№ 194
гр. Несебър, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Сияна Ст. Д.
при участието на секретаря Радостина Г. Менчева
като разгледа докладваното от Сияна Ст. Д. Гражданско дело №
20242150101503 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Образувано е по искова молба вх. № 11661/11.12.2024 г. на „П.К.Б.” ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, чрез юрисконсулт И. Т., срещу
П. Б. П., ЕГН **********, с адрес: к.к. ***, с която се иска от съда да осъди ответника
да му сума в общ размер на 7213,14 лева, формирана както следва: 191,55 лева –
главница, представляваща разликата за сумата над 3680,86 лева до пълния заявен със
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК размер от 3872,41 лева и по Договор за
потребителски кредит № 40015062937/27.01.2023 г.; 1604,39 лева – договорно
възнаграждение /лихва/ за периода от 15.03.2023 г. до 03.04.2024 г. /дата на предсрочна
изискуемост/; 1555 лева – възнаграждение за закупена и използвана допълнителна
услуга „Фаст“; 2916,67 лева – възнаграждение за закупена допълнителна услуга
„Флекси“; 500,32 лева – лихва за забава за периода 16.02.2023 г. /дата на изпадане на
ответника в забава/ до 03.04.2024 г. /дата на предсрочна изискуемост/; 445,21 лева –
законна лихва за периода от 03.04.2024 г. /дата на предсрочна изискуемост/ до
29.07.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
изплащане на вземането; за която сума е било отказано издаването на заповед за
изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 896/2024 г. по
описа на НРС. Претендират се съдебни разноски за заповедното и исковото
производство.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК не е депозиран писмен отговор от
1
ответника П. Б. П..
Ищцовото дружество не изпраща представител в проведено по делото открито
съдебно заседание. Депозира молба вх. № 4451/08.05.2025 г., с която поддържа
предявените искове и моли за уважаването им, като прави искане за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника, при наличие на законовите предпоставки за
това. Претендира разноски по представен списък.
В откритото съдебно заседание по делото ответникът не се представлява.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
От приетото за послужване ч.гр.д. № 896 по описа за 2024 г. на Районен съд -
Несебър, се установява, че с разпореждане № 2049/30.07.2024 г. на съда, потвърдено с
определение № 2500/03.10.2024 г. по ЧВГД № 1332/2024 г. по описа на БОС,
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК е отхвърлено в частта досежно процесните суми. След стабилизиране на
заповедта и преди от съда да бъдат дадени указания за предявяване на осъдителен иск
по чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК за отхвърлената част от заявените вземания е депозирана
иницииращата искова молба, която има за предмет вземания, идентични на тези,
предмет на отхвърляне с разпореждане № 2049/30.07.2024 г. по ч.гр.д. № 896 по описа
за 2024 г. на Районен съд - Несебър. Поради изложените съображения съдът намира, че
предявените искове са допустими.
Относно искането за постановяване на неприсъствено решение по настоящото
дело, съдът е намерил същото за неоснователно и го е отхвърлил с нарочно
протоколно определение от 09.05.2025 г.
Предявеният иск е по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК и е с правно
основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и чл. 240 и сл. от ЗЗД, при което в тежест
на ищеца е възложено пълното и главно доказване на следните обстоятелства: че
между страните е сключен валиден договор с индивидуализирания в исковата молба
предмет, че ищецът е изправна страна по него, както и съответствието между правата
и задълженията на кредитодателя и правата и задълженията на кредитополучателя по
клаузите, изключващо неравноправност в отношенията; че клаузите по договорите са
индивидуално уговорени; че в годишния процент на разходите са включени всички
компоненти по ЗПК и по Член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски
кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, вкл. че предвиденото с
договор за кредит възнаграждение за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ няма
отношение към действителните разходи по този кредит; наличието на действителни
клаузи за уговаряне на допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ и размера на
дължимото за ползването им възнаграждение; размера на задълженията на ответника
по договора за кредит; допуснатото неизпълнение от ответника по договора,
2
съставляващо основание за обявяване на кредита за предсрочно изискуем; уведомяване
на ответника за предсрочната изискуемост на кредита и дата му, а в тежест на
ответника при условията на непълно насрещно доказване - обстоятелствата относно
факта на изпълнение на паричното задължение, както и направените възражения.
С определение № 255/06.03.2025 г. по делото съдът е указал на страните, че
следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в потребителски договори,
като на основание чл. 7, ал. 3 от ГПК им е дал възможност да вземат отношение по
релевантните правни въпроси.
Доколкото представените от ищеца писмени доказателства не са оспорени от
ответника, съществувалите облигационни отношения между страните по делото са
безспорен факт, който се установява и от сключения между тях договор за
потребителски кредит при общи условия, ведно с приложенията му /л. 8-28 от делото/.
Видно от писмените доказателства, страните са постигнали съгласие ищецът да
предаде на ответника в заем сумата от 4000 лева /вкл. на негови кредитори с цел
рефинансиране/, въз основа на Договор за потребителски кредит №
40015062937/27.01.2023 г., която ответникът се задължил да върне на 36 месечни
погасителни вноски по план, ведно с договорна лихва при ГЛП: 41 % и ГПР: 49,28 %.
На основание т. 15 от общите условия и раздел V от договора за потребителски кредит
ищецът се е задължил да предостави на ответника и допълнителни платени услуги. От
посочените клаузи е видно, че ищецът-кредитор се е задължил да предостави на
потребителя-ответник допълнителна услуга „Фаст“ /приоритетно разглеждане и
становище на искането за отпускане на потребителски кредит преди
кредитоискателите, без закупена допълнителна услуга „Фаст“ и в рамките на 1 час от
постъпване на искането в системата му/ срещу възнаграждение в размер на 1600 лева,
както и допълнителна услуга „Флекси“ /получаване на правото едностранно да
променя погасителния си план при изпълнение на заложени в ОУ от кредитора
специфични изисквания/ срещу възнаграждение от 3000 лева, като за двете
допълнителни възнаграждения в погасителния план са включени 35 вноски от по
127,77 лева и 1 вноска от 128,05 лева.
Както заповедният съд, така и контролиралия го състав на Окръжен съд –
Бургас, пространно са обсъдили характеристиките на клаузите за допълнителни
платени услуги „Фаст“ и „Флекси“ като неравноправни, противоречащи на закона /вкл.
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета на ЕС от 23 април 2008
г. относно договорите за потребителски кредит и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО
на Съвета/ и морала, целящи включването в договора на скрито възнаграждение на
кредитора, както и характеристиките на договора в цялост като вероятно нищожен,
поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ и
във вр. с константната практика на ВКС и Решение на Съда на Европейския съюз
/девети състав/ от 21.03.2024 г., по дело С-714/22, ECLI:EU:C:2024:263. Настоящият
съдебен състав намира за ненужно да преповтаря подробните мотиви, изложени в
3
разпореждане № 2049/30.07.2024 г. по ч.гр.д. № 896/2024 г. по описа на НРС и
определение № 2500/03.10.2024 г. по ч.в.гр.д. № 1332/2024 г. по описа на БОС, предвид
което препраща към тях, като изцяло ги споделя.
Предвид задължението си по смисъла на чл. 7, ал. 3 от ГПК настоящият съд
допусна служебното изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза, приета без
възражения на страните в съдебно заседание. Съгласно заключението на вещото лице
Т. С., което съдът цени с доверие, като безпристрастно, компетентно и пълно, на
ответника въз основа на процесния договор е била предоставена в заем сумата от 4000
лева, 1500 лева от която са били предадени с цел рефинансиране задължения на
потребителя към „Макроадванс“ АД, 2380 лева – предадени с цел отново
рефинансиране на стари задължения на потребителя към „Сити Кеш“ ООД, а
остатъкът от 120 лева му е била преведена по сметка, като всички суми са били
усвоени на 27.01.2023 г. Посочено е, че общата стойност на извършените плащания по
кредита от страна на ответника възлиза на сумата от 319,14 лева. Експертът, след
извършени изчисления, е достигнал до извода, че ГПР по кредита възлиза на 49,6533
% и не включва възнагражденията за допълнителни услуги „Фаст“ и Флекси“. Дал е
заключение, че при включване в ГПР на възнагражденията за допълнителни услуги
„Фаст“ и Флекси“ същият би бил с размер 137,08 %.
Заключението на експертизата идва в потвърждение на съмненията на
заповедния съд и контролиралия го състав на БОС, като категорично установява
неправилното формиране на ГПР, неотразяването на договорените възнаграждения за
допълнителни услуги „Фаст“ и Флекси“, както и действителния размер на ГПР от
137,08 % при съобразяването им, който не кореспондира с посочения в договора за
потребителски кредит.
Както вече е било отбелязано от съда в хода на заповедното производство,
съгласно чл. 19, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в
т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит, а размерът му не може да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и
във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България /към датата на сключване на процесния потребителски кредит – не по-висок
от 57,10 %/.
В допълнение чл. 22 и чл. 23 на ЗПК повеляват, че при нарушения на чл. 11, ал.
1, т. 10 – отсъствие в задължителното съдържание на договора за потребителски
кредит на данни за размера на ГПР и взетите предвид допускания при определянето
му, договорът за потребителски кредит е недействителен, а потребителят дължи
връщане само чистата стойност на кредита, без лихва и други разходи. В такъв смисъл
е и даденото разрешение на въпроса по т. 2 от Решение на Съда на Европейския съюз
4
(девети състав) от 21.03.2024 г. по дело С-714/22, ECLI:EU:C:2024:263, съгласно което
когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите,
включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за
потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ L 133,
2008 г., стр. 66) разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за
освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води
единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем
главница. Посочената в решението разпоредба на член 3, буква ж) от Директива
предвижда, че „общи разходи по кредита за потребителя“ означава всички разходи,
включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които
потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни
на кредитора, с изключение на нотариалните [такси]; разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии,
също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата
е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при
предлаганите условия.
Съобразявайки събраните писмени и експерти доказателства по делото,
българското и европейското законодателство, както и формираната по приложението
му задължителна съдебна практика, настоящият съд, намира, че процесният договор за
потребителски кредит и приложенията му не съдържат указаното по чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК задължително съдържание. Не може да се приеме, че общоприложимата
методика за определяне на ГПР, посочена в ОУ на кредитора /сходна по формулировка
с тази съдържаща се в закона/, съставлява индивидуална такава, третираща
конкретните разходи във връзка с допусканията при формиране на ГПР по кредита.
Така, от съдържанието на потребителския договор и приложенията му не може да се
установи какви конкретни компоненти формират ГПР от 49,28 % /респ. 49,6533 % по
експертиза/, като със заключението на в.л. С. безспорно в случая се установи, че сред
тях не са възнагражденията за допълнителни услуги „Фаст“ и Флекси“. В допълнение,
коректно изчисленият размер на ГПР по кредита от 137,08 % надхвърля повече от два
пъти петкратния размер на законната лихва към датата на договора, което е нарушение
на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и влече нищожност на клаузите му.
Налага се крайния извод, че процесният договор за потребителски кредит е
недействителен на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, предвид което
дължима на основание чл. 23 от ЗПК е единствено чистата стойност на предадената в
заем сума с отчитане на извършените погашения, като кредитът се счита освободен от
лихви и разходи. С оглед заключението на счетоводната експертиза подлежащата на
връщане сума по кредита е 3680,86 лева, до който размер е уважено заявлението по чл.
410 от ГПК в рамките на ч.гр.д. № 896/2024 г. по описа на НРС. В този смисъл,
вземанията, надхвърлящи тази сума и с посочените в исковата молба основания са
5
недължими, а предявените пред настоящия съд искове – неоснователни и недоказани.
По горните съображения, ищцовата претенция следва да бъде отхвърлена
изцяло, като съдът не дължи произнасяне по искането за присъждане на съдебни
разноски.
Мотивиран от горното и на основание чл. 422 вр. чл. 235 от ГПК,
Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, срещу П. Б. П., ЕГН **********, с адрес: к.к. ***, по реда на чл.
422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД и чл. 240 и сл. от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца,
сумата от 7213,14 /седем хиляди, двеста и тринадесет лева и четиринадесет
стотинки/ лева, формирана както следва: 191,55 лева – главница, представляваща
разликата за сумата над 3680,86 лева до пълния заявен със заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК размер от 3872,41 лева и по Договор за потребителски кредит №
40015062937/27.01.2023 г.; 1604,39 лева – договорно възнаграждение /лихва/ за
периода от 15.03.2023 г. до 03.04.2024 г. /дата на предсрочна изискуемост/; 1555 лева –
възнаграждение за закупена и използвана допълнителна услуга „Фаст“; 2916,67 лева –
възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“; 500,32 лева – лихва за
забава за периода 16.02.2023 г. /дата на изпадане на ответника в забава/ до 03.04.2024 г.
/дата на предсрочна изискуемост/; 445,21 лева – законна лихва за периода от
03.04.2024 г. /дата на предсрочна изискуемост/ до 29.07.2024 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до изплащане на вземането; за която
сума е било отказано издаването на заповед за изпълнение на парични задължения по
чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 896/2024 г. по описа на НРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
6