Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 26014, 15 октомври 2020 г. , град КОТЕЛ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
КОТЕЛ, граждански състав, на петнадесети септември през две
хиляди и двадесета година, в публично съдебно заседание в следния състав :
СЪДИЯ : ЙОВКА БЪЧВАРОВА
Секретар Йордан
Кръстев, прокурор…………, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №
323 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по
искова молба, подадена от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД срещу А. С. К.. Ищецът моли съда да
признае за установено в отношения с ответницата, че ответницата дължи на ищеца
вземането, за което в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение №
63/06.03.2019 г. по ЧГД № 100/2019 г. на PC Котел
за следните парични суми : 521.25 лева, представляващи неизплатена главница по
договор за паричен заем № 2731814/23.01.2017г, сключен
между „ Изи Асет Мениджмънт" АД и ответницата, 62.23 лева, представляващи
договорна лихва за периода от 07.03.2017г. до 19.09.2017г, такса
разходи в размер на 18.00 лева, 396.00 лева, представляващи неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за периода от 07.03.2017г. до
19.09.2017г., 91.30 лева, представляващи обезщетение за забава за периода от
07.03.2017г. до
04.03.2019г. и
законна лихва от 05.03.2019г. до изплащане на вземането, като вземанията по
договор за кредит са били цедирани в полза на заявителя с договор за цесия от
01.01.2018г.
Тъй
като заповедта била съобщена на ответника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК,
съобразно указанията на съда, ищецът предявил в срока по чл. 415, ал.1 от ГПК
искове за установяване на заявеното вземане.
Твърди се, че на 23.01.2017г. между „Изи Асет
Мениджмънт" АД, от една страна, и ответника, от друга, бил сключен договор
за паричен заем №2731814 за сума в размер на 600.00 лева, която заемателят се
задължил на върне на заемодателя заедно с договорна лихва в размер на 84.08 лева.
Връщането било уговорено да се извърши чрез 34 равни
месечни вноски, всяка по 20.12 лева, първата платима на
31.01.2017г., последната – на 19.09.2017г. В
договора заемателят декларирал получаването на сумата и в тази клауза имала
характер на разписка, доказваща изпълнение на задължението на заемателя да
предаде сумата.
На заемателя бил предоставен
предварително Стандартен европейски формуляр, съдържащ индивидуалните условия
на бъдещия договор за заем, както и предложение за сключване на договора. Редът
и условията, при които кредиторът сключил договора, се уреждали от договора и
от Общите условия към него.
В случай на забава за плащане на погасителна вноска с
повече от 30 календарни дни, заемателят дължал на заемодателя такса
за разходи в размер на 9.00 лева (за изпращане на напомнителни писма, електронни
съобщения, провеждане на телефонни разговори, лични посещения и пр). Таксата се
начислявала за всеки следващ 30-дневен период при забава на последваща вноска с
повече от 30 дни. Сборът на всички разходи не можел да надхвърля
45.00 лева. На ответника били начислени такса разходи в
размер на 45.00 лева.
Заемателят поел задължение в чл.4, ал.1 от договора да
представи на заемодателя в тридневен срок от подписване на договора (т.е.
най-късно на 26.01.2017г) две алтернатилно уговорени обезпечения: 1/двама
поръчители физически лица, всяко от което да отговора на следните изисквания :
да представи служебна бележка за размера на трудовото си възнаграждение,
нетният размер на осигурителния доход да е в над 1000 лева, да работи по
безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен
заем, сключен със същия заемодател, да няма неплатени осигуровки за последните
две години, да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако
има, кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не
по-лош от 401„Редовен", като двамата поръчители следва да подпишат договор
за поръчителство; 2/ банкова гаранция с бенефициер настоящият заемодател,
която да е издадена след усвояване на паричната сума по договора за заем, в
размер на цялото задължение на договора, която да е валидна 30 дни
след крайния срок на плащане на задълженията по договора за заем. Тъй като
заемателят не изпълнил задължението си, била начислена неустойка в размер на
472.60 лева, която страните се били договорили да се плати
разсрочено на 34 равни вноски, всяка от които в размер на 13.90 лева,
дължими на падежните дати на погасителните вноски по договора за заем.
В обобщение, общият размер на всяка от погасителните
вноски възлизал на 34.02 лева.
Тъй
като страните се били договорили да се дължи законна лихва за всеки ден забава
при просрочие на вноските, се претендира сумата 91.30 лева за периода от
07.03.2017г. до 05.03.2019г.
Ответникът
направил плащания кредита в размер на 204.20 лева, с която били погасени 76.60
лева неустойка, 27.00 лева такса разходи, 21.85 лева договорна лихва и 78.75
лева главница.
Всички
вземания по договора за заем били прехвърлени в полза на настоящия ищец на
01.01.2018г по силата на приложение № 1 към рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010г. Тъй
като цедентът „Изи Асет Мениджмънт" АД упълномощил цесионера „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД да уведомява цедираните длъжници по чл.99, ал.4
от ЗЗД, цесионерът изпратил на 03.01.2018г. до ответника уведомление, получено
лично от него на 17.01.2018г. Позовава се, в условията на алтернативност, на връчване на уведомлението
за извършена цесия, приложено към исковата молба, в рамките на образуваното
съдебно производство. Цитира съдебни актове на ВКС, постановени по реда на
чл.290 от ГПК.
Моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които в полза на ищеца е
издадена заповед за изпълнение. Моли за присъждане на разноските по заповедното
и по настоящото производства.
Искът с цена 521.25 лева е с правна квалификация
чл.286, ал.1 вр. чл.287 от ТЗ вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД
вр. чл.422 от ГПК.
Искът с цена 62.23 лева е с правна квалификация
чл.286, ал.1 вр. чл.287 от ТЗ вр. чл.240, ал.2 от ЗЗД вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.422 от ГПК.
Искът с цена 18.00 лева е с
правна квалификация чл.286, ал.1 вр. чл.287 от ТЗ вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.422 от ГПК.
Искът с цена 396.00 лева е с
правна квалификация чл.286, ал.1 вр. чл.287 от ТЗ вр. чл.92 от ЗЗД вр. чл.422
от ГПК.
Искът с цена 91.30 лева е с
правна квалификация чл.286, ал.1 вр. чл.287 от ТЗ вр. чл.86 от ЗЗД вр. чл.422
от ГПК.
В срока по чл.131 от ГПК
адв. Д.А., назначен по реда на чл.47, ал.6 от ГПК за особен представител на ответника,
е подал отговор срещу исковата молба, в който не се оспорва допустимостта и
основателността на предявените искове.
В съдебно заседание не се явява представител на ищеца. Исковете се поддържат чрез писмено становище. Разноските се претендират, съобразно представения списък.
Особеният представител поддържа отговора.
Съдът, след като обсъди доводите на ищеца и прецени
събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа страна:
На 23.01.2017г. в град Котел между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответницата бил сключен договор за паричен заем № 2731814, по силата на който заемодателят се задължил да предаде в собственост на заемателя заемна сума в размер на 600.00 лв, която заемателят се задължил да му върне ведно с договорната лихва, на 34 равни погасителни вноски в размер на 20.12 лв. всяка, като падежът на първата погасителна вноска бил 31.01.2017 г., а на последната - 19.09.2017 г. Анюитетните вноски не са месечни, а са дължими през 7 дни. Фиксираният годишен лихвен процент е в размер на 40.00 %, а годишният процент на разходите - 48.56 %, като е предвидено какво се включва в ГПР. С подписването на договора заемателят удостоверил получаването на заемната сума в размер на 389.49 лева, а с останалата сума от 210.51 лева е рефинансиран друг заем.
В чл.1 от договора страните заявили, че сключват договора на основание предложение, направено от заемателя, както и стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на заемателя, посочващ индивидуалните условия на бъдещия паричен заем, като заемателят е декларирал, че приема всички условия, посочени в преддоговорната информация.
Приложено е отправеното от ответницата предложение за сключване на договор за паричен заем, в което са описани основните елементи на бъдещия договор.
В чл.4 в тежест на заемателя било установено задължение тридневен срок, считано от подписването на договора за заем, да предостави на заемодателя определено обезпечение на задълженията му по договора, като били уговорени и последиците от непредставяне – заплащане на неустойка в размер на 472.60 лева, която още тогава се съгласили, т.е. преди изтичане на срока, да бъде платена разсрочено и заедно с всяка от погасителните вноски.
В чл.8 от договора е предвидена отговорност на заемателя да заплаща законната лихва в случай на забава.
В чл.10 от договора е уредено право на заемодателя по всяко време да прехвърли правата си по договора на трето лице.
В чл. 16, ал.2 заемателят е заявил, че е запознат и съгласен с Тарифа за таксите на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, актуална към датата на сключване на договора, която се намирала на видно място в офиса, както и на електронната страницата на заемодателя www.easycredit.bg .
С рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. „Изи Асет Мениджмънт“ АД, като цедент, прехвърлило на ищеца, като цесионер, станали ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи от договори за заем, сключени от цедента с физически лица, които не изпълнявали задълженията си по тях, като вземанията е уговорено да се индивидуализират в Приложение № 1, неразделна част от договора, считано от датата на неговото съставяне. Уговорено е, че всяко едно от прехвърлените вземания включва всички непогасени задължения ведно с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително и с изтеклите лихви, засечени към датата на подписване на съответното Приложение № 1. В чл.4.1. е предвидено, че моментът на подписване на съответното Приложение № 1 се счита за надлежна дата, на която вземанията са валидно прехвърлени. От този момент съответното Приложение № 1 става неразделна част от Рамковия договор. Подписано е и потвърждение на извършената цесия. По делото е приета като доказателство извадка от Приложение №1 със заличени данни на останалите длъжници, в което е отразено, че на 01.01.2018 г. цедентът „Изи Асет Мениджмънт“ АД прехвърлил на цесионера – ищец вземанията по процесния договор, по който общата дължима сума била 1156.68 лв.
Цедентът „Изи Асет Мениджмънт“ АД упълномощил цесионера да уведомява от името на цедента цедираните длъжници по договора за цесия, описан в предходния пункт.
До ответницата са било изпратено уведомление за извършената цесия, получено от нея на 17.01.2018г.
От приетата по делото съдебносчетоводната експертиза се установява следното : Кредитът бил изцяло усвоен, като със сумата 210.51 лева били погасени стари задължения на ответницата към заемодателя. Ответницата платила общо 177.20 лева за погасяване на задълженията по кредита : на 31.01.2017, 07.02.2017г, 14.02.2017г, 21.02.2017г. и на 28.02.2017 били платени пет пълни погасителни вноски в размер на 34.02 лв всяка, чрез които са били погасени дължимите към съответната дата задължения по кредита, формирани от главница, лихва и неустойка. На 07.03.2017г. била платена 7.10 лв, с която е погасено част от задължението за неустойка. Размерът на остатъка от неплатената главница е 521.25 лева, на възнаградителната лихва, дължима за периода от 07.03.2017г. до 19.09.2017г – 62.23 лева, и на неплатената неустойка – 396.30 лева. На следните дати – 07.04.2017г, 08.05.2017г, 07.06.2017г, 07.07.2017г и на 06.08.2017г., били начислявани разходи в размер на 9.00 лева за събиране на вземанията, като неплатени били последните две в размер на 18.00 лева. Законната лихва върху главницата за периода от 17.03.2017г. до 04.03.2019г. е 91.30 лв, а за периода от 20.09.2017г. до 04.03.2019г – 63.68 лв.
На 05.03.2019 г.
“Агенция за събиране на вземания” ЕАД подало до РС Котел заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответницата К.. Въз основа на
заявлението било образувано частно гражданско дело № 100/2019 г., по което на
06.03.2019 г. било постановено разпореждане, с което е разпоредено да се издаде
заповед за изпълнение срещу длъжницата за сумите, които се претендират и по
настоящото дело. Присъдени са и разноски в размер на 75.00 лева.
Тъй като
длъжницата била уведомена за издадената заповед за изпълнение № 63/06.03.2019г.
по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, съдът дал указания на заявителя да предяви по
реда на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК (ДВ, бр.86 от 2017г) установителен иск за
заявеното вземане.
Исковата молба,
въз основа на която е образувано настоящото дело, е била подадена в указания
едномесечен срок.
Изложената
фактическа обстановка съдът установи след анализ на събраните писмени
доказателства, които кредитира, съобразно доказателствената сила, която им
придава ГПК. Към доказателствената съвкупност съдът приобщи и изготвената
счетоводна експертиза, след като съобрази, че дава отговори на поставените
въпроси.
При така установената по делото фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Не е спорно, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД, заемодател, и ответницата, заемател, са сключили договор за
потребителски паричен заем, по силата на който заемодателят предоставил на
ответницата парична сума срещу задължението за връщането ù с изрично
уговорено оскъпяване, имащо характер на възнаградителна лихва. Договорната
връзка е породила както права, така и задълженията между страните. Сделката е
търговска по смисъла на чл.286, ал.1 от ТЗ, тъй като е сключена от търговец и е
свързана с упражняваното от него занятие. Разпоредбите за търговските сделки се
прилагат и за двете страни по сделката – чл.287 от ТЗ. Тъй като в ТЗ липсва
специална уредба на договора за кредит се прилагат правилата на чл.240-241 от ЗЗД, както и на ЗПК.
Цесията, с която всички вземания по договора за кредит са били прехвърлени в полза на настоящия ищец, е надлежна съобщена на ответницата като цедиран длъжник чрез връчване на уведомление.
Ответницата има
качеството на потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на Закона за защита на
потребителите и следователно се ползва от закрилата на този закон и на
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори.
Съдът е задължен да изследва служебно дали договорът е действителен като съобразен с императивните норми на закона, независимо че не са релевирани изрични възражения в този смисъл.
Липсват очевидни нарушения на формата, установени в ЗПК и съдът приема, че договорът отговаря на изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК.
Съгласно чл.11, ал.1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които – общият размер на кредита и условията на усвояването му (т.7); лихвен процент по кредита и условията на прилагането му (т.9); годишен процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит (т.10); условията за издължаване на кредита от потребителя, вкл. погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски (т.11).
В настоящия случай всички тези изисквания са спазени. В чл.2 от договора е посочен общият размер на кредита (600.00 лв.) и условията за усвояването му. Записани са и условията за издължаването, като е посочен размерът на вноските, техният брой, периодичността на плащанията, падежите на всяка една вноска, фиксираният годишен лихвен процент, общият размер на дължимата сума и годишен процент на разходите. Макар да няма отделен документ с наименование „погасителен план“, в съдържанието на договора е инкорпорирана цялата изисквана от чл.11, ал.1 от ЗПК информация. Тъй като договорът е сключен при фиксиран лихвен процент за целия му срок и за всички вземания по него, последното изискване на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК – за посочване на последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, е неприложимо. Такава информация следва да се съдържа в погасителния план единствено при наличието на различни лихвени проценти.
В чл.1 от договора ответницата е заявила, че преддоговорната информация ù е била предоставена под формата на стандартен европейски формуляр, с което са удовлетворени изискванията на закона – чл.5 от ЗПК.
Тъй като договорът в частта му относно
задължението, установено в тежест на ответницата да върне получената главница,
е действителен, то искът с правно основание чл.286, ал.1 вр. чл.287 от ТЗ
вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.422 от ГПК е изцяло
основателен и следва да бъде уважен в предявения размер.
Искът с правно основание чл.286, ал.1 вр. чл.287 от ТЗ
вр. чл.240, ал.2 от ЗЗД вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.422 от ГПК за присъждане
на възнаградителна лихва в размер на 62.23 лева също се явява основателен. При
извършената служебна проверка на клаузата за възнаградителна лихва съдът не
установи тя да е недействителна на основание чл.26 от ЗЗД или като
неравноправна. Доколкото не са противопоставени възражения срещу
действителността на тази клауза, съдът не дължи излагане на подробни
съображения в тази насока.
Искът за неустойка е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, тъй като съдът прецени клаузата за неустойка за нищожност поради противоречие с добрите нрави по следните съображения: Критериите за нищожността поради противоречие с добрите нрави на неустойка се очертани в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК – когато неустойката е уговорена извън присъщите ù обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случай факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естество и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението – така решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о.
Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на
страните неустойката може да изпълнява и наказателна функция. В случая обаче
страните са уговорили клауза, по силата на която в тежест на заемополучателя е
възложено задължението да осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен
срок от сключването на договора, неизпъленението на което е активирало
коментираната клауза за неустойка в абсолютен размер – 472.60 лева.
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване
на задълженията по договора за паричен заем, съобразно договореното. От
съдържанието на чл.4 обаче е видно, че още преди да е бил изтекъл тридневният
срок за представяне обезпечение, предварително е уговорено, че неустойката ще
се заплаща разсрочено, заедно с всяка вноска по договора и така вноските
нарастват с още 13.90 лв. Такава клауза изцяло противоречи на
добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД, тъй като драстично нарушава
принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните
функции, които законодателят определя за неустойката. Действително няма пречка
размерът на неустойката да надхвърля вредите от неизпълнението. В случая обаче
няма адекватен критерий за преценка на това надвишаване, доколкото се посочи,
че процесната клауза обезпечава изпълнението на вторично задължение и в този
смисъл обезпечава изпълнението на задължението за обезпечаване на главното
задължение, т.е. и санкционната функция на клаузата е вън от предмета на
задължението, тъй като само по себе си непредоставянето на обезпечение не води
до претърпяването на вреди. Основната цел на така уговорената клауза е да
дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя
и до увеличаване на подлежаща на връщане сума с почти двоен размер, което е в
контраст с всякакви разумни граници на добрите нрави и не е позволено от
закона. По тези съображения искът с правно основание чл.286, ал.1 вр. чл.287 от ТЗ
вр. чл.92 от ЗЗД вр. чл.422 от ГПК с цена на иска 396.00 лева следва да се
отхвърли като неоснователен, тъй като съдът установи нищожност на клаузата, на
която се основава.
Искът с правна квалификация чл.286, ал.1 вр. чл.287 от ТЗ вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.422 от ГПК с цена 18.00 лева, представляващи разходи за събиране на просрочени задължения, е неоснователен. Процесният договор не е установил за кредитополучателя такива задължения за плащане. Според императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, каквато в случая се претендира наред с вземането за този вид разход и така се стига до заобикаляне на ограничението на чл.33 от ЗПК. Освен това тези разходи са по естеството си такива по управление на кредита и поради това заплащането им от потребителя влиза в противоречие със забраната на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Искът с правна
квалификация чл.286,
ал.1 вр. чл.287 от ТЗ вр. чл.86 от ЗЗД вр. чл.422 от ГПК за мораторна лихва с
цена 91.30 лева е основателен. Мораторната лихва е начислена след изпадане на
ответницата в забава до подаване на заявлението в съда. Основанието на този иск
произтича от чл.8 от договора, според който при забава на плащане на
задълженията заемателят дължи законната лихва върху дължимата сума за всеки ден
забава. В случая са неприложими постановките в т.2 от ТР № 3 от 27.03.2019г. по
тълк. дело № 3/2017г. на ВКС, ОСГТК, тъй като кредитът не е бил обявен за
предсрочно изискуем.
В обобщение и
след анализ на клаузата за неустойка, за която се установи, че е
недействителна, съдът стигна до извода, че същата не води до недействителност
на целия договор и в частност до клаузите за връщане на главница,
възнаградителна и мораторна лихва.
Ответницата е погасила част от задълженията за неустойка и разходи за събиране на вземането, в размер общо на 103.60 лева, които клаузи съдът прие, че са нищожни, но само констатацията в мотивите не е достатъчна за активиране на реституционната норма на чл.34 от ЗЗД за връщане на дадено или съдът служебно, без направено такова възражение, да премине към изчисление по реда на чл.76 от ГПК какви задълженията биха били покрити чрез плащанията, отнесени за погасяване на задълженията за неустойка и разходи - № 1503/10.02.2009г. на ВКС по гр. дело № 5819/2006г., ІV г.о.
По претенциите за
разноски :
Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, разглеждащ установителния иск, предявен по реда на чл.422 от ГПК, се произнася за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство, като се произнася с осъдителен диспозитив, тъй като разноските, направени в заповедното производство, не са предмет на установителния иск.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски, съобразно уважената част от исковете. Разноските се претендират, съобразно представен списък, както следва : по заповедното производстство – 25.00 лв държавна такса и 50.00 лв юрисконсултско възнаграждени; по установителното производство – 225.00 лв държавна такса, 350.00 лв юрисконсултско възнаграждение, 300.00 лева възнаграждение за вещото лице и 300.00 лева възнаграждение на особения представител.
По заповедното производство : Независимо че претенциите за част от вземането бяха отхвърлени, дължимата минимална държавна такса е в размер на 25.00 лв и тя следва да бъде присъдена. Претендираното юрисконсултското възнаграждение е в минимален размер, поради което следва да се уважи. Следователно по заповедното производство следва да се присъдят разноски в размер на претендирания от 75.00 лева.
По установителното производство : Уважени са три иска, по всеки от които държавната такса е в размер на 50.00 лева, общо 150.00 лева и след приспадане на таксата по заповедното производство, размерът на държавната такса, която следва да се присъди в тежест на ответницата, е 125.00 лв.
Разноските за експертизата, възлизащи в размер на 300.00 лева, следва да се присъдят съразмерно на общия размер на уважените вземания, отнесени към общия размер на предявените, а именно 185.94 лв.
Съгласно чл.78, ал.8 от ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, препращаща към чл.37 от ЗПП препраща към Наредбата за заплащане на правната помощ, която в чл. 25 установява размери от 100.00 до 300.00 лева възнаграждение за дела с определен материален интерес. Съгласно чл.1 от Наредбата, съдът следва да определи възнаграждението в зависимост от вида и количеството на извършената работа. Ръководен от посочените критерии, съдът определя възнаграждение в размер от 100.00 лв.
Определеното и изплатено на особения представител възнаграждение е 300.00 лева. Ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца част от това възнаграждение, съразмерно на уважените искове, възлизащо на 185.94 лева.
Така общият размер на разноските, които следва да
се възложат в полза на ищеца по настоящото дело, е 596.88 лв, като претенцията
за разликата до пълния ù предявен размер до 1175.00 лева подлежи на
отхвърляне.
Ръководен от изложените съображения,
съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено по реда на чл.422
от ГПК в отношенията между ищеца „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление град София, бул. Д-р Петър Дертлиев
25, офис сграда Лабиринт, етаж 2, офис 4, и ответницата А. С. К., ЕГН **********,***,
че ответницата дължи на ищеца вземането, за което в полза на ищеца е била
издадена заповед за изпълнение № 63/06.03.2019 г. по частно гражданско дело №
100/2019 г. на РС Котел, както следва : 521.25 лева, представляващи неизплатена главница по
договор за паричен заем № 2731814/23.01.2017г, сключен
между „ Изи Асет Мениджмънт" АД и ответницата, 62.23 лева, представляващи
договорна лихва за периода от 07.03.2017г. до 19.09.2017г, 91.30
лева, представляващи обезщетение за забава за периода от 07.03.2017г. до
04.03.2019г. и законна лихва от 05.03.2019г. до изплащане на
вземането, като вземанията по договор за кредит са били цедирани в полза на
заявителя с договор за цесия от 01.01.2018г.
ОТХВЪРЛЯ
исковете, предявени по реда на чл.422 от ГПК, от ищеца
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с посочени данни, срещу ответницата А.
Славова К., с посочени данни, да се признае за установено в отношенията между
тях, че ответницата дължи на ищеца вземането, за което в полза на ищеца е била
издадена заповед за изпълнение № 63/06.03.2019 г. по частно гражданско дело №
100/2019 г. на РС Котел, както следва: 18.00 лева, представляващи такса разходи и 396.00 лева, представляващи неустойка
за неизпълнение на договорно задължение за периода от 07.03.2017г. до
19.09.2017г.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1 от ГПК А. С. К., с посочени данни, да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с посочени данни, сумата 75.00
(седемдесет и пет) лева, представляващи направени по ЧГД № 100/2019г. на РС
Котел разноски.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1 от ГПК А. С. К., с посочени данни, да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с посочени данни, сумата 596.88 лв
(петстотин деветдесет и шест лева и осемдесет и осем стот), представляващи
направени по настоящото дело разноски, като претенцията за разликата до пълния
ù предявен размер 1175.00 лв ОТХВЪРЛЯ.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ОС
Сливен с възиввна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му.
С
Ъ Д И Я :