РЕШЕНИЕ №….
гр. Добрич, 29.10.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият
районен съд, Гражданска колегия, девети състав, в открито съдебно заседание,
проведено на пети октомври две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЛЮБОМИР Г.
при
участието на секретаря Галина Христова сложи за разглеждане гр. дело №4228 по
описа за 2019 г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.242 от Кодекса на труда, чл.224 от Кодекса на труда и чл.86 от Закона за задълженията и договорите.
Образувано
е по искова
молба на Н.Д.П. с ЕГН ********** ***, чрез процесуалния представител адвокат М.П.
с адрес ***, офис 9, срещу „ЦЕНТЪР ЗА СПЕШНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ“ – гр. Добрич, с
административен адрес гр. Добрич, ул.“Панайот Хитов“ №24, представляван от
директора ***, като са предявени следните обективно съединени
искове: 1) По чл.242 от Кодекса на труда за заплащането на сумата от 4913.23 лева (четири хиляди деветстотин и тринадесет
лева и двадесет и три стотинки), представляваща неплатен остатък от дължимо
допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за периода от
01.11.2016 г. до 30.06.2019 г. (уточнено
в началото на първото съдебно заседание като образуващо се като разлика между това
допълнително възнаграждение, което ищцата смята, че би имала със зачитането на
съответния процент за целия трудов стаж от 1978 г. до 1999 г., и реално
заплатеното от ответника), заедно със
законната лихва върху нея от датата на подаването на исковата молба (20.11.2019
г.) до окончателното плащане. 2) По чл.86
от Закона за задълженията и договорите за заплащането на сумата от 1600 (хиляда и
шестстотин) лева, представляваща сбор от законните лихви върху неплатените разлики между дължимото и изплатеното
допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, за периода от
датата на изискуемостта на всяко вземане (30-то число на всеки текущ месец) до
датата на подаването на исковата молба (20.11.2019 г.). 3) По чл.224 от Кодекса на труда за заплащането на
сумата от 519.36 лева (петстотин и деветнадесет лева и тридесет и шест стотинки),
представляваща неизплатен остатък от обезщетението за неизползван платен годишен отпуск за периода от 01.01.2017 г. до
19.11.2019 г. (уточнено е в началото на
първото съдебно заседание, че не се претендира заплащането на неплатени дни, а се претендира остатък,
защото базата на начисляването му (последното брутно трудово възнаграждение) е
била по-ниска от действителната именно поради незачитането на целия трудов стаж), заедно със законната лихва върху нея от датата на
подаването на исковата молба (20.11.2019 г.) до окончателното плащане. В
исковата си молба и поправената искова молба ищцата е посочила, че е била в
трудово правоотношение с ответника през периода от 01.09.2016 г. до 23.08.2019
г. на длъжността „организатор по труда (служител човешки ресурси)“; в сключения
трудов договор посоченият трудов стаж и професионален опит е 15 години и 2 дни,
въз основа на което е изчислено допълнително възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит в размер на 15%; при постъпването на работа Н.Д.П. е представила необходимите документи и трудови книжки,
от които е видно, че трудовият стаж е в размер на 37 години 8 месеца и 8 дни,
като заеманите длъжности са сходни със заеманата в Центъра за спешна медицинска
помощ – гр. Добрич; признати са само 15 години трудов стаж, а е трябвало да
бъдат зачетени 37 години 8 месеца и 8 дни; преди 2007 година по силата на
закона работодателят е трябвало да зачете целия трудов стаж, без да изследва
сходството в работата, тъй като наредбата не се прилага с обратна сила, а
действа занапред; настоява се за присъждането на търсените суми и направените
по делото разноски. В първото съдебно заседание ищцата е уточнила, че претендираният неплатен
остатък от дължимото трудово възнаграждение за стаж и професионален опит за
процесния период се образува като разлика между това допълнително
възнаграждение, което смята, че би имала със зачитането на съответния процент
за целия трудов стаж от 1978 г. до 1999 г., и реално заплатеното; Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата влиза в сила от 01.07.2007 г.
и тази наредба няма обратна сила, като действа занапред; периодът от време от
1978 г. до 1999 г. не подлежи на ревизиране и трябва да бъде признат в пълен
размер; процентът по колективния трудов договор е 1 % за всяка година и тя го претендира
и за тези непризнати 21 години; заплатите е следвало да бъдат превеждани до
25-то число, а тя претендира законната лихва за забава след 30-то число на
месеца; за обезщетението по чл.224 от Кодекса – не претендира заплащането на
неплатени дни, а претендира, че базата на начисляването му (последното брутно
трудово възнаграждение) е била по-ниска от действителната именно поради
незачитането на целия трудов стаж.
В законоустановения едномесечен срок
ответникът чрез адвокат К.Д. е посочил, че предявените искове са допустими, но
неоснователни; допълнителното възнаграждение на ищцата за трудов стаж и
професионален опит е било в размер на 15 %; не е вярно, че работодателят
неправилно не е зачел целия трудов стаж на ищцата от 37 години 8 месеца и 8
дни, а само 15 години и 2 дни; съгласно §1 от заключителните разпоредби на
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата само заварените
на работа при работодателя към 01.07.2007 г. получават допълнително трудово
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит и то до датата на
прекратяването на трудовото правоотношение с този работодател; в процесния
случай трудовият договор на ищцата е сключен след 01.07.2007 г. и работодателят
не е длъжен да отчита трудов стаж, който не е придобит на същата, сходна или
със същия характер работа, длъжност или професия; затова правилно работодателят
е зачел трудов стаж на Н.Д.П. само за 15 години и 2 дни, което е времето,
когато е заемала същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или
професия, а не целият трудов стаж; затова предявеният иск за сумата от 4913.23
лева неплатено допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит
е неоснователен; при прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата е
заплатено обезщетение по чл.224 от Кодекса на труда за неизползван платен
годишен отпуск в размер на 3102 лева, изчислено по реда на чл.177 от Кодекса на
труда, като претендираното обезщетение в размер на 519.36 лева е недължимо;
настоява се за отхвърлянето на предявените искове и присъждането на сторените
разноски.
В последното съдебно заседание и писмената
си защита ищцата чрез своя процесуален представител е отбелязала, че предявените
искове са доказани; съгласно чл.12 ал.5 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата условията, при които се зачита сходният
характер на работата, длъжността или професията по чл.12 ал.4 от същата наредба
се определят с колективен трудов договор на браншово равнище или с вътрешните
правила за работната заплата в предприятието; в случая няма данни да има
колективен договор на браншово равнище, като не са представени и вътрешни
правила за формирането на работните заплати; съгласно длъжностната характеристика
за „организатор на труда“ се изискват специални знания и умения като прилагане
на нормативната уредба по организация на труда, въвеждане на данни в компютърна
програма, организация и обработване на трудови досиета; от събраните
доказателства се установява сходство между заеманите от ищцата длъжности в
Обувен завод – Добрич и изпълняваната от нея длъжност в Центъра за спешна
медицинска помощ – гр. Добрич; изготвената по делото съдебно – документална
експертиза е непълна; работодателят следва да зачете целия трудов стаж до
влизането в сила на Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата без да изследва или да търси сходство в длъжностите, тъй като наредбата
не се прилага с обратна сила, а действа занапред; според чл.14 от Закона за
нормативните актове е възможно една норма да има обратна сила само по
изключение и вследствие на изрична разпоредба, която трябва да се съдържа в
съответния нормативен акт; такава изрична разпоредба обаче няма нито в ПМС
№4/2007 г., с което е приета новата наредба, нито в самата нея, а още по-малко
в Кодекса на труда; настоява за присъждането на процесните суми.
В последното
съдебно заседание и писмената си защита ответникът чрез своя пълномощник е
заявил, че предявените искове са неоснователни и недоказани; Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата е в сила от 01.07.2007 г. и по
отношение на работниците и служителите работодателят отчита освен трудовия стаж
в същото предприятие и трудовия стаж, придобит в друго предприятие на същата,
сходна, или със същия характер работа, длъжност или професия; ищцата е сключила
трудов договор с ответника много време след 2007 г. и се прилага тази
нормативна уредба; още при постъпването на работа на Н.Д.П. е имало спор за
класовете, като на същата са поискани съответните документи, но тя не ги е
представила; от свидетелските показания на допуснатите свидетели се установява,
че работата на ищцата в Обувен завод – Добрич е била само да приема от други
отдели документи, да ги подготвя, проверява за грешки и подава чрез устройства
данни за изчисляването на работната заплата; тя е работила в отдел „АСУ“, а не
в отдел „Личен състав“, като не е имала отношение с контрола на спазването на
трудовото законодателство и трудовата дисциплина, приемането на работници и
служители, нормирането и отчитането на труда; последните функции са били
възложени на отделите „ТРЗ“ и „Личен състав“; не е доказано, че заеманите за
заеманите от ищцата длъжности в Обувен завод – Добрич са се изисквали специални
познания по трудово право, организация на труда и управление на персонала,
работа по колективно трудово договаряне и други вътрешни нормативни документи,
т.е. да е изпълнявала основната работа на специалист „ТРЗ/човешки ресурси“; от
приетата съдебно – документална експертиза се установява, че единствено
длъжностите „изчислител 6-та степен“ и „изчислител на труда“, заемани от ищцата
в Обувен завод – Добрич, могат да се приемат като същата, сходна или със същия
характер работа, длъжност или професия спрямо заеманата от нея длъжност в Центъра за спешна медицинска помощ
– гр. Добрич, като трудовият стаж за двете длъжности е включен в признатите 15 години
и 11 дни; настоява за отхвърлянето на предявените искове и присъждането на
сторените разноски.
Добричкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са процесуално допустими.
Разгледани по същество, те са неоснователни.
Претенциите на ищцата се основават на разликите между това
допълнително възнаграждение, което същата смята, че би имала със зачитането на
съответния процент за целия трудов стаж от 1978 г. до 1999 г., и реално
заплатените от ответника трудови възнаграждения и обезщетение по чл.224 от
Кодекса на труда. Съгласно чл.12 ал.4 от Наредбата за организацията и
структурата на работната заплата (в сила от 01.07.2007 г.) при определянето на
размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит работодателят отчита трудовия стаж на работника или
служителя, придобит в друго предприятие по смисъла на §1 т.2 от допълнителните
разпоредби на Кодекса на труда на същата, сходна или със същия характер работа,
длъжност или професия; според чл.12 ал.5 от същата наредба условията, при които
се зачита сходният характер на работата, длъжността или професията по ал.4 се
определят с колективен трудов договор на браншово равнище или с вътрешните
правила за работната заплата в предприятието. Доколкото трудовият договор на
ищцата е бил сключен след 01.07.2007 г. и при действието на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, а именно на 31.08.2016 г., то
относно допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит са приложими именно посочените по-горе разпоредби (§1 от
Заключителните разпоредби на Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, уреждащ завареното положение, се отнася до случаите на
продължаване на трудово правоотношение, сключено преди 01.07.2007 г., както и
запазването на трудово правоотношение при преобразуване на предприятие).
Неоснователни са твърденията на ищцата, че придобитият трудов стаж преди
01.07.2007 г. следва да бъде зачитан без оглед на характера на работата, тъй
като в противен случай би се придала обратна сила на ограничаващи трудовите
права норми – посочените по-горе разпоредби на чл.12 ал.4 и ал.5 от Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата се прилагат именно за всички
трудови правоотношения с работници или служители, възникнали след нейното
влизане в сила на 01.07.2007 г. В този смисъл е и постановеното по реда на
чл.290 от ГПК по аналогичен на настоящия случай Решение №241/21.08.2015 г. по
гр. дело №5294/2014 г. на ІV г.о. на ВКС, в което изрично е посочено, че при
възникнало след 01.07.2007 г. трудово правоотношение трябва да бъде зачитан
единствено стажът, придобит на същата, сходна или със същия характер работа,
длъжност или професия в друго предприятие (не е зачетен трудов стаж от 15
години, придобит преди 16.02.2008 г. на други длъжности – общ работник,
организатор, стоковед, техник и съдружник в дружество). По делото е изготвена и
приета съдебно – документална експертиза, според която преди 2000 година ищцата
е изпълнявала същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или
професия на заеманата в Центъра за спешна медицинска помощ – Добрич единствено
като „изчислител VІ степен“ за 3 месеца
и 9 дни, както и „изчислител на труда“ за 1 година 3 месеца и 15 дни, които са
включени в признатите от работодателя Център за спешна медицинска помощ – гр.
Добрич при сключването на трудовия договор 15 години и 11 дни. Вещото лице при
подробно сравняване на длъжностната характеристика на ищцата при ответника с
изпълняваните трудови задължения, включително описаните от ангажираните от нея
свидетели, в Обувен завод – Добрич е установило, че последните са много малка
част от задълженията, изпълнявани в Центъра за спешна медицинска помощ –
Добрич. Следователно не са били налице основанията за начисляване на по-високо
допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, а като
резултат от това на по-високо обезщетение по чл.224 от Кодекса на труда и
обезщетение в размер на законната лихва върху разликите между дължимото и
реално изплатеното допълнително възнаграждение, поради което предявените искове
са неоснователни и трябва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода от спора и на основание
на чл.78 от ГПК на ответника трябва да бъдат присъдени направените по делото
разноски в размер на 800 лева заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим
от горното и на основание на чл.242 от Кодекса на труда, чл.224 от Кодекса на
труда и чл.86 от Закона за задълженията и договорите, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.Д.П. с ЕГН **********
*** срещу „ЦЕНТЪР ЗА СПЕШНА
МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ“ – гр. Добрич, с административен адрес гр. Добрич, ул.“Панайот
Хитов“ №24, представляван от директора ***, искове за осъждането на ответника да заплати на
ищцата следните суми: 1) 4913.23 лева
(четири хиляди деветстотин и тринадесет лева и двадесет и три стотинки),
представляваща неплатен остатък от дължимо допълнително възнаграждение за
трудов стаж и професионален опит за периода от 01.11.2016 г. до 30.06.2019 г., заедно със законната лихва върху нея от датата на
подаването на исковата молба (20.11.2019 г.) до окончателното плащане. 2) 1600 (хиляда и шестстотин) лева, представляваща сбор
от законните лихви върху неплатените разлики между
дължимото и изплатеното допълнително възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит, за периода от датата на изискуемостта на всяко вземане
(30-то число на всеки текущ месец) до датата на подаването на исковата молба
(20.11.2019 г.). 3) 519.36 лева
(петстотин и деветнадесет лева и тридесет и шест стотинки), представляваща
неизплатен остатък от обезщетението за неизползван
платен годишен отпуск за периода от 01.01.2017 г. до 19.11.2019 г., заедно със
законната лихва върху нея от датата на подаването на исковата молба (20.11.2019
г.) до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Н.Д.П. с ЕГН **********
*** да заплати на „ЦЕНТЪР ЗА СПЕШНА МЕДИЦИНСКА
ПОМОЩ“ – гр. Добрич, с административен адрес гр. Добрич, ул.“Панайот Хитов“
№24, представляван от директора ***, направените
разноски по гр. дело №4228/2019 г. по описа на ДРС в размер на 800 (осемстотин)
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред ДОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: