Р Е Ш
Е Н И Е №
260166
гр. Сливен, 07.12.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ районен съд, наказателно отделение – ІV-ти
наказателен състав, в публично заседание на деветнадесети ноември през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦАНКА НЕДЕЛЧЕВА,
при
съдебен секретар ДОБРИНКА НЕДКОВА като разгледа докладваното от председателя АНД № 1379 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по повод жалба от А.А.В. с ЕГН ********** ***, чрез пълномощник, против
Наказателно постановление № 36 от 13.10.2020 год., издадено от Директора на РЗИ
– Сливен, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба”
в размер на 300,00 лева на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето за
нарушение на чл. 63 от Закона за здравето.
Жалбоподателят,
редовно призован, не се явява. Представлява се от процесуален представител,
който поддържа жалбата, моли издаденото НП да бъде отменено и моли да бъдат
присъдени направените по делото разноски.
В с.з.
административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител,
който да изрази становище по жалбата.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви
и относими към предмета на делото, съдът намира за установено следното от фактическа
страна:
С
Постановление за прекратяване на наказателно производство от 28.09.2020 год. на
РП – Сливен е било прекратено наказателното производство по ДП № 533/2020 год.
по описа на РУ – МВР – Сливен, вх. № 2013/2020 год. по описа на РП – Сливен
започнато за престъпление по чл. 355, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, като е постановено
препис от същото, ведно с материали от ДП да се изпратят на РЗИ – Сливен за преценка
с оглед налагане на административно наказание на жалбоподателя (л. 14 – 17 от
делото).
Въз
основа на Постановлението на РП - Сливен било издадено процесното Наказателно
постановление № 36 от 13.10.2020 год., издадено от Директора на РЗИ – Сливен, с
което на жалбоподателя било наложено административно наказание „Глоба” в размер
на 300,00 лева на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето за нарушение
на чл. 63 от Закона за здравето. НП било изпратено за връчване по пощата, като
същото било получено на 15.10.2020 год., видно от обратна разписка (л. 26 – 27
от делото).
Горната фактическа обстановка съдът прие
за безспорно установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства.
Въз основа на нея направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена
в законния срок от лице, имащо правен интерес от обжалване, а разгледана по
същество е основателна.
Тъй като съдът констатира нарушения на
процесуалните правила и то от категорията на съществените, които са основание
за отмяна на НП, няма да се спира на това дали е доказано извършването на
описаното в АУАН и НП нарушение от жалбоподателя или не.
Както в акта, така и в наказателното
постановление, следва изрично да е описано нарушението, както и
обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го
потвърждават. В НП следва съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН
да се съдържат законните разпоредби,
които са били нарушени виновно. В конкретния случай в НП отбелязано, че е
нарушена разпоредбата на чл. 63 от Закона за здравето. Изследвайки съдържанието
на посочената правна норма, съдът установи, че същата има единадесет алинеи, които
са с различно съдържание. Констатираното от съда нарушение се изразява в
неточното и непълно изписване на законните разпоредби, виновно нарушени от
жалбоподателя в НП, съгласно нормативното изискване на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. По този начин се създава неяснота относно приетото от административния
орган нарушение, което от своя страна води до ограничаване правото на защита на
наказаното лице, тъй като същото е лишено от възможността да разбере кое
конкретно законово изискване е нарушило.
Освен това в НП е посочено, че
административното наказание е наложено на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона
за здравето. В тази разпоредба законодателят предвидил ангажиране на
административнонаказателната отговорност на лице, което наруши или не изпълни въведени от министъра на
здравеопазването или от директор на РЗИ противоепидемични мерки по чл. 63, ал.
4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление.
Следователно и в тази разпоредба има посочени четири различни хипотези, две от
които касаят нарушение на чл. 63 от Закона за здравето, като в НП отново не е
посочено, за коя от тях е ангажирана отговорността на жалбоподателя – за
нарушение на ал. 4 или на ал. 7 от чл. 63 от Закона за здравето.
С оглед гореизложеното съдът намира, че е
нарушено правото на защита на жалбоподателя, тъй като същият е лишен от
възможността да разбере за какво нарушение му се търси отговорност и основанието
за наложеното му административно наказание. Констатираното от съда нарушение се
изразява в неспазване на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, а именно неточното и непълно изписване на законните разпоредби. Разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН е императивна, тъй като
осигурява правото на защита на привлечения към административнонаказателна
отговорност, в чието съдържание се включва е правото му да знае за какво точно
нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, за да може
да организира защитата си в пълен обем. Административнонаказващият орган
следвало да спази всички изисквания на нормите на ЗАНН, включително и чл. 57,
ал. 1, т. 6 от ЗАНН, като неспазването на това изискване води до
незаконосъобразност на наказателното постановление и същото следва да бъде
отменено само на това процесуално основание, без да се разглежда спорът по
същество.
В
настоящия случай своевременно се явява искането на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на разноските във вид на адвокатско възнаграждение
и същите следва да се възложат в тежест на въззиваемата страна. Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по - нисък размер на разноските в тази им част, но не по - малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В
настоящия случай въззиваемата страна не е направила искане за присъждане на по
– нисък размер на разноските в тази им част, поради което съдът намира, че
следва да ги присъди в пълен размер от 500,00 лева, съгласно представения по
делото Договор за правна защита и съдействие от 20.10.2020 год. (л. 29 от делото).
Предвид
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 36 от 13.10.2020
год., издадено от Директора на РЗИ – Сливен, с което на А.А.В. с ЕГН **********
*** е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300,00 лева на
основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето за нарушение на чл. 63 от
Закона за здравето, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Регионална здравна инспекция - Сливен да
заплати в полза на А.А.В. с ЕГН ********** *** разноски в размер на 500,00
(петстотин) лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред СлАС в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: