№ 2837
гр. София, 14.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Василена Дранчовска
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско
дело № 20221100508875 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна
жалба на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД срещу решение от 17.06.2022 г., постановено
по гр.д. № 60826/2020 г. по описа на СРС, 175 състав, с което са отхвърлени предявените
срещу „К.К.К.“ ЕООД (с предишно наименование „С.“ ЕООД) положителни установителни
искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 59, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от
767,53 лева, представляваща стойност на потребена без правно основание топлинна енергия
за стопански нужди за периода от м. 06.2015 г. до м. 10.2015 г. за имот, находящ се в гр.
София, ул. ******* аб. № 20390, както и стойността на изравнителните сметки №
**********/30.09.2015 г. за период м. 07.2014 г. – м. 03.2015 г., № **********/30.09.2015 г.
за период 01.04.2015 г. – 30.04.2015 г. и № **********/31.08.2016 г. за период 01.10.2015 г. –
31.10.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 19.07.2018 г. до изплащане на
вземането, както и за сумата от 200,48 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
31.07.2015 г. до 10.07.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 47364/2018 г. по описа на СРС, 30 състав.
Въззивникът поддържа, че решението на СРС е неправилно, тъй като за основателността на
претенцията за неоснователно обогатяване било без значение кой фактически е ползвал
1
имота – релевантно било обстоятелството кое лице е било длъжно да сключи договор за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди. Счита, че доколкото ответното
дружество е било собственик на топлоснабдения имот през процесния период, той следва да
заплати стойността на доставената енергия, с която се е обогатил неоснователно, като е
спестил разходите за нея. Ето защо моли решението да бъде отменено, а предявените искове
да бъдат уважени изцяло.
Въззиваемият „К.К.К.“ ЕООД (с предишно наименование „С.“ ЕООД) оспорва въззивната
жалба. Счита, че обжалваното решение е правилно и моли да бъде потвърдено.
Третото лице-помагач на страната на въззивника „Т.С.“ ЕООД не изразява становище по
въззивната жалба.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като
въззивният състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което и на
основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите в жалбата следва да се
добави и следното:
За основателността на претенцията на предявеното извъндоговорно основание по чл. 59 ЗЗД
(потвърдено изрично от ищеца и с уточнителна молба от 20.07.2023 г. във въззивното
производство) ищецът следва да докаже, че ответникът се е обогатил със стойността на
доставената стока, т.е. че той действително е ползвал имота и е консумирал претендираното
количество топлинна енергия. Между страните не се спори, а и от приетите писмени
доказателства (нотариален акт № 69, том I, рег. № 1657, дело № 61/2014 г., изпълнителен
лист от 27.11.2014 г., молба за образуване на изпълнително дело от 07.01.2016 г., съобщение
за насрочен въвод и протокол за въвод във владение от 15.03.2016 г.) се установява, че през
процесния период от 01.07.2014 г. до 31.10.2015 г. (включително по посочените в
заявлението по чл. 410 ГПК изравнителни сметки) ответното дружество не е било във
фактическа власт на топлоснабдения имот, представляващ апартамент № 4, находящ се в гр.
София, ул. „*******, ет. първи надпартерен – същият е бил закупен от „С.“ ООД (с
настоящо наименование „К.К.К.“ ЕООД) по договор за продажба от 14.08.2014 г., но в
нотариалния акт изрично е отразено, че продавачът не предава владението върху имота на
купувача предвид наличие на висящо съдебно производство по опразването му от страна на
наематели, с които договорът е бил прекратен, но същите са отказали да го напуснат.
Ответникът е бил въведен във владение на апартамента след изтичане на процесния отчетен
период – на 15.03.2016 г., поради което несъмнено същият реално не е потребил доставената
преди тази дата топлинна енергия в имота. Следователно, той не се е и обогатил чрез
2
спестяване на разходите за тази енергия – след като между страните не е налице
облигационно правоотношение и ищецът основава претенцията си на общата забрана за
неоснователно обогатяване, стойността на потребената топлинна енергия се дължи от
лицето, което фактически я е използвало, като доводите на въззивника в обратен смисъл са
несъстоятелни.
С оглед на изложеното, при липсата на доказателства ответникът реално да се е обогатил с
претендираната стойност на потребена топлинна енергия, предявените претенции по чл. 422
ГПК, вр. с чл. 59 и чл. 86 ЗЗД следва да се отхвърлят. В допълнение следва да се отбележи,
че по делото не се доказва и реална доставка на топлинна енергия в посоченото количество
– от заключението на СТЕ е видно, че за процесния период не е бил осигурен достъп за
отчет на уредите, поради което енергията за отопление и топла вода е била начислена на
база по реда на чл. 69, ал. 2, т. 2 и чл. 70, ал. 4 и ал. 5 от Наредба № 16-334 за
топлоснабдяването, които разпоредби по правило са приложими при наличие на
облигационно правоотношение между страните (въз основа на което за клиента на топлинна
енергия възниква задължение да осигури достъп за реален отчет на индивидуалните уреди за
измерване), не и при претенция, основана на твърдения за неоснователно обогатяване
поради липса на договор между страните. В този случай следва да бъде установено не
презумптивно (служебно начислено), а действителното количество топлинна енергия, което
фактически е било получено от ответника, но доказателства в тази насока не са събрани,
поради което и на това основание исковете се явява неоснователни.
Като е достигнал до идентични правни изводи, СРС е постановил правилно съдебно
решение, което следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора въззиваемият има право на направените пред въззивната инстанция
разноски за платено възнаграждение за един адвокат, като в писмена молба от 20.06.2023 г.
преди хода на устните състезания въззивникът е навел възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК,
което въззивният съд намира за основателно. Предвид фактическата и правна сложност на
делото и обема на положения труд по процесуално представително във
второинстанционното производство, настоящата въззивна инстанция намира, че
уговореният и платен от ответника хонорар за подаване на отговор на въззивната жалба и
процесуално представителство пред СГС в размер на 360 лв. с ДДС е прекомерен и следва
да бъде намален до сумата от 200 лв. с ДДС.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 17.06.2022 г., постановено по гр.д. № 60826/2020 г. по описа
на СРС, 175 състав.
3
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „*******, да заплати на „К.К.К.“ ЕООД (с предишно
наименование „С.“ ЕООД), ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „******* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 200 лв., разноски пред въззивната
инстанция.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на въззивника
„Топлофикация София” ЕАД – „Т.С.” ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4