Решение по дело №414/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК, във вр. чл.317 от ГПК.

С решение № 121/24.08.2011 г., постановено по гр.д. № 233/2011 г., Момчилградският районен съд е отхвърлил предявените от Ф. М. М. от Г. против Д. Г. С. ДП – Момчилград, обективно съединени искове с правно основание за признаване на уволнението му за незаконно и отмяната му, за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност “п.л.” в ДГС Момчилград и за заплащане на сумата в размер на 3 102 лв., представляваща обезщетение за времето, през което ищеца е останал без работа за максималния 6 – месечен срок, считано от 14.04.2011 г. до 14.10.2011 г., с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Ф. М. М., представляван от процесуален си представител, който го обжалва като неправилно, необосновано и постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. В жалбата се сочи, че съдът не бил обсъдил законовите предпоставки за съкращение в щата и критериите за извършване на подбор. Твърди се, че по делото нямало доказателства за извъ­шен подбор, като съдът неправилно приел като критерии за подбор финансовите показатели и обема на работа. Не била взета предвид квалификацията на въззивника, като не била изискана справка относно квалификацията на другите двама служители, заемащи същата длъжност. Работодателят следвало да извърши подбор въз основа на професионалната квалификация и след това да пристъпи към втория критерий. Първоинстанционният съд допуснал съществено процесуално нарушение като не уважил искането за представяне на доказателства, касаещи квалификацията на другите двама помощник-лесничеи. Не били обсъдени показанията на разпитаните свидетели, които посочвали, че никой от тях не присъствал на извършен подбор. Не било съобразено и обстоятелството, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, ищецът бил в отпуск по болест, поради което следвало да бъде взето мнението на ТЕЛК. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на Момчилградския районен съд и да уважи изцяло предявените искове. В съдебно заседание, въззивникът лично и чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата по изложените с същата и в представена писмена защита съображения.

Въззиваемият Д. Г. С. – ДП - Момчилград, представляван от процесуалния си представител, оспорва жалбата в представен отговор на основание чл.263 от ГПК. Твърди се, че решението на Кърджалийския районен съд е правилно и законосъобразно. В съдебно заседание, представителят на въззивника поддържа изложеното в отговора и моли съда да потвърди решението на Кърджалийския районен съд.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните доказателства в двете инстанции, по повод и във връзка с оплакванията изложени от жалбодателя констатира:

Жалбата е допустима, а по съществото разгледана е основателна. Обжалваното решение на Кърджалийския районен съд е валидно и допустимо, но същото е неправилно и като такова следва да бъде отменено.

Предявени са искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ за признаване на уволнението за незаконно, за отмяна на заповед № 2/14.04.2011 г. на Директора на ДГС - Момчилград, възстановяване на Ф. М. на предишната му работа и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останал без работа. Ищецът сочи в исковата молба, че обжалваната заповед не съдържа правното основание, като не било налице съкращение в щата, не бил извършен подбор и към момента на прекратяване на трудовото правоотношение бил в отпуск по болест. От събраните по делото доказателства се установява, че е налице реално съкращение в щата, за което са представени поименни щатни разписания на длъжностите в Д. Г. С. – Момчилград съответно в сила от 23.03.2011 г. и от 01.04.2011 г., видно от които се съкращава една щатна бройна на длъжността “п.л.” от общо три щатни бройки за същата длъжност. Съкращението в щата е съгласувано с Изпълнителна агенция по горите, което се установява от приложеното писмо № ИАГ-10517/21.03.2001 г.

По отношение изложения довод за непосочване на правното основание в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, то в същата е отразено, че се издава на основание чл.328, т.2 от КТ и като причина за прекратяване на трудовия договор е посочено – съкращения в щата. Така формулираното правно основание за прекратяване на трудовото правоотношение е ясно и разбираемо за служителя и не оставя никакво съмнение относно волята на работодателя. Очевидно е, че посочената точка 2 касае алинея първа на чл.328 от КТ, тъй като останалите алинеи нямат точки, а и освен това изрично е посочено, че се касае за съкращение в щата – основание за прекратяване на трудовото правоотношение съгласно чл.328, ал.1, 2 от КТ.

Що се отнася до изложения довод, че в деня на прекратяване на трудовото правоотношение въззивникът е бил в отпуск по болест, то същият е неоснователен. Видно от представения амбулаторен лист № 3459/14.04.2001 г. Ф. М. е посетил лекар специалист на 14.04.2011 г. в 11.18 часа, като от показанията на свидетелите М.Ф., З.Ч., Л.Д. се установява, че въззивникът е бил на работа на 14.04.2011 г., като същия ден сутринта около 09.00 часа му е била връчена заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Или, към момента на връчване на заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение, Ф. М. не е бил в отпуск по болест.

Спорен по делото е бил въпросът дали извършеният подбор е законосъобразен, каквито доводи се излагат и във въззивната жалба. В настоящия случай при съкращение на една от три еднакви длъжности, работодателят е бил длъжен да извърши подбор като съобрази разпоредбата на чл.329, ал.1 от КТ. От събраните по делото доказателства не се установява безспорно начинът, по който е извършен подборът, а също и критериите, по които е бил извършен. Така, свидетелката З.Ч. посочва, че бил извършен подбор от работодателя, но не поименно за всички служители, заемащи длъжността п.л., а относно щатната бройка в Г.. Т.е., не е било извършвано сравнение между качествата на тримата служители по законовите критерии, а относно съкращение на една щатна бройка. На следващо място тази свидетелка посочва, при извършване на подбора присъствали и свидетелите М.Ф. и Л.Д., но тези свидетели отричат да са присъствали на извършен подбор. В тази връзка показанията на свидетелката З.Ч., в частта им относно извършения подбор, не се приемат от съда предвид установеното противоречие с показанията на свидетелите М.Ф. и Л.Д.. От показанията на свидетелят Е.Х. също не може да бъде установено дали е извършен подбор съгласно изискванията на чл.329, ал.1 от КТ. Като доказателство за извършен подбор не може да бъде и становището на Федерацията на синдикалните организации от горското С. и дървообработващата промишленост към КНСБ. По делото не са ангажирани доказателства, от които да се установи извършването на подбор от работодателя. Разбира се, подборът може да бъде извършен и неформално, но в този случай работодателят е длъжен да докаже извършването му по несъмнен начин. Ето защо от събраните по делото доказателства не се установява по безспорен начин, че работодателят е извършил подбор при извършеното съкращение в щата, поради което уволнението е незаконосъобразно, а решението на Момчилградския районен съд следва да бъде отменено, предявените искове да бъдат уважени, като Ф. М. бъде възстановен на длъжността “п.л.”.

От представената като доказателство по делото трудова книжка на въззивника се установява, че въззивникът е останал без работа за времето от прекратяване на трудовото му правоотношение – 14.04.2011 г. до 14.10.2011 г., а видно от личното трудово досие на същия, брутното трудово възнаграждение за месеца, предхождащ уволнението е в размер на 615.91 лв. В този случай обезщетението за срок от шест месеца възлиза на 3 695.54 лв., но тъй като се претендират 3 102 лв., то тази сума следва да бъде присъдена в полза на ищеца на основание чл.344, ал.1, т.3, във вр. с чл.225, ал.1 от КТ.

Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което да бъде отменено решение № 121/24.08.2011 г., постановено от Момчилградския районен съд по гр.д. № 233 по описа за 2011 г. на същия съд, вместо което да бъде постановено друго, с което да бъде признато уволнението на Ф. М. за незаконосъобразно и да бъде отменено, като същия бъде възстановен на предишната работа на длъжността “п.л.” и му бъде присъдено обезщетение за времето, през което е останал без работа за срок от шест месеца в размер на претендираните 3 102 лв. С оглед на това Д. Г. С. ДП – Момчилград следва да бъде осъдено да заплати по сметка на Кърджалийския окръжен съд държавна такса общо в размер на 224.80 лв., от които 100 лв. за неоценяемите искове по чл.344, ал.1, т.1 и 2 от КТ (по 50 лв. за всеки от исковете) и 124.80 лв. д.т. за оценяемия иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3, във вр. с чл.225, ал.1 от КТ. При този изход на делото следва да бъде отменено определение 599/12.10.2011 г., постановено от Момчилградския районен съд по гр.д. № 233 по описа за 2011 г. на същия съд с което е допълнено решение № 121/24.08.2011 г., постановено от Момчилградския районен съд по гр.д. № 233 по описа за 2011 г. на същия съд, с което Ф. М. М. е осъден да заплати на Д. Г. С. ДП – Г. деловодни разноски в размер на 250 лв., представляващи възнаграждение за адвокат. В полза на въззивника следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 600 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.

Ето защо и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.315, ал.2, във с чл.316 от ГПК, във вр. с чл.317 от ГПК, във вр. с чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ, във вр.с чл.225, ал.1 от КТ, въззивният съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 121/24.08.2011 г., постановено от Момчилградския районен съд по гр.д. № 233 по описа за 2011 г. на същия съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА уволнението на Ф. М. М. от Г., ул.”Г.Б.“ № 66, с ЕГН *, извършено със заповед № 2/14.04.20111 г. на Директора на Д. Г. С. ДП – Момчилград, за незаконно и го ОТМЕНЯ.

ВЪЗСТАНОВЯВА Ф. М. М. от Г., ул.”Г.Б.“ № 66, с ЕГН * на предишната му работа на длъжността “п.л.” при Д. Г. С. ДП – Момчилград.

ОСЪЖДА Д. Г. С. ДП – Момчилград да заплати по сметка на Кърджалийския окръжен съд държавна такса общо в размер на 224.80 лв., от които 100 лв. за неоценяемите искове по чл.344, ал.1, т.1 и 2 от КТ (по 50 лв. за всеки от исковете) и 124.80 лв. д.т. за оценяемия иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3, във вр. с чл.225, ал.1 от КТ.

ОСЪЖДА Д. Г. С. ДП – Момчилград да заплати на Ф. М. М. от Г., ул.”Г.Б.“ № 66, с ЕГН * обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението, считано от 14.04.2011 г. до 14.10.2011 г., в размер на 3 102 лв., както и направените по делото разноски в размер на 600 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.

ОТМЕНЯ определение 599/12.10.2011 г., постановено от Момчилградския районен съд по гр.д. № 233 по описа за 2011 г. на същия съд.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС при наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от обявяването му.

Председател: Членове:1. 2.