№ 9517
гр. София, 25.11.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА
ВОДЕНИЧАРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА ВОДЕНИЧАРОВА
Гражданско дело № 20211110139770 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава Тринадесета ГПК.
При извършена проверка във връзка с чл. 140 ГПК съдът намира следното.
Производството по делото е образувано по предявени от ЗК „Лев Инс“ АД
против ЗД „ЕВРОИНС“ АД иск с пр. основание чл. 422 ГПК вр. чл.
HYPERLINK
"apis://Base=NARH&DocCode=2030&ToPar=Art439&Type=201/"595959 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 380,80 лв.,
представляваща вземане за половината от изплатено застрахователно обезщетение за
вредите, причинени по вина на водача на застрахования при заявителя влекач "МАН" ,
рег. № ****, към което е било прикрепено ремарке с рег. № ***, застраховано при
длъжника, при настъпило на 13.07.2018 г. в Р Германия ПТП, ведно със законна лихва
от 05.04.2021 г. до изплащане на вземането, за която е издадена заповед за изпълнение
от 12.04.2021 г. по гр. дело № 19127, по описа на съда за 2021 г. Претендира разноски.
Ищецът твърди в исковата молба, че на 13.07.2018 г. в гр. Х.А. на ул. К. № 8, Р.
Германия е настъпило ПТП, при което композиция от влекач "МАН" , рег. № *** и
прикрепено към него ремарке с рег. № *** при завой на дясно отнесла пътен знак и
стълба, на който е поставен, и напуснал ПТП без да уведоми полицията. За
настъпилото ПТП са изготвени документи от компетентните органи и по фактури е
предявена към ищеца - застраховател по ГО на влекача, претенция от германското
бюро на стойност 761,59 лв. Ищецът заплатил цялата сума на увреденото лице. Сочи
се в исковата молба, че застраховател по ГО на ремаркето е ответникът, като според
решение на Федералния съд в Р. Германия в случая щетите следва да се поделят
между двамата застрахователи, като ответникът се е обогатил с ½ от изплатената
сума. Сочи, че според него приложимото право е германското право.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен отговор на исковата
1
молба, в който оспорва иска. Оспорва да е застраховател на ГО на ремаркето по
посочената от ищеца номер на полица с посочения период на покритие. Оспорва
размера на вредите, механизма на ПТП, както и в него да са участвали посоченият
влекач и ремарке, а при условията на евентуалност – оспорва че влекачът е бил с
прикачено процесното ремарке. Оспорва вина за ПТП да носи водачът на влекача, да е
увреден пътният знак и стълбът, последните да са ремонтирани, размера на иска.
Относно приложимото право счита, че това е българското право и по -
конкретно чл. 479, ал. 1 КЗ, според който вреди, нанесени от ремарке, което е свързано
с влекач по време на движение, се покриват от застрахователя на теглещото МПС
изцяло. Ответникът се позовава на решение на СЕС от 21.01.2016 г. по съединени дела
С – 359/14 и С – 475/2014 г. Сочи, че поправянето на вреди, причинени от държателя на
ремарке, съставлява извъндоговорно задължение по см. на чл. 1 от РЕГЛАМЕНТ (ЕО)
№ 864/2007 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 11 юли 2007 година
относно приложимото право към извъндоговорни задължения („Рим II"), но
задължението на застрахователя по ГО да обезщети пострадалия произтича от договор.
Поради това приложим е чл. 7 от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 593/2008 на ЕВРОПЕЙСКИЯ
ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
от 17 юни 2008 година относно приложимото право към договорни задължения (Рим І),
според който приложимо е българското право. Според посоченото решение когато
застрахователят на теглещото МПС е изплатил обезщетение, то той има право на иск
срещу застрахователя на ремаркето, доколкото приложимото право спрямо договора за
застраховка по чл. 7 от Регламент Рим І предвижда възможност за суброгация.
Приложимото право по регресния иск на застрахователя на теглещото МПС срещу
застрахователя на тегленото МПС се определя по чл. 7 от Регламент Рим І, ако
правилата, приложими спрямо ПТП по чл. 4 от Регламент Рим ІІ, предвиждат
разделяне на задължението за поправяне на вредата. Сочи, при условията на
евентуалност, че е приложим чл. 4, ал. 2 от Регламент Рим ІІ, според който „когато
обаче и лицето, чиято отговорност се търси, и увреденото лице имат обичайно
местопребиваване в една и съща държава към момента на настъпване на вредата, се
прилага правото на тази държава“. При условията на евентуалност сочи, че е приложим
чл. 4, ал. 3 от Регламент Рим ІІ, според който „когато от обстоятелствата като цяло
следва, че непозволеното увреждане е явно по-тясно свързано с държава, различна от
посочената в параграфи 1 или 2, се прилага правото на тази друга държава. Явно по-
тясната връзка с друга държава може да се основава, в частност, на предходно
отношение между страните, като например договор, който е в тясна връзка със
съответното непозволено увреждане“.
С оглед становището на ответника безспорно в отношенията на страните е, че
относно влекач "МАН" , рег. № *** е била налице към датата на ПТП 13.07.2018 г.
валидна застраховка ГО със застраховател ищеца; че ищецът е заплатил сумата от
761,59 лв. по претенция от германското бюро за увреден знак и стълб в гр. Х.А. на ул.
К. № 8, Р. Германия.
По иска в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
2
доказване, че: 1. ремарке с рег. № *** е било застраховано по валидна застраховка ГО
към 13.07.2018 г. при ответника; 2. че на 13.07.2018 г. в гр. Х.А. на ул. К. № 8, Р.
Германия е настъпило ПТП, при което композиция от влекач "МАН" , рег. № *** и
прикрепено към него ремарке с рег. № *** при завой на дясно е отнесла пътен знак и
стълб, като вредите по имуществото са на стойност 761,59 лв.; 3. че вина за ПТП има
водачът на композицията, като във връзка с изплащане на претендираната сума ищецът
се е обеднил, а ответникът се е обогатил, както и размера на иска.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си.
Представените от страните писмени доказателства съдът намира да са относими
и необходми за правилното решаване на спора и събирането им по делото следва да
бъде допуснато. Неоснователни са възраженията на ответника по т. IV – 1 от отговора.
Ищецът е представил документите в заверен препис, с превод на съдебния език в Р.
България. Неоснователно е искането на ищеца по чл. 190 ГПК. Ответникът е взел
становище. Сочи, че не държи подобна полица с посочения номер и период на
покритие относно ремаркето.
Във връзка с чл. 140 ГПК делото следва да бъде насрочено в о.с.з., като съдът с
настоящето определение дава и проект на доклад на същото.
По тези мотиви и на основание чл. 140 ГПК, СРС
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за 28.02.2022 г. /понеделник/ от 10,55 часа, за която дата и
час да се призоват страните.
ПРИЛАГА гр. дело № 19127 по описа на съда за 2021 г., 66 състав.
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 190 ГПК на ищеца.
ЗАДЪЛЖАВА на осн. чл. 190 ГПК ищеца в срок до о.с.з. да представи снимков
материал, ако разполага с такъв.
ДОПУСКА изготвяне на комплексна съдебно автотехническа - техническа и
оценителна експертиза, като вещите лица след като се запознаят с материалите по
делото да дадат отговор на въпросите, посочени в исковата молба, както.
НАЗНАЧАВА за вещи лица С.С и Д.Е.Б. тел. 8 582 327, 0888 402 868
Специалност: Транспортно строителство и пътно строителство, Оценител
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертизата в размер на 400 лв., вносим от
ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
Вещото лице да се призове след представяне по делото на доказателства за
внесен депозит.
УКАЗВА на страните, че при невнасяне на депозита в срок делото ще се
разглежда без горепосочената експертиза.
3
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има
характер на ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД на делото по смисъла на чл. 140, ал. 3, изр. 2 ГПК,
който при липса на твърдения за нови факти и обстоятелства в насроченото открито
съдебно заседание може да бъде обявен за окончателен доклад на делото по реда на чл.
146 ГПК.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че
доброволното /извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях
ред за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на страните. На ищеца да се изпрати
и препис от отговора на ответника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4