от техническото средство
следва да се вземат предвид резултатите от лабораторното изследване. В случая
няма други доказателства, с които втората експертиза може да се съотнася, освен
предходната такава. В Наредбата не е посочено изрично при наличие на два
различни резултата от две направени изследвания от взетите кръвни проби на
водача кое следва да има превес, но настоящият съдебен състав намира, че щом е
предвидена възможност за втора проверка, то меродавни следва да са нейните
резултати, т.к. ако за такива бяха признати резултатите от първата, то не би
била предвидена възможност за повторно изследване, а първоначално направеното
такова би било единствено като регламентирана възможност.
Съгласно чл. 22, ал. 2 от Наредба № 1/2017 г., изследванията за установяване концентрацията на алкохол в кръвта се
извършват двукратно, като резултатите в отчетената крайна концентрация
(отчетена до втория знак след десетичната запетая включително) не трябва да се
различават с повече от 0,10 на хиляда при резултати до 1 на хиляда, а при
резултати над 1 на хиляда – с до 10 % от стойността. При по-голяма разлика
изследването се повтаря. В
случая в протокола от първото изследване не са вписани резултатите от две
поредни изследвания, за да се установи спазването на това изискване, докато във
втората експертиза са записани резултати от две поредни изследвания, чиито
стойности съвпадат, което е още един аргумент за приемане на втория резултат от
0.48 ‰.
Наличието на такъв резултат не следва да ангажира административнонаказателна
отговорност.
В резултат настоящият съдебен състав намира, че като е
потвърдил процесното НП, първоинстанционният съд се е произнесъл с необоснован
съдебен акт в нарушение на процесуалните правила и материалния закон, поради
което обжалваното му решение и следва да бъде отменено в едно с потвърденото с
него НП.
При
този изход на правния спор се явява основателната претенцията на касатора за
присъждане в негова полза на сторените от него разноски за двете съдебни
инстанции– за първа съдебна инстанция 450.00 лв. договорен и заплатен
адвокатски хонорар и 55.54 лв. платени за експертиза по сметката на РСТ. Пред
касационна инстанция е приложен същият договор за правна защита и съдействие от
3.06.2022 г., приложен пред РС, като в същия е договорено първоначално, че за
процесуално представителство се дължи хонорар от 450.00 лв., платим изцяло до
първото поделото о.с.з., като договорът служи и за разписка за всички получени
по него суми. В т. 3 от същия договор е посочено, че за изготвяне на касационна
жалба и процесуално представителство се дължи сума от 350.00 лв., платима също
в брой, като касационна жалба е изготвена, но процесуалният представител не се
е явил в о.с.з. Съгласно чл. 18 от Наредба №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за изготвяне на жалба срещу наказателно постановление
без процесуално представителство възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 на базата на половината от размера на санкцията, съответно обезщетението,
но не по-малко от 100.00 лв. Половината от санкцията е 250.00 лв., но това е
минимално предвиденият размер, а не задължителният такъв, страните са
договорили по-висок. Ответникът по касационната жалба не е направил възражение
относно размера на хонорара от 350.00 лв. на основание чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН,
с оглед на което АСГ намира, че следва да присъди в полза на касатора за
настоящата съдебна инстанция хонорар в пълния му договорен между страните и
заплатен от касатора размер.
Поради
така изложеното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, от АПК, Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
Съдебно решение № 19 от 27.10.2022 г., постановено по а.н.х.д. № 64 от
2022 г. по описа на Районен съд Трявна, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 22-0360-000052 от 20.06.2022
г., издадено от началник РУ – Трявна при ОД на МВР Габрово, с което на С.С.И. ***
с ЕГН: **********, на основание чл. 171, т.1, б. Б от ЗДвП, е наложена глоба в
размер на 500.00 лв. за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 от същия
нормативен акт.
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление /НП/ № 22-0360-000052 от 20.06.2022 г., издадено от
началник РУ – Трявна при ОД на МВР Габрово, с което на С.С.И. *** с ЕГН: **********,
на основание чл. 171, т.1, б. Б от ЗДвП е наложена глоба в размер на 500.00 лв.
за нарушение на чл. 5, ал. 3,пт. 1, пр. 1 от същия нормативен акт.
ОСЪЖДА
ОД на МВР – Габрово да заплати на С.С.И. *** с ЕГН: ********** сторените по
делото разноски: за първа съдебна инстанция 450.00 лв. договорен и заплатен
адвокатски хонорар и 55.54 лв. платени за експертиза по сметката на Районен съд
Трявна; за касационна инстанция 350.00 лв. договорен и заплатен адвокатски
хонорар.
Решението
е окончателно.
Препис
от решението следва да се връчи на страните в едно със съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ не се чете
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/ не се чете
2. /п/ не се
чете